РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Враца, 28.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 14.03.2018
г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдия С. ДИМИТРОВА адм. дело № 674 по
описа на АдмС – Враца за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по жалба от И.Т.Р. *** против Заповед №485/23.08.2017 г. на Кмета
на Община Бяла Слатина, с която му е наредено да премахне частите от незаконен
строеж „К.-а.“, находящ се в УПИ І-808, кв.54 по плана на ***, като го приведе в първоначалния му
вид и почисти строителната площадка от отпадъци. Твърди се, че заповедта е
незаконосъобразна, поради което се иска отмяната й. Изложени са подробни
съображения в тази насока.
Производството е по реда
на чл.215, вр. чл.225а ЗУТ.
Ответникът, Кмета на
Община Бяла Слатина, счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли, а
обжалваната заповед да се потвърди като правилна и законосъобразна.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната
преписка. Назначена е и приета специализирана техническа експертиза.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
С жалбата се атакува ИАА по смисъла на
чл.214, т.3 ЗУТ, посочен изрично от законодателя като подлежащ на
съдебен контрол. Жалбата е депозирана в законоустановения в чл.215, ал.4 ЗУТ
срок, спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна страна,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав счита същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложените по
делото нотариални актове през 2013 г. оспорващият, заедно със съпругата си при
условията на СИО са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху УПИ І,
пл.№808 в кв.54 по ЗРП на *** с площ от 730 кв. м., ведно с намиращата се в
него сграда, бивша автоспирка, масивна, монолитна, на железобетонни плочи,
цялата със застроена площ 120 кв. м, построена преди 1980 г. и преустроена през
2012 г., състояща се от самостоятелно обособен обект – магазин в източната
ѝ част със застроена площ от 37,19
кв. м и самостоятелно обособен обект – магазин в западната ѝ част ½
идеална част със застроена площ 82,22 кв.м.
Видно от приложените към
административната преписка доказателства във връзка с постъпила в РО „НСК“ –
Враца жалба от Д.Ш. от *** с твърдения за незаконен строеж, с писмо от
29.06.2017 г. Началника на РО „НСК“ – Враца, е изпратил жалбата по
компетентност на Кмета на Община Бяла Слатина за извършване на обстойна
проверка на място и при констатиране на незаконни строежи да бъдат предприети
съответните действия.
В изпълнение на
указанията на 14.07.2017 г. работна група от служители на Община Бяла Слатина
са извършили проверка на строеж „К.-а.“, находящ се в *** с административен
адрес ***, кв.54, УПИ І-808, собственост на И.Т.Р., като проверката е извършена
в негово присъствие. Констатирано е в издадения КА №3/14.07.2017 г., че към
двата магазина е извършено пристрояване, което е опоменато в окомерната скица.
Строителните работи са изцяло завършени, като застроената площ е 120 кв. м.
Констатирано е, че за извършеното пристрояване няма издадени строителни книжа,
при което е прието, че преустройството на магазин в „к.-а.“ е изградено, без да
е разрешено, с което е нарушен чл.148, ал.1 ЗУТ. В КА е отразено, че предвид
установените нарушения същият е основание за започване на административно
производство по чл.225а ЗУТ за частично премахване, както и че възражения могат да бъдат подадени в
7-дневен срок, считано от 14.07.2017 г. С констативен протокол от 22.07.2017 г. /лист
32 от делото/ служители на общината са констатирали, че възражения в срока не
са постъпили. Към преписката е налична представена от лицето декларация по
§184, ал.8 ЗУТ, подадена на 7.07.2017 г. и описана в КА. В същата Р. е
декларирал, че е закупил през 2013 г. два магазина, които са построени преди
1980 г., като пристроеното е закупил от предишния собственик.
Последвало е издаване на
оспорената в настоящото производство Заповед №485/23.08.2017 г. на Кмета на
Община Бяла Слатина, с която е разпоредено на оспорващия да премахне частите от
незаконен строеж „К.-а.“, находящ се в УПИ І-808, кв.54 по плана на ***, като
го приведе в първоначалния му вид и почисти строителната площадка от отпадъци. Мотивирал
се е с установеното в КА №3/14.07.2017 г., а именно, че обектът, представляващ „К.-а.“
– масивна едноетажна сграда от тухли със зидове от 25 см, със стоманобетонова
плоча е преустроен без необходимите строителни книжа. В заповедта не е посочено
административният орган през коя година е приел, че е извършен незаконният
строеж.
За установяване на
годината на извършване на строежа са събрани писмени и гласни доказателства. От
представения от ответника Акт №98 за частна общинска собственост, съставен на
28.07.2000 г. се установява, че към тази дата в имота е имало изградена
автоспирка – монолитна сграда със застроена площ 84 кв.м, състояща се от две
помещения. Западното помещение, представляващо обособена част – магазин със
застроена площ от 49 кв. м, заедно с отстъпеното право на строеж е продадено на
Ц.В.Б. на 19.07.2000 г., а източното помещение, също самостоятелен обособен
обект, но със застроена площ от 35 кв. м, заедно с отстъпеното право на строеж,
е продадено на 11.01.2007 г. на същото лице. Оттук следва изводът, че към 2007
г. сградата, към която е прието, че е извършен процесният незаконен строеж, е
била с обща застроена площ от 84 кв. м, състояща се от два самостоятелни
обекта, единият от които магазин.
От показанията на
разпитания свидетел се установи, че пристрояване на сградата чрез иззидани
стени и затварянето ѝ от всички страни, с което тя е придобила формата на
правоъгълник, е извършено от предишния собственик през 2011 г. – 2012 г.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета СТЕ се установява, че в кадастралния и
регулационен план на *** сградата, към която е прието, че е извършено
пристрояване, е нанесена като автоспирка, във вида, в който е била преди
извършването му. Процесната сграда, във вида, в който е в момента с извършените
пристроявания, не е нанесена в плана на ***. Извършеното строителство
представлява пристрояване от западната и южната страна на съществуващите преди
това сгради, като параметрите му са посочени в приложение №1 към заключението.
В хода на процеса
безспорно е установено, че за този строеж няма издадени строителни книжа.
При така събраните
доказателства се стига до извода, че към съществуваща сграда със застроена площ
от 84 кв. м, състояща се от два самостоятелни обекта, през 2011 г. – 2012 г. от
собственика ѝ към онзи момент е извършено пристрояване от западната и
южната страна, с параметри, посочени в КА №3/14.07.2017 г. и в Приложение №1
към заключението на приетата СТЕ, при което застроената ѝ площ
понастоящем е 120 кв. м и тъй като строежът е извършен, без да е разрешен, с
оспорената в настоящото производство заповед е разпоредено неговото премахване
от настоящия собственик.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите
при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката
си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в АА.
Процесният
административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл.225а, ал.1 ЗУТ, доколкото строежът, чието премахване е разпоредено, съдът
приема, че е от V категория по смисъла чл.137, ал.1,
т.5, б. „а“ ЗУТ, вр. чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30 юли 2003
г. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като процесният строеж
представлява Кафе-аперитив, при което попада в хипотезата на т.7 от Приложение
№2 към Наредба №1 като сграда за обществено обслужване в областта на
търговията. Безспорно установено по делото е, че процесният строеж е строеж по
смисъла на §5 т.38 ДР на ЗУТ, според който текст “строеж” са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без
промяна на предназначението.
Оспореният в настоящото
производство акт е издаден след изпълнение на процедурата по чл.225а, ал.2 ЗУТ,
в хода на която не се констатираха допуснати нарушения. Спазени са изискванията
на този текст, преди издаване на заповедта да се състави КА от служители по
чл.223, ал.2 ЗУТ, който да се връчи на нарушителя.
Относно формата на акта
от гледна точка на изискванията към административните актове, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 АПК и по-конкретно т.4 от същия текст, съдът
приема, че в същия не са изложени мотиви
за издаването му, като не е направено пълно и точно описание на строежа и на
относимите факти, мотивирали административния орган да приеме, че е налице
незаконен строеж. В разпоредителната част на заповедта е наредено премахване на
незаконни части от строеж, а в мотивите същият е описан със застроената му площ
в неговата цялост, без да е конкретизирано кои, къде и с какви размери и
характеристики са тези части, които са приети за незаконно изградени. Посочена е
само разпоредбата на закона, оправомощаваща административния орган да издаде
акт от рода на процесния. Липсват тези, отнасящи се до квалификацията на
строежа като незаконен. И докато тези пропуски могат да бъдат изведени от
съпътстващите акта документи, в частност КА, което е допустимо, то липсва годината, през която е прието, че е извършен
строежът, която не е визирана и в съпътстващите документи, включително и в
декларацията по §184, ал.8 ЗУТ. Предвид това остава неясно коя година на
извършване на строежа е приел административният орган. Но доколкото в хода на
съдебното производство се установи годината на извършване на строежа /2011 г. –
2012 г./, поради което не следва да се изследват предпоставките за търпимост, а установените пропуски в мотивите на акта
могат да бъдат изведени от съпътстващите го документи, в частност КА, което е
допустимо, така констатираните нарушения не биха били основание за отмяна на
заповедта, ако не бе допуснато нарушение във формата на акта по чл.59, т.5 АПК.
Тази разпоредба изисква в разпоредителната част на административния акт да са
посочени ясно и конкретно правата и задълженията, които произтичат от неговото
издаване. В случая това не е спазено, тъй като административният орган е
наредил премахване на части от незаконен строеж, без да ги конкретизира. Това
нарушение е съществено, тъй като, както се прие и по-горе, такава конкретизация
не е налице и в мотивите на акта. И ако мотивите биха могли да бъдат допълнени
чрез анализ на съпътстващите документи, недопустимо е допълване на
разпоредителната част по този начин. Волята на административния орган, изразена
в разпоредителната част на акта, не може да бъде извеждана по тълкувателен път
и не може да бъде допълвана чрез събрани в хода на съдебното производство
доказателства. Затова настоящият съдебен състав счита, че това нарушение във
формата на акта е от категорията на съществените. Допускането му води до извода
и за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като с нея е наредено
премахване на неописани части от строеж, което би довело и до невъзможност
актът да бъде изпълнен, още повече, че се установи, че незаконното строителство не е извършено от оспорващия. В тази връзка
възраженията му за незаконосъобразност на заповедта поради липса на
индивидуализация на наредените за премахване части се явяват основателни. С
оглед събраните в хода на процеса доказателства, в частност заключението на
СТЕ, съдът констатира още едно нарушение. Установи се, че приетият за незаконен
строеж представлява пристрояване на съществуваща сграда, докато в мотивите на
заповедта необосновано и в противоречие с установеното в КА е прието, че е
извършено преустройство.
По тези съображения
съдът приема, че в хода на проведеното административно производство са
допуснати процесуални нарушения във формата на акта от категорията на
съществените, довели и до материалната му незаконосъобразност, които обусловят
неговата отмяна.
В случай, че не бяха
допуснати констатираните съществени нарушения във формата на акта, с оглед
установеното в хода на съдебното производство, атакуваната заповед би била
материално законосъобразна. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ,
поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ,
като се нарежда премахването му. За да бъде квалифициран като незаконен един
строеж, е необходимо да е налице някое от изчерпателно изброените условия на
чл.225, ал.2 ЗУТ. В случая се установи, че е нарушено изискването на т.2 на
същия член – без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
РС е било необходимо по правилата, действали
към момента на изграждането ѝ – 2011 г. – 2012 г. Съгласно разпоредбата
на чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени. Липсата
на разрешение за строеж към момента на построяването е достатъчно основание за
премахване на строежа. Доколкото се установи, че същият е изграден през 2011 г.
– 2012 г., той не попада в нито една от хипотезите за търпимост. Предвид това
не би могъл да се ползва от тази закрила и би подлежал на премахване.
Без правно значение в
случая е и възражението, че имотът е придобит от оспорващия, когато строежът
вече е бил изграден от праводателя му. Право на административния орган е да
прецени срещу кого да насочи акта си. Като е издал акта, с който се разпорежда
премахване на незаконен строеж, не срещу изградилия го, а срещу собственика към
момента на констатиране на незаконния строеж, Кмета на Общината не е допуснал
нарушение, тъй като е упражнил предоставеното му право на избор.
Въпреки това и с оглед
констатираните съществени нарушения във формата му, довели и до материална
незаконосъобразност, съдът намира, че обжалваният индивидуален административен
акт следва да бъде отменен.
При този изход на делото
основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на
оспорващия искане за присъждане на направените от последния разноски, задължено за плащането на които е ЮЛ, чийто орган е издал отменения
акт, а именно Община Бяла Слатина. На оспорващия следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 760 лева, от които 10 лева внесена държавна такса, 150
лева разноски за експертиза и 600 лева платен адвокатски хонорар..
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №485/23.08.2017 г. на Кмета на Община
Бяла Слатина, с която на И.Т.Р. *** е наредено да премахне частите от незаконен
строеж „К.-а.“, находящ се в УПИ І-808, кв.54 по плана на ***, като го приведе
в първоначалния му вид и почисти строителната площадка от отпадъци.
ОСЪЖДА Община Бяла Слатина да заплати на И.Т.Р.
*** деловодни разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: