№ 300
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500668 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 577, във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. Т., ЕГН********** с адрес гр. Б.,
ул. „Г. Г.“ №..., чрез адв. Л.А. А.-САК с адрес гр. С., пл. „С.“ №.. срещу отказ
№19 от 27.08.2021г. на съдия по вписвания в Служба по вписванията към
Районен съд- С. за вписване на решение №3 от 09.12.2012г. на ОСЗ- Б..
В жалбата се сочи, че постановеното определение е незаконосъобразно
и неоснователно, като е направено искане за неговата отмяна и задължаване
на съдията по вписванията да извърши исканото вписване.
Поддържа се от жалбоподателката, че изложените съображения на
съдията по вписванията за постановеният отказ изразяващи се в това, че
решение №3 от 09.12.2012г. на ОСЗ- Б. няма силата на констативен
нотариален акт, в същото няма достатъчно информация за идентификация на
имота както и това, че не са били представени в оригинал или заверен препис
акта подлежащ на вписване и съпътстващите го документи са неоснователни
по своя характер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление от 27.08.2021г. А. П. Т. е сезирана Служба по вписванията
към Районен съд- гр. С. с искане да бъде вписано в книгите, водени от
Службата по вписванията, решение № 3 от 09.02.2012 г. на ОСЗ- Б.
придружено със скица № 653/13.07.2021 г. за имот № 378 в кв. 29 по плана на
с. П., община Б.. Със заявлението са представени: препис от решението на
административния орган, копие от описаната по-горе скица, копие от
удостоверение за наследници на П.С.М. и копие от удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК.
1
Видно от съдържанието на решение № 3 от 09.02.2012 г. на ОСЗ- Б. със
същото е възстановено правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село П. в полза на
наследниците на П.С.М. върху земеделски земи, а именно върху нива от
0.500 дка в местността „Б.“ (т.1) и нива от 0.191 дка в местността „Б.“ (т. 2).
В акта не са описани границите на имотите.
Представена е скица № 653/13.07.2021 г. за имот № 378 в кв.29 по плана
на с. П., община Б., в която също не са описани границите на имота. Скицата
е издадена въз основа на заповед № АБ-121 от 21.05.1980г. с която е одобрен
кадастралния и регулационният план.
Молителят - жалбоподател е наследник на П.С.М./починал на
19.04.1974г., явяваща се негова внучка и дъщеря на Л.П.С./ починала на
15.06.2012г./ съгласно съдържанието на представеното копие от
удостоверение за наследници № 43 от 06.07.2021 г. издадено от община Б..
Установява се от атакувания отказ да се извърши вписване на решението
на поземлената комисия, че съдията по вписванията е постановил отказ по
съображение, че акта на компетентния административен орган, а именно
решение № 3 от 09.02.2012 г. на ОСЗ- Б. няма силата на констативен акт за
собственост с оглед факта, че не е била приключила реституционната
процедура по възстановяване на собствеността. Решението е определено, като
„признавателно“, а не като „възстановително“, каквото решение би подлежало
на вписване. Изложени са мотиви за това, че не са спазени изискванията на
чл.8, ал.2 от Правилника за вписванията и не е бил представен в оригинал
или заверен препис акта и съпътстващите го документи. На последно място са
изложени съображения за това, че имота за който се иска да бъде вписан
административния акт не е бил индивидуализиран в достатъчна степен.
С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:
В рамките на охранителното производство и в производството по чл. 577
ГПК е недопустимо да се проверяват материалноправните предпоставки на
акта, чието вписване се иска. Съдията по вписванията може да откаже
вписване само, ако актът не подлежи на вписване, не е съставен съобразно
изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание.
Вписването следва да се откаже, в случай, че представения акт няма
необходимото съдържание. В тези случаи, проверката на съдържанието на
акта следва да се извърши в две насоки: 1. идентификация на страните (чл. 6,
ал. 1 б. "А" ПВ) и 2. идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. "В" ПВ).
В настоящия случай предмет на поисканото вписване е решение на ОСЗ-
Б..
Съгласно чл. 14, т. 1, изр. 3 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязлото в
сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и
има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Административният акт трябва да съдържа всички предвидени в закона
реквизити, включително описание на границите на възстановените имоти и
съседи.
С оглед на записаното изискване, скицата е условие за
индивидуализирането на имота, но когато в решението имотът е описан чрез
2
посочване на номера му по кадастрален план, включително и по
действуващия към момента на постановяване на решението, както е в случая,
то следва да се приеме, че имотът е надлежно индивидуализиран, дори и
границите му да не са посочени, тъй като границите са нанесени в
кадастралния план и се определят от него. Следователно в случаите на чл. 10,
ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се
съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е
извършена още при осъществяване на административната процедура чрез
издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради
което реституционната процедура приключва с постановяване на решението
за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е
необходимо издаването на последваща скица. Водим от горното настоящия
състав не споделя извода на съдията по вписванията, че посочения по- горе
акт не е от категорията актове, които подлежат на вписване, както и че имота
за който се иска вписване не е индивидуализиран в достатъчна степен.
По отношение на съображението на съдията по вписванията за това, че не
е спазено изискването на чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията и в
конкретния случай не е бил представен оригинал или надлежен препис от
Решение №3 от 09.02.20212г. на ОСЗ- Б., както и от съпътстващите го
документи, то съдебния състав не споделя и този извод на съдията по
вписванията при РС- С..
Видно от представеното заверено копие от Решение №3 от 09.02.20212г.
на ОСЗ- Б., става ясно, че върху него е положен печат на ОСЗ- Б., изписано е с
ръкописен текст вярно с оригнала и е положен подпис. Поради това може да
се приеме, че посочения препис има същата доказателствена стойност като
оригинал и няма пречки да бъде вписан.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че атакуваното определение №19 от 27.08.2021г. на съдия по вписванията
към Районен съд- С. за вписване на Решение №3 от 09.12.2012г. на ОСЗ- Б. е
незаконосъобразно. Подадената срещу него частна жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №19 от 27.08.2021г. на съдия по вписванията
към Районен съд- С., с което е постановен отказ за вписване на Решение №3
от 09.12.2012г. на ОСЗ- Б. за възстановяне на правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село
П. в полза на наследниците на П.С.М..
ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Районен съд- С. за
вписване на решение №3 от 09.12.2021г. депозирано със заявление от А. П. Т.,
ЕГН********** заведено с вх.№.2195/27.08.2021г. по описа на Служба по
вписванията при РС- С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4