Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. Русе, 25 септември 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 13 септември 2023 г. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 134… по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид
:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на
територията), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
повод постъпила жалба от Д.Е.М. ***, чрез адв. Ю. Н., насочена срещу отказ за
издаване на удостоверение за търпимост от главния архитект на община Сливо
поле, обективиран в писмо изх. № СП -
1159#1 от 06.03.2023 година на община Сливо поле.
В жалбата се
твърди, че атакуваният отказ е незаконосъобразен, с неспазена изискуема форма,
немотивиран и необоснован от фактическа и правна страна и като такъв е
неправилен и незаконосъобразен. Излагат се подробни доводи в подкрепа на
направените оплаквания.
Същата се
поддържа в съдебна зала от адв. Ю. Н., а така също в писмена защита по спора.
Иска се от съда
да постанови отмяна на отказа за издаване на удостоверението за търпимост,
ведно с присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Главният
архитект на община Сливо поле я оспорва като неоснователна. Не претендира разноски.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на
събраните писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира жалбата за процесуално допустима,
подадена в срока по чл.140, ал.1 от АПК. В случая в оспорения акт не е указано
пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, затова и срокът за
оспорване е два месеца. Жалбата е депозирана на 13.03.2023г. в АС Русе, като в
административната преписка липсват данни за момента на връчване на писмо изх. №
СП - 1159#1 от 06.03.2023 година на община Сливо поле. Но с оглед датата на
издаване на писмото, и дори и предвид момента на сезиране на АО с искане за
издаване на удостоверението за търпимост – 14.02.2023г., жалбата е процесуално
допустима.
Подадена е и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съображенията на съда за този извод лежи на следните фактически и правни
основания :
Със заявление до
община Сливо поле (л.2 от адм. преписка), вх. №СП-1159/14.02.2023 г. Д.М. е
поискал от гл. архитект на общината издаване на удостоверение за търпимост за
обект, като годините на построяване са по твърдение на молителя : 1. СГРАДА
05517.13,377.1 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка
триста седемдесет и седем точка едно) със застроена площ 105 кв.м. (Сто
и пет квадратни метра), брой етажи 1 (един), предназначение: Жилищна сграда —
еднофамилна, построена по твърдение през 1970 г.; 2. СГРАДА
05517.13.377.2 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка
триста седемдесет и седем точка две) със застроена площ 42 кв.м.
(Четиридесет и два квадратни метра), брой етажи 1 (един), предназначение: Друг
вид сграда за обитаване, построена през 1997 г.; 3. СГРАДА
05517.13.377.3 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка
триста седемдесет и седем точка три) със застроена площ 8 кв.м. (Осем
квадратни метра), брой етажи 1 (един), предназначение: Друг вид сграда за
обитаване, построена през 1997 г.; 4. СГРАДА 05517.13.377.4 (Пет хиляди
петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и седем точка
четири) със застроена площ 9 кв.м. (Девет квадратни метра), брой етажи I
(един), предназначение: Постройка на допълващото застрояване, построена през
1997 г.; 5. СГРАДА 05517.13.377.5
(Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и
седем точка пет) със застроена площ 28 кв.м. (Двадесет и осем квадратни
метра), брой етажи 1 (един), предназначение: Селскостопанска сграда, построена
през 1970 г. и 6. СГРАДА 05517.13.377.6 (Пет хиляди петстотин и
седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и седем точка шест) със
застроена площ 83 кв.м. (Осемдесет и три квадратни метра), брой етажи 1
(един), предназначение: Селскостопанска сграда, построена през 1970 г.,
всичките находящи се недвижим имот, собственост на В.Х.М. с ЕГН ********** и
наследниците на Е.М. М. с ЕГН ********** — поземлен имот с идентификатор
05517.13.377 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста
седемдесет и седем) по кадастралната карта на село Борисово, община Сливо поле,
област Русе, с площ 2501 кв.м, (Две хиляди петстотин и един квадратни
метра) по скица № 15-111031 от 01.02.2023 година, издадена от СГКК — град Русе,
Трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно ползване: За
друг вид застрояване; категория на земята трета; Предишен идентификатор:
05517.13.376;. Към заявлението приложили копие на два броя нотариален акт за собственост, скица
на ПИ под №15-111031-01.02.2023г., издадена от СГККК и удостоверение за
наследници, изх. №10/01.02.2022г., касаещо наследниците на Е.М. М.. Приложени
били и декларации от Ф. М. и И.М., с която заявяват, че процесните шест сгради
са построени в годините, които са посочени и по-горе. Към административната
преписка е и Заповед №18-12957 от 02.12.2022г. на началника на СГКК-Русе, с
която е одобрено и изменение в КККР на с. Борисово, община Сливо поле, засягащо
ПИ с идентификатор 05517.13.377. Изменението е в нанасяне на съществуващ
поземлен имот 05517.13.377 с площ 2501 кв.м., заедно със сградите в него —
собственост на Е.М. М. и на поземлен имот 05517.13.376 с площ след промяната 7 366
кв.м., собственост на Община Сливо поле. Приложен бил и препис от протокол на
РРС от 15.03.1979г.
С писмо, изх. №
СП - 1159#1 от 06.03.2023 година на община Сливо поле, заявителят бил уведомен
от гл. архитект на общината, че не са налице условията за издаване на исканото
удостоверение за търпимост. Като правни и фактически основания за отказа гл.
архитект на община Сливо поле сочи че имотът е със земеделско предназначение, а
застрояването е с жилищно и допълващо предназначение и заема 275 кв.м., т.е.
11% от имота. Това било в несъответствие с изискванията на §16 и §127 от ПР на
Закон за устройство на територията.
В писмото липсва
указание пред кого и в какъв срок може
да се жалят направеният с него отказ.
Недоволен от
този изход е останал Д. М., който със своята жалба сезира Административен съд-Русе
да се произнесе по законосъобразността на постановения отказ за издаване на
удостоверение за търпимост от страна на гл. архитект на община Сливо поле,
обективиран в писмо изх. № СП - 1159#1
от 06.03.2023 година на община Сливо поле, с искане да го отмени.
По делото,
предвид нуждата от специални знания, каквито съдът не притежава, бе назначена съдебно-техническа
експертиза, даваща отговор на въпроси, имащи значение за правилния изход на
спора.
Бяха събрани и
допълнителни писмени доказателства досежно момента на построяване на част от
сградите, с идентификатори под №05517.13,377.1 (Пет хиляди петстотин и
седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и седем точка едно) със
застроена площ 105 кв.м., 05517.13.377.5 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет
точка тринадесет точка триста седемдесет и седем точка пет) със застроена площ
28 кв.м. и 05517.13.377.6 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет
точка триста седемдесет и седем точка шест) със застроена площ 83 кв.м. Към
доказателствата се приобщиха и копия на актове за собственост, упоменати още в
представените със заявлението нот. актове, с цел проследяване на историята на
имота и сградите, построени в него.
При
гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящото производство е изричният писмен отказ на гл. архитект на община
Сливо поле за издаване на удостоверение за търпимост.
Писмо изх. № СП
- 1159#1 от 06.03.2023 година на община Сливо поле, в което е материализиран
отказа на гл. архитект на община Сливо поле за издаване на удостоверение за
търпимост, записано в него по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, е индивидуален административен акт.
Удостоверението има статут на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като е документ от значение за упражняване на права. По
своята правна същност удостоверението за търпимост представлява индивидуален
административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 1, т. 2
ДР на Закона за администрацията (ЗА), тъй като с него се удостоверяват факти с
правно значение - за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения. Уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни
актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите
(изрични или мълчаливи) за извършването им по силата на § 8 от ПЗР на АПК.
Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗИД ЗУТ,
удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти. Тези две разпоредби са относими
към процесния имот с построените в него
сгради, с оглед на времето на тяхното извършване.
Обжалваният изричен
писмен отказ е издаден от компетентен орган – гл. архитект на община Сливо поле,
при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Самият
акт е материализиран в писмо, отправено до заявителите и не съдържа изрично
озаглавяване.
Не става ясна
дори волята на издателя. Само е посочено, че се връщат внесените документи по заявление
до община Сливо поле, вх. №СП-1159/14.02.2023 г. за издаване на удостоверение
за търпимост за строежи в ПИ с идентификатор 05517.13.377 (Пет хиляди петстотин
и седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и седем) по
кадастралната карта на село Борисово, община Сливо поле, област Русе. Следва
изявление, че имотът е със земеделско предназначение, като застрояването е със
жилищно и допълващо предназначение и заема 275 кв.м., 11% от имота. Това било в
несъответствие с изискванията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
Тълкувайки действието
на гл. архитект на община Сливо поле и съдържанието на писмото, стигаме до
извода, до който е достигнала и оспорващата страна, че се касае за отказ за
издаване на заявеното удостоверение за търпимост.
Трудно би могло
да се приеме, че писмо изх. № СП - 1159#1 от 06.03.2023 година на община Сливо
поле съдържа фактически и правни основания. Определено то е в нарушение на изискванията
на чл.58, ал.2, т.4 от АПК. Липсват достатъчно ясни и аргументирани мотиви
/фактически основания/, които да се свържат с посочените правни такива –
наличие на несъответствие на заявените от молителя за търпими сгради, 6 на брой
с изискванията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Компетентният АО не е изложил никакви съображения защо приема, че е налице
несъответствие на застроените в имота процесни сгради с тези разпоредби. Кое ги
определя като такива. Още повече, както ще видим и под-долу, не е мотивирал и
коя от двете разпоредби е приложима, дали на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и защо.
Всичко това е
довело до нарушаване на процедурата по издаване на удостоверението за търпимост
или отказа за издаване на такова. Събраните по делото допълнителни
доказателства сочат и доказват, че АО не е изпълнил задължението си по чл.35 и
чл.36 от АПК. Съгласно първата от тези две разпоредби „Индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани
и организации, ако такива са дадени, съответно направени“. Втората изисква да се
събират доказателства служебно от административния орган, освен в предвидените
в този кодекс или в специален закон случаи, както и всички събрани доказателства да се проверяват и преценяват от него.
В случая това не
е сторено. Нарушението на тези норми, ведно с нарушаването на чл.58, ал.2, т.4
от АПК по своята същност е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна
на оспорен по съдебен ред административен акт.
Направеният
отказ за издаване на удостоверение за търпимост е постановен и в несъответствие
с материалния закон, което е частично, досежно една част от сградите.
За да може
компетентният за това административен орган да издаде удостоверение за
търпимост по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и/или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ по
молба на даден заявител, то той трябва да задължително провери дали са налице
изискванията, разписани от законодателя в цитираните норми.
Но първото и
по-важно условие е да се установи по безспорен начин или поне достатъчно
обективно сградата или сградите, за които се иска удостоверение за търпимост
кога са изградени.
Защото
законодателят в § 16, ал. 1, изр. 1-во от ПР на ЗУТ е записал следното – „Строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване“.
Според ал.2 на
същата разпоредба „Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. -
30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се
премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г.“
Съгласно изр.
първо на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ „Строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или
забрана за ползване“.
Главният архитект
на община Сливо поле, предвид и на липсата на достатъчно мотиви в писмо изх. №
СП - 1159#1 от 06.03.2023 година, въобще не е посочил през коя година счита че
са
построени сградите. Просто е приел, че сградите, за които се иска удостоверение
за търпимост не отговарят на изискванията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ. А мотивите му, както видяхме по-горе са твърде лаконични и кратки.
Според записаното в писмото – „имотът е със земеделско предназначение, като
застрояването е със жилищно и допълващо предназначение и заема 275 кв.м., 11%
от имота. Това е в несъответствие с изискванията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и
§127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ“.
Събраните в
съдебното производство доказателства, ведно с тези в административната преписка
сочат обаче на следното:
Предмет на
заявление вх. №СП-1159/14.02.2023 г.,
депозирано от Д.М. *** са шест броя сгради, находящи се в недвижим имот -
поземлен имот с идентификатор 05517.13.377 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка
тринадесет точка триста седемдесет и седем) по кадастралната карта на село
Борисово, община Сливо поле, област Русе, с площ 2501 кв.м, за които се иска удостоверение
за търпимост. Както видяхме в описанието на фактическата обстановка, със
заявлението са представени декларации, с които се заявява, че процесните шест
сгради са построени в различни години, като тук ще ги разделим по този признак :
1. СГРАДА с идентификатор 05517.13,377.1, със застроена площ 105 кв.м. – 1970г.; 2. СГРАДА с идентификатор 05517.13.377.5, със застроена площ 28 кв.м., предназначение : Селскостопанска сграда, - 1970 г.; 3. СГРАДА с идентификатор 05517.13.377.6 със застроена площ 83 кв.м. (Осемдесет и три квадратни метра), предназначение: Селскостопанска сграда - 1970 г. 4. СГРАДА с идентификатор 05517.13.377.2, застроена площ 42 кв.м., предназначение : Друг вид сграда за обитаване - 1997 г.; 5. СГРАДА с идентификатор 05517.13.377.3, застроена площ 8 кв.м., предназначение: Друг вид сграда за обитаване, построена 1997 г.; 6. СГРАДА с идентификатор 05517.13.377.4, застроена площ 9 кв.м., предназначение: Постройка на допълващото застрояване, построена през 1997 г. Всичките сгради са построени на 1 етаж.За разлика от записаното в писмото на гл. архитект на община Сливо поле в оспореното писмо изх. № СП - 1159#1 от 06.03.2023 година, съдът с оглед на събраните и анализирани доказателства приема, че по отношение на сградите, описани в предходния абзац под т.1-3, за които в декларациите бе посочено че са построени през 1970г. /което както ще видим по-долу не е така/, важи разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Съответно анализът на тяхната търпимост следва да е в съответствие с тази норма. Този анализ ще направим малко по-долу, след като разгледаме статута на другите три сгради.
За сградите, описани в т.4-6 от по-предходния абзац, важи разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, според която „Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г “. Причината съдът да приеме, че това е приложимата разпоредба, а не тази на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е в следното : За тези 3 сгради, няма други доказателства, освен декларациите на Ф. М. и И.М. за момента на построяването им, по този въпрос не се и събраха повече доказателства и не се и спори относно годината на изграждането им. След като е посочено че са построени през 1997г., за тях е приложима точно § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Посредством нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ се въведе нов четвърти период , който следва периодът, визиран в § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. В своята практика II отделение на ВАС при тълкуването и прилагането на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ константно установява, че разпоредбата е приложима единствено ако строежът е завършен в периода от обнародване на ЗУТ на 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Ето защо тези три сгради описани в т.4-6 от предходния абзац, попадат в хипотезата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Това въобще не е било съобразено от гл. архитект и не е било предмет на обсъждане в писмо изх. № СП - 1159#1 от 06.03.2023 година. Независимо от последното, съдът счита, че по отношение на тези 3 сгради действително не е налице хипотезата на търпимост. Причината не е техния статут, т.е. в проверката дали са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, а във факта, че от собствениците не е доказано тези три сгради да са декларирани пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Нормата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ изисква кумулативно както допустимост на сградите, за които се иска удостоверение за търпимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, така и деклариране от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Липсата на такова деклариране обезсмисля проверката на първото изискване в тази норма - допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Ето защо, макар и да не е направил тези разграничения и този анализ, с отказа за издаване на удостоверение за търпимост досежно сграда с идентификатор 05517.13.377.2, сграда с идентификатор 05517.13.377.3, сграда с идентификатор 05517.13.377.4, всичките построени през 1997 г., гл. архитект на община Сливо поле е направил законосъобразен отказ.
Не така стоят нещата по отношение на сграда с идентификатор 05517.13,377.1, сграда с идентификатор 05517.13.377.5 и сграда с идентификатор 05517.13.377.6, всичките посочено в декларациите на Ф. М. и И.М., че са построени през 1970 г. Построяването на тези сгради, както посочихме и по-горе, има значение за правилното определяне на приложимата разпоредба, уреждаща условията за тяхната търпимост, и това е § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Въпреки, че със заявлението депозирано от Д.М. *** е приложена декларация със изявление на двама свидетели кога са построени шестте сгради, доказателствата, събрани в съдебното производство опровергават така декларираното относно сграда с идентификатор 05517.13,377.1, сграда с идентификатор 05517.13.377.5 и сграда с идентификатор 05517.13.377.6.
От нотариален акт № 113, том I, дело №
238 от 16.02.1960г., нотариален акт № 68, том II, регистър 349, дело № 399 от
16.03.1943г. (л.39 и сл. от делото) е видно, че процесният имот, в който са
построени сградите, за които се иска удостоверение за търпимост, е
представлявал парцел I в кв.55 по предходен план на село Парица (от 1941 г. —
село Борисово), действащ в периода от 07.09.1916 г. до 06.08.1966 г. От текста
на по-стария н.а. узнаваме, че в този имот /дворно място тогава/, са построени
къща с четири стаи и дам, а от нотариалния акт от 1960г., тези сгради са
посочени като къща, дам и др. постройки. На 15.10.1966 година влиза в сила
Заповед № 962 от 06.08.1966 г., с която имотът е изключен от регулационните
очертания на населено място и остава извън регулация. Исторически погледнато,
излиза, че за тези сгради и за построяването им е действал обнародвания в Д.в.
бр. 67 от 1928г. „Закон за благоустройството на населените места в княжество
България“(л.74 и сл.). Според записаното в чл.40, гл.IV от закона, „Заявления
за строителни разрешения се дават в градовете писмено, а в селата и за
маловажни поправки на гардовете могат да се дават и устно, до общинските
управления, освен в случаите, предвидени в глава V“. В глава VI, чл.61 изисква
зданията да се строят според условията на техниката и естетиката, като
най-малко ¼ от жилищните места трябва да бъде незастроена. При
положение, че дворното място е било с площ 2 122 кв.м., видно от
записаното в цитираните два нотариални акта от 16.03.1943 г. и 16.02.1960г.,
така построените къща с размер 105 кв.м. и двете селскостопански сгради с площ
от 83 и 28 кв.м. , за една от които не знаем точно кога е построена, но е преди
1960г., защото в нот. акт от тази година вече са описани дам и др. сгради,
освен къщата за жилищни нужди, то те се явяват търпими. Ако и да се приеме,
съобразявайки текста на нот. акт от 16.03.1943 г., където се говори за къща с
четири стаи и дам, че в имота е имало само две сгради, а третата е построена след
1943г., то това определено е било във време, в което имотът е бил в регулация, но не може със сигурност да се каже кой закон е
приложим досежно едната от тях. Дали това е „Закон за благоустройство на
населените места “, Обн., ДВ, бр. 117 от 13.05.1941
г., изм., бр. 112 от 17.05.1945 г., отм., бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от
1.01.1950 г. или „Закон за планово изграждане на населените места“,
Обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г., попр., бр. 234 от
10.10.1949 г., изм., бр. 113 от 15.05.1950 г., в сила от 18.05.1950 г., Изв.,
бр. 54 от 6.07.1956 г., бр. 91 от 12.11.1957 г., бр. 90 от 11.11.1958 г., бр.
68 от 25.08.1959 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 4.01.1963 г., бр. 47 от
16.06.1964 г., изм., бр. 26 от 2.04.1968 г., изм. и доп., бр. 29 от 11.04.1969
г., отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г., не е ясно заради
невъзможността точно да се определи кога е построена една от тези две
селскостопански постройки.
Ето защо съдът приема, че по отношение на : 1.
Сграда с идентификатор 05517.13,377.1 със застроена площ 105 кв.м, и предназначение
- жилищна сграда — еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор 05517.13.377.5 със застроена площ 28 кв.м., предназначение -
селскостопанска сграда и 3. Сграда с идентификатор 05517.13.377.6 със застроена
площ 83 кв.м. и предназначение - селскостопанска сграда, са налице условията,
разписани в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ да се приемат тези сгради за търпими. Те са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им и за тях следва да бъде
издадено удостоверение за търпимост. Този извод за тяхната търпимост е независимо от установеното, че имотът в който
се намират, към настоящият момент е съгласно вече отменената КВС със статут за
нуждите на селското стопанство, но е с начин на трайно ползване - „Друг жилищен
терен“, а съгласно КК и КР, трайното предназначение на земята е „Земеделска“, а
начина на трайно ползване – „За друг вид застрояване“. Нормата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ разписва правилото, според което се проверява дали
сградите са били „допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон“, т.е. ЗУТ. Тази алтернативност и установеното по-горе позволява на
съда да приеме, че сграда с идентификатор 05517.13,377.1, сграда с
идентификатор 05517.13.377.5 и сграда с идентификатор 05517.13.377.6 са търпими
по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ.
Нищо по-различно не казва вещото лице в своето заключение досежно тези три
сгради. То сочи, че ако тези сгради са строени при действието на „Закон за
благоустройството на населените места в княжество България“ не може да прецени
дали са допустими по правилата на този закон или не. Счита, че ако е било така,
е имало много време тези сгради да се узаконят, а това не било сторено. Не
коментира разгледаните от съда разпоредби от същия закон, даващи основание да
се приеме, че те са били приложими, и че са давали възможност за така
посочените устни разрешения за строеж.
С оглед на така изложените мотиви и правни съображения, съдът приема, че
жалбата на Д.Е.М. ***, депозирана чрез адв. Ю. Н. е частично основателна.
Тя следва да бъде уважена относно оспорването на постановения отказ за
издаване на удостоверение за търпимост от главния архитект на община Сливо
поле, обективиран в писмо изх. № СП -
1159#1 от 06.03.2023 година на община Сливо поле, касателно сграда с
идентификатор 05517.13,377.1, сграда с идентификатор 05517.13.377.5 и сграда с
идентификатор 05517.13.377.6.
Съответно, жалбата следва да бъде отхвърлена относно издадения отказ на гл.
архитект на община Сливо поле, материализиран в същото писмо, касаещ сграда с
идентификатор 05517.13.377.2, сграда с идентификатор 05517.13.377.3, сграда с
идентификатор 05517.13.377.4. Това е независимо от констатираните от съда
нарушения в административното производство на чл.35 и чл.36 от АПК и донякъде
на чл.58, ал.2, т.4 от АПК. Не е необходимо в тази част АО да се произнася
отново, защото в съдебното производство се установи по безспорен начин, че
относно тези имоти е приложима нормата
на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, а при липсата на доказателства, че тези три сгради са
декларирани пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. и няма основание да
се приемат за търпими.
По отношение на разноските:
Такива са поискани само и единствено от оспорващата
страна, в общ размер от 2160 лева, от които 1750 лева за адвокатско
възнаграждение, 400 лева – депозит за вещо лице и 10 лева д.т. за завеждане на
делото.
При този изход на спора, разноски се дължат по
равно и за двете страни, тъй като жалбата е уважена частично, за три от шестте
имота. При липса на направени и поискани такива от ответника, за жалбоподателя
следва да се присъдят половината от направените разноски или сумата в размер на
1080 лева.
Те се дължат от община Сливо поле, ЮЛ, в която структурата
се намира АО - главният архитект на община Сливо поле.
Воден от горното, на основание
чл. 172 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Е.М. ***, чрез адв. Ю. Н. отказ за издаване на
удостоверение за търпимост от главния архитект на община Сливо поле,
обективиран в писмо изх. № СП - 1159#1
от 06.03.2023 година на община Сливо поле, относно сгради с кадастрални номера,
идентификатори - 05517.13,377.1 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка
тринадесет точка триста седемдесет и седем точка едно), 05517.13.377.5 (Пет
хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и
седем точка пет) и 05517.13.377.6
(Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста
седемдесет и седем точка шест), находящи се в поземлен имот с идентификатор
05517.13.377 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста
седемдесет и седем) по кадастралната карта на село Борисово, община Сливо поле,
област Русе, с площ 2501 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Е.М. ***, чрез адв. Ю. Н.
срещу постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост от главния
архитект на община Сливо поле, обективиран
в писмо изх. № СП - 1159#1 от 06.03.2023 година на община Сливо поле,
относно сгради с кадастрални номера, идентификатори 05517.13.377.2(Пет хиляди
петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и седем точка
две), 05517.13.377.3 (Пет хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет
точка триста седемдесет и седем точка три) и 05517.13.377.4(Пет хиляди петстотин и
седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и седем точка четири),
находящи се в находящи се в поземлен имот с идентификатор 05517.13.377 (Пет
хиляди петстотин и седемнадесет точка тринадесет точка триста седемдесет и
седем) по кадастралната карта на село Борисово, община
Сливо поле, област Русе, с площ 2501 кв.м.
ОСЪЖДА община Сливо поле да заплати на Д.Е.М. ***, ЕГН ********** направените по
делото разноски в общ размер от 1080 (Хиляда и осемдесет) лева, включващи в себе си адвокатско възнаграждение, депозит
за вещо лице и д.т. за завеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне.
Съдия: