№ 172
гр. Горна Оряховица, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200860 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.З.П. обжалва чрез защитника адв. Е.С.Д. от
АК – Велико Търново наказателно постановление № 21-0268-
000503/15.04.2021 г., издадено от началника на Районно управление – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което са му наложени: 1)
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
същия закон, 2) административно наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 133, ал.
1 от същия закон, 3) административно наказание глоба в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
същия закон, 4) административно наказание глоба в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от
същия закон и 5) административно наказание глоба в размер на 10 лв. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
1
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Е.С.Д. от АК – Велико Търново поддържа
жалбата. Посочва, че в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление не е посочено действителното място на
нарушението. Затъмняването на стъклата било преценявано на око, без да е
направена проверка с техническо средство. Разпитаните като свидетели
полицейски служители не посочили действителният брой на пътниците в
автомобила, за да се достигне до обоснован извод дали същите са били повече
от разрешеното за посочената категория на автомобила. Освен това от
разпита на свидетелите не се установявало, а и не било посочено в
постановлението до коя дата автомобилът е следвало да бъде представен на
задължителен периодичен преглед и съответно от коя дата жалбоподателят е
бил в нарушение по отношение на това задължение. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя
направените по делото разноски.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституирано като страна в съдебното производство с
разпореждане от 22.12.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ред.
ДВ, бр. 10/2011 г.) съгласно чл. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
началникът на Районно управление – Горна Оряховица моли съда, в случай че
жалбоподателят претендира да му бъдат присъдени направените разноски, да
бъдат присъдени такива в по-нисък размер поради прекомерност на
платените.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2021 г. сутринта жалбоподателят управлявал товарен
автомобил „Ф.“ с рег. № ***, собственост на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, с
прикачено към автомобила ремарке. В 10:15 часа на посочената дата
преминавал през село Поликраище, където бил спрян за проверка от
2
свидетелите П.Н.К. и Х.Х.Х. – младши автоконтрольори в РУ – Горна
Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на
движението. В хода на проверката контролните органи установили, че: 1)
водачът управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, 2) водачът
превозва по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на автомобила, 3) водачът управлява автомобил, който не е
представен на годишен технически преглед, 4) страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са с намалена
прозрачност и 5) водачът не носи контролния талон към свидетелство си за
управление на моторно превозно средство.
За така констатираните нарушения свидетелят П.Н.К. съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 358899/10.04.2021 г., в който приел, че П. е нарушил
съответно разпоредбите на чл. 137а, ал. 1, чл. 133, ал. 1, чл. 147, ал. 1, чл. 105,
ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения
против него акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 15.04.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно
нарушение, началникът на Районно управление – Горна Оряховица при ОД на
МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 21-
0268-000503, с което наложил на жалбоподателя: 1) административно
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от същия закон, 2)
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 7
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от същия закон, 3)
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от същия закон, 4)
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от същия закон и 5)
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1
от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на
02.12.2021 г. На 09.12.2021 г. подписаната от защитника на П. жалба против
3
постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите П.Н.К.
и Х.Х.Х. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите
за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно упълномощено лице, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателят е наказан за нарушения, извършени според
посоченото от наказващия орган и от актосъставителя на 10.04.2021 г. в 10:15
часа в гр. Горна Оряховица при управление на товарен автомобил „Ф.“ с рег.
№ ***. От показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители
К. и Х., както и от представените от защитника разпечатки от система за GPS
проследяване се установява по несъмнен начин, че нарушенията са
извършени в с. Поликраище, както и че на посочените в наказателното
постановление и в акта дата, час и минута автомобилът и жалбоподателят са
се намирали в това село, където е извършена и полицейската проверка, при
която са установени нарушенията. Актосъставителят К. посочва изрично, че е
допуснал грешка при изписване в акта на населеното място, където са
извършени и установени нарушенията, като вместо с. Поликраище е посочил
гр. Горна Оряховица. Посочената грешка при съставяне на акта не е
отстранена при издаване на наказателното постановление, като в последното
наказващият орган е посочил изрично, че нарушенията са извършени и
установени в гр. Горна Оряховица, а не на действителното място на
проверката в с. Поликраище.
Неправилното посочване на мястото на нарушенията в
обстоятелствената част на наказателното постановление е довело до
недоказаност на административнонаказателното обвинение. От прегледа на
материалите по преписката се установява, че данни за мястото на
нарушенията се съдържат само в наказателното постановление и в акта за
установяване на административно нарушение. В другите документи от
4
преписката информация за това къде са извършени нарушенията, няма.
Следователно при издаване на наказателното постановление наказващият
орган е разполагал само с данните от акта, че нарушенията са извършени в гр.
Горна Оряховица, които е преценил като достоверни и ги е възпроизвел във
фактическата констатация относно мястото на нарушенията, включена в
наказателното постановление. При това положение няма основание
обективираната в наказателното постановление воля на наказващия орган да
накаже жалбоподателя за нарушения, извършени в гр. Горна Оряховица, да
бъде преценена като несъответна на действително формирана от този орган
воля да накаже жалбоподателя за нарушения, извършени в с. Поликраище.
Ето защо в случая е налице не несъответствие между формираната и външно
изявена воля на наказващия орган, а несъответствие между действително
формираната и точно изразена воля на наказващия орган да накаже
жалбоподателя за нарушения, извършени в гр. Горна Оряховица, от една
страна, и обективната истина, установена от събраните доказателства, че
нарушенията са извършени в с. Поликраище, от друга
Мястото на нарушението е един от необходимите признаци, чрез които
се определя еднозначно конкретното нарушение, предмет на
административнонаказателното обвинение. Поради това мястото на
нарушението е винаги задължителен елемент от очертания от
административнонаказателното обвинение предмет на доказване. Без да е
доказано мястото на нарушението, не може да се приеме за доказано
обвинението за това нарушение.
С оглед изложеното по-горе констатираното в процесния случай
несъответствие между посоченото от наказващия орган място на нарушенията
и обективната истина води до извод за недоказаност на факта на нарушенията
и на авторството на деянията, за които жалбоподателят е наказан. Събраните
доказателства, че нарушенията са извършени в с. Поликраище, не доказват, а
опровергават обвинението за нарушения, извършени в гр. Горна Оряховица.
От друга страна, доказателствата, че на 10.04.2021 г. в 10:15 часа
жалбоподателят е извършил нарушенията в с. Поликраище, са несъвместими
с извод той да е извършил същите деяния на същата дата в същия час и
минута в гр. Горна Оряховица, както е посочено в наказателното
постановление.
5
Несъответствието между приетото от наказващия орган място на
нарушенията и действителното фактическо положение не може да бъде
отстранено чрез изменение на наказателното постановление с прилагане на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Съгласно чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН условие за такова изменение на постановлението е да не се
налага съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а в
конкретния случай посоченото изменение на постановлението би се изразило
в точно такова недопустимо съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението чрез промяна на констатацията на наказващия орган относно
мястото на нарушенията.
Предвид обоснованата по-горе недоказаност на нарушенията съдът
приема, че следва да отмени изцяло наказателното постановление на
предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.
При преценката на законосъобразността на обжалваното
постановление съдът установи и следните други основания за отмяна на
същото в частите по т. 2, т. 3 и т. 4.
При издаване на постановлението в частта по т. 2, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. на основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.
133, ал. 1 от същия закон, е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в ненадлежно описване на
нарушението. Наказващият орган не е посочил нито броя на превозваните от
жалбоподателя лица, нито посочения в свидетелството за регистрация на
автомобила максимално допустим брой на превозваните пътници. Така
допуснатото нарушение на процесуалното правило за описание на
нарушението е съществено, тъй като се изразява в непосочване на данни
относно два елемента от обективната страна на състава на нарушението,
ограничава правото на защита на наказания и препятства напълно
възможността съдът да извърши проверка относно доказаността на
нарушението и относно правилното прилагане на материалния закон.
В частта по т. 3, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от същия закон,
наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно
6
прилагане на материалния закон. Нарушаването на посочената от наказващия
орган разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е административно нарушение по
чл. 181, т. 1 от ЗДвП, като субект на последното нарушение е не водачът на
автомобила, а неговият собственик или длъжностното лице, което отговаря за
представянето на автомобила за технически преглед в случаите, когато
собственикът е юридическо лице. Предвиденото в разпоредбата на чл. 185 от
ЗДвП административно наказание глоба се налага само за нарушения, за
които не е предвидено друго наказание. При това положение, след като за
нарушаването на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП законът е предвидил
друго наказание (посоченото в чл. 181, т. 1 от ЗДвП), наказващият орган
неправилно е квалифицирал нарушаването на тази разпоредба като
нарушение по чл. 185 от ЗДвП. От друга страна, в противоречие с
материалния закон за нарушаването на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
е ангажирана не отговорността на съответното длъжностно лице при
юридическото лице, собственик на автомобила, а отговорността на
жалбоподателя в качеството му на водач, който не е собственик на
автомобила и за който няма данни да е длъжностното лице, на което е
възложено от собственика да представя автомобила за технически преглед.
В частта по т. 4, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от същия закон,
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание както поради
недоказаност на факта на административното нарушение, така и поради
недоказаност на авторството на деянието. Субект на това нарушение е лицето,
нарушило забраната за намаляване на прозрачността на съответното стъкло.
Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в намаляване на
прозрачността на стъклото.
В процесния случай контролните органи са ограничили проверката до
установяване на обстоятелствата, че жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил с намалена прозрачност на съответните стъкла и че автомобилът е
собственост на различно от жалбоподателя лице. От така установените
обстоятелства в хода на проверката не може да се изведе несъмнен извод, че
намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила е извършено от
жалбоподателя. Не е доказано също така дали намаляването на прозрачността
7
на стъклата е в рамките на допустимите съгласно ал. 3 на чл. 105 от ЗДвП
стойности. Последната разпоредба въвежда изключение от общата забрана за
намаляване на прозрачността, въведена с ал. 1 на чл. 105 от ЗДвП. Според т.
6.3.1.1.1 от Приложение № 3 към Правило № 43 на Икономическата комисия
за Европа на ООН (Официален вестник на ЕС, L042 от 12.2.2014 г.), към
което разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП препраща, общата
светлопропускливост на предните стъкла и другите стъкла, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, измерена в съответствие с т. 9.1.1. и 9.1.2. от
цитираното приложение, не следва да е по-малка от 70%. Полицейските
служители, извършили проверката, посочват в показанията си, че са
установили намаляването на прозрачността на стъклата с невъоръжено око,
без да са използвали техническо средство за извършване на съответните
измервания. Поради това не може да се приеме за установено по несъмнен
начин, че намаляването на прозрачността е превишило допустимите според
цитираните по-горе разпоредби стойности.
При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените разноски в
производството пред районния съд. Жалбоподателят е направил искане за
присъждане на такива разноски, а въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски в по-нисък размер поради прекомерност на
платените. П. представя доказателства за платено възнаграждение на
упълномощения защитник адвокат в размер на 400 лв. (разписката, включена
в текста на т. III от договора за правна защита и съдействие на л. 4). Предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото съдът преценява, че следва
да уважи възражението на въззиваемата страна за прекомерност на платените
разноски, като присъди на жалбоподателя 300 лв. от общото платените 400
лв. за възнаграждение на упълномощения защитник адвокат. За горницата над
300 лв. до пълния претендиран размер от 400 лв. искането за разноски следва
да бъде оставено без уважение.
По аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК
за дължимите на жалбоподателя разноски в размер на 300 лв. следва да бъде
осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико Търново, която е
юридическото лице, в структурата на което е административнонаказващият
орган, издал отмененото наказателно постановление.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 21-0268-
000503/15.04.2021 г., издадено от началника на Районно управление – Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на П.З.П., ЕГН
**********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения: *** – адв. Е.С.Д.
от АК – Велико Търново, са наложени: 1) административно наказание глоба в
размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от същия закон , 2)
административно наказание глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева) на
основание чл. 181, т. 7 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 133,
ал. 1 от същия закон, 3) административно наказание глоба в размер на 20
лв. (двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от същия закон , 4) административно
наказание глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл. 185 от
ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от същия закон и 5)
административно наказание глоба в размер на 10 лв. (десет лева) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на П.З.П., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки
и съобщения: *** – адв. Е.С.Д. от АК – Велико Търново, сумата 300,00 лв.
(триста лева), представляващи направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за представителство и защита в производството
пред районния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за горницата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
9
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10