Р Е Ш Е Н И Е
№262352/23.7.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести юли, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14404 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от „Е.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление *** срещу „А.А.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление ***, Г.И.,
с ЛНЧ: **********, с адрес *** и А. И. И., ЕГН: **********, с адрес *** иск за осъждане
на ответниците, солидарно, да заплатят на ищеца сумата
от 5632.24 лв., представляваща главница, дължима по силата на споразумение от
08.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането и 729.06
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5632.24 лв.,
начислено за периода 02.08.2019 г. – 09.11.2020 г.
В исковата молба се излага, че на 29.06.2018 г. между ищеца и първия ответник е сключен
договор за наем на недвижим имот. Въз основа на допълнително споразумение
от 06.12.2018 г. втория и третия ответник встъпват в съглашението, като
солидарни длъжници. Наемният договор е прекратен, считано от 30.07.2019 г. По
отношение изплащането на дължимите наемни вноски и консумативни разходи (ел.
енергия, вода) между страните е сключено споразумение от 08.07.2019 г., с което
между страните е постигнато съгласие за размера на дълга – 7132.24 лв., от
които 5632.24 лв. са наемни вноски, а 793.24 лв. – сбор от задължения за
потребена ел. енергия. Уговорено е заплащане на задължението на четири вноски,
първите три от които са от по 2000 лв., а последната – 1132.24 лв. Към датата
на предявяване на иска е настъпил падежа и на последната вноска.
Ответниците – „А.А.“
ЕООД, Г.И. и А. И. И., действащи
чрез пълномощник, депозират
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат
съображения за частична неоснователност на исковете. Позовават са на извършени
погашения и извършено прихващане, в резултат на което е постигнато съгласие
размерът на дълга да се редуцира до сумата от 4200 лв., а за целта на 01.08.2019
г. е съставен приемо – предавателен протокол. Също така, възразяват относно
дължимостта на задължения за ел. енергия по фактури от 02.11.2018 г. и
02.12.2018 г., като се позовават на извършено плащане към ищеца, в брой.
Отправят искане за отхвърляне на главния иск за горницата над 2678.34 лв.
Претендират и разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 101 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи наличие на
валидна облигационна връзка между страните по силата на спогодба от 08.07.2019
г., по която е изправна страна, и от която е възникнало правото да получи
търсените суми; настъпване на падежа на задължението.
В тежест на ответника е да установи да установи
положителните факти, на които основава възраженията си за намаляване на дълга.
В
случая, липсва спор между страните относно обстоятелството, че на 29.06.2018 г.
между „Е.“ ЕООД (наемодател) и „А.А.“ ЕООД
(наемател), е сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е
предоставено ползването на помещение с площ от 28 кв. м., находящо се в *,
срещу наемна цена от 700 лв.
Не е спорно,
също така, че на 06.12.2018 г., между същите страни е сключен договор за наем,
по силата на който на наемателя е предоставено ползването на помещение с площ
от 28 кв. м., находящо се в *, срещу месечна наемна цена от 700 лв., платима в
брой, до 5- то число на текущия месец. Уговорено е, също така, заплащане на
депозит от наемателя, на датата на сключване на договора, в размер на 700.00
лева. Освен двете дружества, страни по договора, в качеството им на съдлъжници, са и ответниците Г.И. и А. И. И..
Безспорно
е, а и се установява от представената на л. 14 спогодба, че на 08.07.2019 г. между
страните е сключено споразумение, касаещо изплащането на дължимите наемни
вноски и консумативни разходи (ел. енергия, вода). Видно от съдържанието на
същото, между страните е постигнато съгласие за размера на дълга – 7132.24 лв.,
от които 5632.24 лв. са наемни вноски, а 793.24 лв. – сбор от задължения за
потребена ел. енергия. Уговорено е заплащане на задължението на четири вноски,
първите три от които са от по 2000 лв., с падеж съответно 30- ти юли, 30- ти
август 2019 г. и 30- ти септември 2019 г., а последната – 1132.24 лв., платима
до 30- ти октомври 2019 г. Изразена е и воля за прекратяване на наемния
договор, считано от 30.07.2019 г.
Видно
от последващо писмено изявление, обективирано в приемо – предавателен протокол
от 01.08.2019 г. (л. 56), между наемодателя и наемателя е постигнато съгласие
за редуциране размера на дълга, като е прието от тях, че към 01.08.2019 г.,
дължимата сума възлиза 4200 лв. С оглед вписаното основание за съставяне на
документа – предаване на наетия имот, страните, подписали протокола, смисъла на
изявлението, налага се извод за изразена от двете страни воля за намаляване
размера на дълга по спогодбата от 08.07.2019 г. С подписа си, положен в
констативния протокол, от кредитора е признато описаното в документа – в случая
неизгодния факт, че към датата на съставяне на КП, размерът на задължението по
споразумението е 4200 лева, а не 5632.24 лв.
Ето
защо, до колкото е настъпил и падежа на задължението, то следва да се приеме,
че въз основа на сключеното между страните споразумение от 08.07.2019 г., за
наемателя е възникнало задължение за заплащане на сумата от 4200 лв.
Извод в обратна насока не може да
се формира и след преценка на приобщената
по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, кредитирана
от съда като
обективно и всестранно изготвена, тъй като предмет на
експертното заключение е размера задълженията на ответника към ищеца, но не и основанието за тяхното начисляване.
От друга страна, съдържанието на поетите от
Г.И. и А.И. задължения в представената по делото спогодба от 06.12.2021 год. формира
извод, че в случая е налице солидарна задълженост на втория и третия ответник заедно с наемателя, да отговарят заедно с длъжника – „А.А.“ ЕООД за конкретно определена престация към. В случая, видно от съдържанието на договора,
солидарността е уговорена при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД. Налице е пасивна солидарност, възникнала въз основа на договор, по силата на който втория и третия ответници се явяват съдлъжници, заедно със наемателя, поради което и са
осъществени предпоставките са ангажиране солидарната отговорност на Г.И. и А.И.
за изпълнение за задълженията, поети с процесното споразумение.
В
предвид въведеното от ответниците възражение, следва да бъде отбелязано, че до
колкото представените 3 бр. фактури с касови бонове (л. 57 – 59) са с дати,
предхождащи датата на наемния договор, респ. и на спогодбата, то същите не са в
състояние да установят погасяване на задължение по наемното правоотношение от
06.12.2018 г.
По
изложените съображения се налага извод за частична основателност на предявения
иск, като същия следва да бъде уважен за сумата от 4200 лева, представляваща главница, дължима по силата на
споразумение от 08.07.2019
г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за присъждане на горницата до пълния предявен размер от 5632.24
лв. е неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на сумата от
543.67 лв.,
представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 4200 лв., начислено за периода
02.08.2019 г. – 09.11.2020 г.
Искът за присъждане на горницата до пълния предявен размер от 729.06 лв.,
начислено върху разликата между уважената и претендираната главница, възлизаща на 1432.24е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 1010.65 лв., представляваща извършени по делото
разноски, определени съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. А.А. сумата
от 154.63 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказани на
ответниците Г.И. и А.И. правна защита и съдействие, определено съобразно
отхвърлената част на исковете
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.А.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление ***, Г.И.,
с ЛНЧ: **********, с адрес *** и А. И. И., ЕГН: **********, с адрес *** солидарно да заплатят на
„Е.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 4200.00 (четири хиляди и
двеста) лева – главница,
дължима по споразумение от 08.07.2019 год., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 101 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането и 543.67 лв. (петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата
от 4200 лв., за периода
02.08.2019 год. –
09.11.2020 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Е.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** срещу „А.А.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление ***, Г.И.,
с ЛНЧ: **********, с адрес *** и А. И. И., ЕГН: **********, с адрес *** иск за осъждане
на ответниците, солидарно,
да заплатят на ищеца горницата над 4200.00 (четири хиляди
и двеста) лева до пълния предявен размер от 5632.24 лв. (пет хиляди шестстотин тридесет и два лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща главница по споразумение от 08.07.2019 г., на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 101 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането, както и горницата над 543.67
лв. (петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) до пълния предявен размер от 729.06 лв. (седемстотин двадесет и девет
лева и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава
върху разликата между
уважената и претендирана главница по споразумение от 08.07.2019 год., възлизаща на 1432.24 лева, начислено за периода
02.08.2019 год. –
09.11.2020 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.А.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, Г.И.,
с ЛНЧ: **********, с адрес *** и А. И. И., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят на „Е.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 1010.65 лв. (хиляда и десет лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат А.Т.А., член на Адвокатска колегия – гр. В.,
с адрес * сумата от 154.63 лв. (сто
петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ответниците Г.И. и А.И. правна защита и
съдействие, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл.
38, ал. 2 ЗА.
Присъдените суми могат да бъдат доброволно
заплатени от ответниците на ищеца, по банков път, по следната сметка:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: