РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000189 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №19/12.01.2024г., постановено по т.д. №17/2023г. по описа
на окръжен съд С., ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„О.З.“ АД с ЕИК ******** е осъдено да заплати на П. Н. П. с ЕГН **********
сума в размер на 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 25.10.2022г. ПТП и
законна лихва върху сумата считано от датата на завеждането на иска -
13.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „О.-З.“ АД с
ЕИК ******** е осъдено да заплати на адв. М. Т. от АК - С. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на П. Н. П. в размер
на 3 050лв. Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени
сумите.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „О.-З.“ АД с
ЕИК ******** е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на
1
съдебната власт, сумата от 1 200лв. за държавна такса, както и сумата от
250лв., представляваща възнаграждение за вещо лице по
съдебномедицинската експертиза, платени от бюджета на съда.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „О.-З.“ АД. Според изложението на
въззивната жалба и заявеното искане, обжалва се тази част от решението, с
която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от
20 000лв. до 30 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано. Изложени са подробно съображения за
завишеност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени
вреди, несъобразяването му с принципите на справедливостта, визирани в
чл.52 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че присъденото в полза на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическата и
социална действителност, както и с конкретните обстоятелства. Позовава се
на заключението от СМЕ, като се твърди, че според същото, всички
претърпени от ищцата увреждания са леки такива и не е необходимо след
посочения от експертизата възстановителен период, приеманата терапия и
спазване на посочения от медиците режим, да имат последици. Коментирано
е заключението от СМЕ. Акцентира се на факт, че заболяването „Увреждания
на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия“ е по-рано констатирано и не е в причинна връзка с
процесното ПТП, като проведените лечения, описани в експертизата, не
касаят директно получените травми от ПТП. Позовава се на липса на данни за
проведено лечение по повод конкретно получените от ПТП травми, като се
прави извод, че понесените болки и страдания от ищцата не са били в такава
степен, че да създават значителни неудобства. Твърди се, че
първоинстанционният съд изобщо не е отчел влиянието върху начина и
качеството на живот на съществувалото преди датата на инцидента
заболяване „Увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, като не е отчетен и фактът, че
това заболяване ще продължава и занапред да предизвиква дискомфорт,
болки и страдания. Въведено е и оплакване, че присъденото обезщетение не е
съобразено и със съдебната практика по сходни казуси. Не се оспорват
изводите на окръжния съд за липса на съпричиняване от страна на
2
пострадалата, както и възприетият механизъм на ПТП. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част. /Във въззивната жалба е посочено, че се
представя доказателство – платежно нареждане за изплатена сума от 20
000лв., като е приложено такова за сума 22 642,99лв. от дата 30.01.2024г./.
Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – П. Н. П., се оспорва подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна
претендира сторените по делото разноски, като с молба вх.
№4118/14.05.2024г. е конкретизирано, че се претендират разноски по реда на
чл.38 ал.2, т.1 от ЗА.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство – П. Н. П., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: При ПТП, настъпило на 25.10.2022г., в гр.С., на обособена
пешеходна пътека е претърпяла ПТП в качеството си на пешеходец,
причинено от виновното поведение на водача Д.П.Д., с ЕГН **********,
управлявал МПС марка: „Форд“, модел: „Транзит“, с рег. №********.
Приближавайки пешеходна пътека, след като се уверила, че преминаването й
е безопасно и след като автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 200“, с рег.
№*********, управляван от В.И.И. спрял, за да пропусне ищцата и другия
3
пешеходец К.С. да пресекат на пешеходната пътека, стъпва на същата и
започва движението си по нея, така достигайки средата й, неочаквано ищцата
е ударена от горепосоченото МПС, тъй като МПС марка „Форд“, модел:
„Транзит“, с рег. №********, управлявано от Д.П.Д., не спазва необходимата
дистанция и удря със своята предна част задната част на спрелия и пропускащ
пешеходците автомобил с рег. №*********. От инерционната сила на удара,
ищцата изхвърча, пада на земята и е загубила съзнание за неопределен период
от време, като след като дошла в съзнание била неориентирана и няма друг
спомен за инцидента. Незабавно след настъпилото ПТП органите на МВР са
сигнализирани, своевременно посещават ПТП-то и се обаждат на екип за
спешна медицинска помощ, като ищцата се позовава на съставен протокол за
ПТП с пострадали лица с №**********/26.10.2022г., наред с това е
образувано ДП с №***/25.10.2022г. Вследствие на инцидента ищцата
незабавно е откарана за лечение в спешен център към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.
К.“ АД - гр. С., където е прегледана от неврохирург и приета за лечение в
клиника по неврохирургия за диагностично уточнение и лечение. Описани са
подробно резултатите от проведени изследвания, както и констатираните
увреждания, потвърдени впоследствие от друг специалист, а именно:
контузия на главата, шията и гръдния кош; множество кръвонасядания на
лицето; разкъсноконтузна рана на лицето, счупване на носни кости;
сътресение на мозъка; кръвонасядане по предната повърхност на гръдния
кош; кръвонасядане на дясното бедро; охлузвания по гърба на лявата ръка.
Въведени са и фактически твърдения, че с оглед на тежкото здравословно
състояние на ищцата и специфичните травматични увреждания, които е
получила вследствие на инцидента, на 12.12.2022г. посетила Специалист по
физикална и рехабилитационна медицина, като съгласно издадения й
амбулаторен лист №************* от 12.12.2022г., здравословното й
състояние е: Основна диагноза: увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия;
Придружаващи заболявания и усложнения: увреждания на брахиалния
плексус, като е описано и „обективно състояние“, съдържащо се в
амбулаторния лист. Изложени са подробно фактически твърдения относно
негативните последици от получените вследствие на процесното ПТП
увреждания, промените в негативен аспект на качеството на живот,
понесените не само физически болки, но и психически травми.
4
Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието
на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС „Форд“, модел: „Транзит“, с рег. №********,
застрахователна полица № ***************, валидна до 08.04.2023г. Ищцата
отправила до ответното дружество застрахователна претенция, с искане да й
бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, което не е сторено от страна на ответника.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.10.2022г., в размер
на 30 000лв., ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на
исковата молба. Твърденията за понесените неимуществени вреди се
поддържат и доразвиват с допълнителната искова молба.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и с
отговора на допълнителната искова молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „О.-З.“ АД е оспорил същата. Относимите за
настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени
вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.
/Отговорът на исковата молба съдържа възражения относно вината на водача
на МПС, механизма на ПТП, както и възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, които не се поддържат с въззивната жалба/.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
5
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Ищцата П. П. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни
увреждания, причинени при ПТП от 25.10.2022г. и изразяващи се в:
множество кръвонасядания на лицето; контузия на главата; контузия на
шията;контузия на гръдния кош; разкъсно-контузна рана на носа; счупване на
носни кости; кръвоизлив в етмоидалните синуси - двустранно; сътресение на
мозъка; кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош;
кръвонасядане на дясното бедро; охлузвания по гърба на лявата ръка
/съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза/. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния
водач на т.а. марка „Форд“, модел: „Транзит“, с рег. №******** - Д.П.Д..
МПС, управлявано от Д. се е движело в гр. С. по ул. „И.В.“ в посока от север
на юг със скорост около 80 км/ч. В същото време, в същата посока пред него
се е движел л.а. „Мерцедес Е 220“ с рег. №*********, управляван от В.И.И..
В близост до кръстовище И. е предприела спиране на автомобила, за да
пропусне движещите се от запад на изток по южната пешеходна пътека на ул.
„И.В.“ пешеходци К.С. и П. Н. П.. Водачът на т.а. „Форд“ е възприел късно
спрелия л.а. „Мерцедес“, предприел е аварийно спиране, но въпреки това е
настъпил удар между двата автомобила. След този удар, товарният автомобил
е продължил движението си напред и е осъществил удар с пешеходеца К.С.,
който, от своя страна е осъществил удар с пресичащата в близост до него, от
дясната му страна П. П., в резултат на което пешеходката П. П. е получила
травматичните увреждания. /Като, за нанесена средна телесна повреда на
пешеходеца С., водачът Д. е признат за виновен по силата на споразумение по
НОХД №2107/2023г. по описа на РС - С./. Налице е и причинна връзка между
виновното противоправно поведение на водача Д. и настъпилите увреждания.
6
Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във
вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя,
обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със
застрахователна полица №*****************, валидна към процесния
момент.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, очертаният
спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищцата
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и
заключението от допуснатата съдебномедицинска експертиза.
7
От показанията на свидетелката Ж. – приятелка и съседка на ищцата, се
установява, че след инцидента ищцата е бил със силно влошено физическо и
психично състояние. Болничният престой продължил три дни. Свидетелката
депозира непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата след
изписването й от болницата: „Лицето й беше страшно. Имаше сини петна по
лицето“. Според свидетелката след катастрофата, П. била изнервена,
изплашена, стресната, не можела да излиза, оплаквала се, че я боли главата.
Трябвало да лежи, да си почива, да не се притеснява. Продължила да усеща
страх от колите и се страхувала да е сама. Имала проблеми със съня и дълго
време вземала успокоителни, за да се успокои и да заспи.
От значение за характера на претърпените от ищцата увреждания е
заключението от допуснатата в първоинстанционното производство
съдебномедицинска експертиза, която съдържа необходимата конкретика
относно интензитета и естеството на претърпените от пострадалата
увреждания. Съгласно заключението, вследствие на ПТП-то ищцата е
получила горепосочените увреждания. Вещото лице – специалист –
неврохирург определя медико – биологичния характер и възстановителния
период за получените увреждания по следния начин: Множеството
кръвонасядания на лицето е временно разстройство на здравето, без опасност
за живота и възстановителен период 10 дни; Контузия на главата е временно
разстройство на здравето, без опасност за живота и период на оздравяване две
седмици; Контузия на шията е временно разстройство на здравето, без
опасност за живота и възстановителен период до 3 седмици; Контузия на
гръдния кош е временно разстройство на здравето, без опасност за живота и
възстановителен период до 3 седмици; Разкъсноконтузна рана на носа, е
временно разстройство на здравето, без опасност за живота и период на
оздравяване от 2 седмици; Счупване на носни кости е временно разстройство
на здравето, без опасност за живота и период на оздравяване от 4 седмици;
Кръвоизлив в етмоидалните синуси - двустранно, е временно разстройство на
здравето, без опасност за живота и период на оздравяване от 3 седмици;
Сътресение на мозъка е временно разстройство на здравето, без опасност за
живота - при липса на коматозно състояние, а при коматозно състояние - е с
опасност за живота, с период на оздравяване от 4 седмици; Кръвонасядане по
предната повърхност на гръдния кош е временно разстройство на здравето,
без опасност за живота и период на оздравяване от 2 седмици; Кръвонасядане
8
на дясното бедро е временно разстройство на здравето, без опасност за
живота и период на оздравяване от 2 седмици; Охлузвания по гърба на лявата
ръка е временно разстройство на здравето, без опасност за живота с
възстановителен период от 10 дни. Вещото лице е определило интензивността
и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, както
следва: Множество кръвонасядания на лицето до 3-5 ден с утихване на
оплакванията; Контузия на главата до 7 ден с утихване на оплакванията;
Контузия на шията до 10 ден с утихване на оплакванията; Контузия на
гръдния кош до 14 ден с утихване на оплакванията; Разкъсноконтузна рана на
носа до 3-5 ден с утихване на оплакванията; Счупване на носни кости до 10
дни с утихване на оплакванията; Кръвоизлив в етмоидалните синуси -
двустранно до 15 ден с утихване на оплакванията; Сътресение на мозъка до
14 ден с утихване на оплакванията; Кръвонасядане по предната повърхност на
гръдния кош до 10 ден с утихване на оплакванията; Кръвонасядане на
дясното бедро до 10 ден с утихване на оплакванията; Охлузвания по гърба на
лявата ръка до 5 ден с утихване на оплакванията. Всички увреждания в
острата си фаза са овладени с медикаментозна терапия и в късната фаза са
купирани с тях. По повод увреждането, изразяващо се в счупване носни кости
и кръвоизлива от носа, в УНГ клиника е извършена пластика. С оглед на
последно посочените констатации от вещото лице /за наличие на
медикаментозна терапия и извършена пластика/, неоснователно е оплакването
на жалбоподателя за липса на данни за проведено лечение по повод
конкретно получените от ПТП травми. При извършения от вещото лице
личен преглед на ищцата в Неврохирургична амбулатория, около една година
след инцидента, са установени данни, че в медиалния /вътрешен/ ъгъл на
дясна орбита и нос има лек деформитет, с цикатрикс /ръбец/ дъговидно извит
с 1см дължина, образуван от хирургично обработвана рана. В заключението
се съдържат и констатации за предходно заболяване у ищцата - „Увреждане
на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния
стълб, с радикулопатия“, диагностицирано и датиращо още от 2009г. Вещото
лице е категорично, че това заболяване не е предизвикано от процесното
ПТП, но също така категорично е, че това заболяване може да бъде обострено
от претърпените вследствие на инцидента увреждания.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалата, продължителността на
9
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди и
тези обективни предпоставки са правилно преценени от първоинстанционния
съд. При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за множество комплексни леки телесни повреди,
фактът, че извършената пластика по повод увреждането, изразяващо се в
счупване носни кости и кръвоизлива от носа, макар и да е лека телесна
повреда, представлява оперативна намеса, възрастта на пострадалата към
момента на инцидента – 66 години, включително и възможните прогнозни
последици от уврежданията, следва да се приеме, че сумата от 30 000лв. е
справедлив паричен еквивалент на понесените от П. П. страдания, както
правилно е определена и от първоинстанционния съд. Вярно е, че от
заключението от съдебномедицинската експертиза се прави извод, че към
момента на прегледа /около година след ПТП/ ищцата е възстановена, но е
наличен деформитет - цикатрис в медиалния /вътрешен/ ъгъл на дясна орбита
и нос. Вярно е, че всички увреждания са с медикобиологичен характер на
леки телесни повреди, като, според вещото лице, не би следвало след
посочените възстановителни срокове, приеманата терапия и спазване на
посочения от медиците режим да имат последици. Но не може да се не се
отчете фактът, че макар и леки телесни повреди, претърпени са множество
комплексни такива – 11 на брой, с различно естество, поради което не може
да се сподели тезата на жалбоподателя, че тези увреждания не са създали за
пострадалата значителни неудобства. Що се отнася до позоваването от
жалбоподателя на предходно диагностицирано заболяване „Увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, с
радикулопатия“, то това увреждане не е взето предвид при определяне на
посочения размер на обезщетението за репариране на неимуществените
вреди, причинени от процесното ПТП, представляващи 11 на брой леки
телесни повреди. Ето защо всички подробно изложени съображения относно
влиянието на това заболяване върху качеството на живот на ищцата са
неотносими. Но не може да се пренебрегне констатацията на вещото лице, че
претърпените от процесния инцидент увреждания водят до обостряне на това
заболяване.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
10
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането, отражение на които са нивата на застрахователно
покритие. Нивата на застрахователно покритие, респективно - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне
размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата
конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална застрахователна
сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Ето защо неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
не е съобразил конкретните икономически условия към момента на
инцидента. При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищцата, затрудненията и неудобствата, които е претърпяла,
въззивната инстанция намира, че окръжният съд е съобразил икономическата
и социална действителност, както и конкретните обстоятелства и правилно е
приложил материалноправната норма – чл.52 от ЗЗД.
Що се отнася до позоваването от жалбоподателя на съдебната практика
и оплакването, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
30 000лв. не е съобразено с тази практика по сходни случаи, следва да се
посочи: Неимуществените вреди са индивидуално определими.
Обезщетението за репарирането им се определя с оглед конкретиката на
случая и съдебната практика е именно в тази насока - „Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и
характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и
оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите.“ /Решение
№3/28.01.2022г. на ВКС по т. д. №121/2021г., I т.о./.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти
и житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетението, както и всички общи и специфични обстоятелства,
отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени
вреди и в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани
11
в хода на процеса доказателства.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно, в
обжалваната част.
С оглед изхода на спора, на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за въззивното
производство. Както се посочи, от въззиваемата страна се претендират
разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно представения във въззивното
производство договор за правна защита и съдействие /л.33/ е уговорено
безплатно процесуално представителство от въззиваемата П. в полза на адв.
М. Т. /при хипотезата на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. При обжалваемия материален
интерес – 10 000лв. минималното адвокатско възнаграждение съгласно
ориентировъчните размери, посочени в чл.7 ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
1 300лв. В договора за правна защита и съдействие и списъка на разноските
по чл.80 от ГПК /л.34/ е посочен размер на адвокатското възнаграждение –
980лв., което следва да се присъди.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19/12.01.2024г., постановено по т.д.
№17/2023г. по описа на окръжен съд С., в обжалваната част, с която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „О.З.“ АД с ЕИК
******** е осъдено да заплати на П. Н. П. с ЕГН ********** сума над
20 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 25.10.2022г. ПТП и законна
лихва върху сумата считано от датата на завеждането на иска - 13.01.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„О.З.“ АД с ЕИК ******** да заплати на адв. М. Т. от АК - С., на основание
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 980лв. за оказано
безплатно процесуално представителство в полза на П. Н. П. с ЕГН
12
********** във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13