РЕШЕНИЕ
№ 242/11.04.2022г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: П. Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова.………………...……….........................…….в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1251 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Т.С., с
посочен съдебен адрес:***, офис 21, подадена чрез пълномощник, против Решение №115/28.10.2021г.,
постановено по АНД №378/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което
е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К №3746610, издаден от ОД
на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Неправилно районният съд приел,
че допуснатите от административнонаказващия орган нарушения не били от
характера на съществените, които да налагат отмяната на електронния фиш.
Напротив, в случая безспорно се установило, че контролните органи не изпълнили
изцяло изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, с която се уреждали условията и редът
за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата. Сочи се, че с чл.10 ал.1 от Наредбата било
въведено задължение на контролния орган,
при всяко използване на мобилно АТСС (каквото било използвано в случая), да
попълва протокол, съгласно приложението. Предвидено било протоколът да се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол (чл.10 ал.2), като при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта, било предвидено протоколът да се
попълва на всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС (чл.10 ал.3), каквато в случая
не била приложена, а така не било изпълнено и това специално изискване, обезпечаващо
правото на защита. Сочи се, че тази снимка била неразделна част от протокола и
служела за доказване на точното място, на което било поставено мобилното АТСС,
за да се прецени дали отговаря на посоченото в протокола, в т. ч. и по
отношение на контролираната посока на движение. В настоящия случай с
констатираната липса на приложена към протокола снимка не било доказано точното
местоположение на мобилното АТСС, респ. вмененото на водача нарушение. С оглед
горното, въпреки, че съставеният електронен фиш формално съответствал на
образеца, утвърден от МВР, не били изпълнени кумулативно дадените изисквания на
приложимата наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане
на производството по установяване и заснемане на нарушението, поради което били
незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като
предприети при съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда и
начина за използването на АТСС и системи за контрол на правилата за движение.
Моли се за отмяна на решението на районния съд
и постановяване на друго, с което да бъде отменен обжалвания електронен
фиш. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатски
хонорар.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена молба моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К №3746610, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 30.06.2020г.
нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на П.Т.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00
лева.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че електронният фиш формално отговаря на изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Правилно била проведена процедурата по издаване на
електронния фиш, а нарушението било надлежно установено и доказано.
Решението е правилно.
Не се констатират допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение. От събраните по делото доказателства е видно, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №596, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна техническа проверка, съгласно приложения за това протокол.
Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015 г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити (съгласно приложимата редакция на разпоредбата) са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от съдържанието на ЕФ.
Оплакването на касатора за неточно описание на нарушението и недостатъчна
конкретизация на мястото на извършването
му е неоснователно. Както правилно е отбелязал районният съд, в ЕФ се съдържа
посочване на всички съставомерни елементи на нарушението, вкл. мястото на извършването
му. Начинът, по който това място е обозначено, не оставя съмнение, че
нарушението е извършено извън населено място. Посочването на автомобила и
неговия регистрационен номер, отразяването на датата и часа на заснемане,
посоката на движение, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост
на движение и установената превишена такава, са напълно достатъчни да дадат
яснота на наказаното лице относно вмененото му нарушение, поради което правото му на защита не е засегнато
по никакъв начин.
В случая безспорно се установява, че АТСС, с което е извършено измерването на скоростта на движение на управлявания от П.Т.С. автомобил на процесната дата, е преминало през съответната проверка и тя е надлежно удостоверена с протокол от проверка №3-52-20/03.04.2020г.
Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният Протокол за използване на АТСС с дата на използване 30.06.2020г., във времеви интервал 09.00ч. – 12.00ч. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата), когато е извършено и коментираното нарушение от страна на касатора. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, поради което административно-наказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.
Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 90 км/ч и за пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта на 50 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Настоящата инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал – клип № 22574. Превишаването на скоростта с 23 км. /ч. в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Мястото, където е констатирано превишение на скоростта безспорно попада в зоната на въведеното ограничение, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните попълнени в Протокола по чл.10 от Наредбата и от посоченото в клип № 22574, до каквито изводи е достигнал и районният съд.
Доказателства,
които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден
процесният фиш, нито се сочат от жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране
пред въззивния съд, а приетите и събрани от РС такива са напълно достатъчни, за
да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че в настоящия случай с констатираната липса на приложена към протокола снимка не било доказано точното местоположение на мобилното АТСС, респ. вмененото на водача нарушение. Твърдения в тази насока са били излагани и пред районния съд, който е обсъдил същите и подробно е обосновал извода си за неоснователността им.
Следва да се отбележи, че ако касаторът е считал, че фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорна, то пред районния съд е разполагал с напълно достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да се търси събиране и на други годни доказателства пред тази инстанция в подкрепа на твърденията си. Такава процесуална активност не се установява да е проявена от страна на настоящия касатор.
Непопълването на делото с относими според касатора доказателства не може да се вменява за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител. Настоящата инстанция, която е контролна по отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл.220 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите установявания пред РС.
Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.
При тези съображения, настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо, обосновано и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Независимо от този изход на производството, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от пълномощник на ОДМВР-Хасково, не следва да се уважава, доколкото по делото не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Единствено подаването на молба с изявление да се потвърди оспореното решение, не се възприема като надлежно осъществено процесуално представителство, за което да се следва възнаграждение .
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115/28.10.2021
г., постановено по АНД №378 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021
година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.