Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
гр.Русе, 16.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при секретаря Наталия
Георгиева и участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 347 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.226, ал.1 вр. чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.459 от ИК
вр. с чл.42, ал.5, изр.първо от ЗМСМА.
С решение № 6379 от 27.05.2021 г., постановено по адм. д. № 2487/2020 г. по
описа на ВАС, III о., е отменено решение № 5 от 11.02.2020 г., постановено по
адм. д. № 68/2020 г. по описа на Административен съд – Русе и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в
отменителното решение на касационната инстанция. Указано е при новото
разглеждане на делото да бъдат отстранени допуснатите при предходното му
разглеждане съществени нарушения на съдопроизводствените правила чрез излагане
в съдебния акт по същество на конкретни мотиви за това предприел ли е
жалбоподателят М.Х.М. необходимите и зависещи от неговата воля активни действия
за преодоляване на несъвместимостта в предвидения в чл.41, ал.3 от ЗМСМА (редакция
до срок. Посочени са останалите необсъдени при предходното разглеждане на
делото доказателства като са дадени указания установените по делото факти да
бъдат разгледани в светлината на приетото в решение № 13 от 24.09.2020 г.,
постановено от Конституционния съд на Република България по конституционно дело
№ 5 по описа за 2020 г., според което „…самата разпоредба на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА не само не забранява, но и предполага съдът да анализира и тълкува всяко
действие, което лицето, намиращо се в състояние на несъвместимост, е предприело
или е следвало да предприеме за нейното отстраняване“. В отменителното решение е указано на
жалбоподателя да бъдат дадени указания, че по отношение на второто упълномощено
от него лице – К.К.С. по пълномощно рег. № 935/25.11.2019 г., заверено от
Нермин Кязимова, зам.-кмет на Община Ветово, не са представени доказателства за
невъзможност да подаде заявлението по чл.5, ал.10 от КСО в ТП на НОИ – Русе в
срок до 03.12.2019 г.
Съдът, при
новото разглеждане на делото, е изпълнил стриктно дадените в решението на
касационната инстанция указания. С определение от 07.06.2021 г., на основание чл.163, ал.3 и чл.172, ал.5 от АПК,
на жалбоподателя е указано, че не сочи доказателства за посочените
обстоятелства. След направено доказателствено искане от страна на последния св.К.С.
е допуснат до разпит в това качество с протоколно определение от 14.09.2021 г. и
след осигуряване на нейното явяване е разпитана в съдебно заседание от
16.11.2021 г.
При новото
разглеждане на делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е
представил писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на
жалбата. Сочи, че оспореният административен акт – решение № 172-МИ/22.01.2020
г. на Общинска избирателна комисия – Ветово (ОИК – Ветово), с което са
прекратени предсрочно пълномощията му като кмет, обявен за избран с решение №
160 МИ/04.11.2019 г. на ОИК – Ветово и е обезсилено издаденото от същия орган
удостоверение под № 21/04.11.2019 г., с което за кмет е избран жалбоподателят,
е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон – чл.41, ал.3 от ЗМСМА, в приложимата към издаване на акта редакция на текста, по начина, в
който той е тълкуван в отменителното решение на ВАС и в решение № 13 от
24.09.2020 г. по к. д. № 5/2020 г. на Конституционния съд на Република България,
както и в редица други съдебни решения на ВАС. Поддържа, че е предприел всички
необходими действия за прекратяване на търговската си регистрация като
едноличен търговец (ЕТ) и отстраняване по този начин на състоянието на
несъвместимост с изборната публична длъжност като в писмените бележки е
направен анализ на предприетите от жалбоподателя действия в тяхната
хронологична последователност. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски, включително тези в производството пред ВАС.
При новото
разглеждане на делото писмени бележки са представени и от ответния колективен
административен орган – ОИК Ветово, чрез нейния председател. В тях се акцентира
на обстоятелството, че упълномощаването от 25.11.2019 г. на трети лица, който
да извършат от името на жалбоподателя дължимите от него правни действия по
прекратяване състоянието на несъвместимост не е равнозначно на тяхното
предприемане по смисъла на чл.41, ал.3 от ЗМСМА. Твърди, че упълномощаването
има само подготвителен характер спрямо тях, а първото дължимо такова правно действие
е подаването на заявлението-декларация по чл.5, ал.10 от КСО, което обаче е
станало едва на 19.12.2019 г., т.е. след изтичане на законоустановения
едномесечен срок, изтекъл на 04.12.2019 г. Подчертава, че дори и да се приеме,
че упълномощените лица не са могли да изпълнят в срок възложените им действия,
то това не освобождава избрания кмет от това задължение – той може да ги
извърши сам или да възложи извършването им на трето лице. Сочи, че законът не
предвижда възможност едномесечният срок по чл.41, ал.3 от ЗМСМА да бъде
възстановяван, спиран или продължаван, тъй като същият, по своя характер, е
преклузивен и изтичането му задължава ОИК да упражни правомощието си и да
приложи последиците, които законът свързва с неизпълнение на задължението по
посочената разпоредба. По тези и по останалите изложени в писмените бележки
съображения ответникът счита жалбата неоснователна и моли съда да постанови
решение, с която оспореното решение на ОИК Ветово бъде потвърдено.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе, след подробен анализ на указанията в
отменителното решение на ВАС и тълкуването на закона, дадено в мотивите на
решението на Конституционния съд на Република България, дава заключение за
основателност на жалбата и счита, че оспореното решение на ОИК Ветово следва да
бъде отменено.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните,
дадените от касационната инстанция указания и взе предвид тълкуването на закона,
направено с решение № 13 от 24.09.2020 г. по к. д. № 5/2020 г. на
Конституционния съд на Република България, приема за установено следното:
Оспореното решение за предсрочно прекратяване на пълномощия на кмет на
община е издадено от материално и териториално компетентен орган - ОИК Ветово,
постановено е в предписаната от закона писмена форма и съдържа правни и
фактически основания за неговото издаване. При приемането му са спазени правилата
за кворум и мнозинство като съдът не констатира в административното
производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Административният акт обаче противоречи на материалния закон.
В отменителното решение на касационната инстанция е прието, че правното
значение на уведомяването на председателя на ОбС и на ОИК, което се изисква от чл.41,
ал.3 от ЗМСМА, е тези органи да бъдат известени, че е налице несъвместимост
след обявяване на изборните резултати и са предприети действия в насока
преодоляването й. Прието е също, че посочените предпоставки имат само
уведомителен и декларативен характер и неосъществяването им не съставлява
самостоятелно правно основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на
кмета, а конститутивно действие има единствено прекратяване на дейността,
респективно освобождаването от длъжността, несъвместими с тази на кмет.
В писмените си бележки ответният колективен административен орган, чрез
своя председател, оспорва тълкуването на нормата на чл.41, ал.3 от ЗМСМА,
дадено в решението на ВАС. То е определено като „иновативно“, изолирано и в
противоречие със закона и досегашната практика на ВАС, обективирана в
приложените към бележките копия от съдебни решения.
Съдът, в настоящия състав, намира, че е обвързан от задължителните,
съгласно чл.224 от АПК, указания на касационната инстанция по тълкуването и
прилагането на посочената разпоредба. Административният съд няма правомощието
да проверява правилността на решението на ВАС, още повече, че прочитът на
закона в него напълно съответства на тълкуването му в цитираното решение на
Конституционния съд на Република България. Поради това в настоящото решение
уведомяването или неуведомяването на председателя на ОбС Ветово и на ОИК Ветово
за предприетите от жалбоподателя действия за отстраняване на състоянието на
несъвместимост не следва да бъдат разглеждани като предпоставки, чиято липса води
до предсрочно прекратяване на пълномощията му като избран кмет, а ще бъдат
обсъждани само в контекста на това дали чрез тях се демонстрира воля от негова
страна за отстраняване на това състояние.
На следващо място, с решението на касационната инстанция като неоснователна
е приета тезата на жалбоподателя, според която извършването на търговска
дейност е фактически въпрос, поради което, само по себе си, наличието на
незаличена регистрация като едноличен търговец,
не може да се да се приравни на извършването на такава дейност. По този
въпрос, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, в решението на ВАС е
препратено към съответната част от мотивите на решението на Административен съд
– Русе, постановено при предходното разглеждане на делото. Поради това следва
да се приеме, че разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗМСМА, към която препраща ал.3
на същата разпоредба, предвиждаща, в относимите й части, че кметовете на общини
не могат да извършват търговска дейност по смисъла на ТЗ, следва да се тълкува
в смисъл, че такава дейност се извършва до момента на нейното прекратяване, който
момент съвпада със заличаването на едноличния търговец от търговския регистър
(арг. от чл.60а, ал.1, т.1 от ТЗ). Прекратяването на търговската дейност не е
равнозначно на нейното прекъсване, посредством фактическото й преустановяване през
определен период, но при запазена регистрация като ЕТ.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
обявен за кмет на Община Ветово с решение № 160МИ/04.11.2019 г. на ОИК Ветово,
избран за такъв след провеждане на общинските избори през 2019 г., т.е.
едномесечният срок по чл.41, ал.3 от ЗМСМА изтича на 04.12.2019 г. Към момента
на избора му за кмет, жалбоподателят бил регистриран като едноличен търговец
(ЕТ) с фирма „Медисън-М.М.“, с ЕИК *********. На 25.11.2019 г., с пълномощно
рег. № 935/25.11.2019 г., заверено от Нермин Кязимова, зам.-кмет на Община
Ветово, жалбоподателят, в качеството на ЕТ „Медисън – М.М.“, упълномощил три
лица – Г. И. М., К.К.С. и Т.А.И., да го представляват пред ТД на НАП, НОИ; да
подписват, подават и получават документи във връзка със заличаване на посочения
едноличен търговец, да представят в НОИ архив на ведомости на фирмата. С пълномощното
на пълномощниците са дадени права и да представляват едноличния търговец пред
Агенцията по вписванията, като подават и получават документи за заличаването му.
Само на Г.М. била учредена представителна власт и да подава по електронен път и
със собствен електронен подпис всички документи във връзка със заличаване на
едноличния търговец. На 03.12.2019 г., с вх.№ ОбС-80М-106-2 от същата дата,
жалбоподателят депозирал уведомление до председателя на Общински съвет –
Ветово, с което го уведомил, че съгласно чл.41, ал.3 от ЗМСМА е предприел
необходимите мерки в срок за заличаване на ЕТ „Медисън – М.М.“. Посочил е, че
фирмата не развива търговска дейност от 2007 г., а процедурата е дълга и отнема
време. На същата дата, с вх.№ 01/03.12.2019 г. на Общински съвет – Ветово, е
подадена и декларация по чл.35, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ, в качеството на лице,
заемащо публична длъжност по ЗПКОНПИ – кмет на Община Ветово, за настъпила
промяна в декларираните обстоятелства, а именно че е освободен от длъжността
„управител“ в търговско дружество „АПИДП-ИП-д-р М. – Медисън“ ЕООД и не е негов
собственик. Установява, че на 27.11.2019 г. жалбоподателят е прехвърлил
дружествените си дялове (т.е. целия капитал) в това търговско дружество –
„Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ-индивидуална практика-д-р
М. – Медисън“ ЕООД и е освободен от длъжността „управител“ на същото. Тези
обстоятелства са вписани в търговския регистър на 03.12.2019 г., т.е. преди
изтичане на едномесечния срок по чл.41, ал.3 от ЗМСМА.
От показанията на св.М. и св.С. се установява, че работят в счетоводна къща
„Инфоконт“ ЕООД, която е обслужвала счетоводно жалбоподателя, като регистриран
едноличен търговец. Св.М. е и управител на посоченото търговско дружество. В
това качество свидетелите били упълномощени от него с пълномощно рег. №
935/25.11.2019 г., заверено от Н. К., зам.-кмет на Община Ветово. В
счетоводната къща се съхранявали ведомостите за заплати и други документи на ЕТ
„Медисън – М.М.“, които, преди заличаването му като търговец, следвало да бъдат
комплектовани и предадени на НОИ по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на
прекратени осигурители без правоприемник. Към датата на пълномощното св.М. била
в отпуск поради временна неработоспособност, дължаща се на счупване на горния
край на раменната кост, с начален момент на временната неработоспособност
22.11.2019 г., продължавана с последващи болнични листи до 09.02.2020 г. От нейните
показания се установява, че в резултат на счупването на ръката й тя била обездвижена
до около 15.12.2019 г., след което започнала да подготвя документите на
посочения едноличен търговец за предаването им в НОИ. Разпитана в качеството на
свидетел, К.С. (второто лице по пълномощното) заявява, че управителката на
счетоводната къща – М., й се обадила около средата на месец декември 2019 г.
като й казала, че трябва да подготвят документите на едноличния търговец за
предаването им в НОИ с оглед предстоящото му заличаване в търговския регистър. Тогава
св.С. научила, че тя също е включена в пълномощното, което й било изпратено от М..
На 19.12.2019 г., под вх.№ 5501-17-100 от същата дата, С., действаща в
качеството на пълномощник на ЕТ „Медисън-М.М.“, депозирала заявление –
декларация по чл.5, ал.10 от КСО в ТП на НОИ – Русе. В заявлението е посочено,
че осигурителят е имал наети лица, поискано е насрочването на дата за
приемо-предаването на документите, които се отнасяли за периода от 2003 г. до
април 2009 г. Според чл.10, т.3, б.“в“ от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, при заличаване на едноличния търговец към
заявлението се прилага и удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО. Поради извършена
проверка по чл.22, ал.4 на осигурителя по разходите на държавното обществено
осигуряване, приключила с констативен протокол № КП-5-17-00706047/20.01.2020 г.
и извършеното приемо-предаване на документи с протокол № 5519-17-5/23.01.2020
г., исканото удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО било издадено едва на
23.01.2020 г. - удостоверение № 5502-17-5/23.01.2020 г. От доказателствата се
установява, че исканото със заявление А1 вписване на заличаването на едноличния
търговец било извършено в търговския регистър на 30.01.2020 г.
В мотивите на решение № 13 от 24.09.2020 г. на КС по к. д. № 5/2020 г. е
прието, че отстраняването на несъвместимостта може да бъде постигнато
единствено чрез волеизявление на лицето за прекратяване на едното от двете
паралелно съществуващи правоотношения, по които то е страна. Посочено е, че
самата разпоредба на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА не само не забранява, но и
предполага съдът да анализира и тълкува всяко действие, което лицето, намиращо
се в състояние на несъвместимост, е предприело или е следвало да предприеме за
нейното отстраняване. Отбелязано е, че в този текст не е посочено като
изискване "необходимите действия" да са породили крайния си резултат
и да са настъпили свързаните с тях правни последици, както и че разпоредбата
изисква тези действия "да бъдат предприети",
т.е. да бъде демонстрирана категорично
волята на лицето, намиращо се в състояние на несъвместимост, да приведе
положението си в съответствие със законовите изисквания. Така евентуалните
негативни последици от неизпълнението на задължението би следвало да настъпят
само при неосъществяването на факти, които са под контрола и във властта на
задължения субект, а не са в зависимост от външни фактори. В решението
Конституционният съд изяснява ролята на предвидения в чл.41, ал.3 от ЗМСМА срок
– през този срок лицето, намиращо се в състояние на несъвместимост, има
възможност да направи избор относно това, кое от двете несъвместими
правоотношения желае да запази – дали да продължи да бъде кмет, при което
трябва да предприеме действия за прекратяване на дейността, респ. освобождаване
на длъжността по чл.41, ал.1 от ЗМСМА, или да запази тази длъжност/дейност, при
което ще следва да подаде оставката си като кмет съгласно чл.41, ал.1, т.1 от ЗМСМА.
Подчертава се, че негативните правни последици на разпоредбата на чл.42, ал.1,
т.5 от ЗМСМА настъпват не автоматично, а само
при бездействие на лицето за прекратяване на несъвместимост в посочения в
закона срок и при предвидената процедура, която на свой ред включва
индивидуална преценка по същество от компетентния орган (в случая общинската
избирателна комисия), която преценка, от своя страна, подлежи на съдържателен
контрол от съдилищата.
В отменителното решение на ВАС също е
указано, че съдът дължи преценка дали предприетите от жалбоподателя действия
манифестират ясно намеренията му и направения избор относно осъществяваната от
него дейност - да изпълнява функциите си на публичната длъжност, за която е
избран, а не да продължи такава в частна полза. Дадени са указания, според
които непостигането на резултата, който предписва разпоредбата на чл.41, ал.3
от ЗМСМА в едномесечния срок, следва да бъде обсъдено с оглед конкретиката на
казуса, като се вземе предвид дали това е зависело от волята на лицето и
доколко то е предприело зависещото от него.
Съобразявайки горните указания по
тълкуването на закона съдът намира, че късното заличаване на регистрацията на
жалбоподателя като ЕТ „Медисън – М.М.“ обективно се дължи не на неговите
действия, а на претовареността на органите на НОИ. Според чл.22, ал.4, in fine
от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. исканото удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО
може да бъде издадено едва след приключване на проверката по разходите на
държавното обществено осигуряване, а същата е приключила едва на 20.01.2020 г.,
съответно документите са били предадени на 23.01.2020 г. В едномесечния срок по
чл.41, ал.3 от ЗМСМА жалбоподателят е извършил множество действия, ясно
манифестиращи намерението му да отстрани състоянието на несъвместимост, което,
в крайна сметка, е било отстранено окончателно, със заличаването на едноличния
търговец от търговския регистър на 30.01.2020 г. Това обстоятелство е настъпило
след постановяването на оспореното решение, но е свързано с юридически факти,
реализирали се в хода на административното производство, поради което следва да
бъде взето предвид, съгласно чл.142, ал.2 от АПК. Както основателно сочи
процесуалният представител на жалбоподателя в писмените си бележки, такива
действия, явно демонстриращи неговото намерение за прекратяване на състоянието
на несъвместимост с изборната публична длъжност, са: упълномощаването от
25.11.2019 г. на лица, които от негово име да предприемат действия по
заличаването на едноличния търговец, прехвърлянето на дружествените дялове и
освобождаването му като управител на „Амбулатория за първична извънболнична
дентална помощ-индивидуална практика-д-р М. – Медисън“ ЕООД, извършено на
27.11.2019 г. и вписано в търговския
регистър на 03.12.2019 г., подаването на 03.12.2019 г. на уведомление до
председателя на Общински съвет – Ветово, в което изрично е посочено, че
действия по заличване на едноличния търговец са предприети, но те ще отнемат
време, както и подаването на същата дата на декларация по чл.35, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ до председателя на Общински съвет – Ветово за освобождаването му като
управител и едноличен собственик на капитала на посоченото търговско дружество.
Вярно е, че, както сочи и ответника по
жалбата, упълномощаването не освобождава упълномощителя от задължението да
извърши правните действия, за които е упълномощен пълномощника, нито го лишава
от правото да ги извърши лично или чрез друго упълномощено лице. В случая
обаче, видно от показанията на св.М. и св.С., цялата счетоводна документация на
ЕТ „Медисън – М.М.“, включително ведомости и други книжа за предходни периоди,
фактически е била съхраняван в счетоводната къща, където работят свидетелите –
„Инфоконт“ ЕООД, а нейното компектоване и предаване в НОИ е необходимо условие
за издаването на удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО. Поради това съдът намира,
че в конкретния случай жалбоподателят не е разполагал с възможността да
упълномощи друго лице, което да извърши тази дейност. От показанията на св.М. и
представените болнични листи се установява, че същата до 15.12.2019 г. е била
обездвижена поради счупване на ръката. Действително, по отношение на св.С. не
се установява да са били налице обективни пречки в периода от 04.11.2019 г. до
15.12.2019 г. да предприеме необходимите правни и фактически действия по
заличаването на посочения едноличен търговец. От показанията на св.С. обаче се
установява, че тя е била уведомена за необходимостта за тяхното предприемане и
й е било изпратено пълномощното за тяхното извършване едва около средата на
месец декември 2019 г. Макар св.М., като пълномощник и управител на търговското
дружество, с което са възникнали неформални отношения по договор за поръчка във
връзка с възложеното заличаване на едноличния търговец, да е била длъжна, по
арг. от чл.284, ал.1 от ЗЗД, да информира жалбоподателя за невъзможността лично
да подаде заявлението-декларация по чл.5, ал.10 от КСО в срока по чл.41, ал.3
от ЗМСМА или да възложи това в посочения срок на някое от другите две
упълномощени лица да извършат това, също разполагащи с представителна власт,
съгласно чл.39, ал.2 от ЗЗД, то забавянето при възлагането на тази дейност е
разбираемо предвид състоянието на М.. Установеното забавяне на пълномощниците
при подаването на заявлението-декларация (същото, както беше посочено, е
депозирано в НОИ на 19.12.2019 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по
посочената разпоредба на 04.12.2019 г.) не може да обоснове извод за липса на
категорично изразена воля от страна на жалбоподателя за прекратяване на
състоянието на несъвместимост посредством преустановяване на развиваната
търговска дейност. Както беше посочено, налице са множество други предприети от
него действия, която ясно сочат наличието на подобно намерение, а освен това
забавянето се дължи на обективна причина – счупването на ръката на М., която
сама не уведомила своевременно своята служителка – св.С. и не й предала пълномощното,
подписано от жалбоподателя още на 25.11.2019 г. Макар и подадено след срока по
чл.41, ал.3 от ЗМСМА, не се установява жалбоподателят да е оттеглял заявлението
си за заличаване на ЕТ „Медисън – М.М.“ или по друг начин да е изразявал
несъгласието си с това действие. В крайна сметка посоченият едноличен търговец
е бил заличен на 30.01.2020 г.
По изложените съображения следва да се
приеме, че предприетите от жалбоподателя действия по един безсъмнен начин
демонстрират неговата воля да прекрати състоянието на несъвместимост като
преустанови всякаква търговска дейност, което в крайна сметка било сторено.
Обстоятелството, че действията по заличаване на посочения едноличен търговец са
извършени след срока по чл.41, ал.3 от ЗМСМА не водят до обратен извод,
доколкото се установява, че забавянето при тяхното извършване се дължи на
обстоятелства от обективен характер, а не на промяна в намерението на лицето,
избрано на обсъжданата публична длъжност. По изложените съображения оспореното
решение на ОИК Ветово се явява незаконосъобразно – поставено в противоречие с
материалния закон, което обстоятелство е основание по чл.146, т.4 от АПК за
неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски в настоящото и предходното производства,
включително тези в производството пред ВАС, съгласно чл.226, ал.3 от АПК. Според
представения от жалбоподателя списък същите възлизат общо на 8950 лева. Ответникът
по жалбата е релевирал възражение по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение. Предвид правната
сложност на делото съдът намира същото само частично основателно – само по
отношение на заплатеното в рамките на настоящото производство адвокатско
възнаграждение от 5000 лева. Същото следва да бъде намалено до размера,
уговорен и заплатен при първоначалното разглеждане на делото от
административния съд – в размер на 1000 лева. Така в полза на жалбоподателя
следва да бъде присъдена сумата от 4950 лева – деловодни разноски. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от
ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Централната избирателна
комисия, тъй като именно тя има качеството на юридическо лице съгласно чл.46,
ал.2 от ИК и чл.2, ал.2 от Правилника за организацията на дейността на
Централната избирателна комисия, структурата и функциите на нейната
администрация.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.М., с ЕГН **********,***, решение
№ 172-МИ/22.01.2020 г. на Общинска избирателна комисия - Ветово, с което
предсрочно са прекратени пълномощията му като избран кмет на Община Ветово и е
обезсилено удостоверение № 21/04.11.2019 г. на ОИК-Ветово.
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия,
представлявана от председателя К. С. Н., да заплати на М.Х.М., с ЕГН **********,
сумата от 4950 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: