№ 261
гр. Русе, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500303 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Териториално поделение на НОИ-Русе обжалва Решение № 397 от
29.03.2023г, постановено по гр.д. 2060/22 по описа на РРС като неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е
изследвал или коментирал, че представеният от тях констативен протокол и
задължителни предписания продължават да се ползват със същата по тежест
материална доказателствена сила, както и трудовата книжка на ищеца.
Наличието на трудов договор не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение. За лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, не може да има качеството на осигурено лице, независило дали е
сключило трудов договор, дали за него са подавани от страна на работодателя
данни в НАП, дори и в случаите, когато са внесени осигурително вноски.
Съдът е игнорирал, че са оспорили представените от ищеца писмени
доказателства. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният иск
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Въззиваемият П. В. Т. в писмен отговор счита подадената въззивна
жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно
и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Според установените в първата инстанция факти, ищецът П. В. Т. е
назначен в ****** като *******, с продължителност на работното време 8
часа и основна заплата в размер на 2600лв с трудов договор №15/01.12.2016г.
1
В договора е посочено, че ищецът е постъпил на работа на 02.12.2016г. Със
заповед №21/18.09.2017г. трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал.1 т.1 КТ, считано от следващия ден – 19.09.2017г.
Заповедта е връчена на 20.09.2017г. В трудовата книжка от работодателят на
ищеца е отразен трудовия му стаж за периода 02.12.2016г. до 19.09.2017г.,
заеманата длъжност, получаваното брутно трудово възнаграждение,
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като книжката е
подписана и подпечатана от представител на дружеството. Изрично е
отбелязано, че осигурителният стаж отговаря на трудовият стаж. За
получаваното от ищеца за горепосочения период трудово възнаграждение е
издадено от работодателя удостоверение – УП – 2, а за времето, което следва
да бъде зачетено за осигурителен стаж – УП-3.
Във връзка с постъпил сигнал от ТП на НОИ гр. Перник, относно
съмнения за злоупотреби с фондовете на ДОО е възложена проверка от
контролните органи на НОИ на *******, обявено в несъстоятелност на
29.11.2019г. Според констативния протокол от проверката, за периода
02.2015г. до 01.2018г. не са превеждани дължимите вноски във фондовете на
ДОО за наетите в дружеството лица по трудови 2 правоотношения. Не са
установени обекти на дружеството и регистрирани на негово име касови
апарати, не са установени и реално получени от дружеството парични
средства. Контролните органи са стигнали до заключение, че ******* е
„фиктивен осигурител“, подаващ информация в НАП за осигуряване на лица
с висок размер на осигурителен доход, без да се внасят дължимите
осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на
ДОО. Предвид това на работилите в дружеството лица за периода след
01.2016г. не следва да бъде признат са осигурителен стаж с произтичащите от
това права. Със задължителни предписания от 07.04.2020г. на Главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София, до ******* е изискано
заличаването на данни по чл. 5, ал.4 т.1 КСО по отношение на 18 лица, в това
число и П. В. Т. за периода 02.12.2016г. до 18.09.2017г. Срещу предписанията
е подадена жалба от дружествотоработодател, която е оставена без
разглеждане с определение от 04.11.2020г. на Директора на ТП на НОИ
София-град. Определението е обжалвано пред Административен съд – София-
град, като с определение от 20.07.2021г. по адм. дело №4367/2021г. жалбата е
отхвърлена.
На 03.08.2022г. ТП на НОИ – София град е издало удостоверение по чл.
5, ал.2 ЗУТОССР, че осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от П. В. Т. трудов и осигурителен стаж при работодател/осигурител
*******.
Настоящият въззивен състав намира изводите на първоинстанционния
съд, изложени в Решение № 397 от 29.03.2023г, постановено по гр.д.№
2060/22 по описа на РРС за правилни.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че според легалното
определение за трудова книжка, дадено в чл.347 КТ, тя е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника и служителя. Като официален
удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган
и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в
нея. Тази доказателствена сила обвързва и съответните държавни органи (съд,
НОИ и пр.) за удостоверяваните в нея факти. Съгласно сега действащата
2
разпоредба на чл.349, ал.1, т.9 КТ, в трудовата книжка задължително се
вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. В
конкретния случай ищецът разполага с трудова книжка, която е редовно
оформена и съдържа вписване на всички реквизити посочени в чл. 349, ал.1
КТ. Същата установява, че времето посочено в молбата – от 02.12.2016г. до
19.09.2017г, следва да бъде зачетено за трудов стаж. Такъв представлява
времето, през което работникът или служителят е работил по трудово
правоотношение, доколкото не е изрично предвидено изключение в Кодекса
на труда. Правилни са изводите на районния съд, че в производството
доказателствената сила на трудовата книжка на ищеца не е оспорена
(изрично). На първо място, надлежният ответник по спора-след неговото
уточнение от първоинстанционния съд- в писменият отговор и в съдебно
заседание не е направил такова оспорване. Оспорване само на трудовия
договор на ищеца се съдържа в писменият отговор на ответник НОИ-ТП-
София град и същото е формално без да се съдържат конкретни твърдения
какво се оспорва на този документ и защо се иска откриване на производство
по чл.193 ГПК. Същият ненадлежен ответник в последваща
молба/19.10.2022г/, постъпила извън срока за отговор,т.е след изтичане на
срока, в който може да бъде оспорена истинността на документ, тъй като са
представени с исковата молба, отново прави формално оспорване освен на
трудовия договор и на заповед за прекратяване на трудов договор и на обр
УП-2 № 7 и № 8, отново без да се посочи какво се оспорва на тези писмени
доказателства. Съдът намира, че не е достатъчно ответникът да заяви, че
оспорва писмени доказателства и да иска откриване на производство по реда
на чл.193 ГПК, без да се сочи дали се оспорва тяхната автентичност, т.е
авторството на документа или верността им,т.е съотвествието между
свидетелстващия документ и удостовереното в него. Надлежният ответник по
спора, след конституирането му, е предявил самостоятелен отговор, в който
липсва каквото и да било, дори и формално, на представени от ищеца
писмени документи, нито пък има изявление, че се поддържат
доказателствените искания направени в предходните отговори от
ненадлежният ответник. В този смисъл правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че по делото освен, че липсва оспорване на
материалната доказателствена сила на трудовата книжка, представена от
ищеца, липсват и доказателства, които да установяват, че отразените в нея
обстоятелства не съответстват на обективната действителност, което да даде
основание съдът да не съобрази материалната доказателствена сила.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че не е обвързан от от изводите
на проверяващите и контролни органи на НОИ относно дейността на
работодателя – осигурител. След като истинността на представените писмени
доказателства, удостоверяващи твърденията на ищеца за положен трудов и
осигурителен стаж – трудова книжка, УП-2 и УП-3 не са оспорени от
ответната страна и не е опровергано тяхното съдържание, съдът е обвързан да
зачете материалната им доказателствена сила (чл. 179 ГПК).
По тези съображения решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски в
настоящото производство.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 397 от 29.03.2023г, постановено рог р.д.
№ 2060/22 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. Русе, ул. „Асен
Златаров” №26, представлявано от изпълнителния директор И.Х.Д., да
заплати на П. В. Т. ЕГН********** с адрес ********* сумата от 500лв.
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4