№ 2620
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Я.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление
№ 06-001248/21.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ)-Враца, с което на жалбоподателя на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ)
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон, тъй като правоотношението между „Я.“
ЕООД и АНГ. е възникнало по силата на граждански договор, размерът на наложената
имуществена санкция е несправедлив, а случаят е маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от П.И. –
управител, и от адв. О. – упълномощен защитник, която поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ДИТ-Враца, редовно уведомен, се представлява
от юрк. К., като същата пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно поради безспорно доказано нарушение. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „Я.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, представлявано от управителя
П.И., е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда и като такъв е адресат на разпоредбите на Кодекса на труда и нормативните актове,
свързани с прилагането му.
На 05.07.2021 г., в обект, стопанисван от дружеството – жилищна група с част за
обществено обслужване в гр. София, местност Витоша, ВЕЦ Симеоново, служители при
ДИТ, в т.ч. и свид. Ц.Г.П. – старши инспектор при ДИТ-Враца, извършили проверка по
1
спазване на трудовото законодателство. По време на проверката в обекта бил заварен АНГ.,
който полагал труд. На лицето била дадена декларация, в която същият собственоръчно
отразил, че работи при „Я.“ ЕООД от 05.07.2021 г. на длъжност строителен работник, с
работно време от 8.00 часа до 17.00 часа, с един почивен ден – неделя, с една обедна почивка
и две други по 15 минути, без да има сключен трудов или граждански договор.
За установените нарушения – общо 10 на брой, бил съставен протокол за извършена
проверка № ПР 2123260, връчен на 09.07.2021 г. на управителя на дружеството с дадени
задължителни предписания.
За така констатираното нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на
09.07.2021 г. свид. Петрова съставила АУАН № 06-001248 срещу „Я.“ ЕООД. АУАН бил
връчен лично на представляващия дружеството на същата дата. В срока по чл. 44 от ЗАНН
не били депозирани възражения.
Въз основа на посочения АУАН, на 21.07.2021 г. директорът на ДИТ-Враца,
упълномощен съгласно Заповед № З-0791/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, издал обжалваното НП № 06-
001248/21.07.2021 г., с което на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1,
ал.2 от КТ.
С жалбата срещу процесното НП в ДИТ-Враца бил представен и договор за изработка
от 02.07.2021 г., сключен между „Я.“ ЕООД, в качеството на възложител, и АНГ., в
качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят приемал да извърши за своя
сметка и на свой риск СМР по събиране и пренасяне на строителни отпадъци от процесния
обект. Изпълнителят се задължавал да извърши възложеното в срок до 06.07.2021 г. срещу
възнаграждение от 60 лева.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства – протокол за извършена проверка № 2123260 на ДИТ-Враца, Заповед № З-
0551/02.07.2021 г. и Заповед № З-0791/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, справка изх.
№ 22388213298189/06.07.2021 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ,
справка от информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, декларация на А.Н.А. от 05.07.2021 г., трудов договор № 5 от 06.07.2021 г. между
„Я.“ ЕООД и А.Н.А. с приложената към него длъжностна характеристика, служебна
бележка, заявление; както и от показанията на разпитания актосъставител Ц.Г.П..
Показанията на свид. Ц. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При
проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с
установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се
подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.
Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и
приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
Съдът не кредитира показанията на свид. АНГ., доколкото същите са изолирани,
нелогични и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Изложените от свидетеля твърдения съдът приема за защитна теза в полза на
жалбоподателя. От една страна, съдът констатира разминаване на показанията на свид. АНГ.
с писмените доказателства по отношение на времевия отрязък – в хода на съдебното
следствие същият посочи, че е имал сключен договор с дружеството-жалбоподател за срок
от 20 работни дни и прекратен през месец август, а в чл. 5 на представения пред ДИТ
договор за изработка между „Я.“ ЕООД и А., сключен на 02.07.2021 г., срокът е до
2
06.07.2021 г. – тоест за 4 дни. От друга страна, доколкото А. заяви пред съда, че може да
чете и пише, съдът намира за нелогично обяснението му, че собственоръчно отразеното от
него в писмената му декларация (че работи при „Я.“ ЕООД от 05.07.2021 г. на длъжност
строителен работник, с работно време от 8.00 часа до 17.00 часа, с един почивен ден –
неделя, с една обедна почивка и две други по 15 минути, без да има сключен трудов или
граждански договор) е било продиктувано от проверяващите дружеството, доколкото
същите не се явяват по никакъв начин заинтересовани от такива действия. Свид. А.
отговаряше и уклончиво и несигурно, с оглед на което и на всичко гореизложеното съдът не
се довери на показанията му.
Приложеният по делото договор за изработка от 02.07.2021 г., сключен между „Я.“
ЕООД, в качеството на възложител, и АНГ., в качеството на изпълнител, също противоречи
на останалата част от доказателствената съвкупност и основно на декларацията на А. от
05.07.2021 г., в която същият е посочил, че работи за „Я.“ ЕООД от 05.07.2021 г. без
сключен граждански договор, поради което съдът намира, че процесният договор за
изработка вероятно е бил изготвен след състоялата се проверка от ДИТ, с цел да бъде
прикрито реално съществуващото трудово правоотношение между „Я.“ ЕООД и АНГ., с
оглед на което същият не следва да бъде кредитиран като годно писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени
от лица, притежаващи материална и териториална компетентност, съгласно чл. 416, ал. 1 и
ал. 5 от КТ и приобщените по делото Заповед № З-0551/02.07.2021 г. и Заповед № З-
0791/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на
нарушението в акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
3
материалноправна гледна точка.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „Я.“ ЕООД е ангажирана
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В
контекста на установената и доказана в хода на съдебното дирене фактическа обстановка,
съдът отчита като изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е извършено
посоченото в НП нарушение. Това е така, защото съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ „отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат САМО като трудови правоотношения“, като
преценката дали един договор и трудов или граждански се прави конкретно за всеки един
случай. Посоченото представлява принципна постановка и към изключенията от нея трябва
да се подхожда прецизно. Установи се от декларацията на А. А., че същият е предоставил
своята работна сила на „Я.“ ЕООД – жалбоподател, и осъществява трудова дейност в
неговия обект. Този факт се потвърждава от показанията на актосъставителя, който лично и
непосредствено е възприел полагането на труд от свид. А. в обекта на жалбоподателя. А., в
написаната и подписана от него декларация, е посочил условията, при които работи, като
тези условия изцяло покриват критериите на трудово правоотношение, което следва да бъде
обективирано в сключване на писмен трудов договор. Общоизвестно е, че по силата на
трудовия договор, така както е регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време, трудово възнаграждение и т.н. От установената и неоспорена
фактическа обстановка е видно, че се касае за прикрито трудово правоотношение. Всичко
изложено дотук е само с цел обосноваване на съществуващото трудово правоотношение,
което неоснователно се оспорва от жалбоподателя. Основният факт (отрицателен) - липсата
на сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и лицето А. А. към момента на
проверката е категорично доказан, изводим е от приобщените по делото писмени
доказателства – справка изх. № 22388213298189/06.07.2021 г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, справка от информационната система на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, декларация на А.Н.А. от 05.07.2021 г., трудов
договор № 5 от 06.07.2021 г. между „Я.“ ЕООД и А.Н.А. с приложената към него
длъжностна характеристика, служебна бележка, заявление. Основният факт не се оспорва и
от жалбоподателя. Доколкото този извод по никакъв начин не е опроверган по единствения
възможен начин – чрез представяне на доказателства за обратното, а съгласно разпоредбата
на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила
до доказване на противното, за съда няма съмнение, че е налице съставът на посоченото
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предвид посоченото по-горе, съдът прие, че „Я.“ ЕООД е осъществил състава на
вмененото нарушение на трудовото законодателство. В конкретния случай в акта и НП
административното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ. Тази разпоредба императивно вменява задължение на работодателите в РБ при наличие
на трудови правоотношения да сключват с работника писмен трудов договор – задължение,
чието неспазване води до санкциониране по КТ.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се
изследва въпросът за наличието на вина.
На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който
наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ се наказва с имуществена санкция в размер от
1500 до 15 000 лева. Съдът намира, че наложеното наказание е законосъобразно, тъй като
административнонаказващият орган е наложил наказание в минималния установен от закона
размер, а именно 1500 лв., което е съответно на обстоятелството, че е налице първо
констатирано нарушение на дружеството.
Същевременно процесното нарушение не може да бъде третирано като маловажно,
съобразно специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която изважда нарушението по
чл. 62, ал. 1 от КТ от кръга на маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
4
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-
въззивник е ангажирана правилно. Поради тези причини наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но
административнонаказващият орган има право и своевременно претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно. На
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на
учреждението, чийто орган е издал акта, сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001248/21.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „Я.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ,
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62,
ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН „Я.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5