№ 3736
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100110098 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. В., с ЕГН:
********** и адрес:гр. София, ж.к.“****, срещу ТБ”И.” АД, с ЕИК:**** и със седалище и
адрес на управление - гр. София, бул. ****, с която са предявени искове с правно основание
чл.439 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми:
- сумите посочени в Изпълнителния лист от 21.06.2010г. по гр.д.№696/2010г. на
Районния съд в гр. Смолян, а именно: сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница
по Договор за инвестиционен кредит №025-8103-В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро,
представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81
лв. за съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви
по кредита след 14.06.2010г.
-сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по т.д.№2342/2010г.
на СГС, а именно: сумата от 96 369,83лв., представляваща разноски по т.д. № 2342/2010 г.
на СГС, сумата от 116 182,78 лв., представляваща адвокатски хонорар по същото дело и 200
лв., представляваща депозит за СИЕ по същото дело, и
-сумите посочени в Изпълнителен лист от16.03.2016г., издаден по в.т.д.
№3638/2012г. на САС и т.д.№3117/2014г. на ВКС, Iт.о.,а именно: сумата от 14 599,66 лв.
разноски за държавна такса и сумата от 18 059,59 лв. за адвокатски хонорар по делото, както
и сумата от 29 635,20 лв. разноски по касационното обжалване,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20107890400183 на ЧСИ Н.К.,
поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на вземанията.
Ищецът твърди, че по молба на взискателя ТБ „И.”АД от 15.07.2010г. и въз основа
на изпълнителния лист от 21.06.2020г. е образувано процесното изпълнително дело №
20107890400183 на ЧСИ Н.К..
1
На 30.05.2011г. ТБ”И.”АД продава вземането, за което е образувано и.д. №
20107890400183, на дружество „М.” АД с договор за цесия. На 17.10.2011г. дружеството
подава молба до ЧСИ с искане да бъде конституирано като взискател по изпълнителното
дело на мястото на ТБ”И.”АД. С резолюция на ЧСИ от 20.10.2011г. искането е
удовлетворено и дружество „М.”АД е конституирано като взискател по делото. На
05.08.2013г. „М.” АД продава на Банката вземането, произтичащо от договора за кредит №
025-8103-В/30.06.2008г. През целия период, в който дружество „М.”АД е собственик на
вземането, а именно от 30.05.2011 г. до 05.08.2013 г. ( две години два месеца и шест дни), то
не е поискало от ЧСИ извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането,
поради което и изпълнителното производство е прекратено по закон на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Срещу ищеца няма образувани други изпълнителни дела, нито срещу фирма
„Б.И.Г.” ООД. Давността на вземанията, за които са издадени посочените по-горе три
Изпълнителни листа, започва да тече от 14.10.2015г.( датата, на която е прието Определение
№ 750 на ВКС). След тази дата няма извършени валидни изпълнителни действия по
събиране на вземанията нито от ТБ”И.”АД, нито от дружество „М.”АД. Няма и други
основания, които да водят до спиране или прекъсване на давността за погасяване на
вземанията. От тук следва, че към датата на подаване на настоящия иск е изтекъл пет
годишния срок на погасителна давност за тези вземания и е погасено по давност правото на
който и да е титуляр на вземанията да поиска и получи принудително изпълнение за
събирането им.
В законоустановения срок е подаден отговор от ТБ”И.”АД, с който се иска
отхвърляне на иска на ищеца, като неоснователен и недоказан. Ищецът възразява, че
Банката не е конституирана като взискател в производството по изпълнителното дело №
20107890400183 по опис на ЧСИ Н.К. по чл. 99 от ЗЗД, респективно, възразява срещу
твърдението, че Банката не се явява кредитор на В. В. по отношение на вземанията,
присъдени с представения по изпълнителното дело изпълнителен титул. Това твърдение се
потвърждава и
Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че вземанията на Банката по
горецитираните изпълнителни титули са погасени по давност. С молба 05.02.2014г.
взискателят “И.” АД е проявил активност и е прекъснал давностния срок за вземанията като
е депозирал молба по изпълнително дело за предприемане на съответни изпълнителни
действия - налагане на запори и възбрани по отношение на имуществото на длъжника.
Предвид което давността по отношение на процесиите вземания е прекъсната
(обстоятелство, което ищецът не е коментирал под никаква форма). Въз основа на така
направеното искане, на 14.03.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
получаваната от В. пенсия. В резултат на наложения запор, в периода от 24.04.2014 г. до
09.11.2023г., по изпълнителното дело регулярно /ежемесечно/, постъпват суми за удръжки, с
които се извършва частично погасяване на вземанията.
Ответникът възразява, че съгласно актуалната съдебна практика на ВКС -
Решение № 37 от 24.02.2021 на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., ГК, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
2
образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право.
Ответникът възразява, че към момента на образуване на изпълнителното дело №
20107890400183 е действало приетото от ВС на РБ в ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
образуването на изпълнително дело прекъсва течението на погасителната давност, а докато
трае производството, давност не тече. Постановлението е действало до постановяване на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.. ОСГТК на ВКС. Ето зашо и погасителната давност
за вземането е следвало да започне да тече считано от датата на постановяване на
цитираното тълкувателно решение - 26.06.2015 г. (съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г.,
постановено по тьлк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС).Давностен срок не е текъл в периода
26.06.2015 г. — 14.10.2015 г., когато е постановено Определение № 750/14.10.2015 г. по
търг. дело № 3117/2014г., ВКС, I ТО, с което производството по чл. 422 от ГПК е
окончателно решено в полза на Банката. След този момент, както до датата на предявяване
на иска, така и към настоящия момент, давността за вземането не е изтекла, тъй като е
прекъсвана регулярно с постъпващите по изпълнителното дело суми от наложен запор върху
получаваната от В. В. пенсия.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 ГПК са
допустими и следва да се произнесе по същество.
Съгласно Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете.
По основателността:
Видно от изпълнителен лист от 21.06.2010г. по гр.д.№696/2010г. на Районния съд в
гр. Смолян, длъжниците „Б.И.Г.” ООД и В. И. В. са осъдени да заплатят солидарно на
ответника ТБ”И.” АД сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница по Договор за
инвестиционен кредит №025-8103-В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро,
представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81
лв. за съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви
по кредита след 14.06.2010г.
Въз основа на молба на ответника от 15.07.2010г. и въз основа на горепосочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20107890400183 на ЧСИ Н.К.. В
3
молбата на взискателя има изрично възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва
всички необходими изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя.
На длъжниците са изпратени призовки за доброволно изпълнение.
Предоставеното по кредита обезпечение върху недвижим имот е продадено на
публична продан, в която за купувач на имота е обявен ответника, в полза на който е
издадено постановление за възлагане от 16.11.2010г. С постъпленията от публичната продан
е извършено частично погасяване на задължението по изпълнителния лист.
Наложен е запор върху банкови сметки на ищеца, като последното плащане по
сметка на съдебния изпълнител в резултат на запора е от 30.06.2011г.
На 30.05.2011г. ответникът ТБ”И.”АД продава вземането, за което е образувано и.д.
№ 20107890400183, на дружество „М.” АД с договор за цесия. На 17.10.2011г. дружеството
подава молба до ЧСИ с искане да бъде конституирано като взискател по изпълнителното
дело на мястото на ТБ”И.”АД. С резолюция на ЧСИ от 20.10.2011г. искането е
удовлетворено и дружество „М.”АД е конституирано като взискател по делото.
На 05.08.2013г. „М.” АД продава на Банката вземането, произтичащо от договора за
кредит № 025-8103-В/30.06.2008г. През целия период, в който дружество „М.”АД е
собственик на вземането, а именно от 30.05.2011 г. до 05.08.2013 г. ( две години два месеца
и шест дни), то не е поискало от ЧСИ извършване на изпълнителни действия за събиране на
вземанията.
С молба 05.02.2014г. взискателят “И.” АД е поискал от ЧСИ извършване на
изпълнителни действия - налагане на запори и възбрани по отношение на имуществото на
длъжника. Въз основа на така направеното искане, на 14.03.2014 г. съдебният изпълнител е
наложил запор върху получаваната от ищеца В. В. пенсия. В резултат на наложения запор, в
периода от 24.04.2014г. до 09.11.2023г., по изпълнителното дело регулярно /ежемесечно/,
постъпват суми за удръжки, с които се извършва частично погасяване на вземанията.
Междувременно и предвид подадено от длъжниците „Б.И.Г.“ ЕООД и В. И. В.
възражение срещу заповедта за изпълнение, е образувано производство с правно основание
чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на Банката- ответник по издадения
изпълнителен титул, което е разглеждано по търг. дело № 2342/2010 г. по описа на СГС, VI-
2 с-в. Искът на Банката е уважен изцяло и след приключване на процедурата по въззивна и
касационно обжалване (Определение № 750/14.10.2015г. по търг. дело № 3117/2014г., ВКС,
1 ТО), в нейна полза са издадени още три изпълнителни листа - два от 16.03.2016г. и един от
05.04.2016г. за присъдени съдебно-деловодни разноски в производството, в т.ч. и пред
въззивната и касационна инстанция по повод обжалване на постановеното
първоинстанционно решение, съответно в общ размер на 212 725,61 лв., на 62 294,45 лв. и
на 96 368,08 лв. Така издадените изпълнителни титули са присъединени по изпълнително
дело № 20107890400183 по опис на ЧСИ Н.К. с молба на Банката от 03.01.2018г.
С молба от 09.05.2024г. ищецът В. В. заявява, че въз основа на приети като
доказателства документи в съдебното производство приема, че след 05.08.2013г. ответната
4
банка отново притежава всички вземания по процесния изпълнителен лист от 21.06.2010г.
по гр.д.№696/2010г. на Районния съд в гр. Смолян.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
21.06.2010г., когато е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече
срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в процесния
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по т. д. № 3/2020г.,
ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността
е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.
Процесното изпълнително дело № 20107890400183 на ЧСИ Н.К. е образувано преди
26.06.2015г., поради което до същата дата не тече погасителна давност за процесните
вземания.
Междувременно с молба 05.02.2014г. взискателят “И.” АД е поискал от ЧСИ
извършване на изпълнителни действия - налагане на запори и възбрани по отношение на
имуществото на длъжника. Молбата, с която се искат изпълнителни действия прекъсва
5
давността, като от този момент започва да тече нова давност.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е разяснено и
следното: При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът (кредиторът,
взискателят) няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените разяснения също
ясно следва, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното
действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.
Въз основа на така направеното искане, на 14.03.2014г. съдебният изпълнител е
наложил запор върху получаваната от ищеца В. В. пенсия. В резултат на наложения запор, в
периода от 24.04.2014г. до 09.11.2023г., по изпълнителното дело регулярно /ежемесечно/,
постъпват суми за удръжки, с които се извършва частично погасяване на вземанията.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. и мотивите към нея, под "удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес" следва да
се има предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни
действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми,
подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на
съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел
суми на взискателя - кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист. Поради това и съдът намира, че в резултат на наложения запор върху
пенсията на длъжника ежемесечно постъпват суми по сметката на съдебния изпълнител.
Всяко плащане е изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност на
процесните вземания.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че исканията на взискателя
за предприемане на изпълнителни действия по вече перемирано дело са без правно
значение. Съгласно постоянната съдебна практика перемпцията и давността са различни
правни институти, които имат различни правни последици.Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
6
давността. Перемпцията е институт на процесуалното право. Перемцията не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов
способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува
новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона. В този смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК. Погасителната давност е институт на материалното право и е
свързана с бездействието на кредитора да иска или предприеме изпълнителни действия. За
основателността на иска по чл.439 ГПК правно релевантна е само погасителната давност.
Поради това и съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че през целия период, в който
дружество „М.”АД е собственик на вземането, а именно от 30.05.2011г. до 05.08.2013г. ( две
години два месеца и шест дни), не е искано от ЧСИ извършване на изпълнителни действия
за събиране на вземанията.
Неоснователно е възражението на ищеца за липса на действие на процесните цесии
спрямо него предвид липсата на уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД. Постоянната съдебна
практика приема, че действието на цесията между страните настъпва към момента на
сключване на договора. По отношение на третите лица и длъжника прехвърлянето на
вземането обаче има действие от деня, когато бъде съобщено на длъжника съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Преди съобщението длъжникът не може да отказва на
стария кредитор изпълнение под предлог, че вземането вече не му принадлежи. До този
момент цесията има за длъжника значението на res inter alios acta - тя нито го ползва, нито
му вреди. Ако длъжникът не изпълни на падежа, той изпада в забава спрямо цедента - /А. К.,
"Облигационно право. Обща част, четвърто издание от 2007 г., стр. 497 Съответно и в
принудителното изпълнение цедентът е легитимиран взискател до получаване на
съобщението до длъжника. В процесния случай няма спор, че и двете цесии, както
първоначалната от 30.05.2011г., така и обратната от 05.08.2013г., с която банката- ответник
отново е придобила процесните вземания, не са съобщени на ищеца. Следователно цесиите
нямат действие за ищеца. Кредитор по процесните вземания за длъжника- ищец винаги си е
била банката- ответник. Интересите на ищеца не са нарушени, доколкото няма твърдение за
направено от него изпълнение в полза на цесионера.
Предвид гореизложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в
размер на 300 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от В. И. В., с ЕГН:
********** и адрес:гр. София, ж.к.“****, срещу ТБ”И.” АД, с ЕИК:**** и със седалище и
адрес на управление - гр. София, бул. ****, с правно основание чл.439 ГПК, с които се иска
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
- сумите посочени в Изпълнителния лист от 21.06.2010г. по гр.д.№696/2010г. на
Районния съд в гр. Смолян, а именно: сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница
по Договор за инвестиционен кредит №025-8103-В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро,
представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81
лв. за съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви
по кредита след 14.06.2010г.
-сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по т.д.№2342/2010г.
на СГС, а именно: сумата от 96 369,83лв., представляваща разноски по т.д. № 2342/2010 г.
на СГС, сумата от 116 182,78 лв., представляваща адвокатски хонорар по същото дело и 200
лв., представляваща депозит за СИЕ по същото дело, и
-сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по в.т.д.№3638/2012г.
на САС и т.д.№3117/2014г. на ВКС, Iт.о.,а именно: сумата от 14 599,66 лв. разноски за
държавна такса и сумата от 18 059,59 лв. за адвокатски хонорар по делото, както и сумата от
29 635,20 лв. разноски по касационното обжалване,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20107890400183 на ЧСИ
Н.К., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на вземанията.
ОСЪЖДА В. И. В., с ЕГН: ********** и адрес:гр. София, ж.к.“****, да заплати на
ТБ”И.” АД, с ЕИК:**** и със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. ****, сумата
от 300лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8