Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №7269/2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Я.И.М., с която е предявен срещу С.О.иск с
правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от увреда на здравето – счупване на крак. Претендира
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че на 05.11.2018 г. при движение по тротоар в ж.к. ******, ищцата
тръгнала да пресича пътя и левият й крак попаднал в необезопасена открита шахта
от уличната канализационна мрежа, вследствие на което паднала на пътното платно
върху лявото си коляно и получила множество фрактури на лявото колянно капаче.
Изпитала е силни болки в областта на коляното, поради което е откарана в
болница, след прегледа и извършените изследвания й е поставена гипсова
имобилизация. Заради продължаващите болки на 14.11.2018г. е постъпила за
лечение в болница, извършена й е оперативна интервенция, наложени са й
рехабилитационни лечения, претърпяла е продължителни болки и страдания. Няколко
месеца по-късно, на 15.02.2019г. е постъпила за рехабилитационно лечение в
специализирана болница с оплаквания от силна болка, зачервяване, чувство на
слабост и оток в областта на лявото коляно. Твърди, че е временно
нетрудоспособна, продължава да изпитва болки, трудно стъпва на левия си крак. Претендира обезщетения за
причинените й неимуществени вреди от ответника, който е натоварен с
отговорността да осигури спокойно и безопасно ползване и придвижване в градска
среда.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Установява
се от гласните доказателства – показанията на свидетеля А.В.П., писмените
доказателства, представляващи медицински документи и заключението на вещото
лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, че на 05.11.2018г., около обяд
в гр. София до бл. 21 в ж.к. Люлин, при преминаване от тротоар по пешеходна пътека, кракът на
ищцата е попаднал в шахта на пешеходната пътека, след което е паднала на
коляното си. Шахтата се е намирала в зоната на пешеходната пътека, непосредствено
след тротоара, открита и без обозначение. След инцидента пострадалата е
закарана в болница със силни болки и невъзможност за движение в ставата, поставена
й е диагноза - счупване на лявата колянна капачка, поставена й е гипсова шина и
е изписана.
От писмените
доказателства и медицинската експертиза се установява, че след консултация с
ортопед, в периода 14.11.2018 г. – 20.11.2018 г. пострадалата е приета за
лечение в болница като на 14.11.2018г. й е извършена операция на лявата колянна
става – извършено е открито наместване и фиксация с метални импланти,
хондропластика поради дефект на хрущяла; проведено й е лечение с венозни
системи, обезболяващи и лекарства, предписана й е рехабилитация. В периода
15.02.2019 г. – 22.02.2019 г. е постъпила за рехабилитационно лечение в санаториум
с диагноза - последица от счупване на долен крайник, с обективно състояние:
болка, оток и зачервяване около лява колянна става, болезнено и ограничено свиване
на ставата, хипотрофия на лява бедрена мускулатура, предписано й е да продължи
рехабилитацията в рамките на една година. На 02.07.2019 г. пострадалата е постъпила
в болницата с диагноза - състояние след счупване на капачката, оплаквания за
болки и невъзможност за активни и пасивни движения на колянната става;
проведено е оперативно лечение – изваждане на метални импланти, хондропластика,
лечение с венозни системи, антибиотици, обезболяващи и противосъсирващи
лекарства. На 08.07.2019 г. е изписана с подобрение; предписано й е провеждане
на рехабилитация.
Установява
се още от съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на описания по-горе
механизъм пострадалата е получила многофрагментно счупване на капачката на
лявата колянна става. Периодът на възстановяване на ищцата от полученото
травматично увреждане е продължил три месеца и половина, а след операцията по
изваждане на металните импланти – един месец. Ищцата е възстановена с остатъчни
последици: белег на лявото коляно 9 см., загрозяващ, който не може да бъде
заличен; лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с
20%; лявото бедро е по-слабо с два см., лявото коляно е по-дебело с три см.
Прогнозата за развитие на здравословното й състояние е благоприятна, необходимо
е ищцата да проведе лечение за увеличаване обема на движение на колянната става.
Видно от
показанията на разпитания свидетел ищцата е изпитвала силни болки след
инцидента и след операцията на 14.11.2018 г., към момента се въздържа от дълги
разходки, все още не е напълно активна и когато стои дълго време права, започват
болки в крака и накуцване.
Съдът
намира, че от ангажираните писмени доказателства, заключението на
съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля - очевидец на инцидента,
които съдът кредитира като логични и последователни, се установява настъпване
на увреждане на здравето на ищцата по механизма, описан в исковата молба – попадане
в отворена, необезопасена шахта на уличната канализация на пътното платно в
зоната на пешеходна пътека в гр. София, ж.к. Люлин, до блок 21, в причинна
връзка с което е счупена лявата колянна става на ищцата.
Съгласно чл.
31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява
от общините. От обстоятелството, че на пешеходната пътека е имало шахта на уличната канализация, която не е била
обезопасена, се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението да поддържат общинската
пътна мрежа, по начин
да е безопасна за преминаващите пешеходци. В случая С.О., не е извършила необходимите
действия за привеждане на пешеходната пътека в годно
състояние за безопасно
преминаване по него и от това нейно бездействие
са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на С.О.за обезщетяване на вредите. В тежест на ответника е вменено да
докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на пешеходната пътека в
състояние за безопасното използване от пешеходците, каквото доказване не е
проведено.
Предвид
изложеното, в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, интензитет и
продължителност на болката, периода на възстановяване, продължаващото повече от
година след инцидента ограничаване в движенията на лявата колянна става, трайните
последици като видим загрозяващ белег на лявото коляно, който не може да бъде
заличен, разликата между двата крака, остатъчните неприятни усещания при претоварване
и как уврежданията са се отразили на ищцата с оглед нейната възраст (жена на 46 г.
към датата на деликта, в трудоспособна възраст) и начин на живот. В тази
връзка, съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на
уврежданията, периода на лечение, наличието на трайни последици за здравето на
пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 35000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Възражение за съпричиняване е
релевирано за пръв път от ответника едва в хода на устните състезания, без да е
налице хипотеза по чл. 147 ГПК – твърдение за нови, новоузнати или
нововъзникнали обстоятелства или нови доказателства, което да обоснове допустимост
на наведеното възражение след срока на отговор. Поради това, релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
е преклудирано
и не подлежи на разглеждане.
По разноските:
На процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ за сумата от 1513,75 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса
– в размер на 1400 лв. и разноските за
експертиза в размер на 250 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати на Я.И.М.,
ЕГН: **********, на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 05.11.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва от 05.11.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 40000 лв.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати на адв. Й.
Г. Д., ЕГН **********, на
основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 1513,75
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1400
лв. представляваща дължима държавна такса и сумата от 250 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: