Р Е Ш Е Н И Е
117 07.08.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Първи юли 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 141 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл.30 от Закона за наследството, във връзка с
чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба В.Т.П.,***, срещу М.И.А.,***, твърди, че общият им
наследодател с ответницата -покойният Т.И.П. е роден на *** г. и е починал на
18.03.1974 г., като след смъртта си е оставил за свои наследници И.Т.П. и В.Т.П..
Ищецът твърди, че брат му И.Т.П. е починал на 06.09.2011 г., като негов
наследник е ответницата по делото – дъщеря му М.И.А..
Според исковата молба, В.П. има запазена част от наследството останало от Т.И.П.,
но не е получил нищо от наследствената маса, тъй като е бил на 24 години,
когато баща му е починал. Твърди, че на 20 години е бил изгонен от новото семейство
на баща си и е заживял сам, като никога не е имал достъп до документите,
относно недвижимите имоти. Твърди също, че многократно е бил гонен от къщата,
където са жиевеели новото семейство на баща му.
Ищецът сочи, че през 2017 г., когато се е видял в П. с племенницата си М.А.,
тя реагирала много остро с думите „Какъв дял търси той тук, след като няма
нищо“. Твърди, че е отишъл със съпругата си Т.П., за да провери на кого се води
наследствената къща и е установил в Агенция по вписванията, че е съставен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том ІІ, нот. дело № ***/1966
г., с който братята и сестрите на общия им наследодател Т.И.П. – Ц.Н.П., С.М.С.,
И.М. П., Н. М.а П. и К. М.а Д., чрез адвоката си И.С.Д., са продали на брата на
ищеца – И.Т.П., къща в гр. П., на ул. „И.Б.“, ведно с дворно място от 400
кв.м., в което има застроена и малка жилищна постройка от 2 стаи, при съседи: И.С.,
наследници на А. Т., Т.П. ***, за който имот е отреден парцел ***, имот ***, в
кв. 34 по плана на гр. П., който е съсобствен с Т.И.П..
Според исковата молба, с Нотариален акт № *** г., Т.И.П. е продал на И.Т.П.
дворно място от 290 кв.м., със застроена в него паянтова къща на 25 кв.м., за
който имот е отреден планоснимачен номер ***, в кв. 34 по плана на гр. П., за
който, заедно с имот планоснимачен номер *** е отреден парцел ***, имот ***, ***
в кв. 34 по тогава действащия план на гр. П..
Ищецът твърди, че с КНА № ***, том І, нот. дело № ***/1979 г., И.Т.П. и
съпругата му И. А. П. са признати за собственици по давностно владение и
покупка, на дворно място, с площ от 712 кв.м., представляващо имот
планоснимачен № ***, за което е отреден парцел ІХ, имот пл. № ***, в квартал 34
по плана на гр. П., ведно със застроените в дворното място- паянтова жилищна
сграда на 25 кв.м. и друга паянтова жилищна сграда, залепена на калкан за
църквата, с площ от 25 кв.м.
Ищецът твърди, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***
г., Т.И.П. е продал на И.Т. П. дворно място от 290 кв.м., със застроена в него
паянтова къща от 25 кв.м., като тази продажба е фиктивна и е прикрито дарение
спрямо брата на ищеца, с цел лишаване на В.П. от неговата запазена част от
наследството. Като привиден, договорът за покупко- продажба, се прикрива
дарение на цялото наследство от общия наследодател Т.П. към наследодателя на
ответницата- И.П..
Ищецът твърди, че никога не е формирана наследствена маса след смъртта на Т.П..
В исковата молба се сочи, че до 2017 г. многократно съседи на ищеца са
подхвърляли в разговор, че М. и баща й са коментирали пред хората, че това е
споразумение между тях, за да лишат В.П. от наследството му.
Ищецът твърди, че не е бил сигурен в това, докато не получил писмо от бате С.,
в което той му казал, че е чул разговор между брата на ищеца и неговия баща, в
който общият наследодател е заявил, че желае да остави всичко на М. и че е
направен нотариален акт, по който И.П. не е заплащал нищо.
Ищецът В.П. твърди, че са налице две сделки – привидна сделка за
покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № *** г., за която твърди,
че действителната воля не е отразена в сделката, а се съдържа в писмото на чичо
С., приложено от ищеца. А действителната воля на общия наследодател Т.И.П. е
дарение в полза на И.Т.П., с което ищецът В.П. е лишен от запазената му част от
наследството на Т.П..
В качеството си на наследник на покойния Т.И.П., ищецът В.Т.П. моли съда да
постанови решение, с което да обяви за нищожен, като привиден (недействителен)
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, Договор за покупко- продажба на недвижим имот,
сключен с Нотариален акт № 96, том І, нот. дело № *** от 1972 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела и с който Т.И.П. е продал на И.Т.П. дворно място от 290
кв.м., със застроена в него паянтова къща от 25 кв.м.
Моли да бъде развален този договор поради нарушаване на запазената част на
наследник по закон, какъвто е В.П..
Моли, да му бъде възстановена запазената част от наследството на Т.И.П.,
чрез намаляване на прикритото дарение до размера на запазената част от
наследството на основание чл.30, ал.1 от ЗН, като на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, съдът следва да обяви за действителен прикрития договор за дарение на
посочения недвижим имот.
Предявява обективно съединен иск, по смисъла на чл. 30 от Закона за
наследството, като твърди, че е налице накърняване на запазената част на ищеца
по чл. 29 от ЗН, с извършено дарение посредством Нот. акт № *** г. за покупко
-продажба на недвижим имот.
Моли съда да допусне двама души свидетели при режим на довеждане в открито
съдебно заседание, с чиито показания ще се доказва обстоятелството, че
сделката, извършена с Нот. акт за покупко- продажба № *** г., с който Т.И.П. е
продал на И.Т.П. дворно място от 290 кв.м., със застроена в него паянтова къща
от 25 кв.м., е привидна и зад нея се крие дарение на наследството от чиято запазена
част е лишен ищеца В.П..
Моли на основание чл. 31 от Закона за наследството, съдът да определи
наследствената маса по чл. 31 от ЗН, като имущество и в стойностно изражение,
като бъде определена и стойността и запазените и разполагаемите части.
Представя следните писмени доказателства в копие: Ръкописно изпълнен лист
със заглавие „***“; Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 43,
том ІІ, нот. дело № ***/1966 г., по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела; Нотариален акт за покупко- продажба № *** г. по описа на
Панагюрския районен съд за нотариалните дела; КНА за право на собственост върху
недвижим имот № 69, том І, нот. дело № ***/1979 г. по описа на Панагюрския
районен съд за нотариалните дела;
Удостоверение за наследници № *** от 26.04.2017 г., издадено от Община П.-
за наследниците на Т.И.П.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № ***/18.03.2019
г., издадено от Община П.; Скица на сграда, № ***г. и скица на сграда № *** г.
-и двете на СГКК Пазарджик; Удостоверение за наследници, изх. № ***/05.03.2019
г., издадено от Община П. -за наследниците на Т.И.П..
В законоустановения срок ответницата М.И.А. представя писмен отговор на
исковата молба чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Ч., в който сочи, че
исковата молба е нередовна, тъй като нито обстоятелствената част, нито от
петитума стават ясни вида и броя на предявените искове или пък техния размер.
Твърди, че това затруднява ответницата ефективно да защити своите
интереси, които исковата молба цели да
накърни. Ответницата твърди, че ако предявеният иск е с правно основание чл. 30
от ЗН, то в исковата молба не е посочен размера на наследственото имущество, от
което да се изчисли запазената и разполагаемата част на наследодателя, размера
на запазената част на наследниците, размера на накърняването й, направените
дарения и/или завещания, като държавната такса следва да бъде внесена
предварително, но не отговаря нито на вида, нито на цената на иска.
Сочи, че предявеният иск е недопустим, доколкото ищецът В.П. не е
процесуално легитимиран да атакува по реда на чл. 30 от Закона за наследството
разпоредителната сделка на неговия наследодател, която има възмезден характер,
понеже такава сделка не касае запазената част от наследството. Ответницата
твърди, че задължителна предпоставка за упражняването на правото за
възстановяване на запазена част от наследството срещу лице, което не е
наследник по закон, е приемане на наследството по опис.
М.А. оспорва предявения иск или искове с правно основание чл. 30 от Закона
за наследството и размера им, като погасени по давност, тъй като давността за
предявяване на такъв иск е петгодишна и започва да тече от датата на открИ.е на
наследството – в случая – от 18.03.1974г.
Ответницата сочи, че е неоснователен и искът за прогласяване на
недействителността на договора за покупко- продажба на недвижим имот, тъй като
целият имот е придобит от ответницата, като трето лице, на основание давностно
владение, ведно с приращенията и подобренията в него, във вида, в който
съществува към датата на предявяване на исковата молба.
Ответницата оспорва истинността на Писмото от бате С. и моли съда да
постанови извършването на проверка за него.
Сочи, че е недопустимо установяването със свидетелски показания на
твърдените в исковата молба обстоятелства.
Ответницата М.А. моли да бъде прекратено настоящото гражданско дело, поради
липса на процесуална легитимация на ищеца или исковата молба да бъде оставена
без движение с указания за поправянето й в посочения в отговора смисъл.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от
В.Т.П. искове.
В открито съдебно заседание ищецът В.Т.П. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Н.В., от САК.
Ответницата М.И.А., редовно призована, не се явява, вместо нея се явява
процесуалния й представител адв.Ц.Ч. от ПзАК.
По делото са разпитани свидетелите Ц.Н.К., Н.И.Б., Н. И.К. и И.Г.ев Х..
По делото е приложен изпълнен с ръкописен текст лист, в който лице,
подписало се като „бате С.“ е отправил до ищеца В.Т.П. писмо, в което авторът
му е посочил, че при среща с племенницата на В.П. – М., я е попитал: Къде е В.,
и че се носи слух, че е починал, като на въпроса на автора С., ответницата М.А.
само се е засмяла и нищо не му е отговорила. По-късно авторът, чрез съседи, е
научил адреса на ищеца В.П., за да сподели какво е чул, при разговор на бащата
на П. и неговия брат И.– седнали на двора и обсъждали какво да направят с
къщата, така че ищецът В.П. да бъде лишен от наследство.
По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43,
том ІІ, нот.дело № ***/1966 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела, от който се констатира, че Ц.Н.П., С. М.а С., И.М. П., Н. М.а
П. и К. М.а Д. са продали на И.Т.П.- баща на ответницата А., дворно място с
площ от 400 кв.м., в което е застроена малка жилищна постройка, от две стаи, за
който имот, с планоснимачен № *** е отреден парцел *** – ***, ***, в кв. 34 по
отменения план на гр. П., при съответни съседи и срещу посочена сума.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том І,
нот.дело № ***/1972 г., Т.И.П. е продал на И.Т.П. дворно място от 290 кв.м.,
със застроената в него паянтова къща на 25 кв.м., за който имот с планоснимачен
№ *** е отреден парцел *** – ***, ***, в кв. 34 по плана на гр. П., срещу
задължението на И.П. да полага грижи за гледането и издръжката на продавача и Д.
П. Я., от гр. П., докато са живи и двамата, като им доставя всичко необходимо,
във връзка с техния нормален живот, да ги почита и уважава. Със същия
нотариален акт, за Д. П. Я. е запазено и правото да обитава продавания имот,
докато е жива и заедно с продавача.
По делото е приложен КНА за право на собственост върху недвижим имот, № ***,
том І, нот. дело № ***/1979 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела, от който се констатира, че И.Т.П. и И. А. П. са признати за
собственици на дворно място, с площ от 712 кв.м., представляващо имот № *** и
имот № ***, за които имоти е отреден парцел ІХ- имот ***, в кв. 34 по плана
на гр. П., ведно с построената в
дворното място паянтова жилищна сграда на 25 кв.м., друга паянтова сграда, на
калкан с първата, също на 25 кв.м.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници № *** от
28.04.2017 г., издадено от Община П., въз основа на Акт за смърт № **/19.03.1974
г.- за Т.И.П., се констатира, че същият е починал като вдовец на 18.03.1974 г.
и е оставил за свои наследници И.Т.П. – син и ищеца В.Т.П. – син. От същото
удостоверение за наследници се констатира, че И.Т.П. е починал на 06.09.2011
г., като е оставил за своя наследница ответницата М.И.А. – негова дъщеря.
Съгласно Удостоверение за данъчна оценка, изх. № **********/18.03.2019 г.,
издадено от Община П., в процесния недвижим имот, за който е отреден УПИ ***, в
кв. 56-ти по отменения план на гр. П., за който имот е отреден идентификатор ***,
има построени следните сгради: двуетажно жилище на 52 кв.м. с идентификатор ***.*,
двуетажно жилище на 58 кв. м., с
идентификатор ***.*, едноетажно жилище на 21 кв.м., с идентификатор ***.*,
второстепенна едноетажна селскостопанска с града, на 12 кв.м., с идентификатор ***.*
и второстепенна постройка, на един етаж, с площ от 9 кв.м. От удостоверението е
видно, че данъчната оценка на недвижимия имот възлиза на 33016,10 лв.
Съгласно приложената по делото Скица на недвижимия имот №
15223607/14.03.2019 г., издадено от СГКК, гр. Пазарджик, се констатира ,че
процесния недвижим имот е с площ от 705 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на
трайно ползване -ниско застрояване, за който имот е отреден идентификатор *** и
в него са построени изброените в удостоверението за данъчна оценка, недвижими
имоти.
Видно от
приложеното по делото Удостоверение, изх. № ***г., издадено от Община П.,
служба ЕСГРАОН сочи, че С. И.С., бивш жител ***, с постоянен и настоящ адрес
към датата на смъртта: гр. П., ул. „И.Б.“, № 2 е починал на 08.04.2009 г. Чрез
това удостоверение безспорно се констатира, че соченият от ищеца за автор на
ръкописния текст „Бате С.“ е изготвил текста преди смъртта си през 2009г.
Съгласно Удостоверение
за описание и идентичност на недвижим имот № ***г., издадено от Община П., УПИ ***-***,
***, в кв.34 по плана на гр. П. от 1957 г., в който участват имот планоснимачен
№ ***, описан в Нотариален акт № ***г. и имот, планоснимачен № ***, описан в Нотариален
акт № 43/1966 г., са идентични с УПИ ХІV-726, в кв. 56 от плана на гр. П.,
одобрен на 25.07.2019 г.
По делото е
разпитан свидетелят Ц.Н.К., чиито показания съдът цени изцяло като
непротиворечиви на останалите събрани по делото доказателства. От тези показания
се установява, че ищецът е съобщил на свидетеля К., че е узнал как роднините му
са го писали починал. Свидетелят К. сочи, че познава ищеца В.П. от 1963 г.,
когато са живеели на квартира у С. И.С., докато си направят собствена къща и
после са се изнесли от там. К. сочи, че 3 г. е живял в този дом, а по-късно е
научил, че ищецът В.П. се е оженил, започнал е работа в БДЖ. К. установява, че
майката на ищеца- леля Д. го е биела често и В.П. е ходил да спи у комшиите,
спял е и у К.и. Сочи, че ответницата е ходила при нотариус, като в декларацията
пред нотариуса, според данни, които е узнал от ищеца, В.П. е бил отразен като
починал. Установява, че до смъртта на баща им Т., И., бащата на ответницата М.А.,
е живял с родителите си.
От разпита на
свидетеля Н.Б., чиито показания съдът цени изцяло, се установява, че Б. познава
ищеца В.П. от перида 1958-1966 г., до неговата 14- годишна възраст. Сочи, че П.
е 2 години по-голям от свидетеля Б. и през време на съвместното им живеене, ищецът
е бил чест гост в къщата, в която Н.Б. са живели под наем. Свидетелят изяснява,
че след 1966 г. се е преместил да живее в друг кавртал, като до този момент
срещите му с П. са били ежедневни, но след преместването на Б., станали
периодични. После свидетелят научил, че П. се е махнал от П., защото родителите
му са го изгонили. Б. установява, че майката на П. е била много строга спрямо
него и за това ищецът често е ходил у съседите. Сочи в показанията си, че
бащата Т.е бил болен, а майката Д. е малтретирала ищеца и съседите често са се
възмущавали от нейното поведение, което е принуждавало В.П. да нощува по
бостаните. Свидетелят изяснява, че П. е бил много палаво дете. След 1976-1977
г. Б. установява, че се е срещал с ищеца един или два пъти, в гр. София, а
по-късно го е срещнал, когато П. го е помолил да свидетелства по настоящото
гражданско дело. Сочи, че братът на ищеца- И., е живеел в една пристройка, а В.П.-
в избено помещение, в старата къща в двора им.
От разпита на
свидетеля Н. И.К., чийто показания съдът цени изцяло, като съответстващи на
останалите събрани по делото доказателста, се констатира, че К. е отраснал
заедно с брата на ищеца и баща на ответницата- И.П.. Сочи, че дядо Т., бащата
на ищеца и дядо на ответницата, са живели в съседство до имота на свидетеля. К.
установява, че баба Д., съпругата на дядо Т., е била 4-тата му по ред жена, в
чиято полза е учредено право на ползване върху процесния недвижим имот. От
показанията му се установява, че Д. не е имала брак с Т.и е починала в
недвижимия имот. Свидетелят К. разкрива, че ищецът никога не е ходил да види
родителите си, като е напуснал недвижимия имот преди около 30-50 г. Сочи, че
известно време е живял в друг квартал. Установява с показанията си, че през
определен период от време И., братът на ищеца, е закупил половината къща от
чичо си, а другата половина е придобил от своя баща. К. изяснява, че Т.П. от първата си съпруга е
имал три деца, като най-малкият е бащата на ответницата – И.П., а от някоя от
последващите съпруги на Т.е роден ищецът В.П..
По делото е
разпитан свидетелят И.Г.ев Х., чиито показания съдът цени изцяло, като съответстващи
на събраните по делото доказателства и безпротиворечиви спрямо другите гласни
доказателства. От свидетелските му показания се установява, че свидетелят не
познава ищеца В.П., защото го е виждал преди около 20 г., докато е живял в процесния
недвижимия имот, а след това не го е виждал въобще. Свидетелят сочи, че И.и И.,
родителите на ответницата М.А., са се грижили изцяло за Т.П. и неговата жена Д..
Установява, че Д. не е майка нито на И.П., нито на ищеца В.П.. Свидетелят не
може да посочи, кога В.П. е напуснал процесния недвижим имот, но установява в
показанията си, че Т.П. винаги е твърдял, че целият имот остава на сина му И.–
бащата на ответницата А..
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че след своята
смърт Т.И.П. е оставил за свои наследници бащата на ответницата М.А. – И.Т.П. и
ищеца В.Т.П.. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се констатира,
че през 1979 г. И.Т.П. и И. А. П. са признати за собственици по давностно
владение и покупка на дворно място с площ от 712 кв.м., за който имот е отреден
парцел ІХ- имот ***, кв. 34 по плана на гр. П..
По делото се
установи, че бащата на ответницата – И.Т.П., бивш жител *** е закупил дворно
място, с площ от 400 кв.м., ведно със застроената в него малка жилищна
постройка от 2 стаи, за който имот е отреден парцел № ***-***,***, кв. 34 по
плана на гр. П. от 1957, съгласно Нотариален акт № 43, том ІІ, нот.дело № ***/1966
г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела. През 1972 г. И.Т.П.
е придобил от своя баща- Т.И.П., чрез договор за покупко- продажба на недвижим
имот, недвижим имот с площ от 290 кв.м., със застроена в него паянтова къща на
25 кв.м. за който имот е отреден парцел ***-***,***, кв. 34 по плана на гр. П.,
като бащата на ответницата е придобил недвижимия имот срещу задължението да
гледа и издържа както баща си Т.И.П., така и неговата съжителка Д. П. Я., които
са си запазили и ограниченото вещно право на обитаване на целия процесен
недвижим имот до тяхната смърт.
От събраните
гласни доказателства безспорно се установи, че В. И.П. е живял в недвижимия
имот през периода от раждането си до 1966 г., като след това по делото не се
събраха доказателства до кога ищецът П. е живял в процесния недвижим имот,
полагал ли е грижи за него, осъществявал ли е всички елементи на активното
владение на процесния недвижим имот.
По делото не се
установи кога за последен път ищецът В.Т.П. се е намирал в недвижимия имот,
колко често го е посещавал и как е манифестирал правото си на владение и
собственост. Съдът безспорно констатира, че през 1979 г., И.Т.П. и И. А. П. са
признати за собственици по давностно владение и покупка на процесния недвижим
имот, като ответницата А. е придобила дворното място по наследство от своя баща
И.Т.П..
Според правилото на чл. 17 от Закона
за задълженията и договорите, ако страните прикрият
сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата
относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са
налице. Привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение последно от ЗЗД, е нищожно. В настоящото
производство ищецът В.П. твърди,
че покупко- продажбата срещу гледане и издръжка,
осъществена между баща му Т.П. и бащата на ответницата А.- И.П., всъщност прикрива дарение.
В тежест на ищеца П. бе да установи, че е
осъществена не друга сделка, а дарение на процесния недвижим имот, като по делото следваше да се представят такива
доказателства, от които по несъмнен
начин да се констатира,
че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена.
В случая няма нито официален документ, нито насрещно писмено
доказателство -т.н.контра-летр,
които да оборят доказателствената стойност на нотариалния акт в частта му
досежно изявлението, че И.П. следва да полага грижи за гледането
и издръжката на Т.П. или на неговата житейска спътница Д. Я..
По делото не се
събраха никакви доказателства за наличието на симулативност на Нотариален акт №
96, том І, нот.дело № ***/1972 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела, за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, още повече, че липсват данни по делото този договор за
гледане и издръжка да е бил развален, поради неговото неизпълнение от страна на
И.Т.П. или И. А. П..
Съдът констатира,
че от смъртта на общия наследодател на ищеца и ответницата – Т.П., през 1974 г.
е отминал период от 46 години, през които владението и ползването на недвижимия
имот е осъществявано изцяло от бащата на ответницата М.А. и от самата
ответница. Съдът констатира, че ищецът В.П.
е можел да предяви иск и да установи симулативността на сделката от 1972 г. до **.07.1977
г., от когато са изтекли 43 години.
Съдът приема, че
исковите претенции на В.Т.П. са неоснователни поради погасяването им по
давност, като единственото доказателство за симулативност и привидност на
договора за гледане и издръжка, сключен между Т.И.П. и И.Т.П., не бе установен
като автентичен и изготвен от твърдения за съставител „бате С.“, тъй като съгласно удостоверителния документ,
издаден от Община П., С. И.С., бивш жител ***, е починал на 08.04.2009 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 вр.чл.28 ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
Предвид неоснователността на предявения иск с правно основание
чл.17, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.2 от ЗЗД, сделката по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том І, нот.дело №
***/1972 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗН, във връзка с чл.28 от ЗН, поради което
и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъден ищецът В.Т.П. да
заплати на ответницата М.И.А. сторените по делото съдебно – деловодни разноски,
възлизащи на сумата от 300,00 лв., - за адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран и на чл.30 от Закона за наследството, във връзка с чл. 26 от Закона
за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,
искът, предявен от В.Т.П., с ЕГН- **********,***, срещу М.И.А., с ЕГН- **********,***, за обявяване на сключения договор за покупко- продажба на
недвижим имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96,
том І, нот.дело № ***/1972 г. по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела, с който Т.И.П. е продал на И.Т.П.
дворно място от 290 кв.м., със застроената в него паянтова къща на 256 кв.м.,
за който имот с планоснимачен № *** е отреден парцел *** – ***,***, в кв. 34 по
плана на гр. П., срещу задължението на И.П. да полага грижи за гледането и
издръжката на продавача и Д. П. Я., от гр. П., докато са живи и двамата, за нищожен по
твърдения, че същият е привиден и прикрива дарение на основание чл.17 ал.1,
във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,
искът, предявен от В.Т.П., с ЕГН- **********,***,
срещу М.И.А., с ЕГН- **********,***, иск за възстановяване
на запазената част от наследството на Т.И.П., чрез намаляване на прикритото
дарение до размера на запазената част от наследството, на основание чл.30, ал.1
от Закона за наследството на извършената сделка по
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том І, нот.дело № ***/1972
г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, с който е продадено дворно място от 290 кв.м., със
застроената в него паянтова къща на 256 кв.м., за който имот с планоснимачен № ***
е отреден парцел *** – ***,***, в кв. 34 по плана на гр. П., действащ към онзи
момент.
ОСЪЖДА В.Т.П., с ЕГН- **********,***, да заплати на М.И.А., с ЕГН- **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева) –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: