Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря С.ВАСИЛЕВА и в присъствието на прокурора Р.РУСЕВ, като
разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внох дело № 468 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е
по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила
първоинстанционна присъда.
Производството пред въззивната
инстанция е образувано по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура
гр.Сливен срещу присъда № 90/17.06.2019г. постановена по нохд № 1632/2018г. по
описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият Г.И.Й.
е признат за невиновен в това, че на 19.10.2017г. в гр.Нова Загора се заканил с
убийство на И.Г. Й. *** /с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви
срина"/, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като е оправдан по така повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Г.И.Й.
е признат за невиновен и в това, че на 19.10.2017г. в гр.Нова Загора се заканил
с убийство на Е.С.Й. от гр.Нова Загора /с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви
унищожа, ще ви срина"/, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като е оправдан по така повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.
В протеста на Районна прокуратура
гр.Сливен, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство,
депозиран в установения от закона и указан от съда срок за обжалване на
присъдата, се изразява и несъгласие с така постановения съдебен акт. Заявява се,
че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията по
чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, за които му е било повдигнато обвинение. Настоява се
за отмяна на присъдата на Районен съд гр.Сливен и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатите му обвинения. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Впоследствие е депозиран
допълнителен протест, в който много подробно и обстоятелствено са изложени
съображенията и аргументите в подкрепа на оплакванията за неправилност на
съдебния акт. Обосновава се тезата,
че изводът на съда за невиновност е
неправилен и не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при
допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал и
изграждане на крайния си извод относно невиновността на подсъдимия. По
отношение на описаната и приета за безспорно установена от съда фактическа
обстановка се заявява, че същата не кореспондира с последващите правни изводи в
атакуваната присъда, а именно, че не било възможно да се установи кой е
отправил инкриминираните с обвинителния акт изрази на посочената в обвинителния
акт дата и в този смисъл съдът не е посочил никакви конкретни обстоятелства и
доказателства, въз основа на които е направил този извод. Обосновава се тезата,
че възприетата от съда фактическа обстановка касаеща авторството на подсъдимия
към телефонното обаждане на инкриминираната дата е неправилно изградена при
липса на мотиви, а същата се явява съществено обстоятелство относно
установяване съставомерността на извършеното деяние, посредством правните
изводи изградени въз основа на нея. Подробно и обстоятелствено се коментират конкретни
доказателствени материали – показанията на разпитаните свидетели, обясненията
на подсъдимия и заключенията по изслушаните съдебно-психологични експертизи, като
от една страна този коментар се противопоставя на извършената от съда преценка,
намерила израз в мотивите към атакуваната присъда, а от друга страна се обосновава
извод за липса на мотиви респ. недостатъчност на същите относно преценката на
част от тези доказателствени материали и относно наведените от прокурора в
обвинителната му реч съществени аргументи както по отношение на годността на
определени доказателства и доказателствени средства, така и по отношение на
приноса им за изясняването на обстоятелствата включени в предмета на
установяване и доказване в това наказателно производство. По отношение на
показанията на свидетелите Е. Й. и Н.С. се изразява несъгласие с решението на
съда да кредитира само тези депозирани в хода на съдебното следствие и да
игнорира тези дадени в хода на досъдебното производство, независимо от
обстоятелството, че последните са били приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281 ал.4 вр.ал.1 от НПК. Показанията на тези свидетели се обсъждат много
подробно в допълнителния протест и се обосновава извод, че въз основа на тях се
обосновава обвинителната теза т.е. че именно подсъдимият е отправил на
инкриминираната дата и по телефона посочените в диспозитива на обвинението
изрази спрямо пострадалите. Оспорва се преценката на съда по отношение на
обясненията на подсъдимия, като се навеждат подробни аргументи, чрез които се
обосновава извод, че същите не следва да бъдат кредитирани поради
противоречивостта им с останалия доказателствен материал и заради характера си
на средство за защита в конкретния случай. Много детайлно са анализирани и
показанията на свид. Г. К., като се
оспорва решението на съда тези показания да не бъдат кредитирани изцяло и се
обосновава извод, че не само няма пречка, но е следвало да им се даде вяра
напълно вкл. и с оглед преценката на останалия доказателствен материал. В тази
връзка се посочена многобройна съдебна практика вкл. относно годността им да
изясняват определени обстоятелства независимо от факта, че се касае не за
преки, а за косвени /производни/ доказателствени материали. Заявява се, че
доколкото свид. Й. се е възползвал от привилегията на чл.119 от НПК,
обстоятелствата за които същият е свидетелствал законосъобразно са били възпроизведени
на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК чрез прочитане на показанията на
свид. К. и че същите изцяло се подкрепят от депозираните свидетелски показания
на свидетелите Й. и С., депозирани в хода на досъдебното производство, както и
от заключенията на изготвените по делото експертизи. По този повод се сочи, че
съдът в мотивите си не е обсъдил тези обстоятелства, въпреки че същите са били изложени
в хода на съдебните прения, подкрепени и от цитираната съдебна практика, която
съдът също не е намерил за необходимо да обсъди. Обосновава се извод, че поради
така констатираните процесуални нарушения на процесуалния закон при допускане,
събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, съдът неправилно е
формирал като краен извод, че не е установено по безспорен и категоричен начин,
че на инкриминираната дата телефонното обаждане е било именно от страна на
подсъдимия и че той е изрекъл заплахите „Ще Ви избия боклуци, ще Ви унищожа, ще
Ви срина". Настоява се за отмяна
на присъдата на Районен съд гр.Сливен и за постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му
обвинения. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В с.з. пред въззивната инстанция представителят
на Окръжна прокуратура гр.Сливен поддържа протеста на посочените в него
основания. Настоява за отмяна на оправдателната присъда, както и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Г.И.Й. да бъде признат за
виновен по повдиганото против него обвинение и съответно осъден.
Подсъдимият Г.И.Й., редовно
призован се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че присъдата
е законосъобразна и справедлива и моли същата да бъде потвърдена, а протестът
на прокуратурата да бъде оставен без уважение.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения
протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнаните от тях
доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт
по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за основателен в частта му, в
която се иска отмяна на присъдата с оглед връщане на делото за ново
разглеждане.
Първоинстанционният съд, при постановяване на присъдата и нейното
обосноваване е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност
правото им да научат какво съдът е приел за установено от фактическа страна и
въз основа на какви доказателства, за да са в състояние да наведат своите
възражения вкл. по отношение на обосноваността и правилността на съдебния акт,
както и да получат отговор на наведените от тях съществени доводи касаещи
доказаността и съставомерността на деянието, предмет на конкретното наказателно
производство.
По същество тези нарушения се
свеждат до следното:
Предвид естеството на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство и наличните доказателства по
делото, а и с оглед на съдържанието на депозираното пред въззивната инстанция
допълнение към протеста на прокуратурата против оправдателната присъда,
постановена от СлРС, несъмнено става ясно, че в конкретния случай основните
обстоятелства, които е следвало да бъдат изяснени в производството пред първата
инстанция се отнасят до това дали на инкриминираната дата – 19.10.2017г. именно
подсъдимият се е обадил по телефона и е отправил по отношение на свидетелите И.
Й. и Е. Й. думите: „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина".
В хода на съдебното следствие е бил
проведен разпит на свид. Е. Й., като по искане на прокурора съдът е констатирал
противоречие с показанията й депозирани в хода на досъдебното производство и
последните са били прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК. На
същото основание са били прочетени и показанията на свид. Н.С. т.е. поради
противоречие с депозираните от нея показания в хода на съдебното следствие.
В мотивите към присъдата, обаче,
съдът на практика е коментирал само показанията на тези свидетели, депозирани
от тях в хода на съдебното следствие и не е обсъдил показанията им дадени в
хода на досъдебното производство, въпреки приобщаването на последните чрез
прочитаните им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК. Първата инстанция
очевидно е дала вяра на твърденията на свидетелите депозирани пред съда за
сметка на заявеното в хода на досъдебното производство, но въобще липсват
мотиви, които да обосновават това решение и в тази връзка се явяват основателни
възраженията в допълнителния протест относно естеството на показанията на
свидетелите Й. и С. в съответните стадии на наказателното производство,
достоверността на същите и годността им чрез тях да се установят съществените
обстоятелства включени в предмета на доказване вкл. и съществения факт дали
именно подсъдимият е отправил по отношение на свидетелите И. Й. и Е. Й. думите:
„Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина".
Липсата на коментар в мотивите към
атакувания съдебен акт по отношение на доказателствени материали, които са
приобщени по предвидения в закона ред и които съществено се различават от тези,
които са били обсъдени, по същество представлява непълнота на мотивите и
съществено накърнява правото на страните да научат какво съдът е приел за установено от
фактическа страна и въз основа на какви доказателства.
В хода на съдебното следствие е бил
проведен и разпит на свид. Г. К., като
по искане на прокурора показанията му депозирани в хода на досъдебното
производство са били прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК т.е. поради
това, че свидетелят не е могъл да си спомни определени обстоятелства. След
прочитането на показанията му от досъдебното производство свидетелят изрично е
заявил, че ги поддържа.
В мотивите към присъдата си, обаче,
съдът от една страна е кредитирал показанията на този свидетел само частично,
обосновавайки се с естеството на показанията на свидетелите Е. Й. и Н.С. /както
и с обясненията на подсъдимия/, депозирани в хода на съдебното следствие /но
отново без да коментира показанията на тези свидетели от досъдебното
производство/, а от друга страна е ограничил годността им чрез тях да бъдат
установени определени обстоятелства /вкл. дали именно подсъдимият е отправил по
телефона заканите към И. Й. и Е. Й./ поради косвения им характер. Изобщо не са
били коментирани наведените от прокурора в хода на пледоариите доводи за
възможността тези показания да бъдат ползвани въпреки качеството им на
производни доказателства, както и цитираната в тази насока съдебна практика.
Впрочем, без коментар в мотивите са
останали на практика и останалите посочени от прокурора съществени аргументи
относно естеството на отделните доказателствени материали и годността им чрез
тях да бъдат установени обстоятелствата, които са включени в предмета на
доказване в настоящото наказателно производство. Съдът в мотивите си наистина не е обсъдил тези обстоятелства, въпреки че
същите са били аргументирано изложени в хода на съдебните прения, подкрепени и
от цитираната и в самия протест съдебна практика.
В този смисъл е основателна и
констатацията в протеста, че при мотивирането на присъдата са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон при допускане, събиране, проверка и
оценка на доказателствения материал, което е опорочило формирания от съда краен
извод, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че на
инкриминираната дата телефонното обаждане е било именно от страна на подсъдимия
и че той е изрекъл заплахите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви
срина".
В резултат на това се е стигнало до
ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност
правото им да научат какво съдът е приел за установено от фактическа страна и
въз основа на какви доказателства, за да са в състояние да наведат своите
възражения вкл. по отношение на обосноваността и правилността на съдебния акт,
както и да получат отговор на наведените от тях съществени доводи касаещи
доказаността и съставомерността на деянието, предмет на конкретното наказателно
производство.
Тези пропуски не могат да бъде
отстранени в хода на въззивното производство, поради което и с оглед на
констатациите на настоящия съд за допуснати съществени процесуални нарушения
следва делото да се върне за ново разглеждане.
При така констатираното съществено
процесуално нарушение следва присъдата на СлРС да бъде отменена и делото да
бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд гр.Сливен с оглед
отстраняването на констатираните и коментирани по-горе противоречия при разглеждането
на делото и при постановяването и обосноваването на съдебния акт.
При това положение не е необходимо
окръжният съд да се произнася по съществото на атакувания съдебен акт, респ. по
останалите оплаквания съдържащи се в протеста, с който е бил сезиран и по повод
на която е извършена и настоящата
въззивна проверка.
Ръководен от изложеното и на основание
чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъда № 90/17.06.2019г.
постановена по НОХД № 1632/2018г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: