№ 25450
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110162751 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 4246/07.01.2025г., подадена от „... за изменение на
постановеното по делото Решение от 17.12.2024г. в частта за разноските. Ответникът моли,
съдът да ревизира решението си в процесната част, като счита, че неправилно е приложена
нормата на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, препращаща към Наредба № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, доколкото не съответства на правото на ЕС. В тази
връзка се позовава на Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-
428/16 в т.47.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът
е взел становище по молбата, която по същество счита за неоснователна.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество и след повторна преценка, съдът намира молбата за неоснователна. С
решението съдът е отхвърлил така предявените от ищеца искове, като е възложил
разноските на него с оглед изхода на спора. В мотивите на решението съдът се е произнесъл
по така релевираното от ищеца възражение за прекомерност, като го е счел за основателно и
е намалил присъденото възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата. По тази причина не намира за нужно да се преповтаря. Също така
несъстоятелно е позоваването на ЗПП, доколкото при присъждане на адвокатско
възнаграждение в горепосочената хипотеза е неприложим ЗПП. Следва да се отбележи и че
адвокат М. Д. е защитавала ответника, както в исковото, така и в заповедното производства.
1
Следва и да се посочи, че определеното възнаграждение от съда следва да бъде съобразено
от една страна с материалния интерес, който не е минимален в случая, фактическата и
правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални
действия по защита на представляваната страна, което възнаграждение да е в крайна сметка
справедливо спрямо двете страни в производството. По тази причина съдът не е присъдил
пълно претендираното възнаграждение тъй като това би довело до неоснователно
обогатяване за сметка на ищеца и не съответства на принципа на определяне на справедливо
и съотносимо на правната и фактическа сложност и цената на иска възнаграждение.
Действително съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото
възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия
адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед
решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и
С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното
определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената
на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на
спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая
съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна
материалния интерес по отношение на защитата на ответника и фактическата и правна
сложност на делото, намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо
от съда вече адвокатско възнаграждение. Недопустимо е при тези икономически ориентири в
страната да се иска от съда да присъди възнаграждение за представителство в заповедното
производство в размер на 50,00 лева, а в исковото – 200,00 лева, последното не съответства
на извършената от процесуалния представител на ответника работа.
По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4246/07.01.2025г., подадена от „... за
изменение на постановеното по делото Решение от 17.12.2024г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2