Определение по дело №10615/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2039
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 24 октомври 2020 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20193110110615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    Гр. Варна, 03.02.2020 г.

 

Варненският районен съд, Гражданска колегия, двадесет и шести състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10615/2019г. по описа на ВРС и  за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е образувано по искова молба на З.И.Н.Г. срещу И.И.Г., с която е предявен иск за приемане за установено между страните, че ищцата има принос в придобиването на ½ част от средствата, набрани по банкови сметки с IBAN ***Алианж Банк България” и с IBAN ***Прокредит Банк” към 25.06.204г. на обща стойност 25000 лева.

Съдът намира, че искът е недопустим поради липса на правен интерес.

Ищцата сочи, че предявеният от нея иск е по чл.30, ал.1 от СК. След указания да обоснове правния си интерес ищцата е посочила, че между същите страни се води дело за делба, съединено с иск с трансформация по чл.23, ал.1 от СК по отношение на придобития в режим на СИО имот в гр. Банско, по което дело все още не е конституирана. Ищцата се е позовала на практика на ВКС, според която искът конститутивният иск по чл.30 от СК не може да бъде съединенин в делбата, предвид което и в края на преклузивния срок за предявяването му е депозирала исковата молба, по настоящото производство.

На първо място, следва да се отбележи, че служебно известно на съда е обстоятелството, че производството по делба между страните е прекратено с влязло в сила определение на ВРС по гр.д. № 5840/2019г. по описа на ВРС. Впоследствие по искова молба на И.И.Г. срещу З.И.Н.Г. е образувано  гр.д. № 19664/2019г. по описа на ВРС, като отново предмет на част от заявените искове е имотът на страните в гр. Банско и искането по чл.23 от СК.

В настоящия случай, съдът намира, че при твърдения, че ищцата е имала принос в натрупаните към момента на закупуване на имота в гр. Банско парични средства по два лични парични влога на ответника, за ищцата не е налице интерес от иск по чл.30 от СК. Същият иск е за получаване на част стойността на личното имущество на другия съпруг.  По своя характер той представлява облигационна претенция за присъждане на определена сума – в този смисъл Решение № 249 от 26.07.2010г. по гр.д. № 268/209г. по описа на ВКС, II г.о. На същия извод сочат и постановките на Тълкувателно решение №  2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Посочените решения касаят иска по чл.29 от СК от 1985г. (отм.), който е аналогичен на чл.30 от действащия СК. Налице е и практика на ВКС по чл.30 от СК отново в смисъл на осъдителния характер на иска – Решение № 281 от 29.10.2015г. по гр.д. № 1195/2015г. по описа на ВКС, IV г.о. На следващо място във всички посочени решения са приема, че процесните вещи/вземания/друго лично имущество, част от стойността на които се претендира, следва да са били налице към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла, респ. към датата на предявяване на иска. В настоящия случай такива твърдения няма. Напротив, твърди се, че със сумите от процесните две банкови сметки е закупено имущество, при това няколко години преди прекратяване на брака. Следователно личните влогове са преминали в имущество, при това придобито в режим на СИО, като дори не се твърди да е налице предметния обхват на иска по чл.30 от СК.

На следващо място, конститутивния характер на претенцията, означава с решението по нея ще настъпи правна промяна занапред, а не към минал момент – т.е. с иска по чл.30 от СК не може да се установи твърдения от ищцата принос към датата на закупуване на имота в гр. Банско. Приносът би могъл да бъде установен именно в случая на наличен към прекратяване на брака влог, част от стойността на който да бъде присъден на съпруга-нетитуляр на влога.

В случай, че съобразно твърденията на ищцата същата действително е имала принос към натрупването на средствата по процесните банкови сметки и в един бъдещ момент със съдебно решение поради пълна трансформация ответникът бъде обявен за едноличен собственик на имота, за ищцата ще е налице правен интерес от друга претенция, а именно за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство. В допълнение, следва да се отбележи и че по-новата практика на ВКС приема, че по иска за трансформация не е достатъчно съпругът само да докаже, че средствата за закупуване на имота са набрани от негова лична банкова сметка, *** лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана – в този смисъл Решение № 126 от 31.01.2019г. по гр.д. № 352/2019г. по описа на ВКС, II г.о. Следователно въпросът за приноса на съпрузите към натрупването на средствата в банковите сметки, от които е платена цената на имота, може и следва да бъде разгледан в рамите на иска по чл.23 от СК.

Отделно от горното, с уточняваща молба от 03.10.2019г., освен петитум за установяване на принос по банковите сметки, ищцата е заявила и петитум за признаване за установено, че в резултат на приноса е собственик на ½ идеална част от закупения със средствата от същите банкови сметки недвижим имот в гр. Банско. Съдът намира, че такова последващо кумулативно съединяване на искове е недопустимо. Петитумът по установителен иск за собственост е наведен във втора поред уточняваща молба при това след указания, които нямат никаква връзка с него. В допълнение, съдът намира, че ищцата към настоящия момент няма и правен интерес от такъв собственически иск, доколкото съобразно твърденията й, е била налице съпружеска имуществена общност, прекратена с развода и до постановяване на положително решение по иска на другия съпруг за пълна трансформация, ищцата формално се явява собственик на ½ ид.ч. от имота.

         По всички изложените съображения съдът намира, предявеният иск явява недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10615/2019г. по описа на ВРС, 26-ти състав.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: