Решение по дело №1173/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1304
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20221000501173
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1304
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева

Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5/07.02.2022 г., постановено по т. д. № 72/2021 г. по описа на ОС-гр.
Враца, частично е уважен предявеният от Л. Г. Ц. срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве”
АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 20000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен
размер от 35000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди при настъпило на 30.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главното парично притезание от 25.08.2020 г. до окончателното му изплащане. Изцяло е
уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените от същото застрахователно събитие
имуществени вреди в размер на сумата от 10 лв., изразяваща се в разходи във връзка с
проведеното изследване на здравословното състояние на ищцата, ведно със законната лихва
от 04.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 20000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като пострадалата чрез своето поведение (по твърдение на ответника тя не е била с
предпазен колан, респ. „провела е неправилно лечение и сама е допринесла за степента и
продължителността на своите болки и страдания”) не е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат. ОС-гр. Враца е достигнал до
извода, че изцяло е доказан предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинените на ищцата имуществени вреди в размер на сумата от 10 лв.
1
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
КЗ е уважени над сумата от 12000 лв. до присъдения размер от 20000 лв. Въззивникът
поддържа релевираното в отговора на исковата молба правоналавящо материално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е била пътник
в лекия автомобил без правилно поставен предпазен колан. От друга страна, счита, че тя е
допринесла за усложнението в нейния здравословен статус, тъй като своевременно не е
провела необходимото лечение. Поддържа релевираното в отговора на исковата молба
оспорване, че в процеса на доказване не е установено по несъмнен начин, че всички
твърдени травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на
процесното застрахователно събитие. Не оспорва обаче размера на определеното
заместващо обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД,
поради което, в случай че съдът достигне до фактическия извод, че всички увреждания са
закономерна, присъща последица (при необходимата причинно-следствена връзка) с
настъпване на процесното ПТП, не може да определи по-нисък размер от този, който е приет
за справедлив от първоинстанционния съд (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
Въззиваемата е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в
която развива подробни съображения за нейната неоснователност.
Ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, в която искът за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 20000 лв. до пълния му предявен размер от 35000 лв., а от
ответника в частта, в която този иск е уважен до сумата от 12000 лв., респ. в частта, в която
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени
вреди в размер на 10 лв. е уважен, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Враца е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
2
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 30.12.2019 г. – за сумата от 12000
лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали пострадалата като пътник в процесния лек
автомобил е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без
правилно поставен предпазен колан, респ. дали нейното небрежно отношение към лечебния
и възстановителния процес е причина за настъпване на усложнения в нейния здравословен
статус, както и дали всички твърдени травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпване на процесното застрахователно събитие. Както бе изяснено,
в случай въззивният съд достигне до фактическия извод, че всички увреждания са
закономерна, присъща последица (при необходимата причинно-следствена връзка) с
настъпване на процесното ПТП, при липсата на съответен правен довод във въззивната
жалба не може да определи по-нисък размер от този, който е приет за справедлив от
първоинстанционния съд (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
От приетата от ОС-гр. Враца като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ, извършила анализ на всички представени по делото медицински документи и след
личен преглед на пострадалата, се установява, че непосредствено след настъпването на
процесното ПТП ищцата е била транспортирана в болнично заведение с оплаквания за
силни болки в левия крак, слабините, таза, гърба, гръдния кош, ребрата и в цялото тяло.
Първоначално й е поставена диагноза: „Контузия на гръдния кош и травма на левия крак”.
Но на 27.01.2020 г. е била на преглед при ортопед поради продължаващи оплаквания за
болки в кръста и лявото бедро, невъзможност за извършване на активни действия и
затруднения в самостоятелната походка – от 1 месец е на легло. Била е диагностицирана с
навяхване и разтягане на лявата сакроилячната става. На 30.01.2020 г. – поради
продължаващи оплаквания, е проведен нов преглед, на който е установено, че е налице
изкълчване в областта на сакроилячната и сакрококцигиалната става. Едва при направените
образни изследвания са констатирани данни за фрактура на горното рамо на лявата пубисна
кост с давност. Дадени са указания да ходи с патерици за период от 2 месеца и да провежда
лечение у дома. По-късно тя е прегледана отново, като са констатирани рентгенови данни за
крило на хълбочната кост вляво, както и повърхностна травма в областта на тазобедрената
става и бедрото. На 30.01.2020 г. е прегледана и от специалист по нервни болести, който е
установил увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулапатия, навяхване и разтягане на сакоилячната става. На същата
дата е проведено ново образно изследване на таза, както и ЕМГ на долните крайници –
установена е преднокоренчова увреда на Л4 и ЕС1 коренчета вляво; увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
разикоропатия. На 06.02.2020 г. е проведен нов преглед – поради продължаващи
3
оплаквания за болки в областта на лявата тазобедрена става и накуцваща походка . Едва
на 25.02.2020 г. е извършена КТ, на която се установяват данни за фрактура с дислокация и
имплантация на фрагментите на ос пубис вляво.
Въз основа на тези установени от вещото лице правнорелевантни факти СМЕ достига
до категоричния доказателствен извод, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
претърпяла следните травматични увреждания (по първия въпрос: „Какви по вид
увреждания е получила в резултат на описаното ПТП…?” е отговорено: „Налице е
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и получените от ищцата
увреждания”): 1) фрактура на горното рамо на лява пубисна кост; 2) Контузия в областта на
сакроилячната става; 3) Контузия на гръден кош и гръбнак.
При изслушването на тази съдебна експертиза в проведеното на 19.12.2021 г. о. с. з.
вещото лице пояснява, че при постъпването в болничното заведение (непосредствено след
пътния инцидент) ищцата не е била консултирана от лекар-ортопед, поради което може би
това е била причината, за да не бъдат диагностицирани уврежданията в ръката и таза
„Счупване на ставата, тъй като колегите от „Спешното отделение” не са специалисти в тази
област. Възможно е счупването да се установи на по-късен момент, дори и след
зарастване има белези, които сочат, че в тази област е имало счупване”. Изяснява, че от КТ
се установява по категоричен начин, че пострадалата е получила счупване на горното рамо
на лявата срамна кост – „При такава травма походката е силно затруднена и почти
невъзможна, съпътствана със силна болезненост. Редно е пациентът да е поставен на
легло до заздравяване на фрактурата”.
Тези доказателствени изводи се потвърждават напълно от показанията на свидетелите
А. И. (приятелка на ищцата) и С. С. (майка на пострадалата), които изясняват
правнорелевантния факт, че Л. е изпитвала силни болки още при приемането и в „Спешното
отделение” – „Приеха я. Не можеше да си движи краката и таза” (свидетелят И.).
Изяснява се, че неколкократно впоследствие е ходила на преглед при лекари, като се
наложило да потърси медицинска помощ и в гр. София – „Като дойде в София, ходеше
много бавно и трудно. Имаше болки и схващания в крака… Диагнозата разбрахме, че е
счупване на таза. След това се оказа, че има проблем с нерв, че има спукване на ребра”
(свидетелят И.); „Не можеше да се движи. Мислих си, че има разтегнато сухожилие, но се
установи, че има счупване на таза – това се установи по-късно, след три седмици. Само
лежеше при баба си, беше на подлога 2 седмици… При различни доктори ходеше и й
правеха изследвания постоянно…” (свидетелят С.). От показанията на свидетелите се
установява, че пострадалата не е преживявала след процесния инцидент други травматични
увреждания.
Следователно, след съвкупния анализ на всички доказателства и настоящата съдебна
инстанция достига до категоричния доказателствен извод, че всички травми (вкл.
счупването на пубисната кост и контузията в областта на сакроилиячната става, което е
довело до възпалителен процес, обхващащ седалищния нерв) са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпване на процесното ПТП, макар и да са били констатирани в един
4
по-късен момент – при продължаващите болки и страдания, изпитвани от ищцата. Нещо
повече, при изслушване на тази СМЕ в проведеното на 09.12.2021 г. о. с. з. процесуалният
представител на ответното застрахователно дружество не е оспорил фактическите изводи, до
които е достигнало вещото лице (както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата не е
преживявала други травматични увреждания след настъпване на процесното ПТП, поради
което необосновано се явява правното съждение на въззивника, че не всички телесни увреди
са в причинно-следствена връзка с настъпване на релевантното застрахователно събитие).
Това заключение не се опровергава и от СМЕ, изготвена от специалист неврохирург.
Напротив – и това вещо лице изяснява, че причина за фрактурата и контузията на кръстово-
хълбочната става е процесното ПТП (отговор на първия въпрос). Но дори и това възпаление
на седалищния нерв да не е в причинно-следствена връзка с настъпване на
застрахователното събитие, останалите травматични увреждания са създали толкова
интензивни негативни преживявания на ищцата, че справедливото заместващо обезщетение
възлиза поне на 20000 лв., колкото първоинстанционният съд е определил.
Не бе установено от ответника, че поради немарливото отношение към влошеното
здравословното състояние ищцата е допринесла за по-дългия лечебен и възстановителен
процес. Напротив – доказано бе по категоричен начин, че в един относително дълъг период
от време тя не е могла да става от леглото, нарушена е била походката й, като
продължително е търсила различна медицинска помощ, докато бъде правилно
диагностицирана. Следователно, не нейното поведение, а неточното й диагностициране е в
причинна връзка с несвоевременното установяване на фрактурите и проведеното им лечение
(ирелевантно е обстоятелството дали по делото има данни „ищцата да е закупувала и
използвала предписаните й документи” – на ответника принадлежи процесуалното
задължение да докаже, че твърдяното противоправно поведение на ищцата е в причинно-
следствена връзка с настъпили усложнения в нейното здравословно състояние, а такова
пълно доказване не бе проведено). В този смисъл, и този правен довод на въззивника за
необоснованост на обжалваното решение е неоснователен.
Неоснователно е и своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От заключението на САТЕ се установява, че процесният автомобил се е движел с
изключително висока скорост – 110-115 км./ч., като, загубвайки контрол върху него, водачът
е навлязъл в крайпътна канавка, при което автомобилът се е наклонил наляво. При
изслушване на тази съдебна експертиза в проведеното на 20.01.2022 г. о. с. з. вещото лице
само излага едно предположение, една вероятност – „Записал съм, че е вероятно да не е с
5
предпазен колан… Има данни, че тя е изведена от автомобила седяща на задната седалка.
Били са трима човека отзад. На тези данни съм записал вероятността”. Вещото лице излага
още едно предположение – щом останалите седящи на задната седалка пътници не били
пострадали, и ищцата не следвало да получи телесни увреждания, макар и да не е
установено по делото точно къде отзад е седяла и как се е движела в купето при тази
висока скорост на автомобила, обръщайки се наляво в крайпътна канавка (без да има челен
удар).
Нещо повече, от заключението на СМЕ, изготвена от специалист неврохирург, се
установява, че предпазният колан е най-ефективен при челен удар, какъвто не е процесният,
като при загуба на контрол от водача и преобръщането на автомобила на лявата страна в
канавка край пътя предпазният колан няма ефективно действие.
Следователно, ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение, не
установи по несъмнен начин, че ако се приеме, че ищцата е била с предпазен колан, не биха
настъпили процесните телесни увреждания, респ. техният вид и степен биха били по-
незначителни, поради което неоснователно се явява поддържаното и пред въззивната
инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемия – адв. Р. М. от САК, трябва да се
присъди сумата от 876 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/07.02.2022 г., постановено по т. д. № 72/2021 г. по
описа на ОС-гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1
да заплати на адв. Р. М. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № ***, ет. *** сумата от 876 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6