№ 6
гр. Бургас, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 391/2024г. по описа на Районен съд –
Айтос, отмяна на постановеното по него определение от 12.08.2024г., с което е
одобрено споразумение за решаване на делото, и връщане на същото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК /нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила/, които са основание за възобновяване на
наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В подкрепа на доводите, че е нарушен материалния закон, в искането се
излагат съображения, че съдът е одобрил споразумение, с което обвиняемият
Х. Ф. Х. се признал за виновен за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК
и е приел да бъде наказан с шест месеца лишаване от свобода, с отложено
изтърпяване за изпитателен срок от три години. Според главния прокурор,
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила се изразява в
неспазване на чл.382, ал.5 от НПК, тъй като районният съд е одобрил
споразумението за решаване на делото, което противоречи на закона, без да
изпълни правомощието си да откаже да го одобри и да прекрати
производството. Споразумението нарушава материалния наказателен закон,
тъй като коректната правна квалификация на установените в досъдебното
1
производство факти е по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК – опит за убийство.
Направено е предложение за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 391/2024г. по описа на Районен съд - Бургас, отмяна на
постановеното по него определение от 12.08.2024г. и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
След като на 12.11.2024г. осъденият е получил препис от предложението
за възобновяване на наказателното производство, на 26.11.2024г. е подадено
искане също за възобновяване от неговия защитник адв. В., с всички
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК /нарушение на
закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явно
несправедливо наказание/, същите и основания за възобновяване на
наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Процесуално нарушение
твърдят да е допуснато с неизвършена от съда проверка дали споразумението
не противоречи на закона и морала. За противоречие на материалния закон
изтъкват наказването на наказателно неотговорно лице, което е било
констатирано от трима съдебни лекари по извършени две съдебно
психиатрична и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертизи. Не е изтъкнат аргумент защо наказанието е явно несправедливо.
Подадени са и две възражения от защитниците на обвиняемия срещу
искането на главния прокурор, които по същество повтарят аргументите в
посоченото собствено искане за възобновяване.
Пред настоящата инстанция прокурорът от АП-Бургас изразява
мотивирано становище за допустимост и основателност на искането на
главния прокурор, поради което предлага същото да бъде уважено.
Намира искането на осъдения и неговите защитници за неоснователно.
Защитникът на осъдения Х. адв. В. оспорва искането на главния
прокурор, намира го за неоснователно, тъй като към момента на извършване
на инкриминираното деяние подзащитния не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради
което не следва да носи наказателна отговорност. В този смисъл поддържа
собственото си искане за възобновяване на производството, отмяна на
постановеното определение и прекратяване на наказателното производство,
съответно молят да не бъде уважена претенцията на главния прокурор.
Осъденият Х., редовно призован, не се явява. Видно от върната призовка,
по сведение от неговата баба Фатме, същият се намира във Франция с
родителите и сестра си, но е призован по телефона.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и
доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Исканията за възобновяване на наказателното производство са
процесуално допустими. Предмет на всяко от тях е акт от кръга на визираните
в чл. 419 от НПК. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от НПК. Подадени са в срока по чл.421, ал.1 от НПК от
оправомощени лица, поради което са процесуално допустими.
2
Относно искането на главния прокурор - разгледано по същество, в
контекста на очертаната в него аргументация, същото е ОСНОВАТЕЛНО.
Съображенията за това са следните:
С протоколно определение № 77 от 12.08.2024 г. по НОХД № 391/2024 г.
Районен съд - Айтос е одобрил споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна
прокуратура - Бургас и защитника на обв. Х. Ф. Х..
С одобреното споразумение обв. Х. Ф. Х. се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК - за това, че на
20.12.2021 г. около 16.00 часа в с. КараГ.ево, общ. Айтос, пред автосервиз,
стопанисван от Б.А.Ш., чрез нанасяне на удари с нож в областта на лявото
рамо, трапеца и основата на врата причинил на Б.А.Ш. средна телесна
повреда, изразяваща се в три прободни рани в областта на лявото рамо,
трапеца и основата на врата, предно коренчева увреда на седмо и осмо шийно
коренче в ляво, аксонална увреда на нервус аксиларис, увреда на сетивните
влакна на нервус медианус в ляво, изтръпване на горен ляв крайник и на врата,
за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 /шест/ месеца, с отложено изпълнение, на основание чл.
66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Определението на съда е влязло в законна сила на 12.08.2024 г. и не
подлежи на касационна проверка.
След анализ на събраните по делото доказателства и заключения на
извършени експертизи, апелативният съд намира за установена следната
фактическа обстановка:
Св. Б.Ш. притежавал недвижим имот в с КараГ.ево, в който изградил
гараж, обособен като автосервиз, където ремонтирал автомобили. Той живеел
в същото село. В съседство до неговия имот живеел обвиняемият Х. Х. с дядо
си. През този период св. Ш. никога не бил разговарял с обвиняемия, когото
познавал само по физиономия. Като съсед имал взаимоотношения само с
дядото на обвиняемия, свързани с коригиране на денивелацията на имота му.
На 21.12.2021 г. св. Ш. поправял автомобил, оставен му за ремонт от св.
Ю.И.. Около 16.00 часа, докато сменял кабели на автомобила, пред гаража
пристигнал св. И. с управляван от него микробус. В този момент св. Ш. се
намирал на тротоара. Св. И., без да слиза от микробуса, попитал Б. кога ще
бъде готова колата му. Докато двамата разговаряли, последният продължавал
да поправя автомобила, като бил наведен напред към отворения му капак.
В този момент, пред гаража на пострадалия спрял л.а. марка „Ауди“,
управляван от обв. Х. Х., а на предната седалка до него бил баща му - св. Ф.
С.. Обвиняемият слязъл от автомобила, приближил се до св. Ш., който бил с
гръб към него, наведен към отворения багажник на автомобила, и с нож в
дясната ръка му нанесъл няколко удара, забивайки ножа в областта на лявото
му рамо и шията. Усещайки ударите, пострадалият се обърнал към
обвиняемия с думите: „Какво правиш?“. Без да каже нищо, обв. Х. тръгнал
3
обратно към автомобила си. В този момент пострадалият пипнал врата си и
разбрал, че кърви обилно. Св. И. незабавно го транспортирал със собственото
си МПС до болницата в гр. Айтос, След първоначално оказаната му спешна
медицинска помощ, Б.Ш. бил транспортиран и настанен за лечение в УМБАЛ
Бургас.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на нанесените удари с нож св. Б.Ш. получил три
прободно- порезни рани в областта на лявото рамо, трапец и основата на
врата: една прободна рана под левия делтоиден мускул, една рана около 1 см х
2-3 мм супраскапуларно на ръба на мускулус трапециус и една рана
параветребрално в ляво шийно със същите размери и дълбочина при
сондиране 7-8-9 см. От нанесените рани имало ЕМГ данни за предно-
коренчева увреда на С:, С/ коренче в ляво; аксонална увреда на нервус
Аксиларис в ляво- средно тежка степен и на нервус Акцесориус- лека степен;
увреда на сетивните влакна на нервус Медианус в ляво. По своята медико-
биологична характеристика уврежданията обуславят трайно затруднение
движението на главата, шията и левия горен крайник за срок повече от
тридесет дни.
Съгласно заключението на втората допълнителна съдебно-медицинска
експертиза № 597/2023 г., в областта на врата и шията се намират големи
кръвоносни съдове. Ако е бил засегнат голям кръвоносен съд, което да се
последва от обилно кръвотечение, без оказана своевременна медицинска
помощ, би настъпила смърт.
В досъдебното производство е била извършена съдебнопсихиатрична
експертиза от психиатър д-р С., която е дала заключение, че към момента на
деянието обвиняемият е страдал от остро шизофренно психотично
разстройство, поради което не е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Извършена е и комплексна съдебнопсихиатрично и психологична
експертиза от психиатър д-р Н. и психолог К. със същото заключение за
психическото състояние на обвиняемия към момента на извършване на
процесното деяние.
След тези експертизи е назначена и извършена тройна комплексна
съдебнопсихиатрично-психологична експертиза от д-р А. – съдебен
психиатър, доц. д-р В. – съдебен психиатър и клиничния психолог Г.. Вещите
лица, като са обсъдили събраните доказателства, провели психиатрично и
психологично изследване на обвиняемия, са стигнали до заключение, че към
момента на извършване на деянието обв. Х. Х. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Вещите лица не са установили психопатологично състояние и психично
заболяване при Х. Х. в смисъла на „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“.
При тези фактически данни, извършеното от Х. деяние е било
4
квалифицирано като престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. За това
престъпление наблюдаващият прокурор е постигнал споразумение с
обвиняемия и неговия защитник, което е било внесено пред Айтоския районен
съд и одобрено със същата правна квалификация.
Определението на Районен съд - Айтос от 12.08.2024 г. по НОХД №
391/2024 г., с което е одобрено споразумението, е постановено при съществени
нарушения на закона и на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал.1,
т.1 и т. 2 НПК. Незаконосъобразно Районен съд - Айтос е приложил
материалния закон, като е приел невярна правна квалификация на
инкриминираното деяние по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. По този начин не е
изпълнил и законовото задължение да прецени дали постигнатото
споразумение не противоречи на закона и морала.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал сочи на
извода, че с деянието си обв. Х. Ф. Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, а не на
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Обвиняемият следва да носи наказателна отговорност за опит за
убийство, тъй като, от обективна страна, е нанесъл увреждане на пострадалия
Б.Ш., което би довело до умъртвяването му. Нанесени са няколко удара на
пострадалия в областта на лявото рамо и шията с остър режещ предмет, годен
да причини смърт - сгъваем джобен нож с обща дължина 22 см, с дължина на
острието от 8 см и ширина на острието от 1,5 см в най-широката част. С един
от ударите - в шията, е било забито цялото острие на ножа в тялото на
пострадалия – дълбочината на раната при сондиране е била 7-8-9см.
Насочеността на ударите към жизнено важна и богато кръвоснабдена
част на тялото, каквато е областта на шията, интензитета на нанасяне на
ударите /със значителна сила/ и близкото разстояние, от което е посегнал на
пострадалия, който е бил с гръб към нападателя, средството за нараняване,
обективират психическото отношение на дееца към извършеното -
обвиняемият е разбирал, че с нанасяне на удари на пострадалия в областта на
лявото рамо и шията с нож с описаните характеристики, е могъл да причини
смъртта на пострадалия и очевидно е целял постигането на тази цел.
Неоснователно е възражението на защитника, че не са били засегнати
жизнено важни органи и е нямало опасност за пострадалия. От значение е
това, че такива органи обективно е могло да бъдат засегнати, с оглед
пласирането на ударите, силата на нанасяне и средството за това, както и
съзнаването на тези обстоятелства от извършителя, обективиращо целта на
действията му. Ако са били засегнати, резултатът би бил съставомерен за
извършено убийство.
Извършеното удовлетворява правната квалификация на чл.115 вр. чл.18
от НК и от субективна страна, тъй като обв.Х. е съзнавал, че с нанасяне на
удари със значителна сила на пострадалия в посочената жизнено важна област
от тялото с предмет годен да причини смърт, е могъл да причини смъртта на
5
последния. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства по
несъмнен начин установяват, че именно обвиняемият е извършител на
деянието. Описаните негови действия спрямо пострадалия, сочат на
субективното отношение на обвиняемия към общественоопасните последици,
а именно, че е целял или е допускал смъртта на Б.Ш., а не е искал единствено
да засегне здравето му. Интензитета на упражненото въздействие и
характеристиките на използваното средство, отсъствието на конфликт между
обвиняемия и пострадалия, който да е предшествал деянието, също не дават
основание да се приеме, че умисълът на обв. Х. Х. е обхващал единствено
нанасянето на телесна повреда. Касае се за довършен опит за убийство,
доколкото увреждането е нанесено по начин и със средство, годно да причини
смърт, която не е настъпила по независещи от обвиняемия причини.
Незаконосъобразното ангажиране на наказателната отговорност на обв.
Х. Ф. Х. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК вместо по
чл.115 вр. чл.18 НК, е довело до неправилно приложение на материалния
закон – основание за възобновяване на наказателното дело.
Допуснато е и съществено процесуално нарушение по чл.382, ал.7 НПК,
като районният съд не е извършил дължимата проверка на постигнатото
споразумение за съответствието му със закона и морала. Както основателно е
посочено в искането на главния прокурор, тази проверка предполага
изграждане на вътрешно убеждение на съда не само относно съзнаване
елементите на постигнатото съгласие и тяхното доброволно приемане от
подсъдимия, но и за наличието на пълно съответствие с доказателствения
материал и със закона по въпросите от кръга на визираните в чл.381, ал.5, т.1-5
от НПК, част от които са правната квалификация на деянието. При наличие на
доказателства за различна правна квалификация от дадената от органите на
досъдебното производство, съдът е следвало да откаже да одобри
постигнатото в нарушение на закона споразумение и да върне делото на
прокурора, тъй като по правилата на родовата подсъдност не е компетентен да
предложи промяна и да се произнесе по правилната правна квалификация на
престъплението. Допуснатото съществено процесуално нарушение е
самостоятелно основание за възобновяване на наказателното дело.
Искането за възобновяване, подадено от защитника на осъденото лице, в
контекста на очертаната в същото аргументация, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Изтъкнатите основания – нарушение на материалния закон и допуснато
съществено процесуално нарушение, са аргументирани с несъмнено
доказаното според тях обстоятелство, че Х. Х. към момента на извършване на
деянието е действал в условия на невменяемост, поради продължително
разстройство на съзнанието, което е препятствало възможността му да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, поради което е бил наказателно неотговорен, по смисъла на чл.33, ал.1 от
НК. Осъждането му чрез споразумение, е в противоречие с материалния закон,
а одобряването на незаконосъобразно споразумение от съда – съществено
6
процесуално нарушение.
Аргументите на защитата се извеждат от заключенията на
съдебнопсихиатрична експертиза от д-р С. и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от д-р Н. и психолог К..
Становищата на тези експерти са факт, но същите противостоят на
посоченото по-напред заключение по комплексна психиатрично-
психологична експертиза, извършена от специалисти съдебни психиатри и
клиничен психолог, включително хабилитиран специалист, в обратния
смисъл, което е предпочетено от органите на ДП и послужило за реализиране
на наказателната отговорност на обвиняемия като вменяемо лице.
Настоящото производство е извънредно, в което не се провежда съдебно
следствие и не се събират доказателства, съответно не се прави оценка на
тяхната достоверност. Кое от заключенията на експертизите съдът ще
възприеме за най-правилно и защо, е възможно да бъде решено и мотивирано
в редовно съдебно производство, в което се решават въпросите от кръга на
посочените в чл.301 и чл.305 от НПК. Наличието на противоречиви
заключения по посочения от защитата въпрос категорично не позволява на
настоящия съд да постъпи по искания начин – да възобнови делото и прекрати
наказателното производство. Районният съд не е извършил нарушения на
материалния и процесуален закон като е приел обвиняемия за вменяем и
наказателно отговорен, тъй като е имал на внимание и преценка сред
материалите от ДП заключението на комплексна експертиза в този смисъл,
съгласието на обвиняемия и неговия защитник, включващо знание и
одобрение на въпросното заключение и решението на прокурора, че Х. е
действал в състояние на вменяемост и е имал виновно поведение, за което
следва да носи наказателна отговорност. В тази част споразумението не е
противоречало на закона и морала, видно от събраните доказателства, поради
което искането на защитника и обвиняемия за възобновяване на наказателното
дело по посочените от тях аргументи, е неоснователно.
Допуснатото от районния съд нарушение на материалния наказателен
закон и съществено процесуално нарушение, аргументирани в искането на
главния прокурор, налагат възобновяване на делото, отмяна на определението,
с което е одобрено внесеното споразумение и връщане за ново разглеждане на
съда, при което да се изпълнят задълженията по чл.382, ал.7 и ал.8 от НПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №391/24г. по описа на
Айтоския районен съд.
ОТМЕНЯ определение от 12.08.2024г., с което е одобрено споразумение
за решаване на делото.
7
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8