Решение по дело №3368/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

№  260248              ,10.02.2021 г.  гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красен Вълев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 3368 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С ж. к. , представлявано от Я Х, М. С.и Д. К, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът В.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца сума в общ размер от 827.06 лева, от които 112.47 лева- неустойка за предсрочно прекратяване по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, 487.08 лева- дванадесет падежирали лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.05.2017 г. и 227.51 лева- дължима сума за лизингово устройство, представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциална лизингова цена, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 09.12.2019 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10487/2019 г. по описа на БРС.

Сочи се, че между страните на 25.05.2017 г. е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер 44.99 лева. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по споразумението, поради което мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 112,47 лева- стойността на три месечни абонаментни вноски.

Твърди се, че на 25.05.2017 г. между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който лизингодателят-ищец е доставил за временно и възмездно ползване на ответницата устройство с марка Apple Iphone 7 32GB Rose Gold на обща стойност 933.57 лева, платима на 23 месечни лизингови вноски от по 40.59 лева. Претендират се неплатени 12 лизингови вноски съгласно чл.12 от Общите условия по договора за лизинг. Сочи се, че договора за лизинг е  с изтекъл срок и въпреки неплатената цена, предоставеното устройство не е върнато.

Претендира се плащане на 227.51 лева- - дължима сума за лизингово устройство, представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциална лизингова цена.

Всички претендирани от ищеца задължения на ответника са фактурирани във фактура №**********/05.06.2018 г. за отчетен период 05.05.2018 г. -04.06.2018 г. 

Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба е връчен лично на ответницата.В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор по исковата молба.

В съдебно заседание, ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. 

 Постъпила е молба от ищцовото дружество с искане в случай че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение, с което да уважи исковата молба и присъди на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски.

 

 

 

На ответницата са редовно връчени преписи от исковата молба и  приложенията – на 19.11.2020г. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК, изтекъл на 10.12.2020г., ответницата не представя писмен отговор. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание, ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответницата не е представила отговор на исковата молба, не се е явил представител в първото съдебно заседание по делото, като е направено искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно заседание (редовно връчени на основание чл. 41 ,ал. 2 от ГПК) на нея са ѝ указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства – договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения, договор за лизинг, общи условия на „Теленор България” ЕАД и фактури, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно основателни. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 150 лева и  адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Следва да бъдат пресъдени и разноските в заповедното производство- 25 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Я Х, М. С. и Д. К, сума в общ размер от 827.06 лева, от които 112.47 лева- неустойка за предсрочно прекратяване по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, 487.08 лева- дванадесет падежирали лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.05.2017 г. и 227.51 лева- дължима сума за лизингово устройство, представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциална лизингова цена, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 09.12.2019 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10487/2019 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА В.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Я Х, М. С. и Д. К, сума в размер на 895 лева /осемстотин деветдесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П Кр.Вълев

                                                                            Вярно с оригинала: З.М.