О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2414/17.10.2023г.
гр.
Пловдив
Административен
съд Пловдив, ХХХ състав, в закрито заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
като
разгледа докладваното от съдията Светомир Бабаков частно
административно дело № 2287 по описа на съда за 2023 г., намери за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 153, ал. 7
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „АГРО ЕРГ” ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК: гр.Пловдив, ул.
„Никола Караджов” №13, ет.1, ап.А, представлявано от Калинка Маринова,
управител против Решение № 331 от 28.08.2023г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика” град Пловдив, с което e отхвърлено
искането му за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001623000092-091-001/24.07.2023г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на
дружеството-жалбоподател са установени задължения към 15.08.2023 г. в общ
размер от 147 844,15 лв., от които главница 115 398,60 лв. и лихви 32 445,55
лв.
Жалбоподателят оспорва изводите на Директора
на Дирекция ОДОП Пловдив, като твърди, че неправилно е прието от решаващия орган
като основания за отказ за спиране на изпълнението на РА, че не е представена
данъчна оценка за имота, след като е било възможно служебно да се снабди с
такава данъчна оценка.
Твърди се също, че не е направена съпоставка
към кой момент е била взета балансовата стойност на имота, нито е взета предвид
пазарната оценка на недвижимия имот, като вместо това е прието, че вписаната в
постановлението на публичния изпълнител балансова стойност на обекта не
съответства на установения с процесния ревизионен акт
общ размер на задълженията.
В жалбата е направено искане за допускане на
съдебно-оценъчна експертиза. Иска се отмяна на Решение №331 от 28.08.2023г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” град Пловдив
и присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Новакова, в представено по
делото писмено становище оспорва жалбата по подробно изложени съображения в
становището, към което е приложена Справка
от ИС „Бидис“, модул „Местни данъци и такси“ относно
данъчна оценка на недвижимия имот. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, приложените доказателства по административната преписка и приложимия
закон, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 153, ал. 7 от ДОПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен за това орган по чл.
153, ал. 3 ДОПК. Спазена е предписаната в закона форма. При извършване на
служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на административно
– производствените правила.
От фактическа страна се установява, че с
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С230016-023-0001713/23.06.2023 г. на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е
наложена възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на задълженото
лице, подробно описан в постановлението:- Апартамент, КИД 56784.505.191.1.1,
разположен в поземлен имот с идентификатор 56784.505.191, с административен
адрес на обекта: гр. Пловдив, ул. „Никола Караджов“ № 13. ет. 2, ап. А, ведно с
6,602 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, ведно с избено помещение № 8 с полезна площ 6.90 кв. м., ведно
с 100/3900 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56784.505.191, с
балансова стойност 88 210,00 лв. Постановлението е връчено на „АГРО ЕРГ ЕООД на
2б.0б.2023г. Възбраната е вписана в Аг. Вп. с дв. вх. № 20065, вх. per, 20374, акт. № 129, т. 5 от дата 28.06.2023г.
С Постановление за продължаване действието
на наложени ПОМ на основание чл.121, ал.6 от ДОПК с Изх.№ С230016-139-0001590/01.08.2023г.
е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки, а
именно възбрана върху гореописания недвижим имот, собственост на „АГРО ЕРГ“
ЕООД. Същото е връчено на задълженото лице на дата 02.08.2023г. Съгласно
извършена електронна справка в АВ, Имотен регистър, възбраната е вписан в Аг. Вп. с дв.
вх. № 24536, вх. рег. № 24970, акт № 121, т. 6 от дата 09.08.2023г.
Съгласно представената от ответника
информация, ПНОМ са влезли в сила и данните в тях относно стойността на
недвижимите имоти, върху които са наложени възбрани, са съобразени от ответника,
като е посочено и че не е налице информация за данъчната оценка на имотите.
След приключване на ревизионното
производство е издаден Ревизионен акт № РА
№Р-16001623000092-091-001/24.07.2023г.
Видно от съдържанието на процесния
РА, вземанията по същия към момента на депозиране на искането за спиране възлизат общо на 147 844,15 лв., в т. ч.
главница от 115 398,60 лв. и лихви от 32 445,55 лв. – т. е. обезпечението
покрива една част от размера на установените публични задължения, а изискването
на чл. 153, ал. 3 от ДОПК е да бъде обезпечена главницата и лихвите- т. е.
целия дълг.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 - 3
от ДОПК, обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира
неговото изпълнение. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане
на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за
частта на ревизионния акт, която е обжалвана. Искането се подава до органа,
компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за
направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на
подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането
трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
Нормата на чл. 153, ал. 4 от ДОПК предвижда,
че решаващият орган спира изпълнението на обжалвания РА ако представеното
обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа и е в размера по ал. 3.
В конкретния случай, предложеното
обезпечение не е такова по чл. 153, ал. 4 от ДОПК, а е обезпечение, за което
ответникът следва да извърши преценка, съобразно текста на чл. 153, ал. 5 от ДОПК.
Извършването на тази преценка следва да бъде
съобразено с нормата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, съгласно която обезпеченията се извършват по стойност на активите в
следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена съгласно
приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по
застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в
застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е
застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно
превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на
издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта; 2. по
застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи,
различни от тези по т. 1, а когато активът не е застрахован – по балансовата му
стойност; 3. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор
на движими вещи, различни от тези по т. 1 – собственост на физически лица, а
когато вещта не е застрахована и би представлявала амортизируем
дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната й стойност, намалена с 20 на сто годишно, в
това число за годината на придобиването й; когато вещта не е застрахована и не
би представлявала амортизируем дълготраен материален
актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната
й стойност.
От цитираните разпоредби и съответната
законова промяна следва извод, че при налагане на обезпечението, а и при
преценката на искането за спиране на изпълнението на РА, органите на НАП следва
да се съобразят със стойността на активите на предложеното обезпечение в
посочената последователност.
В настоящия случай данъчната оценка на
имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки, е в размер на 99 579,70
лв., а размерът на задълженията по оспорения РА, към датата на подаване на
молбата за спиране на изпълнението, възлиза на 147 844,15 лв., в т. ч.
главница от 115 398,60 лв. и лихви от 32 445,55 лв. Следователно, стойността
на активите, посочена в ДО не надхвърля стойността на оспореното с РА вземане,
чието спиране на изпълнението се иска.
В производството по искане за спиране на
изпълнение на РА решаващият орган извършва преценка на предложеното, съответно
направеното обезпечение. Не е негово задължение да събира доказателства.
Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по реда на чл.
195 и сл. ДОПК. В правомощията на решаващият орган е да извърши преценка дали
наложените обезпечения са съответни на задълженията, които обезпечават.
В случая както предложените като обезпечение
недвижими имоти съгласно ПНПОМ, така и посочената стойност в представената данъчна
оценка за имотите, са недостатъчни да обезпечат вземанията по РА, ведно с
лихвите до датата на подаване на искането за спиране. Не е направено
предложение за обезпечаване до пълния размер на задължението нито с искането до
решаващия орган, нито с жалбата до съда.
При така установените факти, оценката на
размера на предложеното обезпечение изисква приложението на принципа, уреден в
нормата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, а не на пазарната оценка, така както
поддържа жалбоподателя.
Неоснователно е искането за назначаване
на съдебно- оценителна експертиза, която да определи пазарната стойност на възбранените имоти. ДОПК съдържа специални правила, по
които се определя стойността на активите, по отношение на които са наложени обезпечения
за публични вземания. Отделно от това, както се посочи по горе, следва да се
приложи изискването, предвидено в чл. 195, ал.6 ДОПК. Законът не предвижда
възможност за налагане на обезпечение по пазарна цена на недвижимия имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваното решение, е правилно и законосъобразно, поради което и следва да се
остави без уважение депозираната жалба.
Своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и
жалбоподателят следва да заплати на НАП
София разноски в размер на 100 (сто) лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните съображения и на основание
чл. 153, ал. 7 от ДОПК, Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРО
ЕРГ” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК:
гр.Пловдив, ул. „Никола Караджов” №13, ет.1, ап.А, представлявано от Калинка
Маринова- управител, против Решение
№331 от 28.08.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика” град Пловдив, с което e отхвърлено искането му за спиране на
изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001623000092-091-001/24.07.2023 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА „АГРО ЕРГ” ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК: гр.Пловдив, ул.
„Никола Караджов” №13, ет.1, ап.А, представлявано от Калинка Маринова-
управител, да заплати на НАП София разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: