Присъда по дело №2941/2023 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
към присъда № 77 от 18.06.2024 година, по н.ч.х.дело № 2941/2023 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изложеното
в тъжбата и след частичното прекратяване на производството с протоколно
определение от 15.02.2024 г., намира, че в разглеждания случай е предявено
обвинение от частен характер от М. П. Д., против подсъдимия С. С. С., роден
на ****** година в град Стара Загора, живущ в с. *, общ. Стара Загора,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, работи в
частна фирма, неосъждан, ЕГН **********, за това, че в условията на
продължавано престъпление, като родител – баща на детето С. С. С., ЕГН
********** на дати 01-02.04.2023 година, на 15-16.04.2023 година, на 06-
07.05.2023 година, на 20-21.05.2023 година, на 03-04.06.2023 година, на 17-
18.06.2023 година, на 01-02.07.2023 година, на 15-16.07.2023 г.., както и 15 дни
през лятото, когато не съвпада с отпуската на бащата в с. *, общ. Стара Загора,
след като е бил осъден с влязло в сила съдебно Решение №402, постановено
по гражданско дело №589/2022 година по опис на Районен съд Стара Загора,
влязло в законна сила на 25.07.2022 година, не е изпълнил или по какъвто и да
е начин е осуетил изпълнението на решението по горепосоченото гражданско
дело, относно лични контакти на майката и частен тъжител М. П. Д. с детето
С. С. С., малолетна към датите на деянията /на 13 години/ – престъпление по
чл.182, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че на основание
влязло в сила съдебно решение, тъжителката имала установен режим на лични
отношения с детето С. С., като подсъдимият не изпълнявал задължението си
психически да подготвя детето за срещите с тъжителката. Всячески осуетявал
режима й на лични отношения, като настройвал детето срещу нея. Във връзка
с неизпълнението на съдебното решение, било образувано изпълнително дело
№ 105/2023 г. по описа на СИС при РС Стара Загора. След образуваното
изпълнително дело, детето се срещнало няколко пъти с тъжителката. Детето
било с променено отношение към тъжителката, което се дължало на
манипулации от страна на подсъдимия.
В открито съдебно заседание, повереникът на частния тъжител,
адвокат Р. Р., от АК Стара Загора, в съдебно заседание заявява, че поддържа
тъжбата, като и отправеното с нея обвинение. Изтъква доводи, че са налице
косвени доказателства за вината на подсъдимия. Частния тъжител, заявява че
поддържа тъжбата и иска от съда да постанови присъда с която да осъди
подсъдимия. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.
Подсъдимият С. С. С. не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение и моли съда да бъде оправдан. Изтъква доводи, че
не е осуетявал изпълнението на цитираното съдебно решение и по никакъв
начин не е възпрепятствал тъжителката да осъществява лични отношения с
дъщеря си. Моли съда да бъде оправдан. Защитника на подсъдимия, адвокат
1

К. П. от АК Стара Загора, оспорва повдигнатото обвинение, като твърди липса
на обективния и субективен елемент от състава на разглежданото
престъпление, поради което моли подзащитният й да бъде оправдан.
Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:
От фактическа страна.
С влязло в законна сила на 25.07.2022 година съдебно решение по
гражданско дело № 589/2022 година по описа на Районен съд Стара Загора,
тъжителката М. П. Д. имала установен определен режим на лични контакти с
малолетното си дете С. С. С. както следва: Всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване при майката от 10.00 часа на съботния ден до
16.00 часа на неделния ден, като детето С. С. С. следва да бъде с майка си,
както и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск
на бащата. Със съдебно решение, по същото дело, постановено по реда на чл.
250 ГПК, тъжителката е осъдена да заплаща на малолетното си дете С. С. С.,
чрез подсъдимия, като негов баща и законен представител, ежемесечна
издръжка в размер на 280 лева.
Видно от представеното по делото, влязло в законна сила на
26.05.2023 година съдебно решение № 390/09.05.2023 година по гражданско
дело № 564/2023 година по описа на Районен съд Стара Загора, размерът на
дължимата на малолетното дете издръжка е увеличен до размера на 322,00
лева.
Във връзка с производството по гражданско дело № 564/2023
година по описа на Районен съд Стара Загора, от Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Стара Загора е изготвен социален доклад /л.17 – л.19 от
делото/. При извършената проверка, служителите към Д „СП“ установяват, че
в началото, след раздялата между родителите й, С. контактувала със своята
майка от време на време. От месец Декември 2021 година, обаче, нямала
желание да се вижда с нея. Детето е информирало, че напоследък е започнала
да отговаря от време на време на съобщенията на майка си и се е срещала с
нея веднъж на 04.03.2023 г., за около 2 часа. Детето твърдяло, че тъжителката
рядко й предлагала да й купи нещо, а когато това се случвало – то й отказвало.
В хода на социалната проверка се е установило още, че тъжителката е
заплащала редовно определената от съда издръжка, като е потвърдила пред
служителите, че не й се предоставя възможност от страна на подсъдимия да
помага с допълнителни средства. Тъжителката е заявила, че след като узнала
за новата й връзка, контактите й със С. били преустановени, детето спряло да
отговаря на съобщенията й и не й вдигало телефона.
Поради нарушаване на режима на лични контакти на бащата с
2

детето Теодора е било образувано изпълнително дело № 105/2023 година по
описа на ДСИ при РС Стара Загора. Съдебният изпълнител по цитираното
изпълнително дело е установил, че подсъдимият С. е отказал да изпълни
определения по гражданско дело № 589/2022 г. режим на лични отношения,
определен на тъжителката М. Д. с детето С. С. С., поради което на С. е
наложена глоба в размер на 200,00 лева за това, че не е предоставил детето С.
на майката М. Д. на 17.06.2023 година и на 18.06.2023 година, съгласно
определения от съда режим на лични отношения. Детето не е било предадено
на майката, въпреки, че подсъдимият е бил предупреден по изпълнителното
дело за спазване на постановения от Съда режим. При проведената среща на
съдебния изпълнител с подсъдимия С. е установено, че няма пречка детето да
се среща с майката и не съществува основателна причина да не се спазва
присъдения режим.
По делото са събрани гласни доказателства
От показанията на свидетелката С. С. С. /дъщеря на страните, на
14 годишна възраст към момента на проведеното открито съдебно заседание /
се установява, че предпочита да живее при баща си, а не желае да посещава
майка си, тъй като последната не разполага с условията, които са създадени в
дома на детето. Свидетелката заявява, че баща й никога не я е възпрепятствал
да се среща с тъжителката и й е казвал, че трябва да я вижда всяка първа и
трета седмица. Обяснил й за съдържанието на съдебното решение,
определящо режима на лични отношения на тъжителката с детето. Твърди, че
сама е взела решение да не се вижда с майка си. Разказва още, че при срещите
по осъществяване на личните отношения между детето и тъжителката я
предавала баба й по бащина линия. Детето не искало да се среща с майка си,
тъй като след като родителите му се разделили, последната го оставила само 5
часа до 23.00 часа. През 2023 година С.а поискала от тъжителката да я заведе
на море, но последната отказала. Тъжителката осъществявала срещите си с
дъщеря си по един час.
Свидетелката И. М. Б. твърди, че е кръстница на детето С. С.а.
Присъствала на случаи, в които майката се обаждала на детето да го вземе, а
С. отказала тъй като й било по-интересно да играе с детето на свидетелката.
Присъствала и на случай при който тъжителката питала подсъдимия дали
можела да вземе детето. Последният казал на С., че майка й искала да я вземе,
при което детето се разплакало и заявило, че не желае. При тази реакция на
детето, от страна на подсъдимия и свидетелката му било обяснено, че не
следва да прави така, а да се срещне с майка си, но въпреки това детето
отказало. Свидетелката твърди, че присъствала на предаване на детето, когато
тъжителката дошла с колата да го вземе. През това С. си играела с детето на
свидетелкатата, но след разговор с майка си отказала да се срещне с нея.
Счита, че детето не желае да се среща с майка си, тъй като последната не го
потърсила една година след делото за издръжка.
От показанията на свидетелят Р. Р. С. – майка на подсъдимия се
3

установява, че детето С. само не желаело да се среща с майка си, като същото
употребявало думите „мама ме остави и си отиде “. Подсъдимият не я спирал,
а я предупреждавал когато наближавали дните за осъществяване на лични
отношения и я карал да ги спазва.
Свидетелката Т. С. С., приятелка на тъжителката посочва, че
когато майката търсела детето по телефона, последното казвало, че имало
работа или било някъде другаде. Не била свидетел на забрани от страна на
подсъдимия да я пуска, да я овиква, да я заключва или да не й дава да говори с
майка си.
Свидетелят Т. Х. И. твърди, че не знае защо С. не желае да се
среща с майка си, но не е чувал подсъдимият да не е пускал детето.
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК съдът признава даден
подсъдим за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е
извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато
деянието не съставлява престъпление. В тази насока разпоредбата на чл.303,
ал.1 от НПК повелява, че присъдата не може да почива на предположения.
Следователно, за да се приеме едно обвинение за несъмнено и безспорно
доказано и да се признае един подсъдим за виновен, следва да са налице
посочените от закона предпоставки, а именно, описаното деяние да е
извършено и да съставлява престъпление, да е извършено от подсъдимия, при
това задължително виновно. Ако едно от тях не е налице, води до
недоказаност на обвинението и от там да оправдаване на подсъдимия. Затова
закона е категоричен, че една присъда не може да почива на предположения, а
следва да се уповава на несъмненост и безспорна доказаност.
В разглеждания случай, по делото не се доказа по несъмнен и
безспорен начин описаното в частната тъжба обвинение. Не се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в тъжбата дата подсъдимият
С. С. С. е извършил умишлено описаните престъпления. Следователно, затова
и съдът прие, че не се установи извършването на престъпните деяния от
страна на подсъдимия на инкриминираните дата, по начина описан от
обвинението, за което и съдът прие самото обвинение за недоказано.
От показанията на свидетелите С. С.а – дъщеря на страните, И. Б.,
Р. Р. – майка на подсъдимия, Т. С. и Т. И. се установява, че преди и по време на
инкриминирания период подсъдимият не е спирал свидетелката С. С.а да се
вижда с майка си, а напротив – обяснил е необходимостта детето да се вижда с
нея, разяснил му е изложеното в съдебното решение и го е уведомил за датите,
на които тъжителката трябва я да взема при себе си, но през същия период
свидетелката С. С. сама не е пожелала да се вижда с майка си и е избягвала
срещите помежду им. В тази им част показанията на посочените свидетели
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги
кредитира с доверие, още повече, че не се събраха доказателства, които да ги
оборват. Свидетелските показания се допълват и от изготвения по гр. д. №
4

564/2023 г. Социален доклад, /която социална проверка е била извършена
непосредствено преди инкриминирания период/, в който се сочи, че детето
само нямало желание да се вижда с тъжителката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
макар формално тъжителката да не е осъществила съдебно определения си
режим на лични отношения през сочения в тъжбата период, то не се доказаха
елементите на престъпния състав на чл. 182, ал.2 НК. Възрастта на
свидетелката С. С. – към разглеждания период е била на възраст 13 години,
възпрепятстваща възможността да бъде фактически предадена от баща й на
майка й против волята й, фактът, че тя по принцип е била уведомена от
подсъдимия за датите, на които е трябвало да се вижда с майка й, и
обстоятелството, че свидетелката С. С. през инкриминирания период и досега,
не е искала да се вижда с майка си си, поради което е избягвала срещите си с
нея, обуславят по недвусмислен начин извод, че в периода 01.04.2023 година –
16.07.2023 година, съдебно постановения режим на лични контакти между
тъжителката и дъщеря й не е бил изпълнен, поради волята на последната –
нежеланието й да се вижда с майка си, а не по вина на подсъдимия, още по
малко поради умишлено (по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК по аргумент от чл. 11, ал. 4 от НК е
наказуемо, само ако е извършено умишлено) негово поведение – действие или
бездействие с цел неизпълнение или осуетяване на изпълнението на
съдебното решение относно личните контакти на тъжителката с дъщеря й.
Това е така, защото постановеният от съда режим на лични отношения с дете
се ползва със сила на пресъдено нещо и трябва да се спазва, докато не бъде
променен по съдебен ред, но съществуват определена категория
обстоятелства и факти, възпрепятстващи обективно (не по волята на
задължения родител) изпълнението на съдебно решение относно лични
контакти с дете, при наличието на които не може да бъде ангажирана
отговорността на задължения родител за неизпълненото или осуетяване
изпълнението на съдебното решение. Такива безспорно са нежеланието и
отказа на детето да се вижда с родителя, ползващ се от постановения режим на
лични контакти, особено когато детето е навършило 13 години, като макар
същото да е малолетно – навършената възраст му позволява извършването на
самостоятелна преценка по засягащи го въпроси и изключва изземването му
от този родител против неговата воля, какъвто е процесният случай. Предвид
гореизложените съображения, тъй като без вина няма престъпление – чл. 9, ал.
1 от НК, съдът призна подсъдимия С. С. С. за невинен в това, че в условията на
продължавано престъпление, като родител-баща на детето С. С. С. ЕГН:
**********, на 01-02.04.2023 година, на 15-16.04.2023 година, на 06-
07.05.2023 година, на 20-21.05.2023 година, на 03-04.06.2023 година, на 17-
18.06.2023 година, 01-02.07.2023 година, на 15-16.07.2023 година, както и 15
дни през лятото, когато не съвпада с отпуската на бащата в село *, община
Стара Загора, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно Решение №402,
постановено по гражданско дело № 589/2022 година по опис на Районен съд
5

Стара Загора, влязло в законна сила на 25.07.2022 г., не е изпълнил, или по
какъвто и да е начин е осуетил изпълнението на решението по горепосоченото
гражданско дело, относно лични контакти на майката и частен тъжител – М.
П. Д. с детето С. С. С., малолетна към датите на деянието /на 13 години/,
поради което го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.
182, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед на постановената оправдателна присъда съдът осъди
тъжителката да заплати на подсъдимия сумата в размер на 800 лева,
представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на упълномощен защитник.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	77
Дата:	18 юни 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия:	Тодор Минов

Дело:	20235530202941
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 октомври 2023 г.

Присъда по дело №2941/2023 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите