РЕШЕНИЕ
№ 36
гр.Бургас, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
09 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1567 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл., вр. с чл.107 ал.4 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, вр. с чл.9б, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и
такси, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Б. П. Б. ЕАД ЕИК:*** със съдебен адрес ***.
В производството жалбоподателят участва чрез пълномощници
– адвокати М.Б. от АК Ямбол и Б.Т. ***.
Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ (МПДТР) на община Бургас. Ответникът
участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Е.М..
Предмет на обжалване е частта от акт за установяване на
задължение по декларации (АУЗД) № 70-00-2850/1/15.04.2019г., издаден от главен
експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ в дирекция МПДТР на община
Бургас, която при проведено обжалване по административен ред е потвърдена с
решение № 70-00-2850/5/10.06.2019г. на директора на дирекция МПДТР на община
Бургас.
С обжалваната част на АУЗД са установени задължения на
жалбоподателя в общ размер 424 840.23лв. и лихви за просрочие към тях, към
момента на издаване на акта, в размер 802.41лв. Задълженията са установени въз
основа на подадени от жалбоподателя 72 описани в акта декларации за стопанисвани
от него в качеството му на концесионер недвижими имоти и се отнасят за 2019
година.
В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на
изводите на решаващия орган, според които се дължи ТБО и съответните на тях
изводи на органа по приходите, издал оспорения АУЗД. Относно имотите по две от
декларациите – декларация № 6045/11.06.2013г. с партиден № 1308232430502 и
декларация **********/31.10.2018г. с партиден № 5202F64248, само спрямо които с
АУЗД е определена ТБО за предоставени всички услуги по чл.62 от ЗМДТ се твърди,
че услуги по т.1 и 2 на същата разпоредба не са били предоставяни от община
Бургас по отношение на нито един от концесионните имоти, поради което съответна
ТБО не се дължи. Спрямо имотите по останалите 70 подадени декларации е
определена ТБО единствено за предоставена услуга по чл.62 т.3 от ЗМДТ, но
дължимостта на такава такса спрямо всички имоти се оспорва от жалбоподателя.
Твърди се, че всички декларирани имоти (земя и сгради) на дружеството са предмет
на предоставена от държавата концесия, но не са част от населеното място
гр.Бургас, а имат качеството на територии на транспорта по смисъла на чл.7 от ЗУТ, именно пристанище. Излагат се доводи, че законът не допуска двойно
качество на териториите – като урбанизирани и като такива на транспорта. На
следващо място се правят доводи, че декларираните имоти не са включени в
границите на териториите и районите за обществено ползване, определени със
заповед № 3117/31.10.2018г. на кмета на общината. Като трето основно възражение
жалбоподателят сочи, че реално не са били предоставяни услугите, за които
общината е определила спорните местни такси. Излагат се подробни аргументи в
подкрепа на заявените позиции. Иска се отмяна на обжалваната част от АУЗД. Иска
се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита, че са налице всички
материалноправни предпоставки за възникване на оспорените задължения за такса
за битови отпадъци, както и че процесуалните правила по издаването на оспорения
АУЗД са спазени, поради което не са налице основания за оспорване. Иска съдът
да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски. Сочи доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат
на акта, след решение на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с което е
потвърдена по административен ред оспорената част от АУЗД, при което е налице
правен интерес от оспорването и жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от АУЗД № 70-00-2850/1/15.04.2018г. на
АО, от който се установява издаването му. Издател на акта е главен експерт
ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи
от данъци, такси и реклама“ на община Бургас. В обстоятелствената част на акта
е посочено, че същият е издаден по искане на лицето и въз основа на подадени 72
декларации . Прието е за установено, че подалото декларациите лице е
концесионер по отношение на декларираните имоти. Взети са предвид от органа
стойностите на всеки от имотите, както и размерите на ТБО по видове услуги,
съобразно действащата през процесния период Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Бургас. Органът по приходите е приел, че имотите попадат в границите на
гр.Бургас. Съобразено е и това, че за процесния период е била действаща
надлежно издадена заповед на кмета на общината, въз основа на която е
осъществено предоставянето на услугите по чл.62 от ЗМДТ. Определена е ТБО за
услугата по чл.62 т.3 от ЗМДТ за всеки от имотите, както и ТБО за услугите по
чл.62 т.1 и 2 от ЗМДТ само за имотите по декларация № 6045/11.06.2013г. с
партиден № 1308232430502 и декларация **********/31.10.2018г. с партиден №
5202F64248. Общият размер на определените ТБО е 458 077.92лв., както и
лихви за забава в общ размер 802.41лв.
По декларация 6045/11.06.2013г. с партиден №
1308232430502 и декларация **********/31.10.2018г. с партиден № 5202F64248 е
определена „ТБО“, без посочване на отделни услуги по чл.62 от ЗМДТ. От размера
на определените задължения, съотнесен към стойността на имотите и размера на
таксата по отделни услуги, определени в наредбата на община Бургас се установява, че за имотите по посочените
две декларации, в АУЗД е определена такса за предоставени всички услуги по
чл.62 от ЗМДТ.
Следва да се уточни и това, че по всяка декларация е
определена обща партида и общ размер на дължима ТБО, макар със съответната
декларация да са заявени повече от един имот. Така например с горните две
декларации са заявени общо пет сгради. Независимо от това съдът приема, че не е
налице неяснота в оспорения АУЗД, тъй като посочената от органа по приходите
обща отчетна стойност на имотите по декларацията съответства на аритметичния
сбор от отчетните стойности на имотите, посочени в приложените към декларацията
извлечения от счетоводните записвания на концесионера. Не е налице и оспорване
на това обстоятелство от страна на жалбоподателя, поради което съдът не намира
за необходимо отделно обсъждане на съответствието на стойностите по всяка от
декларациите.
При проведеното обжалване по административен ред, с решение № 70-00-2850/5/10.06.2019г.,
компетентният директор на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама
при община Бургас, е отменил АУЗД в частта , с която са установени задължения
по декларация **********/31.10.2018г., партида № 5202F64248, за горницата над
45 845.09лв., а именно за сумата 33 237.69лв., представляваща ТБО за
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. В останалата част АУЗД е потвърден.
Жалбоподателят е концесионер на „Пристанищен терминал
Бургас изток - 2“, представляващ част от Пристанище за обществен транспорт с
национално значение Бургас и „Пристанищен терминал Бургас запад“, също част от
Пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас. Това
обстоятелство, освен че е безспорно между страните, се установява от
приложените по делото материали, както и от справка в публичния Националния
концесионен регистър (www.nkr.government.bg).
Във връзка с възражението, че община Бургас не предоставя
услугите по чл.62 от ЗМДТ спрямо територията на П. Б., а това се извършва за
собствена сметка от концесионера, като доказателство е представен заверен по
реда на ЗА препис от договор от 04.01.2019г. за събиране, транспортиране и депониране
на отпадъци от производствена търговска дейност, с който жалбоподателя е възложил
тази дейност на Финтрейд Инженеринг ООД. Според сключения договор първото
дружество възлага, а второто поема задължение за събиране, транспортиране и
депониране на отпадък с код 20 03 01 – смесени битови отпадъци, генерирани
вследствие на производствена или търговска дейност, осъществявана на
територията на пристанищен терминал „Бургас – изток 2“, пристанищен терминал
„Бургас – запад“ и складова база „Лозово“ и площадка/зона СОМАТ до лицензирано
депо/площадка. Събраните отпадъци е следвало да се транспортират до съответната
площадка за рециклиране, а таксите за това, платени от изпълнителя, се
възстановяват на последния от възложителя. Отново в тази връзка като доказателство
по делото е представен заверен препис от договор за предаване на отпадъци от
12.01.2019г. между Финтрейд Инженеринг ЕООД и стопанисващото“Регионално депо за
неопасни отпадъци“ с.Братово ОП „Чистота Еко“ на община Бургас.
По делото са допуснати основна и допълнителна съдебнотехническа
експертиза, извършени от вещото лице инж.С.И.. От заключението на вещото лице
(л.611-624) се установи, че с посочените в АУЗД декларации жалбоподателят е
декларирал множество сгради, както и десет поземлени концесионни имота (с
идентификатори по КК 07079.605.253, 07079.618.13, 07079.618.23, 07079.618.1015,
07079.618.1014, 07079.618.202, 07079.618.203, 07079618.22 (стар, сега с
идентификатор 07079.618.1078), 07079.618.21, 07079.618.17), в които сградите са
изградени. Всички десет поземлени имоти попадат в строителните граници на
гр.Бургас, определени с ОУП на града. Поземлени имоти с идентификатори
07079.618.21, 07079.618.202, 07079.618.203, 07079.618.23, 07079.618.1014 и
07079.618.1015 са с предназначение „територия на транспорта“. ПИ 07079.618.13,
07079.618.17 и 07079.605.253 попадат в границите на Промишлена зона „Север“,
която е в обхвата на ОУП на гр.Бургас и се намират в смесено мултифункционална
устройствена зона. За обслужване на концесионната територия има изградена
инфраструктура, като достъпа е от второстепенни улици (подходи) до главен път,
осигуряващ връзка с населените места на юг и север от гр.Бургас. Установи се,
че за концесионните имоти с
идентификатори 07079.618.13, 07079.618.17, 07079.618.21, 07079618.22 (стар,
сега с идентификатор 07079.618.1078), 07079.618.23, 07079.618.1015,
07079.618.1014, 07079.618.202 и 07079.618.203, попадащи в строителните граници
на гр.Бургас, няма изработен подробен устройствен план. Територията на тези
имоти е включена в генерален план на П. Б., с изключение на имот 07079618.22
(стар, сега с идентификатор 07079.618.1078), който е включен в устройствена
зона 7/Ц (централна зона „Супер Бургас“). Установено е и предназначението на
концесионните площи: ПИ 07079.618.13 и 07079.618.17 – Смф1 (смесени
устройствени зони с преобладаващо производствено предназначение); ПИ
07079.618.21, 07079.618.1078, 07079.618.23, 07079.618.202, 07079.618.203,
07079.618.1014, 07079.618.1015 – Т (терени със самостоятелен устройствен режим
– за транспортно-комуникационна инфраструктура) и ПИ 07079.618.1078 – Ц
(устройствена зона за многофункционално ползване от тип смесена централна
зона).
Начинът на трайно ползване не поземлените имоти е:
07079.618.13 – НТП „за пристанище“; 07079.618.17 – НТП „Смф1-смесени
устройствени зони с преобладаващо производствено предназначение“; 07079.618.21
– НТП „за пристанище“; 07079.618.1078 - НТП „за пристанище“; 07079.618.23 – НТП
„за пристанище“; 07079.618.202 – НТП „за пристанище“; 07079.618.203 – НТП „за пристанище“;
07079.618.1014 – НТП „за пристанище“; 07079.618.1015 – НТП „за пристанище“. В
заключението подробно е описано предназначението и начина на трайно ползване на
всеки от концесионните имоти и сградите построени върху тях според ОУП. Според
вещото лице поземлените имоти, както и построените върху тях сгради не
притежават белезите, които биха могли да ги квалифицират като обществени
територии по смисъла на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ. ПИ 07079.618.21 граничи на
север с кв.34 по ПУП-ПУР на ПЗ „Север“, гр.Бургас, а ПИ 07079.618.1078 е на
отстояние от около 600 м и е зад ограда и пропускателен режим. Зад ограда и
пропускателен режим е и входа на пристанището от към Северна промишлена зона.
Сграда с идентификатор 07079.618.21.10 – Стрелкова кабина
е публична държавна собственост, предадена в активите на Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, впоследствие предадена по силата на концесията на
Б. П. Б.. Сграда с идентификатор 07079.618.21.9 – Оперативна сграда е публична
държавна собственост, предадена в активите на Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, впоследствие предадена по силата на концесия на Б. П. Б..
Недвижим имот с партиден номер 5202F64248, за който е
подадена декларация **********/31.10.2018г. включва три сгради: сграда (покрит
склад) с идентификатор 07079.618.202.21, сграда (лаборатория) с идентификатор
07079.618.202.22 и сграда (мерителна кула) с идентификатор 07079.618.202.23.
В качеството на свидетел е разпитан О. Дянков – офицер по
сигурността в Б. П. Б. ЕАД. От показанията се установи, че свидетелят отговаря
за охраната на концесионната територия, която се състои от 20 човека,
разпределени на различни КПП, на постове за видеонаблюдение и други постове. Съобразно
спазвания пропускателен режим в пристанището се допускат само лица, които имат
издадено съответно разрешение. Свидетелят сочи, че разрешение за достъп в
пристанището с цел почистване, събиране и извозване на отпадъци, не е било
искано и не е издавано на община Бургас, нито за посочена от общината
почистваща фирма. Б. П. Б. ЕАД е възложило на друго дружество с договор
събирането, извозването и третирането на отпадъците, генерирани на
концесионната територия, а почистването се извършва от работници и служители на
концесионера. Според свидетеля цялата сухопътна територия на пристанището е
оградена с висока ограда, като в периметъра около оградата няма зони за
свободно разхождащи се хора и площадки. Малка част от концесионната територия
граничи с държавно пристанище „Изток 1“, другата граница е с „ЖП
инфраструктура“ и от западната страна граничи с малка част от Рибното
пристанище, останалата територия граничи с морето.
Като свидетел по делото е разпитан и Д. Сотиров,
ръководител отдел Екология и околна среда в предприятието на жалбоподателя.
Показанията му потвърждават изложеното от св.Дянков и дават допълнителни
сведения на съда. Свидетелят сочи, че в концесионната територия има поставени
контейнери за събиране на отпадъци, които са собственост и се обслужват от
автомобили на Финтрейд Инженеринг ЕООД. Свидетелят С.също не знае община Бургас
да е искала или реално осъществявала достъп до концесионната територия с цел
почистване, събиране или извозване на отпадъци.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4 ал.1-5
от ЗМДТ.
Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗМДТ в производствата
по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения –
на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден от главен експерт в отдел
„Контрол и принудително събиране“ на дирекция МПДТР при община Бургас,
съобразно правомощия предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община
Бургас. Затова съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът (в обжалваната му част) е мотивиран, като в мотивите са посочени както
фактическите, така и правните основания за издаването му. В хода на
производството по издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Не са
налице основания за оспорване по чл.146 т.1-3 от АПК.
Съдът намира, че актът (в обжалваната му част) е частично
материално незаконосъобразен.
Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ Таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината. В чл.63 ал.1 от ЗМДТ законодателят изрично е посочил, че такса за
битови отпадъци се заплаща само за реално извършваните от общината услуги по чл.62 на територията на общината. Таксата
се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския
съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Изключенията,
при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 ЗМДТ.
По делото е представена заповед № 3117/31.10.2018г. на
кмета на община Бургас (л.65-66). Със същата, на основание чл.63 ал.2 от ЗМДТ и
чл.44 ал.2 от ЗМСМА, са определени границите на районите на територията на община
Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които
през 2018г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на
битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено
ползване, както и честота на извозване на битовите отпадъци по райони и видове
съдове.
По делото се установи че жалбоподателя има качеството на
лице по смисъла на чл.11 ал. 4 ЗМДТ, тъй като е концесионер
спрямо всички декларирани поземлени имоти, както и построените в тези имоти
сгради. Установи се и това, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане на битови отпадъци се извършват самостоятелно от дружеството, т.е.
община Бургас не е предоставяла на жалбоподателя такива услуги през процесния
период спрямо концесионните десет поземлени имота и намиращите се в тях сгради.
Тук следва да се подчертае, че този извод се отнася и до услугата по третиране
на отпадъци, тъй като жалбоподателят в изпълнение на договореното е възстановявал
таксите по третиране на отпадъците на заплатилото ги на общинското предприятие
лице, на което е възложил дейността и последната е била реално извършвана без
съдействие от общината. Спрямо всички концесионни имоти община Бургас не е
предоставяла през процесния период услугите по чл.62 т.1 и 2 от ЗМДТ, поради
което такси за такива услуги не се дължат.
Основен спор по делото е дали установените от
доказателствата факти по случая обосновават извод за възникнало задължение на
жалбоподателя да заплаща на община Бургас ТБО за услугата "поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване" за всички имоти.
За разлика от услугите сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване се предоставя от общината на правните субекти не за да третират
битовите отпадъци, създадени от собствената им дейност на територията на
собствените им имоти или на територията на имотите, които ползват в качеството
си на ползвател или на концесионер по смисъла на чл.11 ЗМДТ, а за да се поддържа чистотата
на териториите за обществено ползване.
Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
„територии за обществено ползване“ за целите на ЗМДТ.
Такава дефиниция няма и в Закона за устройство на територията, но
законодателят примерно е посочил такива територии в чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ (в редакцията към
датата на издаване на обжалвания АУЗД). Това са уличните платна, площадите,
алеите, парковете. Дадените от законодателя примери и посочената обща
характеристика на тези територии - за обществено ползване, ясно сочи, че това
са територии - публична собственост, на които са изградени обекти на социалната
и техническата инфраструктура или на зелената система. Само тези територии,
защото са публична собственост - държавна или общинска, могат да има
предназначение за обществено ползване. Следва да се прави разлика между
територия, предназначена за обществено ползване, и територия с обществен
достъп. Последната може да бъде на имот - частна собственост (в т. ч. и имот
частна държавна или общинска собственост), чието предназначение е за обществено
обслужване, но това не превръща имота (територията) в територия за обществено
ползване.
Други територии - публична собственост, предназначени за
осигуряване на дейности от обществена нужда, значимост и потребност, но които
по своето предназначение не са за обществено ползване - обекти със специално
предназначение (например: обекти, свързани със сигурността и отбраната,
гранични обекти, пристанища за обществен транспорт, летища за обществено
ползване и други). Достъпът до тези територии е предмет на специален контрол и
поради това на тяхната територия не може да има обекти за обществено ползване
по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ. Съществуващите в
рамките на тези имоти (територии) транспортни инфраструктурни обекти или
елементи не са част от уличната мрежа на населеното място, поради което не
могат да бъдат подведени под характеристиката на териториите за обществено
ползване по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ.
Съвместното съжителство в рамките на едно населено място,
за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на
обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществява без територии за
обществено ползване, т.е. достъпно за всички, ползване. А наличието на такива
територии изисква поддържането и на определен стандарт на чистота. Посоченото в
чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ ясно илюстрира
съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на
услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване
за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното
понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и
относно честотата на предоставяне на услугата, законодателят е предоставил на
дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината.
Законодателят е приел, че общото ползване на териториите
за обществено ползване в населените места налага и обща отговорност за
събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла
на чл.7, ал.1 ЗУО. Това значи участие на
правните субекти във финансирането на дейността по почистване, които законът е
определил като носители на задължението.
За да е налице задължение за такса за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки:
1.общината да е определила вида и териториалния обхват
(границите) на предоставяне на услугата,
2.имота на лицето да попада в границите на територията,
на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и
3.общината фактически да предоставя услугата.
Тогава, когато не е налице която и да е материалноправна
предпоставка, таксата не е дължима.
Със заповед на кмета на общината по чл.63, ал.2 ЗМДТ (л.65-66) е обявено, че
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване ще се
предоставя. Определени са и границите на териториите, в които ще се предоставя
тази услуга. Следователно първата материалноправна предпоставка е налице.
Според ответника, имотите на жалбоподателя попадат в
границите на територията, определена със заповедта на кмета, в рамките на която
общината предоставя услугата. Обратно, жалбоподателят твърди, че имотите му не
попадат в границите на тази територия, тъй като концесионната територия не
попада в строителните граници на гр.Бургас и в рамките на концесионните имоти
няма територия за обществено ползване.
В заповедта на кмета по чл.63, ал.2 ЗМДТ кметът е определил
границите на районите, в които общината ще предоставя услугата, по следния
начин: "Строителните граници на гр.Бургас, кварталите и населените
места".
Съгласно § 5, т.6 ЗУТ строителните граници на
населеното място (каквото е гр.Бургас, съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България) са границите му, определени с
устройствен план, без да се включва землището. По делото е установено от
заключението на съдебнотехническата експертиза, че поземлените имоти, предмет
на концесионните договори на "Б. П. Б." ЕАД, попадат в строителните
граници на града, установени с Общия устройствен план. Общият устройствен план
е вид устройствен план, съгласно чл.103, ал.1, т.1 ЗУТ, поради което
отговаря на установеното в § 5, т.6 ЗУТ изискване.
С оглед на тази законова регламентация – твърденията на
жалбоподателя, че строителните граници трябва да са определени с подробен
устройствен план, но не и общ, тъй като съгласно чл.104, ал.3 ЗУТ общият устройствен план
няма пряко приложение, са в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на §5, т.6 ЗУТ ясно сочи, че строителните
граници се установяват с устройствен план, без да уточнява вида на
устройствения план. С оглед на това и в съответствие с йерархията на
устройствените планове и посоченото в чл.104, ал.4 ЗУТ задължение за съобразяване
на всеки устройствен план с предвижданията на по-горния по степен план, е
очевидно, че когато за едно населено място е налице общ устройствен план именно
той ще определи строителните му граници. Подробният устройствен план не може да
очертава строителни граници на населеното място различни от строителните
граници установени с общия устройствен план. Чл.104, ал.3 ЗУТ установява, че общият
устройствен план няма пряко приложение, но за разрешаване на строителството.
Съгласно чл.104, ал.1 ЗУТ общия устройствен план е
основа за цялостното устройство на територията на населеното място и неговите
предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени
планове. Това значи, че установените с общия устройствен план строителни
граници на населеното място са задължителни за подробния устройствен план.
В този смисъл ирелевантен, с оглед на предмета на делото,
е факта има ли П. Б. подробен устройствен план или не. Наличието на ПУП или
регулационен план не е прието от кмета като фактор, определящ границите на
районите, в които общината ще предоставя услугата. А при наличие на Общ
устройствен план, който определя строителните граници, липсата на ПУП или
регулационен план за част от процесните имоти не може да обоснове извод за
разположение на тези имоти извън строителните граници на гр.Бургас.
Безспорно е, че процесните поземлени имоти са пристанище
- предмет на концесионен договор, като част от пристанище за обществен
транспорт с национално значение Съгласно чл.112а, ал. 7 ЗМПВВППРБ, за да функционира
едно пристанище, е необходимо да има подробен устройствен план, който обхваща
пристанищната територия и пристанищната акватория. Фактът, че П. Б., с оглед на
доказателствата по делото, функционира без да има приет подробен устройствен
план, не може да обоснове извод, че територията на пристанището, и в частност
процесните поземлени имоти, се намират извън строителните граници на гр.Бургас
– както бе отбелязано по-горе наличието или липсата на ПУП не е решаващо
относно определянето на определен поземлен имот като част от населено място.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя (извличани
от съдебна практика – решение № 10467/11.08.2017г. по а.д. № 956/17г. на ВАС),
че процесните имоти не са в рамките на строителните граници на гр.Бургас, а
представляват територия за транспорт, а не урбанизирана територия по смисъла на
чл.7, ал.1 ЗУТ. Вярно е, че чл.7 ал.1 от ЗУТ определя видовете
територии в страната, между които са урбанизираните територии (населени места и
селищни образования) и територии за транспорт. Но в случая територията на П. Б.,
и в частност процесните имоти, са включени в общия устройствен план на града,
т. е. те са част от урбанизирана територия по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ. Територия за транспорт,
по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ, е територията, която е
предназначена за транспорта, но се намира извън урбанизираните територии
(например автомагистралите или железопътните линии извън строителните граници
на населените места).
Цялата територия, включена в рамките на строителните
граници на населено място, е урбанизирана територия по смисъла на закона, като съобразно
правилото на чл.8 т.1 от ЗУТ, отделните самостоятелни
имоти в населеното място могат да имат различно предназначение, включително и
за движение и транспорт или за транспортна техническа инфраструктура. Смисълът
на чл.8 т.1 от ЗУТ се изразява в това, че отреждането на част от поземлените
имоти за транспорт или за транспортна техническа инфраструктура няма за правна
последица извеждането им извън границите на населеното място и обособяването им
като територия за транспорт по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУТ.
Съгласно заключението на вещото лице, поземлени имоти с
идентификатори 07079.618.17 и 07079.618.13 са с предназначение "смесени
устройствени зони с преобладаващо производствено предназначение", поземлени
имоти с идентификатори, 07079.618.202, 07079.618.203, 07079.618.23,
07079.618.21, 07079.618.1014 и 07079.618.1015 са с предназначение "терени
със самостоятелен устройствен режим – за транспортно-комуникационна
инфраструктура" и поземлен имот с идентификатори 07079.618.1078 е
съответно с предназначение "устройствена зона за многофункционално
ползване от тип смесена централна зона". Следователно, това са територии
по смисъла на чл.7, ал.1 във вр. с чл.8, т.1 ЗУТ, а не по смисъла на чл.7, ал.1 във вр. с чл.8, т.7 ЗУТ. (решение №4634/28.03.2019г.
по адм.д.№ 13106/2018г. на ВАС, решение №
13438/09.12.2016г. по адм.д.№ 14384/2015г. на ВАС).
Следва да се посочи, че е некоректно позоваването на решение № 520/19.01.2015г. на Върховния административен
съд, постановено по адм. д. № 4805/2014г., защото
фактите по двете дела са различни. По адм.д. №
4805/2014г. кметът на общината, в заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ, е посочил, че услугата се
предоставя в "населените места", без да конкретизира границите, които
има предвид, а имотът, за който е установена такса се намира извън строителните
граници на населено място. В настоящия случай, кметът на общината е посочил, че
услугата се предоставя в строителните граници на гр.Бургас, а процесните имоти
са в рамките на строителните граници на същия град.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не дължи
таксата, тъй като на територията, образувана от процесните имоти, няма
територии за обществено ползване по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 ЗУТ. Това, че няма такива
територии на концесионните имоти е вярно, но от него не следва направения извод
за недължимост на ТБО.
Територията, образувана от процесните имоти, по своето
конкретно предназначение е пристанище по смисъла на чл.92, ал.1 ЗМПВВППРБ и по вид - пристанище
за обществен транспорт по смисъла на чл.103, ал. 1 ЗМПВВППРБ и то с национално
значение по смисъла на чл.103а, ал.1, т.1 ЗМПВВППРБ. Пристанищата,
съгласно чл.60а, ал.1 ЗМПВВППРБ подлежат на контрол
във връзка със сигурността и безопасността.
За целите на настоящият спор е достатъчно да се посочи,
че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска
администрация" определя нива на сигурност на пристанищата и на
пристанищните райони, а те оперират съобразно определените нива на сигурност. С
оглед на така установения нормативно специален контрол, т.е. специален режим на
достъп до територията на пристанището, е очевидно, че, макар да става въпрос за
поземлени имоти - публична държавна собственост, с предназначение за обществен
транспорт, тази територия не е за обществено ползване по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ. На тази територия не
може да има обекти по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ за обществено
ползване. Достъпът до тази територия е подчинен на специален режим, което
изключва общественото ползване по смисъла на чл.66, чл.1, т.4 ЗМДТ. Този факт е нормативно
установен.
Както бе посочено по-горе таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи за това, че
общината следва да поддържа чистотата на собствените (предоставени за ползване
или на концесия) имоти на лицата. Всъщност общината няма задължение да поддържа
чистотата на "собствения двор" на задължените лица. Задължението на
общината е да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. За да е
релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не
следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е
разположена непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице.
Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗУТ всеки урегулиран поземлен
имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към
алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по
смисъла на чл.8, ал.4 от Закона за пътищата) територия
за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с
предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване,
която граничи с имота на задълженото лице.
Обема на предоставяната услуга е въпрос от
компетентността на органа на местното самоуправление - на общинския съвет. Той
е този, който е компетентен да прецени баланса между потребностите от услугата
и възможностите за поемане от задължените лица на разходите за услугата чрез
определената такса. На кои от всичките, разположени на територията на
съответното населено място, територии за обществено ползване общината ще
предоставя услугата е въпрос на преценка на общинския съвет и на кмета. Всяко
лице обаче, което е задължено за ТБО дължи плащането на таксата за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване, независимо, че териториите
за обществено ползване реално почиствани от общината, се намират далеч от
собствения му имот, но са в рамките на едно и също населено място.
С оглед на горното релевантен за дължимостта на таксата е
не факта, че на територията на пристанището няма територии за обществено ползване
по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 ЗМДТ, а дали териториите
на пристанището попадат в границите на районите, в които кметът на общината със
заповедта си по чл.63, ал.2 ЗМДТ определил, че общината ще
предоставя услугата.
В заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ кметът на общината е
определил границите на районите, на които в рамките на цялата своя територия,
общината ще предоставя услугите по чл.62 ЗМДТ като строителните граници на
гр.Бургас, строителните граници на кварталите и строителните граници на
населените места. Така избраният начин на определяне на границите поставя
въпроса за съотношението между критерия строителни граници на гр.Бургас и
строителни граници на кварталите (по делото не се спори, че процесните
територии не попадат в нито едно от другите населени места на територията на
Община Бургас). Строителните граници на гр.Бургас, както бе посочено по-горе,
са строителните граници на населеното място.
В заповедта си кметът не уточнил какво разбира под
квартал. Кварталът, съгласно § 5, т.10 ЗУТ е урегулирана територия,
ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която
обхваща един или повече поземлени имоти. Но е ноторно, че понятието
"квартал" се ползва и при административно деление на населените
места, макар че за този смисъл на понятието няма легална дефиниция.
Независимо от използвания от кмета смисъл на понятието
"квартал", за предмета на делото е важно, че строителните граници на
гр. Бургас, съгласно неговия общ устройствен план, обхващат цялото населено
място, дори тогава, когато отделни негови части (квартали) се намират на
разстояние една от друга. Когато в акт на държавен орган се използват
нормативно установени по съдържание понятия и не е дадена специална тяхна
дефиниция, различна от нормативно установената, съгласно чл. 37 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на
Закона за нормативните актове на употребените понятия не може да се
придаде друг смисъл. Смисъла на употребеното от кмета понятие
"строителните граници на гр.Бургас" не може да се тълкува по начин,
различен от установения в закон - чл.105, т.3 във вр. с § 5, т.6 ЗУТ, т. е. строителните граници на
населеното място.
Посочването като граница на района, в който общината ще
предоставя услугите, на строителните граници на гр.Бургас по дефиниция обхваща
и териториите, включени в строителните граници на т. нар. квартали.
Този подход на кмета, видно от съдържанието на
заповедите, е свързан с определената честота на извозване и видове съдове, т.е.
с услугите сметосъбиране и сметоизвозване. В т.2 на заповедта кметът
лимитативно изброил "кварталите", като за всеки определил честота на
извозване и вид на съдовете. Тъй като в заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ кметът на общината не е
определил отделно от общо определената граница - строителните граници на
гр.Бургас, конкретни територии на които общината ще предоставя услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, следва, че всяко
лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, чийто имот попада в
строителните граници на гр.Бургас се явява задължено за таксата за тази услуга
лице, ако се докаже, че общината е предоставила услугата.
От изложеното по-горе следва да се направи извод, че
всички имоти на жалбоподателя попадат в строителните граници на гр.Бургас и
следователно попадат в границите на територията, на която общината предоставя
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е
дължима таксата за нея в процесния случай е необходимо да е доказано, че
общината фактически е предоставяла услугата през процесния период.
По делото е представен договор сключен между общината и
Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД (л.573-588), по силата на който последният се
задължава да извършва почистване на териториите за обществено ползване.
Договорът е със срок на действие до 2020г. Представени са протоколи за
извършена работа от Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД за месеците януари-април
2019г. (т.е. до издаването на процесния АУЗД), в които са описани всички
извършени дейности, между които има „метене ръчно“, „метене автометачака“,
„тесане на улици и тротоари“, „оборка разделителни и тангираци ивици“ „миене“,
„почистване на шахти ръчно“, „почистване на отпадъци от пътни отсечки
собственост на Община Бургас“, „почистване на улици с пароструйка“, „събиране и
транспортиране на ЕГО и строителни отпадъци“, „сметоизвозване трактор и
осигуряване на съдове за ТБО и др. Описаните дейности са извършвани регулярно и
в същината си представляват изпълнение на задължението на общината за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в строителните
граници на гр.Бургас. Протоколите са съставени за отчитане на извършените
дейности по видове и количество и са подписани от представители на двете страни
по договора – Община Бургас и Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД. Затова съдът
прие, че е налице предоставянето на услугата за 2019г. по отношение на
процесните концесионни имоти. Качеството на предоставяната услуга не може да
бъде предмет на обсъждане, тъй като законодателят не е обвързал качеството на
услугата със задължението за заплащането на дължимата за нея такса.
Единственото, което законодателят е предвидил е факта на предоставяне на
услугата, което в случая е налице.
Следва да се посочи, че гр.Бургас не е град с районно
деление по смисъла на чл.10, ал.1 ЗАТУРБ, поради което принципа
на доказване предоставянето на услугата в рамките на съответния район е
неприложим за гр. Бургас. С оглед на това доказването по делото на престирането
на услугата на част от територията, обхваната от строителните граници на гр.
Бургас, доказва предоставяне на услугата.
След като услугата по чл.62 т.3 от ЗМДТ е била
предоставяна, задължението за заплащане на съответната местна такса е налице. С
процесният АУЗД размерът на това задължение е правилно установен, при
съобразяване на стойността на имотите и установените размери на таксите с издадената
от общинския съвет Наредба за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на община Бургас, според която и съгласно
решение № 21/2012.2016г. на Общински съвет Бургас таксата за поддържане и
чистота е в годишен размер 3.5 на хиляда . Актът в тази му част е
законосъобразен и подадената жалба следва да се отхвърли в тази и част.
Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва, чието начисляване в случая също е правилно. Липсва направено
конкретно оплакване срещу акта в тази му част. Следва да се отбележи, че
начислените лихви по акта не касаят задълженията по декларация №
6045/11.06.2013г. и № **********/31.10.2018г., т.е. частичното отпадане на
главниците по тези задължения не засяга определения общ размер на лихвите по процесния
АУЗД.
Потвърдената при обжалването по административен ред част
от АУЗД, установяваща такси за предоставени услуги по чл.62 т.1 и т.2 от ЗМДТ,
е незаконосъобразна и по повод подадената жалба следва да се отмени от съда.
По-конкретно следва да се отмени частта на акта, установяваща следните
задължения :
- 33.25лв., представляващи ТБО за 2019г., за услугите събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране и третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, по
декларация 6045/11.06.2013г., с партиден номер 1308232430502 и
- 5 730.64лв.,
представляващи ТБО за 2019г., за услугата третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации, по декларация **********/31.10.2018г., с партиден
номер 5202F64248. Както бе посочено по-горе, по делото се установи, че спрямо
тези (както и спрямо всички останали) процесни имоти такива услуги не са били
предоставяни от общината през процесния период, поради което съответната ТБО не
се дължи.
По повод направените искания и на основание чл.161, ал.1 ДОПК на всяка страна следва да се присъдят разноски, съразмерно
уважената/отхвърлената част на жалбата. Отменената част от задълженията по акта
е в размер 1.35%. Съобразно представения от жалбоподателя списък по чл.80 от ГПК разноските му са в общ размер 11 000лв. Разноските на ответната страна
са в размер 6780лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.161 изр.3 от ДОПК и чл.8 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 300лв. възнаграждение за експертиза.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б. П. Б. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-2850/1/15.04.2019г.,
издаден от главен експерт - ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“
на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас,
потвърден (отчасти) с решение № 70-00-2850/5/10.06.2019г. на директора на
дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, в
следните части :
- 33.25лв., представляващи ТБО за 2019г., за услугите събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране и третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, по
декларация 6045/11.06.2013г., с партиден номер 1308232430502 и
- 5 730.64лв.,
представляващи ТБО за 2019г., за услугата третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации, по декларация **********/31.10.2018г., с партиден
номер 5202F64248.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Б. П. Б. ЕАД, против акт за установяване на задължение по декларация №
70-00-2850/1/15.04.2019г., издаден от главен експерт-ревизии в отдел „Контрол и
принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“
при Община Бургас, потвърден (отчасти) с решение № 70-00-2850/5/10.06.2018г. на
директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община
Бургас, в останалите обжалвани части, както следва :
- 419 076.34лв., представляващи ТБО за 2019г., за
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината по отношение на всички
декларирани имоти и
- 802.42лв. лихви за забава.
ОСЪЖДА Б. П. Б.
ЕАД да заплати на община Бургас с адрес ***, сумата 6 984.42лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА община Бургас
да заплати на Б. П. Б. ЕАД, сумата 148.50лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :