Определение по дело №453/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.679, ал.2 от Търговския закон.

Образувано е по искане на „П..” , Г. София – кредитор в производството по несъстоятелност. В искането се излагат доводи, че решенията, взети на Първото събрание на кредиторите на длъжник в производството - „В.” Е., Г., проведено на 17.12.2013 г., са незаконосъобразни, неправилни и взети при съществено ощетяване на кредитора „П.” , Г.София. Изтъкват се съображения, че Банката в качеството си на най-голям кредитор на длъжника не била представена с вземанията си в пълен размер и съответно не бил отчетен действителния процент при гласуването за приемане на атакуваните решения. Твърди се, че общият размер на всички вземания на „П.." към датата на провеждане на събранието на кредиторите - 17.12.201З г. - възлизал на 49 351 787.86 евро и че вземането в този му размер било предявено в проведеното събрание от упълномощения юрисконсулт В.К., чрез представяне на извлечения от счетоводните книги на банката, изготвени от оторизирани за това лица. Допълнително вземането на банката в посочения размер било предявено и в писмен вид, чрез изпратени до съда писма на 18.12.2013г. Вместо с така установения реален размер на вземанията на Банката, същата участвала в Първото събрание на кредиторите със сумата от 21 319 844.52 лева, така както била посочена тя в доклада на временния синдик, изготвен единствено на база данни от търговските книги, предоставени от длъжника „В." Е., което обстоятелство всъщност довело до неправилно определяне на съответния процент на Банката от общия размер на вземанията. С този именно неправилен процент, Банката участвала при вземането на решенията и това повлияло на грешно определения процент и на останалите кредитори в производството по несъстоятелност. Твърди се в този аспект и че както избора на временния синдик Г. Н. Г., така и определянето на възнаграждението му в размер на 3 000 лв., водело до ощетяване не само на Банката, но и на останалите кредитори, тъй като това възнаграждение се изплащало от масата на несъстоятелността преди удовлетворяване на кредиторите. По отношение на приетото по т.3 от дневния ред решение, се излагат доводи, за наличие на пряко нарушение на разпоредбата на чл.680 от ТЗ. Твърди се, че освен незаконосъобразно решението по т. 3 от дневния ред се явявало и ощетяващо съществено кредиторите на несъстоятелността, тъй като изборът на комитет на кредиторите бил свързан и с определянето на възнаграждение на същия, което означавало натрупване на допълнителни разноски за неплатежоспособното дружество- длъжник. Изтъква се, че това възнаграждение съставлявало разноски в производството по несъстоятелността и същото било от първи привилегирован ред при удовлетворяване на кредиторите от масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 681 от ТЗ комитетът на кредиторите подпомагал и контролирал дейността на синдика по управление на имуществото на длъжника, а в казуса длъжникът не разполагал с достатъчно активи за покриване на всички свои задължения (отразено в заключението на вещото лице, инкорпорирано в решението за откриване на производство по несъстоятелност), поради което назначаването на комитет на кредиторите за подпомагане на синдика да управлява имуществото, което не съществувало, било безпредметно и неоправдано, и увреждащо интересите на всички кредитори на несъстоятелността и преди всичко на „П.." , в качеството й на най-голям и единствен обезпечен кредитор. С оглед изложените доводи кредиторът „П.” моли настоящия съд да постанови своя съдебен акт, с който отмени взетите на Първото събрание на кредиторите на „В.” Е., Г., проведено на 17.12.2013г. решения, като незаконосъобразни, неправилни и взети при съществено ощетяване на кредитора „П.” , Г.С..

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.679, ал.2 и ал.3 от ТЗ /ДВ бр.11/07.02.2014г./, депозиралият искането кредитор „П..” , Г.София, чрез представляващия го юрисконсулт М., поддържа депозираното си искане по изложените в него съображения.

Длъжникът „В.” Е., Г., редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпраща представител и не взема становище по искането.

От призованите по реда и при условията на чл.679, ал.3 от ТЗ чрез ДВ бр.11/07.02.2014г. кредитори, в откритото съдебно заседание се представляват следните:

Кредиторът„ Б.” ООД/в несъстоятелност/, представляван от синдик Д.З.М.И.. Същият намира направено искане за неоснователно. Излага обстойни съображения, че противно на твърденията в направеното искане, молителят-кредитор е необезпечен кредитор в това производство по несъстоятелност и по отношение на тази маса на несъстоятелността.

Кредиторът „С.Х.” ООД, Г. и кредиторът „П. В.” , Г., представлявани от А.Б.П., също намират направеното искане за неоснователно. Излагат доводи, че кредиторът „П.” не е обезпечен в това производство кредитор, както и че възнаграждението на избрания Комитет на кредиторите е за сметка на самите кредитори, а не както се твърдяло в искането за сметка на масата на несъстоятелността.

Кредиторът „П. ХХ. С.Б.” ЕАД /в несъстоятелност/, Г., чрез депозирано писмено становище от синдика С.М.Ж., излага съображенÞя за неоснователност на искането.

По повод направеното искане и на основание чл.679, ал.2, предл.последно и ал.4 от ТЗ, настоящият състав на съда по несъстоятелността, приема за установено следното :

Първото събрание на кредиторите на „В.” Е., Г. К., е било редовно свикано чрез обявяване в Агенция по вписванията на постановеното по настоящото дело, решение № 225/21.11.2013 г./В.№ *3111 на ТР. Същото е било насрочено на 17.12.2013г. от 14.00 часа в залата на Окръжен съд, Г. К., при дневен ред от три точки, а именно: 1.Изслушване доклада на временния синдик по чл.668, т.3 от ТЗ; 2.Избор на постоянен синдик и предложение до съда за назначаването му; 3.Избор на Комитет на кредиторите. От прочита на изготвения по делото протокол от Първото събрание на кредиторите се установява,че същото е било проведено на посочената дата, на посоченото място и час. Установява се, че на събранието, след поименно повикване на посочените в списъка, изготвен от временния синдик по реда на чл.668,т.1 от ТЗ, кредитори, са се явили: кредиторът„П." , с вземане в размер на 49 453 919.26 лв., съставляващо 31.498 % от общия размер на вземанията по списъка по чл.668, т.1 от ТЗ, представляван от редовно упълномощения си ю.к. В.К.; кредиторът „ Б." /в несъстоятелност/, с вземане в размер на 64 876 070 лв., съставляващо 41.322 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, представляван от синдик Д.З.М.И. и упълномощения А. Б.П.; кредиторът „П. ХХ. С.Б." ЕАД /в несъстоятелност/, с вземане в размер на 20 826 211.98 лв., съставляващо 13.265 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, представляван от синдик С.М.Ж.; кредиторът „П. В." , с вземане в размер на 19 105 900 лв., съставляващо 12.169 % от общия размер на вземанията по списъка по чл.668, т.1 от ТЗ, представляван от упълномощения А. М.Ц.; кредиторът „С.Х." ООД, с вземане в размер на 2 602 053 лв., съставляващо 1.657 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, представляван от А. Б.П.; кредиторът НАП, с вземане в размер на 114 627.71 лв., съставляващо 0.073 % от общия размер на вземанията по списъка по чл. 668, т. 1 от ТЗ, представляван от Е. И. – старши публичен изпълнител с юридическо образование. На Първото събрание на кредиторите е присъствал и временният синдик Г. Н. Г.. Първото събрание на кредиторите по т.1 от дневния ред е изслушало изготвения от временния синдик доклад по чл.668,т.3 от ТЗ; по т.2, с мнозинство от 68.496 % от гласовете на кредиторите е избрало за постоянен синдик на дружеството-длъжник Г. Н. Г. и е предложило на съда неговото назначаване. Против този избор е гласувал с признатите му на събранието 31.498 % от общия размер на вземанията, кредитор „П.” , чрез представляващият го юрисконсулт К.. Първото събрание на кредиторите с мнозинство от 66.756 % е решило на така избрания синдик да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 3 000 лв., платимо от масата на несъстоятелността. Процесуалният представител на кредитора „П.” , юрисконсулт Котларски не е изразил конкретно становище досежно размера на възнаграждението на постоянния синдик, като е предоставил това право на съда. По т.3 от дневния ред, с мнозинство от 68.423 % от общия размер на вземанията Първото събрание на кредиторите е избрал комитет на кредиторите в състав – Й.А.Д. –изпълнителен директор на „П. В.” , Д.З.М.-И.-синдик на „ Б.”ООД, и С.М.Ж. – синдик на „П. ХХ. С.Б.” ЕАД /в несъстоятелност/, с месечно възнаграждение в размер на 150 лв. за всеки от тях, платими от масата на несъстоятелността. За така взетото решение „ПРОТИВ” са гласували кредиторът „П.” и кредиторът НАП. От прочита на изготвения на събранието протокол се установява, че представляващи т кредитора „П.” , юрисконсулт К. е представил на събранието извлечение от счетоводните книги на Банката, установяващи според него действителния размер на вземанията им от длъжника, защото вписаните от временния синдик суми значително се разминавали с претендираните от кредитора такива.

В хода на тези констатации, съдът изгради становището си. Съобразно цитираната разпоредба на чл.679, ал.1 от ТЗ, по искане на длъжника или на кредитор, съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или същото съществено ощетява част от кредиторите. Т.е. правните предпоставки за отмяна на едно решение на събранието на кредиторите в производство по несъстоятелност, са то да е незаконосъобразно или съществено да ощетяване на част от кредиторите. Доколкото и двата довода присъстват като такива в искането, стоящо в основата на настоящото производство, то те подлежат на самостоятелна преценка. Преценката следва да бъде извършена с оглед изложените по същество доводи, а именно: първо, че взетите решения са незаконосъобразни, защото „П.” в качеството си на най-голям кредитор на длъжника, не е бил представен с вземанията си в пълен размер, респ. не е бил отчетен действителният му процент при гласуването на атакуваните решения, защото извлеченият от счетоводните книги на Банката, размер на вземанията бил по-висок от посочения такъв в търговските книги на длъжника, респ. в списъка, изготвен от временния синдик; и второ, взетите решения относно определеното месечно възнаграждение на синдика в размер на 3 000 лв., платимо от масата на несъстоятелността, и приемането на Комитет на кредиторите с определяне на възнаграждение от масата на несъстоятелността, ощетявали интересите на Банката, в качеството й на кредитор на несъстоятелността; и трето, незаконосъобразно било решението за избор на Комитет на кредиторите, защото в него не участвал представител на единствения обезпечен кредитор в производството - Банката. В аспекта на изложеното се налага изводът, че предмет на контрол в настоящото производство са всички, приети от Първото събрание на кредиторите на „В.” Е., Г. К., решения.

Преценката за законосъобразност на взетите на Първото събрание на кредиторите решения, следва да бъде направена в правната рамка, очертаната от разпоредбите на чл.630, ал.1,т.5, във вр. с чл.622 от ТЗ, от разпоредбите на раздел ІІІ на Глава Четиридесет и втора от Търговския закон, и в частност от разпоредбите на чл.669 - чл.672 и чл.680 и сл. Съгласно цитираните разпоредби първото събрание на кредиторите на дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, се насрочва с постановеното за това решение не по-късно от един месец от постановяването му, респ. вписването му в Търговския регистър и се ръководи от съдията, разгледал молбата за откриване на производството по несъстоятелност. В работата му участват кредиторите, включени в списъка по чл.668,т.1 и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които синдикът представя; участието на кредиторите е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно, за кредиторите -физически лица и с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. За да бъдат законосъобразни решенията, следва да бъдат взети с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по списъка по чл.668,т.1 от ТЗ, т.е. по списъка на кредиторите, изготвен от временния синдик по данни от търговските книги на длъжника, в който се посочва и размера на техните вземания. Участието в работата на събранието на временния синдик е задължително, като събранието се провежда по дневен ред, изрично посочен от законовата разпоредба. В казуса, доколкото атакуваните решения са взети в изпълнение на така очертаната правна рамка, то същите в своята цялост са законосъобразни. При все, че няма изрични доводи, следва да се посочи, че Първото събрание на кредиторите на „В.” Е. се е провело в законовия срок, на посочените в постановеното по делото решение, дата, място и час, и при оповестения законово определен дневен ред. Водено е от съдията, разгледал молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Кредиторите са били надлежно призовани и представлявани. В ­аботата му са участвали кредитори, посочени в списъка, изготвен от временния синдик и приложен по делото с В.№ 465/13.12.2013 г., съдържащ забележката, че е изготвен по данни от търговските книги на длъжника, и съобразно посочения в същите размер на вземания. В този списък кредиторът „П.” е посочен с размер на вземане 49 453 919.26 лв.,съставляващ 31.498 % от общия размер на вземанията. Всъщност в производство не се оспорва обстоятелството, че размерът на така посоченото вземане е извлечен от търговските книги на длъжника. Направеното възражение се свежда само до това, че не е бил приет като надлежен, предявеният от юрисконсулт К. и в Първото събрание на кредиторите, размер на вземането, извлечен от счетоводните книги на Банката, изготвени от оторизирани за това лица, и който размер бил по-висок от посочения такъв в търговските книги на длъжника, респ. в списъка, изготвен от временния синдик. Разпоредбата на чл.669, ал.2, във вр. с чл.668, т.1 от ТЗ е конкретна. Вземанията, с които кредиторите участват в работата на първото събрание на кредиторите се извличат от търговските книги на длъжника, а не от търговските книги на всеки от кредиторите. Дори да се приеме, че действително посоченият размер на вземането в списъка по чл.668, т.1 от ТЗ, е по-малък от претендирания от всеки от кредиторите, то в този случай точният размер на претендираните вземания може и следва да бъде установяван и приеман в други, нарочни за това производства, а именно тези по реда на чл.692 от ТЗ, но не и в настоящото производството. Посоченият списък със съдържащите се в него данни не подлежи на контрол от съда в производство по несъстоятелност, като евентуалните несъответствия в същия досежно размера на вземанията на отделните кредитори, не биха могли да имат за последствие отмяна на решенията на първото събрание на кредиторите. В аспекта на изложеното до тук е и наложилата се съдебна практика, обективирана в определение № 176/ 07.02.2011 г.,постановено по ч.Г.д.№ 258/ 2011 г. и определение № 134/ 28.01.2011 г.,постановено по ч.Г.д. № 211/ 2011 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Съдът намира и изложеният в искането довод, свеждащ се до наличие на съществено ощетяване на кредитора „П.” по повод на приетото решение, с което е определено възнаграждението на постоянния синдик, за неоснователен. В този аспект съдът съобрази, че възнаграждението на постоянния синдик, независимо от неговия размер се включва в разноските по несъстоятелността по смисъла на чл.723, т.2 от ТЗ, и е платимо от масата на несъстоятелността. Поради което същото е в еднаква тежест на всички кредитори на длъжника, поради което не може да се приеме, че така взетото решение ощетява съществено само кредитора „П.” . При липса на нормативно утвърдени от законодателя критерии за определяне размера на текущото възнаграждение на постоянния синдик, отправната точка при определянето му би следвало да бъде общият интерес на кредиторите чрез изразеното от тях мнозинство.

Доводите отнасящи се до незаконосъобразността и същественото ощетяване на кредитора „П.” с решението, взето по т.3 от дневния ред, съдът също приема за неоснователни. И това е така, защото на този етап от производството, и в частност от доклада на временния синдик /л.211 от делото/ не се установяват дадени от длъжника в това производство по несъстоятелност, обезпечения в полза на кредитор в производството. Действително, установява се в производството, че трети лица, различни от длъжника, със собствени имоти, са обезпечили вземането на кредитора „П.” . Но за да не приеме довода, че това обстоятелство прави кредитора „П.” обезпечен в настоящото производство по несъстоятелност, съдът изходи от съдържанието на разпоредбите на чл.614, чл.716, чл.722, ал.1, т.1 и чл.724 от ТЗ, които в казуса приложи по аналогия. В масата на несъстоятелността се включват имуществените права на длъжника, притежавани от него към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност или придобити от същия след тази дата. Не се спори в това производство, че имуществото, предмет на обезпечение, като не принадлежащо на длъжника, не се включва в масата на несъстоятелността. Именно имуществените права на длъжника от масата на несъстоятелността подлежат на осребряване с оглед целите на производството по несъстоятелност, а получените в резултат на това парични средства, подлежат на разпределение по реда на цитираните разпоредби на чл.722 и на чл.724 от ТЗ. По реда на т.1 на чл.722 се удовлетворяват кредиторите, чиито вземания са обезпечени, от получената сумапри реализацията на обезпечението. Доколкото даденото като обезпечение имущество, собственост на трети лица, не може да бъде осребрено и реализирано в това производство по несъстоятелност, то и кредиторът „П.” не може да бъде третиран в това производство като обезпечен кредитор, защото определено не може да се ползва от правата по т.1 на ал.1 на чл.722 от ТЗ.

И за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.682,ал.1 от ТЗ, независимо от посоченото в решението на събранието, възнаграждението на членовете на комитета на кредиторите е за сметка на самите кредитори. Т.е. и тук отправната точка при определяне наличието на ощетяване на кредитор, би следвало да бъде общият интерес на кредиторите чрез изразеното от тях мнозинство.

Или казано в обобщение направеното от кредитора „П.” , Г.София, искане с правно основание чл.679 от ТЗ, за отмяна на взетите на Първото събрание на кредиторите на „В.” Е., Г. решения, като незаконосъобразни и взети при съществено ощетяване на този кредитор, е неоснователно. Прочие като такова, същото следва да бъде оставено без уважение.

Поради което и на основание чл.679, ал.4 от ТЗ, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „П..” , Г. София – кредитор в производството по несъстоятелност, искането с правно основание чл.679 от ТЗ, за отмяна на взетите на Първото събрание на кредиторите на длъжника „В.” Е., Г., проведено на 17.12.2013 г.,решения.

Определението да се впише в книгата по чл.634в, ал.1 от ТЗ.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :