НАХД
№ 1421/2013г.
МОТИВИ :
Образувано е по внесено от РП Пазарджик
постановление за освобождаване от наказателна отговорност на Д.А.В. *** за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.130 ал.1 от НК, за това,
че на 07.05.2013 г., в гр. Пазарджик, по хулигански
подбуди, е причинил лека телесна повреда на К.К.К. от гр. Пазарджик, изразяваща
се в разкъсно контузна рана на лявата коленна става, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота .
Обвиняемия не оспорва фактите описани
в постановлението на прокурора, като в обясненията си изразява съжаление за
случилото се .
Прокурора пледира за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства .
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа страна
следното :
Св. А.С. се познавала с обв. Д.В. от няколко
месеца. Двамата излезли няколко пъти на по кафе, имали общи познати, но нямали
интимна връзка. Свидетелката също така от няколко години познавала и
пострадалия К.К..
На
06.05.2013 г., около 23 ч., св. А.С. се видяла със св. К.К. и двамата седнали
на пейка в градската градина на гр. Пазарджик. Докато двамата разговаряли,
покрай тях минал обв. Д.В. заедно със свой приятел, видял ги, но между тях не
бил осъществен контакт. След това св. С. и св. К. отишли в дома на последния в
гр. Пазарджик, където останали до около 02 ч. на 07.05.2013 г. Поради късния
час пострадалият К. К. излязъл да изпрати св. А. С. до дома й. Когато двамата
наближили магазин „Пени”, отнякъде в гръб им изскочил обв. Д.В., който започнал
да вика по адрес на св. К. и да му отправя обидни реплики. Заедно с агресивните
думи обвиняемият започнал да нанася удари и ритници в главата и тялото на
пострадалия К., хванал го за тениската и го съборил на земята. Там В. нанесъл
на К. още няколко удара и ритника, след което св. С. се опитала да го разбрани
от пострадалия, но била блъсната на земята от обвиняемия. След това Д. В. си
тръгнал без никакви обяснения, а пострадалия К.К., целият в кръв и с разкъсана
тениска, се прибрал у дома си. Св. С. също се прибрала като на сутринта се чула
по телефона с К. и го убедила да отиде на преглед и да се оплаче в полицията за
станалото. Така на следващия ден св. К.К. посетил кабинета по съдебна медицина
при МБАЛ – Пазарджик, откъдето му било издадено съдебномедицинско удостоверение.
Според същото вследствие на инцидента на инкриминираната дата на пострадалия К.
били причинени хематом с диаметър около 2 см. в тилната област на главата, клепачите на
лявото око и носът били отточни и кръвонаседнати, меките тъкани на лявата
лицева половина, лявото слепоочие и лявата ушна мида били отточни и
кръвонаседнати със синкаво виолетов цвят. Освен това в дясната половина на
гърба на нивото на лопатката имало две охлузвания с кафеникаво червеникав цвят,
линейна форма и дължина около 2
см. Също така в областта на дясната лакетна става,
лявото седалище и дясното коляно имало охлузвания с кафеникаво червеникав цвят
и размери 4х3 см. В областта на лявата мишница имало две кръвонасядания със
синкаво виолетов цвят и размери 4х3 см. Лявата коленна става била отточна и
кръвонаседната с червеникаво виолетов цвят. На същото място имало разкъсно
контузна рана, покрита със засъхнала кръв и размери 2х0.5 см. В тази връзка К.К.
подал жалба в РУП – Пазарджик, по която била извършена предварителна проверка и
впоследствие било образувано досъдебно производство.
По делото била назначена съдебномедицинска експертиза, според чието
заключение разкъсно контузната рана, получена от К. К. вследствие станалия
инцидент между него и обв.В., представлявала временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а другите контузии са му причинили болка и страдание.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе възоснова на обясненията на обвиняемия, в който същия не оспорва
фактическата обстановка описана в постановелението и въозоснова на събраните в
наказателното производство доказателства инкорпорирани в доказателствения
материал по делото на основание чл.378 ал.2 от НПК.
В обясненията си пред съда обв.В.
заявява „Стана скандал, сбихме се малко……”. Обв.В. заявява
също в края на обясненията си „На момент се получи нещо скандал, боричкане,
съжалявам за постъпката си”. При анализа на обясненията на обв.В. може да се
направи обоснован извод, че обвиняемия не оспорва фактите изложени в
постановлението, като изразява съжаление за случилото се. Тези негови обяснения
се подкрепят от събраните в наказателното производство доказателства ценени на
основание чл.378 ал.2 от НПК, а именно СМУ, протокол за предупреждение,
заключение на съдебно-медицинска експертиза на К. Кръстев К., показания на
свидетеля К. К., показания на свидетелката Александра Иванова – Шуманова,
характеристична справка на обв.В., справка за съдимост на обвиняемия,
декларация за семейно и материално положение на обвиняемия.
При така установената и възприета фактическа обстановка обв.Д.А.В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.131 ал.1
т.12 от НК във връзка с чл.130 ал.1 от НК, като на 07.05.2013
г., в гр. Пазарджик, по хулигански подбуди, е причинил лека телесна повреда на К.К.К.
от гр. Пазарджик, изразяваща се в разкъсно контузна рана на лявата коленна
става, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота .
Деянието
е осъществено от обв.В. е осъществил умишлено, като е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване. Действал е при пряк умисъл .
Санкцията предвидена посочения член от НК
предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Обв.В. е
пълнолетен, неосъждан, към момента на
извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които
да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Поради гореизложеното обв.В. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на
административно наказание по реда на чл.78 А от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на обвиняемия съдът
взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН, като
отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Като
смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази направеното
самопризнание, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
При тези данни и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на обв.В. адм.наказание
глоба в размер на 1000 лв. платима в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт.
С оглед
изхода на делото съдът осъди обв.Д.А.В. да плати в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР Пазарджик разноските по делото в размер на 50 лева .
По изложените съображения съдът постанови решението си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :