РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 05.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 51 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 24 от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 366 / 2021 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил наказателно постановление № Р-0048938 от 03.02.2021 г. на Директора на РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, с което е наложена на „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ****, ЕИК:****, на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл. 123, ал. 2, пр. 2 от Закон за защита на потребителите.
Със същото решение е осъдено „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ****, ЕИК:****, да заплати на Регионална дирекция - Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Недоволно от така постановеното решение е останало „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ****, ЕИК:****, което чрез адв. С.К. от САК, е подало касационна жалба срещу решението на РС, като се сочат касационни основания – „нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон“, като по същество се реливират единствено нарушения на материалния закон, освен твърдяната от касатора липса на мотиви на решението на ЛРС. Сочи се, че обжалваното пред РС наказателно постановление не отговаря на реквизитите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се сочи, че в наказателното постановление не са посочени дата и място на административното нарушение. Излагат се и аргументи за липса на съставомерност на административното нарушение във връзка с предявена рекламация на процесния мобилен апарат на 21.05.2020 г. Твърди се, че решението на РС няма мотиви, като се сочи, че не са развити съображения от РС по всички релевирани пред РС доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени процесното НП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът по касационната жалба РД-Русе към КЗП, не се представлява в съдебно заседание, като е представено писмено становище вх. № 1567/17.04.2022 г. на процесуален представител на ответника юрк. В.Б., в което се моли съда да остави в сила решението на РС и се излагат аргументи за неговата законосъобразност. Ответникът претендира и разноски за юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лв.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като споделя напълно мотивите на РС както относно законосъобразност на НП, така и относно правилното индивидуализиране на размера на наложената имуществена санкция.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № Р-0048938 от 03.02.2021 г. на Директора на РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, е наложена на „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ****, ЕИК:****, на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл. 123, ал. 2, пр. 2 от Закон за защита на потребителите.
Районният съд е изложил подробни мотиви, както за липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и за правилно приложение на материалния закон, както и за приложимата редакция на материалния закон.
Релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на НП, са били развити и пред районният съд, като районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно районният съд при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правния извод за правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на наказаното дружество. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното приповтаряне.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
За пълнота касационната инстанция следва да посочи, че решението на районния съд е достатъчно подробно и съдържа достатъчно мотиви, като на всички доводи на жалбоподателя /сега касатор/ районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК
Относно мястото на административното нарушение – районният съд е изложил мотиви на стр. 71 – гръб /първи абзац/ от делото на РС, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Относно възражението на касатора – за липса на дата на извършване на административното нарушение, касационната инстанция споделя мотивите на РС, че в НП е посочен период на административното нарушение от 27.03.2020 г. до 12.05.2020 г., като следва да препрати и в тази част към мотивите на РС на стр. 71 – гръб /втори абзац/ от делото на РС. В допълнение следва да се посочи, че след като за престъпления няма пречка по НПК да се сочи период на извършване на престъплението, то на още по-голямо основание няма пречка да се сочи период на извършване на административното нарушение по ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя и мотивите на РС за „продължено административно нарушение“, при което нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано в закона, в който смисъл отново следва да препрати към мотивите на РС в тази част.
В допълнение касационната инстанция намира, че позоваването в касационната жалба на Тълкувателно решение № 77 от 29.11.1984 г. по н.д. № 68/1984 г. на ОСНК на Върховния съд е неотносимо към настоящия случай, т.к. същото ТР касае приложението на чл. 18 от ЗАНН, което не е относимо към настоящия случай. Отделно неотносими са и разпоредбите на чл. 23-26 от НК, т.к. районният съд не е развил доводи за продължавано административно нарушение, за да се прави аналогия с чл. 23-26 от НК, а за „продължено административно нарушение“. Поради това ирелевантно за настоящия случай е соченото от касатора Тълкувателно решение № 77 от 29.11.1984 г. по н.д. № 68/1984 г. на ОСНК на Върховния съд, т.к. няма спор, че процесното административно нарушение е едно, а не няколко, като за него е наложена една единствена имуществена санкция и липсва хипотезата на чл. 18 от ЗАНН.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно съставомерността на административното нарушение на стр. 71 – гръб /последен абзац/ от делото на РС, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Касационната инстанция намира, че правилно РС е изложил мотиви за липса на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, т.к. процесното нарушение е типично и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че ответникът е представил само писмено становище, без да се е
явил процесуален представител по делото, касационната инстанция определя на 100
лв.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 366 / 2021 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ****, ЕИК:****, да заплати на Регионална дирекция - Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/ разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: