№ 564
гр. Пазарджик, 14.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора Ж. Д. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно
наказателно дело № 20235200600771 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХVІ от НПК, във вр. с чл.436 ал.2
от НПК.
Образувано е по повод жалба на Н. Г. Б., ЕГН ********** от
гр.Велинград, подадена чрез пълномощника адв. Р. А. от ПзАК, против
Определение № 112/26.07.2023г., постановено по ЧНД № 178/2023г. по описа
на Велинградския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Б. за съдебна реабилитация по НЧХД № 200/2011г., НОХД №
161/2013г. и НОХД № 532/2013г., трите по описа на РС-Велинград.
Твърди се, че постановеното определение на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения в
тази насока. Прави се искане настоящата инстанция да отмени този съдебен
акт, като постанови съдебна реабилитация спрямо молителя по посочените
осъждания.
В съдебно заседание молителят и неговият пълномощник се явяват
лично, като последният поддържа жалбата, ангажира доказателства и развива
подробни съображения за постановяване на съдебна реабилитация.
Молителят лично поддържа становището на пълномощникът си.
Прокурорът не оспорва жалбата като сочи, че определението на
районният съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, респ. че са
1
налице условията за постановяване на съдебна реабилитация спрямо
молителя.
Настоящият съдебен състав констатира, че жалбата е процесуално
допустима, т.к. е подадена в срока по чл. 436, ал. 2 от НПК, от лице, което
притежава активна процесуална легитимация и отговаря на изискванията на
чл. 320, ал.1 и ал.2 от НПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Производството в първата инстанция е образувано по молба, с която се
иска съдът да допусне съдебна реабилитация за осъжданията на молителя Б.,
както следва:
По НЧХД № 200/2011г. по описа на РС-Велинград - за извършено на
14.04.2011г. престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, за което с влязла в сила на
11.07.2011г. присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
4 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години.
По НОХД № 161/2013г. по описа на РС-Велинград - за извършено на
07.08.2012г. престъпление по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4, във вр. с
чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК, за което с влязла в сила на 29.05.2013г.
присъда-споразумение му е наложено наказание пробация - 18 месеца и 100
часа безвъзмезден труд в полза на обществото в продължение на 1 година.
Това наказание е изтърпяно от 07.06.2013г. до 04.09.2017г.
По НОХД № 532/2013г. по описа на РС-Велинград - за извършено през
м. юни 2013г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, т.5 и т.7 във вр. с чл. 194,
ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК, за което с влязла в сила на 18.07.2014г. присъда
му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 2 години
и 6 месеца. Това наказание е изтърпяно от 24.07.2014г. до 12.06.2016г.
Първостепенният съд правилно е констатирал, че по последната
присъда на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за
умишлено престъпление от общ характер, извършено в изпитателния срок на
първата от изброените присъди. Въпреки това съдът, постановил присъдата
по НОХД № 532/2013г. не е постановил изтърпяване от страна на подсъдимия
на условното наказание от 4 месеца лишаване от свобода по първата присъда,
както императивно изисква разпоредбата на чл.68, ал.1 НК. Правилно
първостепенният съд е изложил принципните разбирания, че началният
2
момент на срока на давността за изпълнение на наказанието започва да тече
от момента, когато наложеното наказание става изпълнимо – заради
постановена влязла в сила ефективна присъда или когато с друг съдебен акт
/присъда или определение по чл.306 ал.1, т.3 НПК/ при условията на чл.68 от
НК е постановено отложеното наказание да се изтърпи (чл. 82, ал. 2, пр. 2 от
НК). Последващият съдебен акт е този, който придава изпълнимост на
наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния
момент на изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила на
присъдата, с която е определено условното наказание. В този смисъл е и
правилно позоваването на съдебната практика, обективирана в Решение №
574 от 28.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 1868/2011 г, I н. о.
Все така правилно съдът е констатирал, че пропускът на съда,
постановил присъдата на НОХД № 532/13г., да приложи разпоредбата на
чл.68 ал.1 от НК, понастоящем е непоправим дори по реда на чл.306 ал.1, т.3
от НПК, т.к. давността за изпълнение на наказанието по НЧХД № 200/2011г. е
изтекла. Неправилно РС- Велинград е приел за начало на тази давност
влизане в сила на присъдата по НОХД № 532/2013г. - 18.07.2014г. Това щеше
да е вярно, ако с присъдата по НОХД № 532/13г. бе приложена разпоредбата
на чл.68 ал.1 от НК, доколкото според чл.82 ал.2, пр.2 от НК, давността за
изпълнение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно
чл.66 от НК тече от влизане в сила на присъдата или определението по чл.68
НК. Вече се изтъкна, че с присъдата по НОХД № 532/13г. нормата на чл.68
ал.1 от НК не е приложена, ето защо давността за изпълнение на отложеното
наказание по НЧХД № 200/2011г. тече от момента на постановяването на
присъдата по НОХД № 532/13г., а именно 26.03.2014 година, т.к. това е бил
първият възможен момент за активиране на условното наказание, нещо което
обаче не е направено. Давността за изпълнение на наказанието по НОХД №
200/2011г. е пет години /чл.82 ал.1, т.4 от НК/, като е изтекла на 26.03.2019
година, а след тази дата е невъзможно да се произнесе определение по реда на
чл.306 ал.1, т.3 от НПК, във вр. с чл.68 ал.1 от НК, досежно условното
наказание.
В мотивната част на обжалваното определение съдът е приел, че за
първото от осъжданията - по НЧХД № 200/2011г. по описа на РС- Велинград
са налице условията за съдебна реабилитация към дата 19.07.2022г., но това е
неправилно. Явно този съд не е държал сметка за разписаното в нормата на
3
чл.86 ал.1, т.1 от НК, според която реабилитация по право настъпва, когато
лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго
престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. В
настоящият казус молителят е бил извършил в изпитателния срок друго
престъпление, поради което принципно е следвало да изтърпи отложеното
наказание, но не го е изтърпял, поради бездействието на съда да приложи
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, при което е несъмнено, че с изтичането на
изпитателния срок по НЧХД № 200/2011г., считано от влизането на тази
присъда в сила, а именно на 11.07.2014 година, за това осъждане е настъпила
реабилитация по право. При това положение не може да бъде уважена
молбата на молителя за постановяването на съдебна реабилитация за
осъждането по горецитираното НЧХД, т.к. за него вече е настъпила такава по
силата на закона – по право, като настоящият съдебен състав единствено ще
следва да я прогласи.
В обжалваното определение районният съд е констатирал, че по
отношение на осъждането по НОХД № 161/2013г. по описа на РС-Велинград,
наложеното наказание пробация е било изтърпяно на 04.09.2017г., а след тази
дата и до момента молителят Б. не е извършвал ново умишлено престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода. На тази база е
направен извод, че за това осъждане е настъпила абсолютна/пълна
реабилитация на основание чл.88а, ал.1, вр. с чл. 82, ал.1, т.5 НПК.
Този извод обаче не може да бъде споделен. Очевидно
първостепенният съд не е държал сметка за разписаното в нормата на чл.88а
ал.4 от НК, според която, когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания. Казано с други думи, абсолютна реабилитация по чл.88а
от НК, при осъждане за две или повече престъпления, в настоящия случай
тези по НОХД № 161/2013г. и НОХД № 532/2013г., би настъпила, ако
сроковете по предхождащите алинея четвърта алинеи, са били изтекли за
всички /в случая и за двете/ осъждания. Това обаче в настоящият казус не е
така, доколкото и първостепенният съд е констатирал, че наказанието по
НОХД № 532/13г. - 2 години и 6 месеца лишаване от свобода е изтърпяно на
12.06.2016г., а предвид разпоредбата на чл. 88а, ал.2 НК, изискваща изтичане
4
на 10-годишен срок от изтърпяването, то към настоящия момент по тази
присъда не е настъпила пълна реабилитация. Отделен стои въпросът за това
защо, след като районният съд, макар и неправилно да е приел, че по НОХД
№ 161/11г. е настъпила абсолютна реабилитация, то не я е прогласил в
диспозитива на определението си.
С оглед на всичко казано до тук, настоящият съдебен състав намира,
че за осъждането по НОХД № 161/13г. понастоящем са налице всички
материалноправни предпоставки за постановяването на съдебна
реабилитация. Вече се каза, че наказанието по това дело е било пробация и е
изтърпяно на 04.09.2017г. Следователно към 04.09.2020г. е изтекъл 3-
годишният срок по чл.87 ал.1 от НК. От деянието няма невъзстановени вреди,
доколкото извършеното престъпление е било кражба, квалифицирана по
чл.197, т.3 от НК, което сочи, че причинените имуществени вреди са били
възстановени или заместени, преди приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд.
Относно присъдата по НОХД № 532/2013г., РС-Велинград е
констатирал, че наказанието по нея в размер на 2 години и 6 месеца е
изтърпяно на 12.06.2016г., при което няма съмнение, че още на 12.06.2019г.,
както и към настоящия момент, предвиденият в разпоредбата на чл. 87, ал.1
НК срок от три години от изтърпяването на съответното наказание, е изтекъл.
Правилно е констатирано, че в този срок, а и към момента, няма данни
молителят да е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание.
Правилно е отчетено и наличието на необходимите, съобразно
разпоредбата на чл. 87, ал.1, т.1 от НК, данни за добро поведение на
молителя. В тази насока са събрани гласни доказателства – показанията на
разпитания от първоинстанционния съд свидетел И.Л.
За да откаже да постанови съдебна реабилитация обаче,
първостепенният съд е приел, че не е изпълнено условието на чл. 87, ал.1, т.2
НПК - да са възстановени причинените от умишленото престъпление по
НОХД № 532/13г. съставомерни имуществени вреди в размер на 17000 лв.
Успоредно с това е прието, че уважителни причини за невъзстановяване на
вредите по смисъла на чл.87 ал.2 от НК, биха могли да бъдат: липсата на
съдействие от страна на пострадалото лице, липса на стопанска възможност в
5
осъденото лице, което няма средства да издържа дори себе си и своите
близки, въпреки своето желание да заплати дължимото обезщетение на
пострадалия, обезпечаването на вредите, като в този смисъл е направено и
позоваване на съдебната практика, обективирана в Решение № 530 от
04.12.2008 год. по н. д. № 520/2008 год., II н. о. на ВКС.
В унисон със заявеното районният съд е формирал извод, че
обстоятелството дали по отношение на вземането, породено от причинените
вреди, е изтекла предвидената в закова погасителна давност, не може да се
счита за уважителна причина по чл. 87, ал. 2 от НК и предвиденият в чл. 117
от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл.45 от
ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е
причинил другиму. За да подкрепи този свой извод, първостепенният съд се е
позовал на съдебна практика, обективирана в Решение № 427 от 24.03.2016
год. по н. д. № 1472/2015 год., IІI н. о. на ВКС.
Посоченият извод на първостепенния съд не се споделя от настоящата
съдебна инстанция, която намира цитираното по-горе решение на ВКС за
изолирано, още повече, че то няма статут на задължителна съдебна практика.
Тук е мястото да се посочи, че по НОХД № 532/13г., ощетеното ЮЛ –
дружеството ********* е било конституирано като гр. ищец, а с присъдата
молителят е бил осъден солидарно със свой съучастник да заплати сумата от
17000 лева, като обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди. От приобщените по делото писмени доказателства, включително и от
разпитания пред въззивната инстанция свидетел Е. А. – управителя на
горепосоченето дружество, категорично стана ясно, че през 2016г. той се е
снабдил с изпълнителен лист за присъдената в полза на дружеството му сума,
но не е завел изпълнително дело против молителя. При това положение няма
съмнение, че считано от влизане на присъдата в сила, е изтекла общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за вземането за вреди,
причинени с деянието по горецитираното осъждане. Ето защо, след
преклудиране на възможността да се търси обезщетение за вреди от
престъплението, поради бездействието на носителя на вземането и изтичането
на погасителната давност, то това съставлява „извинителна причина“ за
невъзстановяване на вредите, при което съдебна реабилитация може да се
допусне и без да е налице предпоставката по чл.87, ал.1, т.2 от НК.
6
В този смисъл настоящата съдебна инстанция напълно се солидаризира
с разбирането на върховната съдебна инстанция, обективирано в Решение №
367 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1397/2014г г., II н. о., където е казано
следното: „ВКС не споделя отразената в мотивите на въззивния съд позиция
за отсъствие на уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК.
Възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, действително
е условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за
съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените. То обаче не
е абсолютно, като в текста на чл. 87, ал. 2 от НК изрично е предвидена
възможност за реабилитиране на осъдения "и без да е възстановил
причинените вреди, ако има за това уважителна причина".
…
Вярно е, че осъденият би могъл да плати задължението си и след
изтичане на погасителната давност и това би било свидетелство за
добросъвестно поведение, което той не е сторил и през следващите две
години. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от НК обаче не изисква такова
поведение, а уважителна причина. Бездействието на носителя на вземането,
признато със съдебен акт (вж. чл. 117 от ЗЗД), което е довело до изтичане на
5-годишния давностен срок и невъзможност същото да бъде събрано по
принудителен ред при направено от осъдения възражение за това, е причина,
която следва да се отчита за уважителна. Обратното би означавало при
наличие на останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да не
може да бъде допусната никога, ако не е налице възстановяване на вредите,
макар и събирането на признатото вземане да е станало невъзможно поради
изтичане на предвидената погасителна давност“.
Това разбиране се извлича и от друго съдебно решение на върховната
съдебна инстанция, в което е казано: „На следващо място, не е даден
задоволителен отговор на възражението за изтекла погасителна давност и
отражението му за изхода на делото. Липсват съображения за това: в
конкретния случай, от кой момент тече погасителната давност и кога изтича,
както и кога се явява приложим чл. 87, ал. 2 НК, визиращ възможност за
съдебна реабилитация и без възстановяване на причинените вреди, ако са
налице уважителни причини“.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
7
са налице предпоставките на чл. 87 ал. 1 от НК за постановяване на съдебна
реабилитация спрямо молителя по цитираните по-горе последни две
осъждания, т.к. по първото му такова е настъпила реабилитация по право,
която следва да се прогласи. Актът на районния съд, с който е отказал да
стори това е постановен в противоречие със закона и следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т.2, във вр. с чл. 336 ал. 1 от
НПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 112 от 26.07.2023 год., постановено по
ЧНД № 178/2023г. на РС - Велинград.
ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ по отношение на Н. Г. Б.,
ЕГН ********** от гр.Велинград за осъжданията му по НОХД № 161/2013г.
и НОХД № 532/2013г., двете по описа на РС-Велинград.
ПРОГЛАСЯВА настъпилата на 11.07.2014 год. реабилитация по
право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, спрямо Н. Г. Б., ЕГН ********** от
гр.Велинград за осъждането му по НЧХД № 200/2011г. по описа на РС-
Велинград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Препис от определението да се изпрати на РС-Велинград за отразяване
в бюлетините за съдимост на Н. Г. Б., ЕГН ********** на допуснатата и
прогласена реабилитация.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8