№ 2677
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100512106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. Б. И. ЕГН********** срещу
решение №20133553 от 07.06.2021г. по гр.д.№7783/2021г. по описа на СРС, 77 състав, с
което се признава за установено по предявените от „С.В."АД с ЕИК****, срещу В. Б. И.
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл.86 от ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1471,24лв.- неплатена
цена на предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води за периода 12.04.2017г.- 09.08.2020г., за имот в гр.София,
ж.к.“Гео Милев“, ул.“****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 19.11.2020г. до
плащането и сумата от 42,45лв.- мораторна лихва за периода 13.05.2017г.- 09.08.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
08.12.2020г. по ч.гр.д.№57363/2020г. на СРС, 77 състав, като искът за главницата е
отхвърлен над уважения размер до предявения от 1473,38лв. ответницата е осъдена да
заплати на ищеца 577,80лв. разноски в исковото производство и 80,21лв. разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
В жалбата се твърди, че констатациите в обжалваното решение относно
задължението на ответницата са неверни и завишени. Не са посочени конкретни нарушения
на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението. Ответницата моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „С.В."АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 ГПК. С молба от 25.05.2022г. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във въззивната
жалба, предмет на образуваното производство, не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в обжалваните му части, поради което и с оглед липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон - то не може да бъде отменено в
тази част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Предметът на въззивното производство,
което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора
по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност
въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено
от фактическа страна. До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на
първоинстанционното решение подадената от страната бланкетна въззивна жалба може да
бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи
произнасяне. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно
обжлаване, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради
неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В случая подадената
въззивна жалба е бланкетна и допълнения не са направени както в срока по чл.259, ал.1
ГПК, така и след това.
За пълнота въззивният състав намира за необходимо да отбележи следното:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между
страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „С.В.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-
064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, е представил с исковата молба
справка от Службата по вписвания по персоналната партида на ответницата, от която е
видно че последната е собственик на процесния имот. Представено е и заявление за
2
промяна на титуляра на партидата от ответницата от 21.02.2017г., в което последната е
посочила, че имотът се ползва от двама ползватели. Подаденият от ответницата отговор на
исковата молба е бланкетен, не съдържа възражения по същество и е изцяло идентичен като
текст с въззивната жалба.
Видно от заключението на вещото лице по комплексната СТСЕ през процесния
период имотът е водоснабден и в него се ползват ВиК услуги. Стойността на предоставените
за този период услуги е 1846,98 лева, извършени са две плащания на обща стойност 379,81
лева и незаплатеният остатък е в размер на 1471,24 лева.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени по реда на чл.
78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20133553/07.06.2021г. по гр.д.№7783/2021г. по описа
на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА В. Б. И. ЕГН********** да заплати на „С.В."АД с ЕИК**** сумата от
50лв. (петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3