№ 6213
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
и прокурора И. Любч. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно наказателно
дело № 20241100207243 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Ц. Н. К., се явява лично, доведен от ЗОЗТ -
Кремиковци.
НАЧАЛНИКЪТ на затвора, редовно призован не се явява. За него се
явява инспектор М., упълномощен съгласно заповед за упълномощаване от
04.09.2024г.
ОСЪДЕНИЯТ: Няма да ползвам адвокатска защита.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на осъдения от формуляр за досие със снимка.
Ц. Н. К., ЕГН **********, роден на ******* г. в с. Любен, общ.
Съединение, българин, български гражданин, неженен, основно образование,
осъждан - изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ - Кремиковци.
Не работи към момента. Постоянен и настоящ адрес: гр. Стрелча, ул. *******.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в производството.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи на
съда, прокурора или съдебния секретар. Нямам искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
ИНСПЕКТОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания. Единствено моля да приемете справка за изтърпяните наказания
„лишаване от свобода“ относно на осъденото лице.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представената справка е относима към предмета на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената справка от инспектор М., касаеща изтърпяното
наказание на осъденото лице.
При липса на други процесуални искания, Съдът счита, че следва да
даде ход на съдебното следствие, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА делото чрез заявление от осъдения Ц. Н. К. за условно
предсрочно освобождаване по осъждането му по НОХД № 2144/2022г. по
описа на ОС- Пловдив.
Прочете се.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам молбата си. Моля да бъда освободен.
ИНСПЕКТОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам искания от името на
началника на затвора. Молбата е допустима, но не е основателна.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам искания. Молбата е
допустима, моля да бъде разгледана.
С оглед процесуалната позиция на страните и на основание чл. 283 от
НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ документите и доказателствените средства налични
по делото.
Прочетоха се.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСПЕКТОРЪТ: Уважаеми господин председател, както вече отбелязах
началникът на затвора оспорва молбата на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване. Смятам, че е налице само основната
предпоставка, а именно, че той е изтърпял повече от две трети от наказанието,
тъй като деянието, за което е осъден, е извършено в условията на опасен
рецидив. По отношение на втората предпоставка, смятам, че от наличните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в своята цялост, не може да се
направи категоричен извод за настъпила трайна тенденция за трайно
2
превъзпитаване за постигане целите на наказанието, като мотивите за това са
изложени в основните и придружаващите документи и са еднопосочни в това
отношение. За процесуална икономия няма да преповтарям мотивите. С оглед
на това, от името на началника на затвора, моля молбата да бъде оставена без
уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че така подадената молба от осъденото лице е
допустима, но по своята същност е неоснователна. Изцяло поддържам
казаното от представителя на началника на затвора София, като искам да
отбележа и съм на мнение, че процесът на поправително въздействие към
промяната на мисленето у осъдения, повишаване на неговите умения за
адекватно повишаване на неговите умения и постигане на значителни, трайни,
положителни промени в съзнанието му следва да продължи. От приложените
доказателства по делото не се установява категорично да обосноват извод за
настъпили трайни и необратими позитивни промени в неговото поведение.
Превъзпитанието на едно лице е цялостен процес, който се определя не само
от това, дали има награди или наказания, а се определя от това в лишаването
от свобода да е достигнато състояние, което може да се определи като крайна
фаза на този превъзпитателен процес, което в настоящия случай не считам, че
е така. Оценката на риска при осъдения е 110т., която се явя доста висока, а
едва при 20 точки се счита, че този риск е преодолян, което също в случая
липсва. Действително към момента неговото поведение е такова, то е изконно
по закон и с нищо не дава основание да бъде определено като надхвърлящо
обичайно доброто изискуемо поведение. Моля да вземете решение, с което да
признаете така подадената молба за неоснователна.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ в последната си дума: Нямам какво да кажа. По
принцип съм малко астматик, няма друго.
След изслушване на страните СЪДЪТ се оттегля на тайно
съвещание.
След съвещание СЪДЪТ намира за установено следното, от фактическа
и правна страна:
Производството е по реда на Глава XXXV, Раздел I от НПК и e
образувано по молба, депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК от лишения
от свобода Ц. Н. К. за неговото условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата молба е подадена от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 437, ал. 2 от НПК, като разглеждането е допустимо. Не е
налице процесуалната пречка за разглеждане на молбата съгласно чл. 441 от
НПК, като съдът не констатира наличие на предходна молба за условно
предсрочно освобождаване, подадена в рамките на шест месеца преди
настоящата.
3
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
Не се спори по делото, че към днешна дата осъденият К. е изтърпял
повече от половина от наложеното му с определение по НОХД №2144/2022г.
по опис на ОС Пловдив наказание лишаване от свобода за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК за срок от три години. Видно е, че към днешна дата
фактически е изтърпял две години, пет месеца и двадесет и пет дни, от работа
двадесет и шест дни, всичко две години, шест месеца и двадесет и един дни, с
остатък пет месеца и девет дни.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът
на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва
да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в изключителни
случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му
наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в
пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно, предсрочно
освободен. Изхождайки от данните в затворническото досие на осъдения К.,
тъй като съдът не е пряко ангажиран при изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ и не разполага с непосредствени възприятия от
поведението на осъдения, настоящият съдебен състав намери, че данни за
позитивно изграждане на личността на лишения от свобода не са налични в
степен, която да обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието.
Законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК,
че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката
залегнала в чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по изпълнение
на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
Лишеният от свобода е постъпил в затвора на 15.06.2023г. за изпълнение
на наказанието по НОХД №2144/2022г. по опис на ОС Пловдив, като за начало
на изпълнение на наказанието се счита 15.06.2022г., във връзка със
задържането на осъденото лице по делото по ЗМВР и НПК. Приведен е от
Затвор Пазарджик в ЗОЗТ „Кремиковци“ на 30.08.2024г.
От затворническото досие е видно, че осъденият е не награждаван. Не са
му налагани дисциплинарни наказания. Трудово е устроен, според заповед от
27.09.2024г. на Началника на ЗОЗТ „Кремиковци“, като „чистач район“.
Посочено е, че лицето се справя с трудовите си задължения успешно.
Отношението му към пенитенциарните служители се определя от
ИСДВР като крайно некоректно. Характеризира се като дистанциран от
организираните групови мероприятия. Твърди се, че поддържа високи нива на
агресивна готовност, като се обсъжда заличено наказание за физическо
посегателство върху друго лице, лишено от свобода. Посещава учебни занятия
в 9-ти клас. Не поддържа социален контакт с близките си.
4
Рискът от рецидив е определен като категорично висок – 110 т. Рискът
от сериозни вреди се определя като среден, предвид характера на
престъплението. Счетено е, че съществува вероятен риск както към
обществото, така и към лишените от свобода и персонала на затвора с
характер на физическо посегателство. Осъденият е с крайно ограничени
ресурси, според ИСДВР, състоящи се единствено в трудовите му умения.
Като проблемни зони са посочени:
отношение към правонарушението – осъденият омаловажава
извършеното деяние, не разбира мотивите си за криминалното поведение, не
изразява съжаление по отношение на жертвата, намира присъдата за
несправедлива, установено е агресивно поведение към лишени от свобода;
умения за мислене – повърхностно разбира проблемите, не е формирал
умения за ефективно справяне с тях. Омаловажава последиците от действията
си, не е последователен в постигането на целите си в дългосрочен план.
Определен е като егоцентрик, импулсивен при провокации, действащ
лекомислено.
Като зони, имащи нужда от корекционно въздействие са определени:
взаимоотношенията, образованието и обучението, управлението на финансите
и доходите, начина на живот и обкръжението.
От ИСДВР е обсъдена оценка на личността на осъдения, дадена в
първоначалния доклад, а именно за това, че не подлежи на корекционно
въздействие, което е споделено и от настоящия доклад. Поддържа се, че
прогресивната система не е приложена в цялост спрямо осъдения и не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Приложена е експертна оценка за актуалното емоционално и психическо
състояние на осъдения, която подкрепя становището на ИСДВР като цяло.
Личността му е характеризирана като такава с ниско интелектуално развитие,
незадоволителна социална зрялост и мисловен процес за възрастта на лицето.
Личността и поведението му е определено като незряло, податливо на
задоволяване на моментни желания. Не са установени налудности или
натрапливи мисли, въпреки твърдението на лишения от свобода, че има
назначено поддържащо лечение от психиатър. Потвърдена е оценката на
ИСДВР, че лицето поддържа високи нива на агресивна готовност. Посочва се,
че същият без притеснения създава и участва в конфликтни ситуации.
Поведението му е определено, като свидетелстващо за ниски нива на социална
адаптация и вградимост в социалната структура на обществото. Отбелязва се,
че лицето е с психично разстройство и интелектуални дефицити.
Според становището на ВПД Началник на затвора дефицитите в
проблемните зони не са преодолени, целите в плана на присъдата не са
изпълнени, рискът от вреди е с непроменени стойности, а прогресивната
пенитенциарна система не е изпълнена, като рискът от рецидив е с високи
стойности.
Съдът, вземайки предвид изложеното, приема че не са събрани
5
доказателства, според които деецът е дал доказателства за свето поправяне и
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му
в пенитенциарното заведение. От една страна е налице ограничен личностен
ресурс за социална адаптация и напредък в проблемните зони, обективно
препятстващ корекционния процес. От друга страна, лишеният от свобода не
съдейства в достатъчна степен на затворническата администрация в
изпълнение на задачите, свързани с плана на присъдата. Установено е пасивно
поведение по време на престоя му в затвора, невключване в организираните
мероприятия. Единствената личностова проява в положителен аспект се явява
трудовата ангажираност на лишения от свобода. Спазването на режима в
мястото на лишаване от свобода и неизвършването на нарушения на същия не
би могло да се приеме за определящо във връзка с отношението на осъдения
към извършеното престъпление, криминалните му нагласи и възможността за
рецидив в обществото, които са оценени като рискови. Следва да се отбележи
и значително обремененото съдебно минало на лишения от свобода и
извършване на последното деяние в условията на опасен рецидив.
УПО представлява правна възможност, приложима въз основа на
резултатите от изпълнението на наказанието. Липсата на дисциплинарни
нарушения не могат да преодолеят опасността от извършване на ново
престъпление, на фона на установените дефицити. В тази връзка съдът
прецени и липсата на каквито и да било поощрения, както и установената от
затворническата администрация склонност към асоцииране в криминогенна
среда и опасността от рецидив при високи нива. Проблемните зони, свързани
с финансова стабилност и умения за мислене не са преодолени, поради което
биха могли да доведат до девиантно, а и криминално поведение извън мястото
за лишаване от свобода.
Предвид изложеното съдът намира, че рискът от рецидив е съществен,
поради което искането за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горните мотиви СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХХХII състав на осн. чл. 440, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Н. К., ЕГН **********, роден
на ******* г. в с. Любен, общ. Съединение, българин, български гражданин,
неженен, основно образование, осъждан - изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ЗОЗТ – Кремиковци, постоянен и настоящ адрес: гр. Стрелча, ул.
******* за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години,
наложено по НОХД № 2144/2022г. на ОС-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
6
Софийски апелативен съд-София по реда на Глава XXII от НПК.
Съдебното заседание приключи в 16:37 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7