№ 3797
гр. С., 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110217020 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Ч.“
ООД срещу НП № BG2023/5800-383/НП от 11.10.2023 г., издадено от директора на
териториална дирекция Митница С. на Агенция „Митници“ (АМ), с което на жалбоподателя
на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 (в редакцията, която е била в сила към процесната дата
23.02.2023 г.) вр. чл. 4, т. 17 от ЗАДС (за нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС в
редакцията към момента на извършване на нарушението) е наложена имуществена санкция
в размер на 4000 лева, като на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено и отнемане в
полза на държавата на конкретно посочени акцизни стоки. От страна на жалбоподателя се
иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни
твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Административно-
наказващият орган, с конкретни аргументи за материална законосъобразност, претендира
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, правейки
възражение за прекомерност на претендирания от страна на въззивника като разноски
адвокатски хонорар (във връзка с което възражение процесуалният представител на
жалбоподателя обръща внимание върху уредбата по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения).
От ангажираните писмени (приобщените такива към доказателствената съвкупност въз
основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) и гласни
(показанията на разпитания пред настоящия съдебен състав свидетел, които, при
внимателния им анализ, не съдържат нищо, което от фактическа страна да оборва
изложението по обжалваното НП /същото се отнася и до писменото възражение срещу
процесния АУАН/) доказателствени материали по еднозначен начин се установява
1
изложената в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова
препращане липсва в релевантната нормативна уредба, като по този начин просто се
елиминира ненужното повтаряне и същевременно съдът, бидейки инстанция по същество,
излага установената от него фактическа обстановка чрез метода на препращане към
съдържание, с което страните са запознати), както и оправомощаването на наказващия орган
за издаване на НП за административни нарушения от съответния вид въз основа на писмена
(и подписана) заповед на директора на АМ, предвид което правилни се явяват и правните
изводи на наказващия орган, изложени в НП, към които съдът също препраща, изключвайки
извода за повторността (виж по-долу!), респективно законосъобразно се явява самото
издаване на постановлението от страна на конкретния наказващ орган. Във връзка със
самото обжалвано НП липсват нарушения на процесуалните правила, които да се явяват
съществени съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (което е
видно и от самата проведена в хода на съдебното производство линия на защита по
същество от страна на дружеството-въззивник), респективно липсват нарушения на
процесуалните правила по съставяне на АУАН, които да не попадат в обхвата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. Отговорността, която е от вида, визиран в чл. 83 от ЗАНН, е безвиновна,
обективна, респективно възражения от типа на това, че акцизният бандерол бил паднал
поради технически причини (и изобщо във връзка със субективната страна на
административното нарушение, в това число в чисто процесуален план) се явяват
ирелевантни. В самото НП е даден много ясен отговор на това защо се касае за акцизни
стоки и в случаите, при които е установена липса на тютюн/никотин (в която връзка липсва
колизия с информацията, която е била предоставена на търговеца посредством документите
по закупуване на стоката, респективно посредством съдържанието на съответната опаковка).
Размерът на дължимия акциз (указан еднозначно в НП) далеч не е пренебрежимо малък, за
да е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, държейки сметка и за
дефиницията по пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, като иначе съставените други АУАН, упоменати
в процесното НП, се явяват ирелевантни за процесното производство, в това число за
решаването по него на въпроса за квалифицирането или не на случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото разпоредбата на чл. 4, т. 17 от ЗАДС е ясна и същата
визира НП, а не друг от актовете, с които ЗАНН допуска приключването на
административно-наказателното производство в неговата предсъдебна (същинска) фаза, то
възражението на жалбоподателя срещу квалификацията за повторност се явява основателно,
но това нарушение на материалния закон обосновава прилагането на специалната уредба по
чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (а не общата уредба по чл.
63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН), т. е. следва постановлението да
бъде изменено посредством прилагане на закон за по-леко наказуемо административно
нарушение (доколкото едната правна квалификация се включва в другата в съотношение на
поглъщане, практиката на СЕС касателно възможността на въззивната инстанция в
наказателното производство да прилага друг закон спрямо този по обвинението /иначе
казано, за реда, по който е допустимо това да се прави/ се явява ирелевантна), а именно това
по чл. 126, ал. 1, т. 2, пр. 1 (хипотеза НЕ на повторност) от ЗАДС (в редакцията, която е била
2
в сила към 23.02.2023 г. /съобразявайки уредбата по чл. 3 от ЗАНН/), без това да води до
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което от своя страна влече
изменение на НП и по реда на чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, по-конкретно чрез намаляване на размера на имуществената санкция на 2000 лева,
който размер (от 2000 лева) се явява еквивалентен на съответния минимум (съобрази и
изложеното в НП касателно размера на дължимия акциз и значението на това обстоятелство
за индивидуализацията на санкцията!). При извършената служебно, включително и вън от
доводите от страна на жалбоподателя, цялостна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН, съдът не намери други причини за изменение, както и изобщо такива за отмяна
на НП. При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски в тежест на
жалбоподателя не намира правно основание, каквото обаче намира поначало претенцията за
присъждане на разноски в негова полза при съобразяване на уредбата по чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, доколкото следва да се държи сметка за логиката
(действителния смисъл) на законовата уредба – без предприетото обжалване нямаше как да
бъде постигнат законосъобразният резултат по изменение на НП, като размерът на
заплатеното (и договорено) адвокатско възнаграждение, който се установява от приложените
договор и заверено копие на авизо, освен че е над минимума по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
се явява очевидно несъобразен с материалния интерес по делото, както и (най-вече) с
неговите фактическа и правна сложност, а също и с това в какво точно се състои
накърняването на правния интерес на санкционираното лице (т. е. че е следвало размерът на
санкцията да бъде индивидуализиран на 2000 лева, а не на 4000 лева, съответно да не бъде
ангажирана отговорност за повторност) респективно, съобразявайки съответното
релевирано възражение (виж чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, но при съобразяване на изложеното тук
касателно съответната задължителна съдебна практика на СЕС!) и задължителната съдебна
практика на СЕС по въпроса (освобождаваща съда от съблюдаването на минималните
размери по горепосочената наредба), съдът намира, че следва да присъди разноски в полза
на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение (на един адвокат), но само до
размера от 300 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № BG2023/5800-383/НП от 11.10.2023 г., издадено от директора на
териториална дирекция Митница С. на Агенция „Митници“, като прилага закон за по-леко
наказуемо административно нарушение, а именно такова по чл. 126, ал. 1, т. 2, пр. 1
(хипотеза НЕ на повторност) от ЗАДС и като намалява размера на имуществената санкция
на 2000 лева.
Отхвърля искането, направено от страна на административно-наказващия орган, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда Агенция „Митници“ да заплати на горепосоченото дружество-жалбоподател
3
разноски по делото в размер на 300 лева за възнаграждение на един адвокат, като не
присъжда разноски в полза на жалбоподателя в по-голям размер.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от
деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4