Р
Е Ш Е Н И Е № 260078
Гр.Хасково,
01.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, първи граждански състав в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
след като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д. № 73 по описа за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С
решение № 260151/22.10.2020 г., по гр. д. № 709/2020 г. Районен съд – Хасково е
признал за незаконно извършеното със заповед №5/29.01.2020 г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД прекратяване на трудовото правоотношение на
И.С.Г. ***, на длъжността ***, на основание чл.330 ал.2 т.6, вр.чл.190 ал.1 т.3
от КТ, като е отменил заповедта, като незаконосъобразна.И.С.Г. е възстановен на
заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност *** във
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.С решението съдът е осъдил „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, представляван от управителя Т.Р.М., да заплати на И.С.Г.
обезщетение, на основание чл. 225 от КТ в размер на 4800 лв., за периода от
01.02.2020 г. до 01.08.2020 г., както и направените по делото разноски в размер
на 610 лв. за адвокатско възнаграждение.„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е
осъдено да заплати по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер на 292 лв.
Недоволен от решението е останал
въззивникът „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – ***, който чрез
юрисконсулт А.А. е депозирал в срок
въззивна жалба, в която са изложени съображения за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт.Претендират от въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд -Хасково и вместо
него да постанови ново по съществото на спора, с което
предявените искове по чл.344,ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от адв. В.Т., като пълномощник на И.С.Г.,
с който се оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения по съществото на
спора и се прави искане решението да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендират се и
разноски за въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция нови
допълнителни доказателства не са събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид направените във
въззивната жалба оплаквания и извърши проверка на решението, съобразно
правомощията си по чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
Производството пред Районен съд-Хасково
е образувано въз основа на искова молба от И.С.Г.,с която против „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***
са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда.
В
исковата молба се твърди, че от
сключването на трудовия договор на 17.12.2007г. до момента на прекратяването му със заповед от
29.01.2020 г.,ищецът е работил при
ответника като ***.
Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество се обжалва като
незаконосъобразна,поради
липса на извършени нарушения, както и несъразмерност на наложеното наказание.За три от четирите
нарушения посочени в заповедта ищецът бил наказан дисциплинарно. Изложените
мотиви за налагане на дисциплинарно наказание били
неотносими и не отговаряли на целите на закона. В заповеди №295 и №296, издадени на 05.12.2019г. не било
описано в какво се състои нарушението и
кои текстове са нарушени, не било описано и в какво се състои вредата за работодателя
и на каква стойност е, и какво следвало да направи работника, а не го направил.Не било посочено и какво точно е нарушено и кога и в
заповед №9/20.01.2020г. В чл.187 т.10
от КТ изчерпателно били изброени приложимите хипотези, като заповед на
работодателя не била една от тях.В описаното
и несанкционирано нарушение на 13.12.2019г. не били посочени нарушените нормативни текстове и
нарушението не било квалифицирано към никоя
от хипотезите на чл.187 от КТ. Основанието за налагане на дисциплинарно уволнение било посочено в чл.188 т.3 от КТ,като не било посочено
в заповед №5/29.01.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК, с писмен отговор, ответникът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е оспорил изцяло исковете като
неоснователни.
С обжалваното решение Районен съд- Хасково е
отменил обжалваната заповед за
дисциплинарно уволнение, като е приел,че не съществува законова възможност за
работодателя да налага повторно наказание на ищеца, след като вече го е
санкционирал преди това за същите нарушения, описани в уволнителната заповед.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за
изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена, поради
което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от
въззивния състав.
Със заповед № 5/29.01.2020г. и на основание чл.330, ал.2
т.6, вр.чл.190
ал.1 т.3 от КТ е
прекратено
трудовото правоотношение на ищеца с „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД,като
в заповедта подробно са описани констатираните нарушения на трудовата дисциплина ,за които
работодателят е наложил на ищеца И.С.Г. наказание ****.В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено като основание
за налагане на дисциплинарното уволнение системни нарушения на трудовата
дисциплина - чл.190 ал.1 т.3 от КТ и са описани три нарушения, първото по време на нощна смяна на 06.10.2019г., второто на
14.11.2019г. и третото на 13.12.2019г. Мястото на извършване на нарушенията
е Помпена станция / ПС/, ***, където е
работното място на ищеца.Първото нарушение описано в заповедта за дисциплинарно
уволнение касае небрежно изпълнение на служебните задължения от ищеца на дата
06.10.2019г., довело до повреда на помпен агрегат на ПС ***.Второто нарушение на дата 14.11.2019г. е за небрежно изпълнение на вменените на ищеца задължения, с
което е предизвикана повреда на помпен агрегат. Третото нарушение на дата 13.12.2019г., сочи на
неизпълнение на заповед на управителя на дружеството №35/14.03.2016г.
С обжалваната заповед №5/29.01.2020г., за същите
тези нарушения на трудовата дисциплина работодателят е наложил на ищеца наказание дисциплинарно уволнение, на
основание чл.330, ал.2 т.6, вр.чл.190
ал.1 т.3 от КТ,като в заповедта подробно са описани констатираните нарушения на трудовата дисциплина за дисциплинарно
уволнение.
Съгласно чл.190 ал.1 т.3 от КТ, дисциплинарно уволнение
може да се наложи за системни нарушения на трудовата дисциплина,като преди да
пристъпи към налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да
поиска обяснения от работника за констатираните нарушения на трудовата дисциплина на основание
чл.193 от КТ.Видно
от приетите по делото писмени доказателства, за всяко едно от подробно описаните в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина работодателят е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание, като за първото нарушение наказанието е забележка, а за второто и
третото нарушение наказанието е предупреждение за уволнение. Издадени са били три заповеди с №295/05.12.2019г.,с
№296/05.12.2019г. и с №9/20.01.2020г. С връчване на всяка от трите заповеди на ищеца са били наложени три
дисциплинарни наказания - забележка за
първото нарушение и два пъти предупреждение за уволнение.Работодателят е
поискал от ищеца обяснения за всяко едно от описаните
нарушения и видно от представените
по делото писма, датите на връчване на тези писма предхождат издаването
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като ищецът е давал исканите му писмени обяснения в указания от работодателя срок.
По делото са приети
представените писма, с които от ищеца са искани обяснения за всяко едно от описаните в заповедта за уволнение нарушения.
Датите на връчване на тези писма предхождат издаването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, като след
всяко едно от писмата ищецът е давал исканите му писмени обяснения в предоставения от работодателя срок.
Дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на връчване на заповедта,с което се налага,т.е. с връчване на
всяка от трите заповеди №295/05.12.2019г.,
№296/05.12.2019г.и №9/20.01.2020г. на ищеца са наложени съответно три дисциплинарни наказания - забележка
и два пъти предупреждение за уволнение.
За същите нарушения на трудовата дисциплина работодателят е наложил и дисциплинарно уволнение с обжалваната в
настоящото производство заповед №5/29.01.2020г.
Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от КТ, за едно и също нарушение на трудовата
дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание,в каквато насока
е трайната и непротиворечива съдебна практика
на съдилищата и на ВКС. След като работодателят е провел дисциплинарни
производства за всяко едно от трите нарушения на трудовата дисциплина поотделно
и е наложил на ищеца три отделни дисциплинарни наказания, не съществува законово основание, ищецът да бъде наказван за същите нарушения с друг
вид дисциплинарно наказание. И трите заповеди, с които на ищеца са наложени дисциплинарни наказания забележка и
предупреждения за уволнение са връчени надлежно, както е приел и
първоинстанционния съд.И трите заповеди
са връчени при оформен отказ на ищеца да ги получи, а третата
заповед от 20.01.2020г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание - предупреждение за
уволнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 13.12.2019 г.,
освен при условията на отказ и била връчена и лично на ищеца срещу подпис на
03.02.2020г.
Предвид гореизложените съображения обжалваната заповед, с която на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание -
уволнение се явява незаконосъобразна. Не съществува законово основание за работодателя да налага
повторно наказание на ищеца за допуснати
от него дисциплинарни нарушения на трудовата
дисциплина, за които ищецът е бил санкциониран преди това, и за същите нарушения, описани
в процесната заповед са му били наложени дисциплинарни наказания.
С оглед основателността на главния иск по чл.344
ал.1 т.1 от КТ, основателни поради
акцесорния им характер спрямо главния иск са и предявените искове - иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност *** в ответното дружество и иск по чл,344
ал.1,т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без
работа, поради незаконно уволнение.
До същите правни изводи е
достигнал и първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото
въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 500 ,00лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260151/22.10.2020г. на Районен съд- Хасково, по гр. д. № 709/2020 г. по описа
на съда.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***, да заплати на И.С.Г., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски във въззивното
производство в размер на 500,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС-София, в едномесечен срок ,считано от 02.03.2021 г., за която дата страните са
уведомени в съдебно заседание.
Председател : Членове: 1.
2.