Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Перник, 07.02.2023
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 438/2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
13, ал.2 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното
проектиране / ЗКАИИП/.
Образувано е по жалба на Р.Р.С., ЕГН
**********, против Решение по Протокол № 195 от 24.06.2022г. на Управителния
съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в частта, в която
е отказано вписване на жалбоподателя в Регистъра на лицата с ограничена
проектантска правоспособност, секция КСС, на основание чл. 13 във връзка с чл.
7, ал. 2 от ЗКАИИП, поради липса на 4 г. стаж по специалността, потвърдено с
решение на КС на КИИП по протокол № 7 от заседание проведено на 27.09.2022 г.
Жалбоподателката счита, че оспореният акт е
постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не е била приложена
правилно нормата на чл. 7, ал.2 от ЗКАИИП. Счита, че отговаря на всички
законоустановени изисквания за придобиване на ограничена проектантска
правоспособност. Сочи, че е представила документи, установяващи изискуемия стаж
по специалността. Моли отказът да бъде отменен и да бъде задължен компетентния
колективен орган да я впише в регистъра на проектантите с ограничена проектантска
правоспособност.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. Д.И., който поддържа жалбата и
искането за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. В
съдебно заседание и в писмена защита доразвива съображенията си за отмяна на
акта, като твърди, че заеманата длъжност „технически ръководител“ в „****“ ЕООД
и „****“ ООД е релевантен стаж по специалността по смисъла на чл. 7, ал.2
ЗКАИИП, поради което отказът за вписване е незаконосъобразен поради
противоречие с материалния закон. Моли за присъждане на разноски съгласно
списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът по жалбата – Управителният
съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /УС на КИИП/ се
представлява от адв. М.Я., която оспорва жалбата. В съдебно заседание и в
писмени бележки поддържа изложените в оспорения акт доводи, обосноваващи
постановения отказ. Претендира сторените по делото разноски.
Административен съд-Перник, след
като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна
проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало по
Заявление с рег.№ СО-27 от 28.04.2022г. / л. 11 от адм. преписка/, адресирано
до председателя на УС на КИИП чрез Регионална колегия на КИИП - София област,
за вписването на жалбоподателката в РПОПП към секция "КСС" по част
"Конструктивна". Като приложение към заявлението са представени /л.
19-77/: Документ за самоличност, диплом за завършено висше образование 2014г. по
специалност „строително инженерство на английски език“ с образователно –
квалификационна степен „бакалавър“,
свидетелство за съдимост, копие от трудова книжка /л.25-31/, декларация
по образец от член на КИИП инж. К.Д., притежаващ пълна проектантска
правоспособност с ****, в което са посочени обекти/проекти, в които
заявителката е участвала съвместно, декларация по образец от член на КИИП инж. П.Б.П.,
притежаващ пълна проектантска правоспособност с ****, в което са посочени
обекти/проекти, в които заявителката е участвала съвместно, декларация по образец от член на КИИП инж. М.И.К.,
притежаващ пълна проектантска правоспособност с ****, в което са посочени
обекти/проекти, в които заявителката е участвала съвместно, квитанция за платен
членски внос, анкетна карта за член на КИИП за жалбоподателката, декларация за
предоставяне на лични данни.
С писмо изх. № КИИП –
КР-008/31.05.2022г. жалбоподателката е уведомена, че видно от трудовата й
книжка повечето от заеманите от нея длъжности /с изключение на длъжността в „****“
ЕООД/ не отговарят на изискванията на код НКПД за висше образование и
специалност. Предоставен й е 7-дневен срок за представяне на допълнителни
доказателства в РК – София област за стаж по специалността – 4 години, както и
доказателства за съвместна работа с проектант с ППП от същата специалност,
подписани от ръководителите на организациите, където е била на трудов договор.
С молба вх. № СО-33/07.06.2022г.
жалбоподателката е представила служебна бележка от Европейски политехнически
университет, референция от фирма „****“ ЕООД с водещ проектант инж. К.Д.,
референция от инж. М.К.и референция от инж. П. П.. Документите са подадени в
регионалната колегия на КИИП – София област и са изпратени към КИИП с писмо
изх. № СО-16/08.06.2022г. на председателя на РК – София област /л. 72/, в което
се отправя препоръка към УС на КИИП да впише лицето в регистъра на ОПП.
На заседание, проведено на 24.06.2022г.,
документирано в протокол № 195, УС на КИИП-гр. София, с кворум от 38 членове и
мнозинство – 28 гласа „за“, 3 „против“ е приет отказ за вписване на
жалбоподателката Р.С. в регистъра на КИИП на проектанти с ОПП, секция „КСС“ на
основание чл. 13 във връзка с чл. 7, ал.2 от ЗКАИИП. Мотивите за отказа са, че
по-голяма част от стажа на инж. С. е на длъжност, съответстваща за средно
образование, предвид кодовете по НКПД, отразени в трудовата й книжка. За стаж
по специалността, съответстващ на висшето й образование, е признат стажа на
длъжност „инженер – конструктор“ в „****“ ЕООД от 02.01.2020г. до 01.07.2021г.
и стажа на длъжност „специалист скелета“ в „****“ ООД от 05.07.2021г. до
момента, но не се събират общо 4г. стаж по специалността каквото е изискването
на чл. 7, ал.2 ЗКАИП.
Жалбоподателката е оспорила
отказа на УС на КИИП пред КС на КИИП. С решение по протокол № 7 от 27.09.2022г.,
колективният орган е потвърдил оспореното решение, при пълно мнозинство за
гласуващите членове.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е депозирана в законоустановеният срок /решението на КС на КИИП е връчено на
жалбоподателката на 11.10.2022г. – л. 113, а жалбата е подадена на 24.10.2022г.
чрез административния орган/, от надлежна страна, адресат на оспорения отказ,
при наличието на правен интерес, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, е
основателна.
Оспореният отказ се явява
постановен от компетентен орган, предвид изричната разпоредба на чл. 13, ал.1 от
ЗКАИИП, според която норма, решение или отказ за придобиване на проектантска
правоспособност се постановява от УС на КИИП, в установената форма и няма
пороци, които да водят до неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта:
Административното производство по приемане на оспорения отказ е проведено при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Отказът да бъде вписана жалбоподателката в РПОПП е мотивиран с обстоятелствата,
че не отговаря на изискванията на чл. 7, ал.2 от ЗКАИИП, тъй като липсват
доказателства за 4 години стаж по специалността.
Според
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от ЗКАИИП условията за вписване в регистъра на
проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара са:
1) диплома от акредитирано висше училище с
професионална квалификация "инженер" с образователно-квалификационна
степен "бакалавър"; 2) не по-малко от 4 години стаж по специалността.
В случая, между страните не е спорно обстоятелството, а това
се потвърждава и от представената диплома за висше образование с приложение от
Европейски политехнически университет, че жалбоподателката отговаря на
условието за образователно-квалификационна степен. Спорен е въпросът дали има
изискуемия 4 г. стаж по специалността.
Според легалното определение на пар.1, т.3 от ДР на ЗКАИИП
"Удостоверение за стаж по специалността" е документ, с който се
удостоверява стажът по специалността, към което се прилагат заверени копия от
трудови договори, граждански договори, референции и декларация. При подаване на
заявлението жалбоподателката е представила копие на трудова книжка. От нея е
видно, че след дипломирането си през 2014г. същата е работила на длъжност
„строителен техник“ за периода 16.06.2014г. -
25.10.2015г. в „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, на длъжност „технически
ръководител за периода 19.01.2016. – 01.01.2020г. в „****“ ЕООД и „****“ ООД,
на длъжност „инженер – конструктор“ в „****“ ЕООД за периода 02.01.2020г. - 01.07.2021г. и на длъжност
„специалист скелета“ в „****“ ООД от 05.07.2021г. до момента. Колективният
административен орган е признал за стаж по специалността само стажа в „****“
ЕООД и ****“ ООД. Стажът като строителен техник и технически ръководител,
описан по-горе, не е признат с аргумента, че посочените кодове на длъжности
съгласно НКПД изискват средно, а не висше образование и освен това, видно от
служебната бележка от Европейския политехнически университет относно какви
дейности могат да извършват бакалаврите, сред тях не фигурира проектантската
дейност.
Съдът намира, че отказът не е съобразен с материалния закон.
Изискванията за вписване в регистъра на проектантите с ОПП /чл. 7, ал.2/ не включват
стаж на длъжност, за която се изисква съответното образование. Такива
изисквания се поставят в чл. 7, ал. 5 от ЗКАИП към проектантите с вече
придобита ОПП, които искат да придобият пълна проектантска правоспособност.
Именно за тях се изисква да представят доказателства за стаж по специалността: (1) две
години като служители по трудов договор с проектант с пълна проектантска
правоспособност, или (2) четири години като проектанти на свободна практика или
като служители по служебно правоотношение или по трудово правоотношение на
основен трудов договор на длъжност, за която се изисква съответното
образование.
Към лицата, които искат да
придобият ОПП, изискването е за стаж по специалността, затова е ирелевантно
обстоятелството, че кодът по НКПД за заеманите длъжности „строителен техник“ и
„технически ръководител“ изисква средно образование. Жалбоподателката не е
кандидатствала за пълна проектантска правоспособност, за да се изследва дали
заеманата длъжност е изисквала висше образование. Впрочем, вписания код в НКПД
не означава автоматично, както приема органа, че за конкретната длъжност, която
е заемала жалбоподателката, се е изисквало средно образование. В съответствие с
изискванията на НКПД – петият знак от осемцифрения код показва минималното
образователно ниво за заемане на длъжността. В действителност нормата на чл.
163а, ал. 1 от ЗУТ регламентира, че строителят е длъжен да назначи по трудов
договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо
ръководство на строежите. В ал. 2 е разписано кои лица се приемат за технически
правоспособни, като това са лицата, получили дипломи от акредитирано висше
училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или
"архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен
курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите
"Архитектура и строителство" и "Техника". Видно е, че
минималното изискване за длъжност „технически ръководител“ е средно образование
с придобита професионална квалификация, но не е било ясно дали работодателите „****“
ЕООД и „****“ ООД в длъжностните характеристики, не са заложили по – високото
изискване за висше образование за „технически ръководител“ съгласно ЗУТ. Правно
значими за преценката относно съществуването на фактическия състав за
придобиването на ППП са индивидуализацията на длъжността и изискванията към нея
по конкретното правоотношение.
Както обаче се посочи, жалбоподателят
заявява вписване за ОПП и затова дали за длъжността „технически ръководител“ се
е изисквало висше образование или средно е ирелевантно. Неприложим към случая е
и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите,
регистрирани в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, на която
се позовава органа в преписката /писмо изх. № КИИП – КР-008/31.05.2022г, в
което изисква допълнителни доказателства/. Условието, което поставя тази
разпоредба за признаване на правоспособност - “Инженерите с образователно
квалификационна степен "бакалавър" могат да бъдат вписани в регистъра
на лицата с ОПП, ако имат най-малко четири години проектантски стаж като
инженери в проектантско бюро, в състава на което има проектант/и с
правоспособност от същата квалификация“/
противоречи на чл. 7, ал. 2
ЗКАИИП. Налице е противоречие на тази разпоредба с нормативния акт от по-висока
степен, доколкото с нея се допуска придобиване на ОПП при четири години
проектантски стаж като инженери, а нормата на чл. 7, ал.2 от ЗКАИИП изисква 4-годишният
стаж да е по специалността, без поставени допълнителни изисквания, поради което следва да се приложи разпоредбата
на ЗКАИИП. /чл. 15, ал. 3 ЗНА/.
В служебната бележка от висшето
учебно заведение /л. 74/ са посочени областите, където дипломираните строителни
инженери – бакалаври имат право да работят, вкл. инженери в строителството и
технически ръководители. По делото е представено копие от трудовата книжка на
лицето. В нея са нанасяни заеманите от лицето длъжности и прослуженото време на
тях. От вписванията в книжката става ясно, че освен признатия стаж по
специалността от 2г. и 5м., лицето има стаж като технически ръководител 3г. 11
мес. в „****“ ЕООД и „****“ ООД, за което са представени референции.
Представените от лицето доказателства попадат в определението на §1, т. 3 от ДР
на ЗКАИИП за удостоверения за стаж по специалността, тъй като към трудовата
книжка, представляваща документ, с който се удостоверява стажът по
специалността са приложени референции от трети лица за жалбоподателя. Очевидно
е, че стажът е по специалността, вкл. в референциите са описани и
обектите/проектите, по които е работила.
Съответно, жалбоподателката е
удостоверила изискуемия стаж по специалността, поради което постановеният отказ
от страна на УС на КИИП се явява постановен в противоречие с материалния закон.
От своя страна, противоречието с
материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорения в настоящето
производство акт, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката да
се изпрати на компетентния орган, предвид естеството на въпроса, което не
позволява разрешаването му по същество от съда.
При този изход на спора и
своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса от 10лв и адвокатско
възнаграждение от 600лв, уговорено и реално
заплатено по договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022г.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение по Протокол № 195 от 24.06.2022г. на Управителния съвет
на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в частта, в която е
отказано вписване на Р.Р.С. в Регистъра на лицата с ограничена проектантска
правоспособност, секция КСС, потвърдено с решение на КС на КИИП по протокол № 7
от заседание проведено на 27.09.2022 г.
ИЗПРАЩА преписката на Управителния съвет на Камарата на инженерите в
инвестиционното проектиране за постановяване на акт по заявлението на Р.Р.С.,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в
настоящето решение и в срока по чл. 13, ал.1 от ЗКАИИП.
ОСЪЖДА Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да заплати
на Р.Р.С., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 610 лв. ( шестстотин и десет
лева ) направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България
в 14- дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/