РЕШЕНИЕ
№ 3703
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330107113 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на М. З. против „Сити кеш”
ООД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит 10.05.2022 г.,
в който било уговорено плащането на неустойка по чл.11, ал. 1 при непредставяне на
обезпечение, съгласно чл. 5. Твърди, че клаузата е нищожна поради противоречие с
добрите, защото е загубила присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции.
Иска се установяването на нищожността на клаузата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От писмените доказателства по делото се установява, че на 10.05.2022 г.
страните са сключили договор за потребителски кредит № ****, по който ответникът, в
качеството му на кредитор, е предоставил на ищцата сумата от 850 лева, която е
следвало да бъде върната в срок до 29.11.2022г. на двадесет и девет седмични вноски.
Липсата на подпис за ищцата не променя извода, защото сключването на договора се
признава с искова молба и няма въведени възражения от ответника.
В чл. 5 е уговорено, че кредитополучателя се задължава да обезпечи кредита с
1
банкова гаранция или поръчителството на едно или две физически лица в 3-дневен
срок от сключването. При неизпълнение на това задължение в чл. 11, ал. 1 е уговорена
неустойка от 603.90 лева, дължима разсрочено заедно с погасителните вноски- ал. 2.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора,
като при неизпълнение е предвидена неустойка от 603.90 лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието
на клаузата по договора е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява
71% от заемната сума, при срок за връщане от около 6 месеца и половина (около 127%
за 1 година), като още при самото подписване е включена в месечните вноски по
погасителния план. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите
от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън
от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
2
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Единствената функция на така
уговорената неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е
в контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 50 лева за платена държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. С. Н. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Х. З., ЕГН
********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от
сключения между тях договор за потребителски кредит № 675192 от 10.05.2022 г., е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на М. Х. З., ЕГН
**********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. С. К. Н.,
Булстат **********, със служебен адрес – *****, сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. Х. З. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3