Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 22.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8027 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №70017 от 18.03.2020г.,
постановено по гр.дело №28500/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, са отхвърлени
предявените от К.О.А. с ЕГН:********** срещу „Ю.Б.“АД с ЕИК:*******, искове с
правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146 и чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузите на чл.1, ал.1, З и 5; чл.2, ал.1-4; чл.6, ал.2 и 4; чл.22, ал.1 и 2
от договор за кредит за покупка на недвижим имот №******от 15.05.2008г. между
ищеца К.А. и съпругата му М. А.от една страна като кредитополучатели и ответника
„Ю.Б.“АД от друга страна ка то кредитодател, поради неравноправния характер на
клаузите по смисъла на ЗЗП. Ищецът е осъден да заплати на ответника 1000 лева разноски
по производството.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца К.О.А.. Жалбоподателят поддържа, че правилно е
установено от първостепенния съд, че процесните договорни клаузи не са
индивидуално уговорени, както и че той притежава качеството на потребител по
смисъла на ЗЗП. Твърди, че противно на приетото от СРС клаузите са
неравноправни, тъй като изцяло прехвърлят валутния риск върху потребителя и не
е съставена по прозрачен начин така, че потребителят да може да прецени на
основание на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването
на кредитния договор в чуждестранна валута. Реално кредитът бил усвоен в евро и
липсвал реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в
швейцарски франкове. Наличието на клаузата на чл.22 от договора не
представлявала достатъчна гаранция за добросъвестност на кредитодателя, който
само формално посочвал опасността от евентуална промяна на валутния курс.
Твърди също така, че обжалваното решение е в противоречие както с правото на ЕС
и практиката на СЕС, така и с практиката
на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
„Ю.Б.“АД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Споделя крайния извод на СРС за валидност на оспорените от ищеца
клаузи от договора и твърди, че същите са индивидуално договорени между
страните, включително и за валутата по кредита. Кредитополучателите имали
достатъчно време (поне 1 месец) и възможност да преосмислят всички клаузи на договора
преди неговото сключване, което се установявало от обясненията на ищеца по реда
на чл. 176 от ГПК в о.с.з. на 25.02.2020г. и които не били обсъдени от
първоинстанционния съд. Твърди, че клаузите, касаещи размера и валутата на
отпуснатия кредит (чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2, изр. 1 от процесния Договор) се
включват в понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на Директива 93/1
З/ЕИО и са ясни и разбираеми, поради което не следва да се разглежда
неравноправност по смисъла на ЗЗП. Ищецът усвоил отпуснатия му кредит в
швейцарски франкове, но доколкото същият бил сключен за точно определена цел- закупуването
на недвижим имот с продажна цена договорена в евро, била включена клаузата на
чл.2, ал.4, вр.ал.2 и 3 от договора за превалутиране в евро. Рискът от
повишаване на курса на швейцарския франк бил предвидим за кредитополучателя, който
имал възможност да проучи и да прецени риска от поемане на задължение в чужда
валута, още повече че имал висше икономическо образование и следователно- познания
в областта на икономиката над средните. С клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2 от договора
ответникът добросъвестно предупредил ищеца за възможността от изменение на курса
на швейцарския франк спрямо еврото и лева и за икономическите последиците от
това. Влошаването на положението на кредитополучателя било резултат от
обективно настъпил факт, извън волята и възможностите за влияние на която и да
е от страните. Валутният риск бил разпределен равномерно между двете страни,
тъй като било възможно както повишаване, така и понижаване на курсовете на
валутите. Моли обжалваното решение на СРС да бъде потвърдено и претендира
разноски за въззивната инстанция.
В
отговора на ответника е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба, с която
оспорва постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за
прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2, изр.1 от договора
за кредит, като недопустимо- постановено от родово некомпетентен съд. Твърди,
че тези клаузи касаят размера на кредита и валутата, поради което всъщност се
оспорва действителността на съществени за кредитното правоотношение уговорки и
на основание чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на предявените искове е равна на
стойността на съответните оспорени договорни клаузи, или в случая- на 214930
швейцарски франка и същите подлежат на разглеждане от окръжен съд като първа
инстанция. Моли решението да бъде
обезсилено в тази част и делото в същата част- изпратено на СГС за образуване
на първоинстанционно производство.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав не споделя изложените от ответника доводи за
подсъдност на част от предявените искове на окръжен съд като първа инстанция
поради това, че същите са оценяеми и с цена на иска над 25000 лева. Установителните искове за
прогласяване нищожност на договорни клаузи като неравноправни са неоценяеми. В
разпоредбата на чл.69, ал.1 ГПК липсва правило за определяне цената на иск за
оспорване съществуването само на отделна клауза от договора, поради което при
липса на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по
правилата на чл. 69, ал. 1 ГПК, както и за определяне приблизителна цена на иска
по чл. 70, ал. 3 ГПК, същият е
неоценяем. В случая не се поддържа нищожност на целия договор и ищецът не
отрича наличието на валидно правно основание на вземанията на кредитора-ответник,
като в подадената искова молба същият заявява, че претендира нищожност на посочените клаузи
доколкото те обосновават валутна разлика. Относителната
тежест на всяка от тях спрямо цялото задължение е неопределяема, поради което е невъзможно да се определи цена на исковете и последните са неоценяеми. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС- Решение
№76/15.07.2016г. по т.д.№888/2015г. на І г.о., Решение №72 от 02.08.2016г. по
т.д.№686/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС и други.
По правилността на
решението въззивният съд намира следното:
Между страните не се спори, че между тях е сключен
процесният договор за кредит за покупка на недвижим имот №******от 15.05.2008г.
В чл.1, ал.1, 3 и 5 е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателя кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 130000 евро по курс "купува" на швейцарския франк към евро на
"Ю.И Е Д.България"АД в деня на усвояване на кредита, за покупка на
описания в същата клауза недвижим имот. В деня на усвояване на кредита страните
подписват приложение №1 към договора , в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Курс
„купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс
„продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката. Съгласно чл.2, ал.1-4 от договора разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
и се ползва от последния при служебно превалутиране от банката в евро по
търговски курс "купува" на швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или
евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката. Според чл.6, ал.4 от договора, курс
„продава“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официален курс
„купува“за евро към лева на банката, разделен на официален курс „продава“ за
швейцарски франк към лева на банката за съответния ден. В чл.22, ал.1 и 2 от
договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по
чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6,
ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Декларира също така, че изцяло е
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
На първо място въззивният съд намира за необходимо
да отбележи, че споделя формираната последователна практика на ВКС в решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. №
420/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. №
761/2008 г., на ВКС, ТК, І т.о., решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. №
566/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 105 от 30.06.2011 г. по т.д. №
944/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50 от 30.07.2019 г. по т.д. №
1883/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 52 от 10.06.2020 г. по т.д. №
920/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о., и др., съгласно които при спор относно
точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на
договора, при спазване на предвидените в чл. 20 от ЗЗД критерии - при
тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в
договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само
изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя
нейното съдържание. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на
систематичното й място в договора и общия му смисъл. Уговорките в договора и
използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла,
който следва от целия договор, като при определени от закона случаи
използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са
съобразени с обичая. Освен това при тълкуването следва да бъдат съобразявани
логическите и граматически правила. Съдът извършва тълкуването на договора, прилагайки
установените в чл. 20 от ЗЗД критерии за това, като е задължен да използва
всички, а не избирателно само някои от тях. При тази дейност съдът не е
обвързан от изразените от страните становища по тълкуването на договора, тъй
като тези становища може да не отразяват действително постигнатото между
страните съгласие при сключване на договора, нито да са съобразени с нормативно
установените критерии за тълкуване. Съдът е длъжен да изясни действителната
воля на страните към момента на сключване на договора, поради което заявената
от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора не е
задължителна за него. При несъгласие на страните с извършеното от
първоинстанционния съд тълкуване на неясните клаузи от договора и изразени във
въззивната жалба оплаквания за нарушаване на критериите на чл. 20 от ЗЗД,
въззивният съд следва да обсъди тези оплаквания, като извърши на свой ред
тълкуване на тези клаузи. При това той също може да стигне до самостоятелни
изводи за тяхното съдържание, различни от тези на страните.
С оглед спецификата на конкретния
случай следва да бъде съобразена също така задължителната практика на СЕС по
приложение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17 и решение от 20.09.2017г.
по дело С-186/16), както и от константната практика на ВКС (решение №295/22.02.2019 г. по
т.д.№3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №384/29.03.2019г. по
т.д.№2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №294/27.03.2019г. по
т.д.№1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №314/29.07.2019г. по
т.д.№1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №67/12.09.2019г. по
т.д.№1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №155/24.01.2020г. по
т.д.№2561/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.) относима към неравноправни клаузи в
потребителски договори в хипотеза на банков кредит, по които цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната (резервната
съгласно чл.29 от ЗБНБ) валута на страна, а не в чуждестранната валута (в
случая швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор. Предоставеният по
силата на процесния договор кредит е остойностен в чуждестранна валута-
предоставен е кредитен лимит от равностойността в швейцарски франкове на сумата
от 130 000 евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро
на банката в деня на усвояване на кредита и е поето задължение за погасяване в
същата чуждестранна валута. В горепосочената практика на ВКС е прието, че в такива
случаи кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута
на страната, като именно в тази светлина са изследвани критериите за
неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане на валутния риск
само от потребителя (кредитополучателя).
По отношение на всички оспорени от
ищеца клаузи от процесния договор за банков кредит настоящият състав намира, че
от събраните по делото доказателства не установяват индивидуално уговаряне на същите.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2-4 от ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени,
не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора. Когато
търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него. Противно на изложеното
от ответника индивидуалното уговаряне не означава възможност за избор на
основните параметри на кредита (валута, сума и срок на погасяване), тъй като тези
параметри са част от основния предмет на договора за кредит по смисъла на чл.145,
ал.2 от ЗЗП. Индивидуално уговаряне означава не само, че потребителят е имал
абстрактната възможност да измени някоя от предложените му клаузи на договора, но
и че в крайния вариант на договора тази клауза е отразила резултата на проведени
преговори между търговеца и потребителя, т.е. не е само потвърдена от
потребителя в типова бланка на търговеца, а първият фактически е определил
нейното съдържание чрез изменение на тази типова бланка. В конкретния случай при
доказателствена тежест на ответника, същият не е установил с позволените от
закона доказателствени средства воля на потребителя за изменение на която и да
е от клаузите на договора, или такава да е била предмет на преговори. Липсват
каквито и да било доказателства по делото за отправено от потребителя- ищец искане
за промяна в клаузите, което да е достигнало до единствения орган на ответника,
имащ правото да изменя типовите договори, а именно централното управление на
банката.
Относно клаузите на чл.1, ал.1, З и 5; чл.2, ал.1-4 от договора:
Съгласно даденото от СЕС тълкуване
на разпоредбите на чл. 3, параграф 1, чл. 4, параграф 2 и чл. 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 145, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 146, ал. 1
и, ал. 5 от ЗЗП, което е задължително за националните юрисдикции на държавите
членки на Европейския съюз по отношение на тълкуването на понятието
"основен предмет", възможността
за преценка за неравноправност на клаузи от основния предмет на договора съществува
само в случай, че те са неясни и неразбираеми. Според множество решения на СЕС
чл.4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО установява изключение от механизма за
контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази
директива система за защита на потребителите, но само при условие, че клаузата
е изразена на ясен и разбираем език. Поради това разпоредбата на чл. 4,
параграф 2 от Директивата трябва да се тълкува ограничително (в този смисъл решение по дело C-26/13, т.42; решение по
дело C-96/14, т.31; решение по дело С-186/16, т.34). Изискването за
съставяне на договорната клауза на ясен и разбираем език се прилага и по
отношение на клаузата, попадаща в обхвата на понятието "основен предмет на
договора" или "съответствие на цената и възнаграждението, от една
страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга" по
смисъла на член 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО. При условие, че такава клауза е
изразена на ясен и разбираем език, същата не се счита за неравноправна и не се
прави преценка на неравноправния й характер (решение по дело С-186/16, т.1, изр.2 от диспозитива; решение по дело
C-484/08, т.32; решение по дело C-26/13, т.68). В т.37 от решение по дело
С-186/16 на СЕС е изразено разбирането, че клауза за погасяване на месечните
вноски по договор в чуждестранна валута в същата валута, в която е бил
договорен (в случая в швейцарски франкове), попада в обхвата на понятието
"основен предмет на договора" по смисъла чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО. Съгласно т.1 от диспозитива на същото решение и т.1 от
диспозитива на определението по дело С-119/17, чл.4, параграф 2 от Директива
93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "основен предмет на
договора" по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза като
разглежданата в главното производство, включена в договор за кредит, изразен в
чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на
която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е
бил договорен, след като посочената клауза определя основна, характеризираща
този договор престация. Поради това такава клауза не може да се счита за
неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език. В
диспозитива на решение от 05.06.2019г. по дело С-38/17 е прието, че чл.3,
параграф 1, чл.4, параграф 2 и чл.6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно
която не е нищожен договор за заем, сключен в чуждестранна валута, който, макар
да уточнява сумата, изразена в национална валута, съответстваща на искането за
финансиране на потребителя, не посочва обменния курс, който се прилага за тази
сума за целите на определянето на окончателния размер на заема в чуждестранна
валута, като едновременно с това предвижда в някоя от клаузите си, че този курс
ще бъде определен в отделен документ от заемодателя след сключването на
договора, когато тази клауза е била изразена на ясен и разбираем език в
съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, доколкото механизмът
за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са
изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, да може да прецени въз основа на точни и
ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора, сред
които по-специално общите разходи по неговия заем; или ако се установи, че
въпросната клауза не е изразена на ясен и разбираем език, когато въпросната
клауза не е неправомерна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива,
или ако е такава, съответният договор може да се изпълнява без нея в
съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 93/13. В настоящия случай волята
на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове, равностойни на 130000
евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита и връщането на кредита на месечни вноски, съгласно
погасителен план, оформен като приложение към договора и представляващ
неразделна част от него, е ясно изразена в клаузите на чл.1, ал.1, З и 5; чл.2,
ал.1-4 и чл.6, ал.2 изр.1 от сключения между страните договор за потребителски
кредит №******от 15.05.2008г. С оглед разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните
могат да уговорят сумата на кредита да бъде отпусната във валута, различна от
националната или резервната за страната, а уговорката за предоставяне на кредит
в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 130000
евро по курс "купува" за швейцарски франк към лева на банката в деня
на усвояване на кредита съдържа основна, характеризираща договора за кредит
престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата
на чл.430, ал.1 от ТЗ. Посоченото от жалбоподателя- ищец, че реален паричен
поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице,
както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на
кредитополучателя в евро, а не в чуждестранната валута швейцарски франкове, не
обуславя извод за сключване на договора в евро (в този смисъл решение №136 от 20.01.2021г. по т.д.№1467/2019г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 168 от 29.01.2021
г. по т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 170 от 16.03.2021 г.
по т.д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
В случая в договора за кредит е
уговорено предоставяне на равностойността в швейцарски франкове на определена
сума в евро по курс "купува" за швейцарски франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита. Към датата на усвояване на кредита 26,05,2008г.
приложимият кръстосан курс за швейцарския франк към евро на банката е 1,653307,
като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 214930
швейцарски франка. При тези уговорки между страните се налага изводът, че
механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс
са изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз основа на
точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора
за кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че доколкото клаузите на чл.1,
ал.1, З и 5; чл.2, ал.1-4 относно валутата, в която се договаря кредитът, касаят
основния предмет на договора и са ясни и разбираеми, съгласно чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП въпросът относно тяхната неравноправност не следва да бъде разглеждан. Ето защо в тази част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Относно клаузите на чл.6, ал.2 и 4, и чл.22, ал.1 и 2
Клаузите на чл.6, ал.2 и 4, и
чл.22, ал.1 и 2 от договора за кредит следва да се разглеждат в тяхната
взаимовръзка съгласно установените в чл.20 от ЗЗД критерии за това. В тези
клаузи от една страна се предвижда, че служебното превалутиране на средствата
на кредитополучателя в лева и евро по негови сметки в банката се осъществява по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на превалутирането, а
от друга страна (чл.22) кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите на чл.6, ал.2 от договора, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. С тези клаузи ищецът е поел за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В чл.22, ал.2 от
договора ищецът е декларирал, че е запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20- 22 от договора и е
съгласен с настъпването им. В частта й,
с която се предвижда приложение на курс "продава" на банката за
швейцарския франк към лева/евро към деня на превалутирането, клаузата на
чл.6, ал.2, изр.2 и ал.4 от договора се явява проявление на поетия от
кредитополучателя с клаузата на чл.22, ал.1 и 2 от договора валутен риск.
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП
изисква клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени
по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал.2 при съмнение относно смисъла
на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. В
частта, предвиждаща служебното превалутиране да се осъществява по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на
превалутирането, клаузата чл.6, ал.2 и ал.4 от договора не отговаря на
изискването за яснота и разбираемост. Не са ангажирани доказателства, че ответникът
е предоставил на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши
разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита и да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на
валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредитът. Включената в договора уговорка, че е възможна промяна на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро
в посока на повишаването им, не води до извод, че потребителят е достатъчно
информиран по смисъла на тълкуването на горепосочените правни норми, дадено от
СЕС. Кредитополучателят е физическо лице- потребител и е икономически
по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение
спрямо банката от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и
на степента си на информираност (независимо от твърдяното и подчертано от
ответника икономическо образование на ищеца, което не е и установено от
доказателствата по делото). Поради това ответникът като икономически по-силната
страна в правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания
относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в
краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете,
свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване
на принципа на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна
информация относно прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, предвид професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът
би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск (в този смисъл решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 170 от 16.03.2021 г. по т.д. № 1901/2019 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.)
По делото не са представени
доказателства (допуснатият в тази връзка свидетел не е доведен от ответника
нито в първата инстанция, нито при допускането му във въззивната инстанция) банката
да е представила на кредитополучателя необходимата информация и че му е
разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита
в швейцарски франкове, въз основа на които да вземе решение, основано на добра
информираност, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи
- договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или
договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута. Съществуването на
известен срок между датата на подаване на искането за отпускане на кредит и
датата на сключването на договора за кредит, само по себе си не може да
компенсира предоставянето от кредитодателя на горепосочената информация. По
този начин банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение клаузите на чл.6, ал.2, изр.2 и ал.4 относно приложимия при
служебното превалутиране курс и чл.22 са довели до значителна
неравнопоставеност между страните. Уговорката на чл.20 от договора не може да
обоснове различен извод, тъй като упражняването на възможността за
превалутиране на кредита е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси. Поради това, че с
посочените клаузи се прехвърля върху потребителя изцяло валутният риск в негова
вреда, то се създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за кредит по смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП (в редакцията
преди изменението с ДВ, бр. 57/2015г.- към момента на сключване на договора).
Предвид изложеното и на основание чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузите на
чл.6, ал.2, изр.2 частта, с която се предвижда приложение на курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на
превалутирането, чл.6, ал.4 и чл.22, ал.1 и 2 са неравноправни, тъй като не са
индивидуално договорени в договора за кредит в чуждестранна валута, последиците
от тях са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същите не са
съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от преминаване на
валутния риск върху него, сключени са в нарушение на принципа за
добросъвестност и създават във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Ето защо в тази част обжалваното решение
следва да бъде отменено като неправилно,
а вместо него постановено друго, с което предявените искове се уважават
като основателни и доказани в същата част.
В останалата си част разпоредбата
на чл.6, ал.2 от договора не нарушава принципа на добросъвестност. Тя предвижда
възможност когато на съответния падеж кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1 от договора и
при наличие на средства в лева или евро по негови сметки в банката,
погасяването да може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в
лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове. Служебното превалутиране осигурява своевременно погасяване на
задълженията по кредита, съответно предотвратява изпадането на
кредитополучателя в забава и не води до неравнопоставеност между страните, ако не е свързано с прилагане на изменящ се
неблагоприятно за кредитополучателя валутен курс.
В заключение и в съответствие с
разпоредбите на чл.26, ал.4 ЗЗД и чл.146, ал.5 от ЗЗП съдът намира за
необходимо да отбележи, че установяването на неравноправния характер на клаузите
на чл.6, ал.2, изр.2 и ал.4 в частта, с която се предвижда приложение на курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на
превалутирането, и чл.22, ал.1 и 2 от договора, възстановява правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи. Процесният договор за кредит може да се прилага и да се
изпълнява и без тези клаузи, тъй като се запазват съществените задължения на
страните по договора за банков кредит- задължението на банката да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, и
задължението на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. При уговорка за предоставяне на кредитен лимит в
равностойността на швейцарски франкове на 130000 евро по курс
"купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на
кредита, и установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на
чл.6, ал.2, изр.2 и ал.4 в частта, с която се предвижда приложение на курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на
превалутирането и чл.22, ал.1 и 2 от договора, кредитът следва да бъде върнат в
уговорения размер и валута- равностойността в швейцарски франкове на 130000 евро
по първоначално определения курс, а именно курс
"купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита, без това да води до изменение на основния предмет на договора.
По разноските:
При този изход на спора всяка от
страните има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената,
съответно- отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира разноски в размер
на общо 1790 лева за държавни такси и възнаграждение на вещо лице, от които има
право на 671,25 лева- съразмерно на
уважената част от исковете. Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 4693,99 лева за всяка инстанция. В
първоинстанционното производство възнаграждението е намалено по възражение на
ищеца на 1000 лева и молба за изменение на решението в частта за разноските от
ответника не е подадена, поради което настоящият състав не намира основание за
отмяна на първоинстанционното решение в тази му част. Във въззивната инстанция
също е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което е основателно.
Делото е с фактическа и правна сложност под средната за сходен род дела, поради
което адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника
следва да бъде намалено до минимума от по 1000 лева за всеки един от
предявените искове, или общо 4000 лева, от които ответникът има право на 2500 лева- съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Ответникът не е внесъл държавна
такса по сметка на СГС за подадената от него насрещна въззивна жалба,
инкорпорирана в отговора на въззивната жалба на ищеца, поради което следва да
бъде осъден да внесе такава в размер на 500
лева, определена по реда на чл.71, ал.1, изр.2 от ГПК.
По тези съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №70017/18.03.2020г.,
постановено по гр.д.№28500/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, В ЧАСТТА С
КОЯТО са отхвърлени предявените от К.О.А. с ЕГН:********** срещу „Ю.Б.“АД с
ЕИК:*******, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146 и чл.143 от
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл.6, ал.2, изр.2 и ал.4 в частта, с която се предвижда приложение на
курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня
на превалутирането и чл.22, ал.1 и 2 от договор за кредит за покупка на
недвижим имот №******от 15.05.2008г. между ищеца К.А. и съпругата му М. А.от
една страна като кредитополучатели и ответника „Ю.Б.“АД от друга страна като
кредитодател, като вместо това постановява:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от К.О.А.
с ЕГН:********** срещу „Ю.Б.“АД с ЕИК:******* искове с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.146 и чл.143 от ЗЗП, нищожността
на клаузите на чл.6, ал.2, изр.2 и ал.4 в частта, с която се предвижда
приложение на курс "продава" на банката за швейцарския франк към
лева/евро към деня на превалутирането и чл.22, ал.1 и 2 от договор за кредит за
покупка на недвижим имот №******от 15.05.2008г. между ищеца К.А. и
съпругата му М. А.от една страна като кредитополучатели и ответника „Ю.Б.“АД от
друга страна като кредитодател, поради неравноправния им характер по смисъла на
ЗЗП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.О.А. с ЕГН:**********
да заплати на „Ю.Б.“АД с ЕИК:******* сумата от 2500 лева (две хиляди и
петстотин лева)- разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД с ЕИК:*******
да заплати на К.О.А. с ЕГН:********** сумата от 671,25 лева (шестстотин
седемдесет и един лева и 25 стотинки)- разноски за двете съдебни инстанции,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД с ЕИК:*******
да заплати на Софийски градски съд сумата от 500 лева (петстотин лева)-
държавна такса за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/