№ 14989
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110154445 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Л...” АД против ЗАД „А...“, с която са предявени
осъдителни искове с правна квалификация чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от 4 605.97
лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., заедно със законната лихва
върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 13.09.2024 г. до
окончателното й изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка за вреди по л.а. „Фиат 500”, рег. № ЕН 3727 КТ, резултат от ПТП,
настъпило на 10.06.2021 г. в гр.София, на кръстовището между бул. „Генерал Тотлебен“ и
бул. „Пенчо Славейков“, поради виновно поведение на водача, както и с правна
квалификация чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1615,89 лв.
за периода 25.09.2021 г. – 12.09.2024 г.
Ищецът ЗК „Л...” АД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за
застраховка имущество „Каско”, застрахователна полица № 93002010098014 със срок на
действие 24.12.2020 г.-23.12.2021 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата
4605,97 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. обезщетение за щети на
МПС – л.а. „Фиат 500”, рег. № ЕН 3727 КТ, резултат от ПТП, настъпило на 10.06.2021 г. в
гр.София, на кръстовището между бул. „Генерал Тотлебен“ и бул. „Пенчо Славейков“,
поради преминаване на червен сигнал на светофарната уредба. Отговорен за настъпилото
ПТП бил л.а. „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС, който бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът заплатил обезщетение за вреди
в размер на 4605,97 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. По тези
доводи и на основание чл.411 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено
застрахователно обезщетение и моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
4605,97 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба 13.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1615,89 лв. за периода 25.09.2021 г.
– 12.09.2024 г. Претендира разноски.
1
Ответникът ЗАД „А...“в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва валидността на договора за застраховка Каско
на ищеца, тъй като не били подписани Общите условия към договора от ползвателя на
услугата. Оспорва констативния протокол за ПТП, твърди друг механизъм на настъпване на
ПТП. Евентуално оспорва размера на иска, като прекомерен. Твърди наличие на
съпричиняване. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между щетите в
посочения размер и настъпилото ПТП. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.
Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по
силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и
главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция,
а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите,
правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно
доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция
за вината на делинквента.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за
безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС е била
застрахована при ответника.
Наличието на първата предпоставка за уважаване на предявения иск- наличие на
валидно сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС е
оспорена от ответника с отговора на исковата молба, с аргумент че застрахования не е
подписал полицата и приложимите към него общи условия. Съдът намира за неоснователно
това възражението на ответника, доколкото видно от представената застрахователна полица
№ 93002010098014 (л.5 от делото), същата отговаря на всички предвидени в закона
изисквания, в това число същата е подписана както от представител на застрахователя, така
и от застрахованото лице – К. М. К.. Не може да бъде споделено становището на ответника,
2
че липсата на доказателство общите условия (ОУ) по застраховката "Каско" да са подписани
от застрахованото лице води до липса на валидно сключен договор за имуществено
застраховане. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено,
че ОУ на застрахователя, установени предварително за сключването на определен
застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при
сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема, а
представените по делото с молба от 26.11.2024 г. ОУ не носят подписа на застрахования, от
което да се установи, че именно тези конкретни ОУ са били приети от него. Въпреки това
приемането или наличието на ОУ не е. ължително условие за възникване на
застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при
съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.
Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на
застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като
застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от
договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на
облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка
от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с
процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета № 5000-1261-21-
251953 при ищеца, приключила с отказ за изплащане на регресната претенция от ответното
дружество с изх. № 788/07.02.2022 г., поради наличие на спор кой е виновният водач за
настъпване на ПТП.
От свидетелските показания на М. А. Д. участник в ПТП настъпило през 2021 г., като
водач на лек автомобил на л.а. „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС се установява, че си
спомня за ПТП, тъй като и било единствено. Пътувала в посока от Красно село към пл.
Руски паметник. Другия автомобил дошъл от локалното платно и завил към бил. Пенчо
Славейков. Тя била на кръстовището на зелен светофар. Кръстовището било дълго и тя била
последна кола. Не знаела дали по време на изнасянето от кръстовището сигналът на
светофара е бил вече жълт. При изнасянето от кръстовището той я ударил в заден ляв
калник, тя се завъртяла и ударили двама от насрещното пътно платно. Не можала да реагира
по никакъв начин, защото не очаквала някой да е удари отзад. Счита, че другият участник
трябвало да изчака колите да се изнесат от кръстовището. Обадили се на КАТ, които дошли
доста късно. Те казали, че е минала на червено, което ни бол вярно
От показанията на свидетеля К. М. К. /протоколът е приет като доказателство с
протоколно определение от 01.07.2025 г. / , се установява, че е участвала в ПТП като водач
на бял Фиат 500, рег. № ЕН 3727 КТ, на прибиране от работа в посока от Руски паметник
към Пирогов, където трябвало да завие на ляво. Чакал зелен светофар, за да мине. Отсреща
движещата се трета кола червен Опел Астра минал на червено, не успяла да мине
кръстовището и я ударили отзад. Колата се завъртяла и ударила неговата кола, както и
колата до него, които били в покой. Опелът се движел с превишена скорост, защото дал газ,
за да премине светофара, а Киата се движела много бавно, защото тъкмо потеглила от
светофара на зелен сигнал. Регистрирали събитието в КАТ към 17:30 ч. и полицията дошла в
18:15 часа.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като житейски логични, последователни
и непротиворечиви, съобразявайки, че те са трети за спора лица и не се явяват
заинтересовани от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е било
изплатено след настъпване на застрахователното събитие, а освен това разказаното от тях е
израз на преките им и непосредствени впечатления, тъй като именно те са управлявали
3
увреждащия и увредения автомобил. Същевременно описаният от тях начин на реализиране
на ПТП съответства на Протокола за ПТП № 1790380/10.06.2024 г. посочените като
настъпили щети по автомобила – като вид и локализация, както и като начин на
причиняване – на данните от приетите по делото опис-заключение.
Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа
експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като
е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от
които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода
на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза се установява, че на 10.06.2021 г. около 17:45 часа на АМ Тракия
около района на кв. 33 +800 е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Астра" с рег. №
СВ 5373 НС се движи в лява пътна лента на бул. „Ген. Тотлебен“ с посока от кв. Княжево
към пл. Руски паметник водачът навлиза с колона от автомобили пред него на зелен сигнал
на светофара, като за времето, в което се намира в кръстовището сигналът на светофарната
секция за автомобилите движещи се в посока пл. Руски паметник се променя на червен
сигнал. По същото време по бул. „Ген.Тотлебен“ с посока от ул. „Йоаким Кърчовски – хотел
Шипка към бул. „Пенчо Славейков“ на зелен сигнал потегля лек автомобил Киа Черато, рег.
№ СА2135ВН, като в кръстовището водачът реализира ПТП в задната лява част на
изтеглящия се на червен светофар, лек автомобил „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС.
Вследствие на ударния импулс, лек автомобил „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС се завърта
в посока обратна на часовниковата стрелка, като извършва ротация и транслация в посока
напред, като достига и настъпва удар в спрелите на червен сигнал на бул. „Ген.Тотлебен“ с
посока кв. Княжево л.а. „Фиат 500”, рег. № ЕН 3727 КТ и л.а. „Ауди А6 Олроуд“. Щетите по
лек автомобил „Фиат 500”, рег. № ЕН 3727 КТ се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 10.06.2021 г. произшествие. Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Фиат 500”, рег. № ЕН 3727 КТ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 5535,22 лв. Водачът на лек автомобил Киа Черато, рег. №
СА2135ВН е имал възможност да предотврати настъпването на удара, ако е изчакал
напускането на кръстовището на лек автомобил „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС. Водачът
на лек автомобил „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е уверил, че може да напусне кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба. Л.а. „Фиат 500”, рег. № ЕН 3727 КТ и л.а. „Ауди А6 Олроуд“ са били в
състояние на покой, спрели изчакващи на червен сигнал на светофарната уредба. От
техническа гледна точка и от приложените доказателства, вещото лице заключава, че
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра" с
рег. № СВ 5373 НС, който преди да навлезе в кръстовището не се е уверил, че може да го
напусне на зелен сигнал на светофарната уредба и поведението на водача на лек автомобил
Киа Черато, рег. № СА2135ВН.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание уточнява, че по никакъв начин освен
чрез видеозапис не може да се установи категорично кой на какъв сигнал на светофарната
уредба е преминал, но водачът на лек автомобил „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС е
следвало да възприеме колоната от коли и дори да е бил зелен сигнал на светофарната
уредба, да не навлиза в кръстовището, при условие, че не може да го напусне преди да е
светнал зелен сигнал за другите напречни посоки на кръстовището.
Правният спор между страните по делото, се концентрира върху механизма на
настъпване на произшествието, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се
намира настъпването на произшествието, както и какъв е размерът на регресното вземане,
което ищецът има към ответника.
Относно механизма на пътно-транспортното произшествие:
4
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В конкретния случай, въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че
настъпилото ПТП между л.а. „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС и л.а. „Фиат 500”, рег. №
ЕН 3727 КТ е по вина на водача на л.а. „Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС, Водачът на л.а.
„Опел Астра" с рег. № СВ 5373 НС, е нарушил чл. 50а от ЗДвП, която разпоредба указва на
водачите, че е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на
светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или
да възпрепятства напречното движение, както и на чл. 31, ал.7, т.3 от ППЗДвП, съдържащ
изрична забрана в същия смисъл. Водачът на Киа Черато, рег. № СА2135ВН, също като е
навлязъл в кръстовището при наличие на препятствие, което е могъл да възприеме
обективно с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 47 от ЗДвП, която постановява,
че водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи
с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство. По отношение и на двамата водачи е относима
хипотезата на чл. 5, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което следва да се приеме, че е доказано
тяхното противоправно поведение за настъпилото непозволено увреждане, респективно, че
виновно са причинили процесното ПТП. В този случай доколкото съдът приема, че
неколцина са виновни за настъпване на ПТП, приложение следва да намери правилото на
чл.53 ЗЗД, като отговорността им е солидарна. Поради това предявеният иск следва да се
уважи в цялост. По делото би било релевантно единствено възражение за съпричиняване на
водача на увредения автомобил. Такова не е направено нито в отговора на исковата молба,
нито от доказателствата по делото се установява негова вина за настъпване на ПТП. Или не
се доказва опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън поведението
на застрахования при ответника водач, включително от действия или бездействия на другия
участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2
ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на
застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно,
че при включена рискова клауза "Пълно Каско", както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
С оглед на това, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. №
652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето
защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
5
възникнал регресният дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Размерът на причинените вреди се
установява от изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице е посочило, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към
датата на ПТП е в размер на 5535,22 лв., поради което искът подлежи на уважаване в цялост.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на
вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, допуснато неточно във
времево отношение изпълнение на главното парично задължение, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода. Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ
обезщетението по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което
виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е предявил претенцията си
срещу този застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага.
В случая, с неоспорено писмо получено от ответника през м.09.2021 г., последният е
поканен да заплати процесната сума. След изтичане на срока за плащане, без в него да е
извършено плащане, ответникът е в забава. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху
установения като дължим размер на регресното вземане на ищеца за сочения от него период,
чийто начален момент е именно денят на настъпването на забавата, възлиза на сумата от
1615.89 лева, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи уважаване
в цялост съобразно диспозитивното начало в размера, в който е предявен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 249 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и платен депозит за изготвяне на
експертиза 300 лева и за призоваване на свидетел в размер на 50 лв. или общо сумата от 699
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А...“, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
гр. София, ул. С..., да заплати на ЗК „Л...“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „С..., на основание чл.411 КЗ, сумата от 4 605.97 лв., с включени
6
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., заедно със законната лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 13.09.2024 г. до
окончателното й изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка за вреди по л.а. „Фиат 500”, рег. № ЕН 3727 КТ, резултат от ПТП,
настъпило на 10.06.2021 г. в гр.София, на кръстовището между бул. „Генерал Тотлебен“ и
бул. „Пенчо Славейков“, поради виновно поведение на водача, както и с правна
квалификация чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1615.89 лв.
за периода 25.09.2021 г. – 12.09.2024 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 699 лева
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7