РЕШЕНИЕ
№ 4570
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110133062 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „С.К.“ ЕООД
(“**********” SLU) срещу „С.К.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 280 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 12 000 евро, представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за поръчка за м. октомври 2023 г. съгласно
Фактура № *********** г. на стойност 6 000 евро и за м. ноември 2023 г.
съгласно Фактура № ******** г. на стойност 6 000 евро, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2024 г.,
до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът поддържа, че между страните е сключен
договор за поръчка, по силата на който ответното дружество като доверител е
възложило на ищеца като довереник да извърши от името и за сметка на
доверителя правни действия, изразяващи се в извършване на услуга като
„************“, при изпълнение на които довереникът програмира нови
функционалности, поддържа текущите функционалности и пише тестове,
покриващи текущите функционалности. По силата на чл. 2 от договора
ответното дружество се задължило да заплати на ищеца възнаграждение в
срок от 5 дена, след като ищецът отчете изпълнението на поръчката и
предостави фактура. На 01.11.2023 г. в изпълнение на постигнатите между
страните уговорки ищецът изпратил на ответника фактура № ******** за
предоставените услуги през м. октомври 2023 г. за сумата от 6 000 евро.
Ответникът обаче не заплатил дължимото се съгласно фактурата
1
възнаграждение. На 01.12.2023 г. ищецът изпратил на ответника фактура №
******** за предоставените услуги през м. ноември 2023 г. за сумата от 6 000
евро, която също останала незаплатена. Ищецът се опитал да уреди спора
извънсъдебно чрез изпращане на покани за доброволно плащане, но същите
останали без отговор. Моли съда да уважи настоящата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
между страните е сключен договор за поръчка с твърдяното съдържание.
Твърди, че на 04.10.2023 г. е превел предварително дължимото се на ищеца
възнаграждение за м. октомври за сумата от 6 000 евро, за която ищецът е
издал Фактура № ********** г. Посочва, че предвид некоректното
изпълнение от страна на ищеца на възложената му с договора поръчка на
07.11.2023 г. ответникът отправил уведомление за прекратяване на договора,
като дал на ищеца тридневен срок за предприемане на действия по
отстраняване на нередовностите по извършената работа. Ищецът обаче не
изпълнил в дадения срок и договорът бил прекратен, считано от 10.11.2023 г.
С тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по
първоначалния иск „С.К.“ АД е предявил насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „С.К.“ ЕООД (“**********”
SLU) да върне на „С.К.“ АД дадена в изпълнение на сключения между
страните договор за поръчка движима вещ, представляваща лаптоп
************, със сериен номер *************, а в условията на
евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на „С.К.“ ЕООД (“**********” SLU) да заплати на „С.К.“ АД
сумата от 1 819 лв., представляваща равностойността на дадената в
изпълнение на сключения между страните движима вещ, представляваща
гореописания лаптоп, в случай че същата е погинала или връщането е
обективно невъзможно.
В насрещната искова молба ищецът „С.К.“ АД поддържа, че по силата на
сключения между страните договор за поръчка от 30.09.2023 г. е предал на
ответника по насрещните искове „С.К.“ ЕООД (“**********” SLU) движима
вещ, представляваща лаптоп ************, със сериен номер *************,
със следните характеристики: *****************, ***********, **********,
******** * ***********. На 07.11.2023 г. ищецът по насрещните искове
изпратил на ответника уведомление за прекратяване на договора, с което му
дал 7-дневен срок да върне посочения лаптоп. Последният обаче не бил
върнат от ищеца. С тези съображения моли съда да осъди ответника да му
върне сочения лаптоп, а при условията на евентуалност – да осъди ответника
да му заплати сумата от 1 819 лв., представляваща неговата равностойност, в
случай че е погинал или връщането му е обективно невъзможно.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по
2
насрещния иск „С.К.“ ЕООД (“**********” SLU) е подал отговор на
насрещната искова молба, с който оспорва насрещните искове като
неоснователни. Не оспорва, че въз основа на сключения между страните
договор ищецът „С.К.“ АД му е предал процесния лаптоп. Оспорва договорът
за поръчка да е законосъобразно прекратен от „С.К.“ ЕООД (“**********”
SLU), доколкото последният не е спазил формата за комуникация между
страните по договора, уговорена в чл. 10, ал. 3 от същия, както и не е спазил
предвидения в договора 1-месечен срок за отправяне на предизвестие за
прекратяване на договора, уговорен в чл. 7. Липсвали и категорични данни
относно авторството на обективираното в уведомлението изявление за
прекратяване. Оспорва евентуалния иск по размер. Моли за отхвърляне на
насрещните искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По първоначалния иск:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 280 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за поръчка, по силата на
който ищецът се е задължил да извършва дейност като „************“ от
името и за сметка на ответника; точното изпълнение на поетите с договора
задължения; настъпването на изискуемостта на вземанията за възнаграждение
за всеки от двата месеца, както и неговия размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
възнаграждението за м. октомври 2023 г., както и релевираните възражения, че
договорът между страните е валидно прекратен.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение не е спорно, а и от надлежно приобщения по делото договор
за поръчка се установява, че между ответника „С.К.“ АД като доверител и
ищеца „С.К.“ ЕООД (“**********” SLU) като довереник е сключен договор,
по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши от името и за
сметка на ответника правни действия, изразяващи се в извършване на услуга
като „************“. От клаузата на чл. 2 се изяснява, че доверителят следва
да заплати на довереника възнаграждение в срок от 5 дена, след като
довереникът отчете изпълнението на поръчката и предостави фактура.
Точното изпълнение на поетите с договора задължения за м. октомври
2023 г. от страна на ищеца съдът намира, че не е спорно между страните,
доколкото ответникът релевира възражение за извършено на 04.10.2023 г.
предварително плащане на възнаграждението, дължимо на ищеца за м.
3
октомври 2023 г. Ето защо спорен между страните се явява въпросът
действително ли е извършено твърдяното предварително плащане на
възнаграждение за извършената от ищеца работа за м. октомври 2023 г.
За установяване на това обстоятелство по делото са приети като писмени
доказателства Фактура № ********** г., Фактура № *********** г., извадки
от електронна кореспонденция между страните и платежно нареждане от
04.10.2023 г. с наредител „С.К.“ АД и получател „С.К.“ ЕООД (“**********”
SLU) с посочено основание за превода „INV **********”.
От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства съдът достига
до извод, че сумата от 6 000 евро, преведена на 04.10.2023 г. от ответника на
ищеца, представлява заплатено възнаграждение за м. септември 2023 г.,
дължимо по Фактура № ********** г. Без значение в случая е обстоятелството
дали изплатеното за м. септември 2023 г. възнаграждение е извършено по
силата на процесния договор или въз основа на предходно сключен между
дружеството „Я.И.К.“ и ответника „С.К.“ АД договор за поръчка от 30.09.2022
г. В конкретния случай не се установява посочената сума да е предварително
преведена от ответника на ищеца именно като възнаграждение за м. октомври
2023 г., с оглед на което същата се явява дължима от ответника по арг. от
клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за поръчка и изискуема съгласно приетите
по делото писмени доказателства - Фактура № *********** г. и покана за
доброволно изпълнение, ведно с разписка за връчване на 02.04.2024 г.
На следващо място, спорно между страните се явява обстоятелството
дали ответникът валидно е прекратил процесния договор за поръчка, считано
от 10.11.2023 г., при установяването на което претендираното за м. ноември
2023 г. възнаграждение се явява недължимо.
За установяване на този факт по делото е приета като писмено
доказателство извадка от електронна кореспонденция от 07.11.2023 г. От
нейното съдържание се установява, че на 07.11.2023 г. лицето Р.С. е изпратило
електронно съобщение, съгласно което след извършена оценка на работата се
установило наличието на неизпълнени и пълни с грешки задачи, постоянно
разбиващ домейн, бавно работещ и прекъсващ домейн, постоянни отсъствия и
боледувания и др. Посочено е, че е „взето решение да бъдете уволнен“, както
и че в рамките на 7 дена следва да бъде изпратен лаптоп на адрес.
След извършен анализ на представената извадка и доколкото други
доказателства по делото за установяване на твърдяното прекратяване на
договора не бяха ангажирани, съдът намира, че ответникът не е прекратил
валидно сключения между страните договор за поръчка в съответствие с
постигнатите между страните уговорки в клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора.
Не се доказа по делото сбъдването на която и да е от посочените от в чл. 7, ал.
1 хипотези, при наличието на които договорът може да бъде прекратен. Още
повече, че в представената извадка от ел. кореспонденция липсва посочване на
адресат, т.е., лицето, към което е отправено въпросното електронно
съобщение, както и липсва даден 3-дневен срок за предприемане на действия
4
по отстраняване на нередовностите по извършената работа от ищеца, в
каквато насока са възраженията на ответника. Дори и този 3-дневен срок да
беше посочен, същият отново не би обусловил извод за валидно прекратяване
на процесния договор, доколкото страните изрично са посочили необходимост
от изпращане на писмено едномесечно предизвестие от която и да е от
страните, след изтичането на което договорът да се счита за прекратен. На
следващо място, доколкото в отговора на исковата молба ответникът се
позовава и на клаузата на чл. 8 от договора, касаеща условията за развалянето
на същия (въпреки че изрично твърди, че го е прекратил), съдът намира, че тя
също не е спазена. Както се посочи и по-горе, нито става ясно кой е адресат на
електронното съобщение, нито е налице даден 3-дневен срок за отстраняване
на неизпълнението след писмено уведомяване за развалянето, както е
посочено в клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора. На собствено основание, от
приетата извадка от електронно съобщение не става ясно и кое е лицето Р.С. и
в какво качество същото е изпратило посоченото електронно съобщение.
С оглед изложеното, доколкото възражението на ответника за валидно
прекратяване на процесния договор за поръчка остана недоказано по делото,
съдът приема, че договорът е запазил своето действие между страните, поради
което претендираното от ищеца възнаграждение за м. ноември 2023 г. за
сумата от 6 000 евро съгласно Фактура № ******** г., станало изискуемо след
връчената на 02.04.2024 г. покана за доброволно изпълнение, се явява
дължимо от ответника. До този извод съдът достигна, като взе предвид и
липсата на ангажирани от ответника доказателства за установяване на
възражението си, че ищецът не е изпълнил точно поетите с договора
задължения за м. ноември 2023 г.
Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 280 ЗЗД се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде
уважен. Върху уважената главница в полза на ищеца следва да се присъди
поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.06.2024 г., до окончателното плащане.
По насрещните искове:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на дадена в изпълнение на сключения между
страните договор за поръчка движима вещ, представляваща лаптоп
************, със сериен номер *************, а в условията на
евентуалност – за заплащане равностойността на вещта, в случай че се
установи нейното погиване или връщането е обективно невъзможно.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за поръчка и неговото
съдържание; че в изпълнение на задълженията си по договора е предал на
ответника посочената движима вещ – лаптоп; че ищецът е прекратил
договора; че с оглед прекратяването на договора движимата вещ – лаптоп,
5
следва да бъде върната на ищеца; наличие на постигнато между страните
съгласие за връщане на вещта след прекратяване на договора. В тежест на
ищеца е да установи, че равностойността на движимата вещ – лаптоп, е в
претендирания размер.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи, че е върнал на ищеца процесната движима вещ – лаптоп, както и
правоизключващите/правопогасяващите си възражения.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение не е спорно, а и от надлежно приобщения по делото договор
за поръчка се установява, че между ищеца по насрещните искове „С.К.“ АД
като доверител и ответника по насрещните искове „С.К.“ ЕООД
(“**********” SLU) като довереник е сключен договор, по силата на който
ищецът е възложил на ответника да извърши от името и за сметка на
ответника правни действия, изразяващи се в извършване на услуга като
„************“.
Не е спорно по делото, че в изпълнение на задълженията си по договора
„С.К.“ АД е предало на „С.К.“ ЕООД (“**********” SLU) процесната
движима вещ – лаптоп. Последното обстоятелство се установява и от клаузата
на чл. 1, ал. 2 от договора, според която страните са констатирали, че в
изпълнение на поръчката Л.К. е приел с приемо-предавателен протокол от
30.09.2022 г. лаптоп ************, със сериен номер *************, със
следните характеристики: *****************, ***********, **********,
******** * ***********. Съгласно клаузата на чл. 3 Лион Козлинскис носи
отговорност за предоставената техника и тя следва да бъде върната на
доверителя „С.К.“ АД в добро състояние при приключване на договорните
отношения.
Спорно между страните по делото е обстоятелството дали ищецът
валидно е прекратил процесния договор за поръчка, при установяване на
който факт ответникът му дължи връщане на процесния лаптоп по арг. от чл. 3
от договора.
Както обаче беше установено по-горе при разглеждането на
първоначалния иск, валидното прекратяване на процесния договор за поръчка
от страна на ищеца остана недоказано по делото, поради което съдът приема,
че договорът е запазил своето действие между страните и ответникът не
дължи връщане на получената движима вещ, представляваща лаптоп
************, със сериен номер *************, нито равностойността на
същата.
Ето защо, съдът счита, че насрещните искове се явяват изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора по първоначалния иск на основание чл. 78, ал. 1
ГПК право на разноски има единствено ищецът по делото, който доказва
6
извършване на разноски в производството за държавна такса – 940,80 лв.,
поради което същите му се следват от ответника.
Съобразно изхода на спора по насрещните искове на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът по тези искове.
Доколкото същият не претендира и не доказа допълнително извършени
разноски извън гореописаните, то разноски по насрещните искове не следва да
му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. Ш. 9700, пл. „О.“ № ***, да заплати на „С.К.“ ЕООД
(“**********” SLU), вписано в Търговския регистър на К.Д., ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление А., община Е., ул. „Х.М.“ №
****, етаж ****, врата ****, със съдебен адрес гр. С., ул. „Л.“ № **, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 280 ЗЗД сумата от 12 000 евро,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поръчка за м.
октомври 2023 г. съгласно Фактура № *********** г. на стойност 6 000 евро и
за м. ноември 2023 г. съгласно Фактура № ******** г. на стойност 6 000 евро,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 06.06.2024 г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. Ш. 9700, пл. „О.“ № ***, срещу „С.К.“ ЕООД
(“**********” SLU), вписано в Търговския регистър на К.Д., ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление А., община Е., ул. „Х.М.“ №
****, етаж ***, врата ****, със съдебен адрес гр. С., ул. „Л.“ № **, насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
„С.К.“ ЕООД (“**********” SLU) да върне на „С.К.“ АД дадена в изпълнение
на сключения между страните договор за поръчка движима вещ,
представляваща лаптоп ************, със сериен номер *************,
както и предявения в условията на евентуалност насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „С.К.“ ЕООД
(“**********” SLU) да заплати на „С.К.“ АД сумата от 1 819 лв.,
представляваща равностойността на дадената в изпълнение на сключения
между страните движима вещ, представляваща гореописания лаптоп, в случай
че същата е погинала или връщането е обективно невъзможно.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Ш. 9700, пл. „О.“ № ***, да заплати на „С.К.“ ЕООД
(“**********” SLU), вписано в Търговския регистър на К.Д., ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление А., община Е., ул. „Х.М.“ №
****, етаж **, врата ***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Л.“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 940,80 лв. – разноски в производството
7
по първоначалния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8