№ 60
гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20223100900793 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по молба на „АЛДО ИНТЕР“ ЕООД, гр. Варна с
правно основание чл. 625 и сл. от ТЗ.
В молбата си дружеството сочи, че е в състояние на неплатежоспособност
поради невъзможността да изпълни изискуеми задължения към кредитори и
държавата – ТД на НАП, свързани с търговската му дейност в размер на
652331.78 лева, натрупани в резултат на влошаване на икономическата
ситуация в страната следствие Ковид кризата. Твърди, че към момента на
подаване на молбата търговската дейност е преустановена, дружеството не
разполага с парични средства. Счита, че следва да се открие производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност, в условия на евентуалност
при свръхзадълженост и определи начална дата, която според молителя е
11.11.2022 г.
Правна квалификация на правата: чл. 630 ал.1 вр. чл. 608 и чл. 607а
ал.1 от ТЗ и чл. 630 ал.1 вр. чл. 742 ал.1 и чл. 607а ал.2 от ТЗ.
В съдебно заседание длъжникът не се представлява.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
„АЛДО ИНТЕР“ ЕООД гр. Варна, е регистрирано в ТР на 25.11.2015 г. и
е с предмет на дейност: производство; преработка и търговия със стоки и
услуги в страната и чужбина; търговско представителство; комисионна
дейност; покупка на вземания; хотелиерски; спедиционни; транспортни;
туристически; рекламни; информационни; програмни; импресарски услуги;
/след издаване на лиценз/; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими
имоти с цел продажба.
За установяване състоянието на неплатежоспособност съдът е изискал
доказателства от ТД на НАП Варна за публични задължения, включително с
1
посочване на основание за определяне на задълженията и техния размер, от
КАТ за евентуални регистрации на МПС, от Служба по вписванията за
налични недвижими имоти и наложени обезпечителни мерки върху същите.
Изслушано е и заключение по назначената от съда ССЕ.
Данните в горепосочената документация и заключението на експерта
сочат на следното:
Дълготрайни материални активи и краткосрочни активи:
От справката в Служба Вписвания за територията на цялата страна е
видно, че дружеството не разполага с недвижими имоти. За периода 1991 г.
до 08.12.2022 г. не са налични вписвания, отбелязвания или заличавания.
Справката от МВР Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Варна сочи,
че на името на дружеството не са регистрирани ППС.
Според заключението по ССЕ, ДМА не са осчетоводени в предприятието
на длъжника. Експертизата сочи, че за отчетната 2020 г. дружеството е
подало декларация по чл. 38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството, че не
осъществява търговска дейност.
Задължения:
Съгласно заключението по ССЕ и постъпилата информация от ТД на
НАП Варна задълженията на дружеството са както по правоотношения с
други търговци, така и към държавата. Към датата на ССЕ задълженията по
търговски сделки към доставчици са в общ размер на 16 563.76 лева по
фактури, издадени в 2018 година, а тези към други кредитори общо в размер
на 75 978.28 лева.
Размерът на публичните задължения към 31.12.2022 г. е за главница от
372 493.02 лева и лихви в размер на 192 456.75 лева. Публичните задължения
са за корпоративен данък за 2018 г. по декларация по ЗКПО, за осигурителни
плащания по Декларации образец 6 /отново за 2018 г./, за ДДС по декларации
за периода 01.08.2018 г. – 28.02.2019 година.
По издадените ревизионни актове с № № Р-03000318003984-091-
001/06.06.2019 г., в сила от 11.11.2021 г. и № Р-03000319007123-091-
001/25.08.2020 г., в сила от 04.08.2021 г. са установени задължения по ЗДДС
за данъчни периоди м. 10.2016 г., м. 05.2017 г. и м. 06.2017 г., а за
корпоративен данък, съответно за 2016 г. и 2017 г.
Според заключението, до 2020 година дружеството е имало възможност с
наличните си активи да покрива задълженията си, което обективно е
преустановено поради спиране дейността на предприятието, както и
натрупаните задължения по издадения ревизионен акт.
Според експертът в актива на баланса на дружеството участват разходи
за бъдещи периоди в размер на 500 000 лева по фактура, издадена от трето
търговско дружество през 2018 г. Предметът на сделката е „приходи от
услуги“. Вещото лице в съдебно заседание поясни, че към тази фактура няма
никакви други документи, които да докажат правоотношението, по повод на
което е фактурирано. Освен това съгласно ССЕ в продължение на 4 години
този разход не е признат като текущ разход, поради което и експертизата е
направила корекция на счетоводния баланс и ОПР в алтернативен вариант,
който съдът ползва. С това сочи, че собственият капитал е отрицателна
величина към 31.12.2019 година.
По отношение на наличните парични средства ССЕ сочи, че към датата
2
на експертизата е установила наличност от 495.25 лева. Върху банковите
сметки на дружеството са наложени запори от НАП при образуване на ИД
през 2018 година. През периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. постъпленията по
сметките, отчитащи паричните средства в брой и банковите разплащателни
сметки са на обща стойност 299.75 лева, а плащанията за същия период са на
стойност 3782.93 лева.
Анализ на икономическото състояние:
Съгласно чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или
отнасящо се до търговска сделка, публично правно задължение, касаещо
търговската му дейност, частно държавно вземане. Неплатежоспособност
може да е налице ако предприятието плаща частично или изцяло вземанията
на отделни кредитори като неплатежоспособността е трайно и необратимо
състояние на невъзможност да се погаси изцяло изискуемо задължение. Като
показател за състояние на неплатежоспособност винаги се изследват
коефициентите за ликвидност като следва да се съобрази, че съществено
отношение към преценка състоянието на неплатежоспособност имат най-вече
показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Останалите
коефициенти имат помощно значение и не могат да имат определящо такова
за целите на несъстоятелността. Дори някои нямат отношение към
платежоспособността като например рентабилността и ефективността на
разходите, поради което и не се анализират.
Коефициентите за ликвидност представляват количествени
характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните текущи активи. Коефициентът за обща ликвидност
съставлява съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните
задължения. Касателно коефициента за бърза ликвидност същият изразява
непосредствената готовност на предприятието да обслужва краткосрочните
си задължения към кредиторите с по-бързо ликвидни краткотрайни активи –
краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства при
показател в норма от единица.
Според заключението по ССЕ коефициентите за обща и бърза
ликвидност са под единица след 31.12.2019 гоина по алтернативния баланс,
който съдът възприема, а за 2022 година са близки до нула. Това показва
невъзможност дружеството, с наличните краткотрайни активи да покрива
задълженията си. Освен това експертизата сочи, че собственият капитал на
дружеството е отрицателна величина още към 31.12.2019 година.
При тези стойности на коефициентите на ликвидност съдът счита, че
затрудненията на „АЛДО ИНТЕР” ЕООД безспорно са с траен и необратим
характер при липсата на каквито и да е активи достатъчни, за да се
удовлетворят кредиторите.
Спрямо „АЛДО ИНТЕР” ЕООД следва да се открие при горното
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, доколкото
тази предпоставка е налице – невъзможност да се изпълни изискуемо парично
задължение по публично държавно вземане.
Поради заявяване на предпоставката свръхзадълженост в условията на
евентуалност, съдът не се произнася по същата.
За определяне на началната дата съдът взема предвид натрупаните
публични задължения за преки и косвени данъци и тези по търговски
3
доставки. За определяне на началната дата трябва да се държи сметка и за
това, че дружеството не осъществява дейност от 2020 г. Според съда, с оглед
коефициентите за ликвидност обща и бърза, задълженията по търговските
сделки и тези по декларациите към НАП както и определените с РА публични
задължения за преки и косвени данъци, чиито срокове за доброволно плащане
са в 2019 г. най-късно, към 31.12.2019 година дружеството не може да покрие
задълженията с краткотрайни активи и тази дата счита за начало на
неплатежоспособността. Видно и от данните по ССЕ, всички плащания през
2020 г. е следващите са на незначителна стойност – общо за трите години
3782.93 лева при задължения над половин милион лева.
С оглед липсата на данни от ГФО за наличие на парични средства към
момента, съдът е приел, че имуществото на длъжника не е достатъчно за
покриване задълженията както към кредиторите, така и разноските по
несъстоятелността, поради което и с определение от 07.12.2022 г. е приканил
кредиторите да предплатят минимални начални разноски в производството по
несъстоятелност. В дадения от съда срок не е заявена готовност за това.
Както по-горе се посочи, сумите по сметка 501 – каса, 495.25 лева към
датата на експертизата са очевидно недостатъчни, а банковите сметки -
запорирани, поради което и предплащането на разноски е задължително за
обезпечаване нормалното протичане на производството. Видно и от справката
на НАП, принудително изпълнение по ИД № *********/2018 г. не е
започнало.
При установените факти, съдът приема, че е налице хипотезата на чл.
632 ал.1 от ТЗ като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632 ал.2 от ТЗ
възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството,
че с решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ търговеца длъжник не се заличава от
търговския регистър, съдът приема, че имуществото на длъжника, което ще
бъде открито след решението по чл. 632 ал.1 от ТЗ, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по
несъстоятелността, поради което и се налага да бъде постановена обща
възбрана и запор върху същото.
Държавната такса в производството е внесена, поради което и не
постановява събирането й.
С оглед горното и на основание чл. 632 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „АЛДО ИНТЕР“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, с начална дата 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „АЛДО ИНТЕР“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото
на „АЛДО ИНТЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „АЛДО ИНТЕР“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „АЛДО ИНТЕР“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, при обявяване на фирмата си да прибави добавката „в
4
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „АЛДО ИНТЕР“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, на основание чл. 632 ал.1 изр. 1-во,
предл.последно от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по
молба на длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на
решението в ТЗ при удостоверяване от страна на молителя, че е налице
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл.629б от ТЗ. При невъзобновяване в срок,
производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника в
ТР.
УКАЗВА на „АЛДО ИНТЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, В
ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО да извърши
прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да
изпрати уведомления за това до ТД на НАП гр. Варна, да издаде
необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен
доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и
служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания
съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането
му и да предаде ведомостите в ТП на НОИ – гр. Варна.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, на
основание чл. 633 ал.1 вр. чл. 613а ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5