№ 2313
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Ал. Малчев
Членове:Розалина Г. Ботева
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100508012 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на длъжника Р. ВЛ. К., действащ чрез
пълномощника си адв. Ч.П., срещу разпореждане от 31.05.2022г. по изпълнително дело
№ 384 по описа за 2016г. на ЧСИ М. Б., с което е оставено без уважение искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е неправилно.
Развива съображения, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен,
доколкото според длъжника, производството било прекратено на посоченото
основание по силата на закона. С жалбата се поддържа, че последната дата на
изпълнение през пролетта на 2017г., след което в период от пет години не били
поискани, нито извършени никакви изпълнителни действия, довели до прекъсване на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В обобщение на доводите си заявява искане отказът да
бъде отменен и съдът да постанови прекратяване на производството по изпълнението.
Претендира присъждането на разноски за настоящото производство.
По делото е постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя.
“Банка ДСК” ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че е извършвал редица действия, с които срокът по чл. 433, т. 8 ГПК е прекъснат
и между тях не е изтекъл срок от две години.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М. Б. излага
съображения за неоснователност на жалбата. В резюме излага фактологията и
1
процесуалното развитие на изпълнителното производство- поисканите от взискателя и
предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към събиране на
вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който производството е образувано.
Изразява становище за допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата.
Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и производството не се
е прекратило на това основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 384 по описа за 2016г. на ЧСИ М. Б. е образувано
въз основа на молба, подадена на 15.01.2016г. от взискателя “Банка ДСК" ЕАД срещу
СД “Нов оптимист”, Р. ВЛ. К. и М.Й.С. за принудително събиране на присъдените в
полза на взискателя суми, съгласно изпълнителен лист от 10.09.2012г., издаден по ч.
гр. д. № 6926/2012г. по описа на Бургаския районен съд. Взискателят е поискал
предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземанията и са възложени
правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.
С постановление от 09.01.2020г. е прекратено изпълнителното
производство по отношение на М.Й.С..
След образуване на изпълнителното дело, на 08.02.2016г., е направено
искане за вписване на възбрана на недвижим имот, представляващ апартамент № 2,
намиращ се в гр. София, ул. “******* *******, собственост на длъжника Р.К..
На 11.02.2016г. е наложен запор на вземането на длъжника Р.К. по банкови
сметки.
На 08.03.2016г. е извършен опис на недвижим имот представляващ
апартамент № 2, намиращ се в гр. София, ул. “******* *******, а на 11.03.2016г.-
оценка на същия.
С молби от 27.04.2016г., 18.07.2016г., 15.09.2016г., 23.03.2022г.
взискателят е поискал да се пристъпи към публична продан на посочения недвижим
имот.
На 29.07.2016г. е наложен запор върху автомобили, собственост на
длъжника Р. ВЛ. К.- л.а. м. “Ровър”, м. “623 СИ”, л.а. м. “Мицубиши”, м. “Аутлендър”,
т.а.м. “Мерцедес”, м. “307 Д”.
На 27.07.2017г. е наложен запор върху вземането на длъжника Р. ВЛ. К. по
банкови сметки, намиращи се в “Райфайзенбанк” ЕАД
С молба от 18.07.2018г. взискателят е поискал да се извърши справка за
регистрирани трудови договори и откритите банкови сметки от длъжника и да се
наложи запор върху вземането на последния по тях.
2
С молба от 08.06.2020г. взискателят е поискал да се извърши справка за
откритите банкови сметки от длъжника и да се наложи запор върху вземането на
последния по тях.
На 24.03.2022г. и 15.04.2022г. Съдия- изпълнителят е поискал вписването
на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Р. ВЛ. К..
На 12.05.2022г.е извършил опис на недвижим имот, представляващ
апартамент № 2, намиращ се в гр. София, ул. “******* *******.
На 27.05.2022г. длъжникът, посредством процесуалния си представител по
пълномощие адв. Чавдар Тонев, е поискал от съдия- изпълнителя да прекрати
изпълнителното производство, поради настъпила перемция.
Със разпореждане от 31.05.2022г. молбата на длъжника е оставена без
уважение, тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.
Срещу отказа на ЧСИ М. Б. да прекрати производството по
изпълнителното дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и
настоящото производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на
състава на съда са следните:
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането
се прекъсва еднократно- в началото на процеса, при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно- с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
С разрешението, дадено с т. 10 от цитираното тълкувателно решение, е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Всички предприети изпълнителни действия
3
след настъпването на перемпцията се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на
вземането е на взискателя- кредитор, поради което той има задължението със своите
действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло
в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство
зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата
на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя
искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица- прекратяване
на изпълнителното производство по право. По отношение на кръга от изпълнителни
действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения
двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята
тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират съда
да приеме следното:
Проверката на реализиралите се в пределите на изпълнителния процес
действия на страните и на органа по изпълнението показва, че многократно се е
стигало да прекъсване срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК чрез направата на изрични
искания до съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху определено
имущество на длъжника. Конкретиката на случая сочи, че между отделите действия,
които прекъсват срока по чл. 433, т. 8 ГПК не е налице период, по- дълъг от две
години. Последното валидно изпълнително действие по делото, което е довело до
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е извършения на 12.05.2022г. опис на
недвижим имот, представляващ апартамент № 2, намиращ се в гр. София, ул. “*******
*******. Новият двугодишен срок, считано от този момент изтича на 12.05.2024г.
Поради това към момента на постановяване на обжалваното разпореждане не е изтекъл
4
период от две години, през който взискателят да е бездействал и да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Следователно към датата на постановяване
на отказа от съдия- изпълнителя не се е осъществил фактическия състав на
процесуалната хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В обобщение на горното съдът приема, че обжалваният акт на съдебния
изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение, тъй като
по отношение на процесното изпълнително производство не са налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. ВЛ. К., **********,
действащ чрез пълномощника си адв. Ч.П., жалба срещу разпореждане от 31.05.2022г.
по изпълнително дело № 384 по описа за 2016г. на ЧСИ М. Б., с което е оставено без
уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5