Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 233
гр. Русе, 03.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 08 юни
през две хиляди и двадесета година…в състав:
Председател:Галина
Магардичиян
при
секретаря Димана Стоянова и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 423 по описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Ищцата К.В.Б. твърди, че на
26.01.2019г., сутринта към 5 часа, претърпяла инцидент като се подхлъзнала на
леда и паднала в двора на къщата, където живее. При падането ударила сериозна
лявата си ръка. Отишла веднага в спешното отделение в УМБАЛ“Канев“АД-Русе,
където и направили ренгенова снимка. От нея установили, че има счупване на
лъчева кост.Фелшерът, който бил на смяна, й поставил шина до лакътя и казал да
отиде в понеделник на 28.01.2019г не преглед в ортопедичен кабинет № 6, който
се намира в сградата на Онкодиспансера, за да и сменят шината. Посетила
кабинета на посочената дата и там я прегледал д-р С.Г..След като погледнал ренгеновите снимки, потвърдил само фрактурата на лъчевата
кост и след като поставил ръката й срязал бинта, тъй като не му харесало как е
поставена шината. Не поставил нова шина,а с ръце оформил старата й я поставил отново. На
30.01.19 решила да си направи нова ренгенова снимка, защото искала д-р Г. да
погледне дали всичко е наред, тъй като усещал много силна болка преди лакътя
като ръката й била посиняла. На 01.02.19 отново посетила кабинета на лекаря,
който след като видял новите снимки, казал, че всичко е наред и й поставил
олекотен гипс. Казал, че не вярва тя да изпитва болка, а това усещане било от
притеснение. Препоръчал й да пие витамин С.
На 14.02.19 отново посетила кабинета му и той й казал, че може само да
стегне гипса й, тъй като се бил свлякъл. Трябвало да отиде отново на 01.03.19,
за да и махне гипса. Тъй като лекарят на тази дата бил първа смяна и насрочил
преглед за 06.03.19г, но до тогава гипсът сам се изхлузил. След махането му
ръката й имала голяма подутина преди лакътя. Правила си компреси с риванол, но
не помогнали. Изпитвала и силна болка, заради която пиела обезболяващи. На
25.03.19 решила да отиде на преглед при д-р С. П. А.. Той, след като видял
ренгеновите снимки, казал, че освен счупване на лъчевата кост имало счупване и
на улната кост на лявата ръка, което д-р. Г. не е видял. Д-р А. я посъветвал да
направи операция с компресивна планка като според него това бил единствения
вариант, предвид това, че нямала почти никакви движения на ръката. Нямало дата
за операция и я приели в болницата на 15.04.19г. Не можела да спи на лявата си
ръка, не можела дори да се обръща на тази страна.Имала постоянни болки, ръката
й висяла, движенията й били много ограничени. Била много притеснена да не
остане инвалид. Не била сигурна, че операцията ще е успешна. Притеснявала се
ръката й да не остане крива и обездвижена. На 19.04.19 я оперирали.
Анестезиологът и предложи да и постави специален блок,който парализира ръката,
за да може като излезе от упойка да не я боли толкова, понеже болката била
непоносима. Самото поставяне на блока било много неприятно, защото знаела, че
ако мръдне може да се засегне нерв и ще остане инвалид за цял живот.Изпитвала
неописуем ужас. На 22.04.19 била изписана за домашно лечение. Около две седмици
продължила да изпитва много силна болка. На 02.05.19 и махнали конците, което
също било болезнена манипулация. На следващия ден след операцията д-р Г. бил на
визитация. Тоя попитал от къде я познава и тя му припомнила, както и че тогава
не е видял счупването й на улната кост. Той погледнал снимките и казал, че не е
видял счупването на костта понеже рядко се чупели и двете кости. С гипса, който
и поставили била 39 дни. Първите дни пиела постоянно болкоуспокояващи, тъй като
болката била непоносима. Почти не можела да спи. Децата споделили, че са я
чували да бълнува и пъшка на сън. Чувствала се много зле и една седмица почти
не ставала от леглото. За всичко се грижел съпруга й. От болката й се вдигало
кръвното налягане и се налагало да пие лекарства. Нямала никакъв апетит и почти
не ядяла. Около 10 дни не била излизала от вкъщи. Ръката й била тъмносиня и
надута, чувствала едно пулсиране в горната част над лакътя. Постоянно се
оплаквала, че чувства сила болка. Не можела да си намери място-нито легнала,
нито седнала. Имала две деца на 17 и 10г, за които не можела да се грижи
пълноценно. Не водила по-малкото дете К. на училище, защото не можела да носи
раницата, а обикновено я водела. Не можела да простира прането, не можела да се
облича.Мъжът и готвел и миел. Около две седмици не можела да се къпи
сама.Детето и помагало. Не можела да пазарува. Изпаднала в депресивно
състояние.Била постоянно изнервена и постоянно се карала на децата. Всичко я
дразнело. Изолирала се и стояло по цял ден сама. Твърди, че още не се е
възстановила и сега продължавала да изпитва болка в лявата ръка, а при резки
движения изпитвала и остра болка. Не можела да движи лявата си ръка в пълен
обем. При опит да я завърти усещала желязото в нея, което й убивало. Имала
голям белег, който я притеснявал. Избягвала да ходи с къс ръкав, защото си
мислела, че хората го заглеждат. Детето й К. не и давала да я докосва с тази
ръка. Тя като видяла реакцията на детето много се разстроила. Във връзка с
лечението и операцията направила и много разходи.
В лист за преглед за пациент от
26.01.2019г на ищцата е била поставена диагноза-счупване на долния край на
лъчевата кост, закрито. Диагнозата е поставена от д-р Е. Д.,лекар в
УМБАЛ“Канев“АД-Русе. Така поставената диагноза не включва наличната към тази
дата фрактура на лява лакътна става. В резултат на така поставената диагноза,
която не включва фрактурата на лява лакътна става,е третирана само една от
двете фрактури, шината е поставена само до лакътя. Тази манипулация също е
извършена на 26.01.19 в спешното отделение на УМБАЛ“Канев“АД-Русе. Неправилно
поставената диагноза и непредприемането на лечение на фрактурата на лява
лакътна става от служителите на спешно отделение на УМБАЛ“Канев“АД е довело до
несвоевременно предприемане на лечение на тази фрактура, което е довело до
имуществени и неимуществени вреди за нея. Вредите са следствие поведението на
лицата, ангажирани с поставянето на диагнозата,извършената
манипулация-поставяне на шина. Последващите контролни прегледи са направени от
д-р Г., но независимо дали той е действал като служител на УМБАЛ“Канев“АД или
не, неправилната диагноза е поставена в УМБАЛ“Канев“АД.Там е извършена и
манипулациятаа и съответно не е извършена такава по отношение на другата
фрактура. Фрактурата на лява лакътна става е следвало да бъде диагностицирана и
съответно по отношение на нея също е следвало да бъде предоставено спешна
медицинска помощ, именно от УМБАЛ“Канев“АД при посещението на ищцата на
26.01.2019г. Исковата молба е предявена
за обезвреда на вредите от неправилна, непълна диагноза, изразяваща се в
недиагностициране на налична фрактура и непредприемане на лечение на фрактура
на лява лакътна става при посещение на К.Б. в Спешното отделение на
УМБАЛ“Канев“АД на 26.01.2019г. Заради осъществените действия от служители на
УМБАЛ“Канев“АД-Русе, исковете са предявени срещу болницата и на основание чл.49 ЗЗД болницата отговаря за тези вреди.
Иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответникът УМБАЛ“Канев“АД-Русе да и заплати сумата от
30 000лв, представляващи претърпени от нея неимуществени вреди от
ненавременна диагностика и лечение на фрактура
на лява лакетна става, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2019г. до
окончателното й плащане, сумата от 961.29лв., представляваща имуществени вреди
от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва от завеждане на иска
до окончателното й плащане.
Ответникът УМБАЛ“Канев“АД-Русе, в писмен
отговор, след допуснатото изменение на основанието на предявените искове, счита
допуснатото изменение на исковете за допустимо, а предявените искове за
неоснователни. Не оспорва факта, че на
26.01.2019г-рано сутринта, К.В.Б. е посетила спешното отделение към
УМБАЛ“Канев“АД след претърпян инцидент /падане- по анамнестични данни на
пациентката/ и че тогава й е извършено образно изследване на лява предмишница.
Това е документирано в медицинската документация, изготвена при посещението й в
спешно отделение. Оспорва се твърдението, че от снимката се установило, че има
счупване на лъчева кост.Това твърдение е неточно. В искане за образно
изследване AN от 26.01.2019г 4.3ч., съдържащо резултат от образно
изследване и неговото тълкуване е поставена диагноза „фрактура на ляв радиус
дистално и на лява улна проксимално“, те. Са установени две счупвания на лява
предмишница. Ноторно било известно, че диагнозата за наличие на фрактура се
поставя след извършване на ренгенография и нейното разчитане от медицински
специалист. Предвид това диагностицирането на счупванията е направено
своевременно, в условията на спешност и са отчетени и двете фрактури, а не само
счупване на лъчевата кост, както твърди ищцата. Не оспорва факта, че с поставената
шина е извършена имобилизация до лакътя на предмишницата на лявата ръка на
ищцата. Твърди, че принципно медицинският специалист действа в условията на
оперативна самостоятелност при избора на подход и преценка на възможностите,
основавайки се на тежестта на травмата, възрастта на пациента, всички нужни
изследвания, придружаващи заболявания и други. В случая на ищцата
имобилизацията е направена до лакътя, тъй като към момента на посещението й в
Спешно отделение е бил налице оток/което е често срещано усложнение при закрити
скорошни фрактури/, който ако бъде „стегнат“ в гипс, това би довело до
усложнения. Гипсовата имобилизация се извършва своевременно след травмата, като
се препоръчва приложението му при спадане на отока на засегнатата област, тъй
като гипсирането при оток може след няколко дни да направи превръзката хлабава,
съответно не особено ефективна за обездвижване на зоната. С цел избягване на
прекъсване на венозния и артериалния ток, първичната гипсова имобилизация е
поставена до лакътя. В първоначалната искова молба се твърди, че е насочена към
специализиран ортопедичен кабинет „да ми сменят шината, защото е необходимо
време да спадне отока“ като това се покрива с обективната действителност, а с
допълнителната молба се твърди, че е изпратена за „контролни прегледи“. Считат,
че тези твърдения си противоречат и второто от тях е невярно. Изборът на „Ортомедикс“ООД за последващи
прегледи на ищцата при специалист-ортопед е заради обстоятелството, че тази
амбулатория има отдалечен достъп до системата с образни изследвания, направени
в ренгена на УМБАЛ“Канев“АД, както и на разчетите с поставени диагнози. По този
начин длъжностното лице в спешното отделение е било сигурно,че осигурява
максимална информираност на лекарят от извънболничната помощ. По отношение на твърдението на ищцата за
неправилна диагнози, вписана в лист за преглед на пациент, издаден от спешното
отделение на 26.01.19г. не оспорват, че в част „обективно състояние“ е записано
„рьо данни за ф-ра на ляв радиус“. Това представлява техническа грешка и
недописване на пълната диагноза от образното изследване. Това обаче не дерогира
поставената диагноза в разчета от ренгеновото изследване, в който са описани
двете фрактури и който представлява приложение към лист за преглед. Диагнозата
за наличие или липса на фрактура се поставя с разчета на ренгенографията от
ренгенолог. Предвид това, считат, че вписаното обективно състояние в документа
на спешното отделение не може да окаже въздействие при последващи прегледи,
проследяване на състояние и определяне на метод за лечение или имобилизация на
ищцата. Считат, че описаното увреждане не е причинено от служители на Спешно
отделение към УМБАЛ“Канев“АД-така, както е посочено в изменения иск. Съгласно
първоначалната искова молба, а и отчитайки твърдения в допълнителната молба,
д-р Г. е обусловил настъпването на неблагоприятен за пациентката резултат. Липсва виновно противоправно действие или
бездействие от страна на служители на УМБАЛ“Канев“АД, което да е довело до
недиагностициране и непровеждане на адекватно лечение при посещението на
пациентката в спешното отделение. С оглед на това прави възражение за
причинно-следствена връзка между уврежданията, описани в исковата молба и
проведените диагностика и лечение на пациентката в УМБАЛ“Канев“АД при посещението
й в спешно отделение на 26.01.2019г.
Липсва вина на служители на УМБАЛ“Канев“АД, спешно отделение. Считат, че
не са осъществени елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което и
искът е неоснователен.Оспорва предявеният иск и по размер.
Третото лице – помагач на страната на
ответника - Застрахователна компания „Уника“АД-София не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на МБАЛ-Русе по застраховка
„Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия“ с период
на валидност 20.10.2018г до 19.10.2019г, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Счита претенцията за неоснователна и недоказана
както по основание, така и по размер. Не се доказва поставяне на грешна или
непълна диагноза от страна на с-р Е. Д.. Не са представени
снимки-ренгенографии,относими към деня на увреждането, от които да е било видно
състоянието на увредения горен крайник, за да бъде установено наличие ли е
пропуск при диагностицирането. Не е доказано
противоправно действие от страна на служители на лечебното заведение при
предприемане лечение на пациента. В условията на евентуалност, считат
претенцията за завишена по размер и в размер с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 26.01.2019 рано сутринта К.В.Б. се
подхлъзнала в двора на къщата, в която живее със семейството си, и паднала на
лявата си ръка. Много я боляло, поради което близък на семейството я закарал
веднага в Спешното отделение на УМБАЛ“Канев“-Русе. Там са я прегледали и и
казали, че има счупване в китката. Сложили й шина.
Д-р Е. Д. е издал лист за преглед на
пациент в КДБ/СО на 26.01.2019г с основна диагноза „счупване на долния край на
лъчевата кост, закрито“. Отразено е че обективното състояние след
ренгенография, която и е изписана като изследване, са налице „данни за фрактура
на ляв радуис“. В формуляра за
извършеното ренгеново изследване /л.89 от делото/ е отразено, че по повод
ренгенография на гривнена стгава-лява е установено от ренгенолога „ фрактура на
ляв радиус дистарлно и на лява улнапроксимално“.
На 30.01.2019г е направено второ
ренгеново изследване, в което е отразено „състояние след фрактура на типично
място- Графия през гипс“.
На 26.03.2019г отново е правено
ренгеново изследстване на ищцата и заключението на ренгенолога е „ фрактура на
ляв дистален радиус-фрактура с давност. Фрактура на лява проксимална
улна-фрактура с известна давност“.
В периода от 15.04.2019 до 22.04.2019
ищцата К.Б. е била на лечение в ортопедично отделение на „УМБАЛ-Канев“АД като
същата е била изпратена на лечение в болницата от д-р С. А. с насочваща
диагноза „ счупване на тялото /диафаза/ на лакътната кост . последици от
счупване на горен крайник с изключение на китката и дланта“, видно и от
амбулаторен лист от 03.04.2019г. Видно от приложената по делото медицинска
документация от престоя и в лечебното заведение и издадената епикриза същата е
постъпила в болницата за планово оперативно лечение, тъй като „фрактура на лява
лъчева кост е лекувана консервативно, но е пропусната фрактурата на лява
лакътна става.“ В момента на приема в отделението е била с оплаквания от оток,
болка и деформация на ръката. По време
на операцията, извършена на 19.04.2019 е поставена метална пластика.
От показанията на близките на ищцата-св.Ф.Б.,нейн съпруг, и св.С.П., нейна майка, се установи, че след
като се върната от болницата на 26.01.2019г К.Б. им казала, че в спешния кабинет са й
казали, че са установили счупване на лявата ръка в областта на китката. Била е
с шина и бинт от китката до лакътя.Също така са и казали да отиде в понеделник
в 6-ти кабинет, който се намира в Онкото, на преглед. Обяснили, за последващия преглед на трябва да
заплаща, тъй като минава към спешното. Когато К.Б. се е прибрала от спешното,
нямало оток на ръката. Той се появил около седмица след това.Преди това тя вече
била ходила на преглед в кабинета, в който са я пратили от Спешното отделение.
След счупването Б. не се чувствала добре- нервничела, чувствала се некомфортно,
защото много я боляло, не можела да се обслужва, не можела да изпраща детето на
училище, защото преди това му носела раницата. Постоянно плачела, заради тези болки и се
оплаквала, че не може да спи. Около 40 дни пиела болкоуспокояващи-аулин и
аналгин. След около 10 дни, отново отишла на преглед в 6-ти кабинет, защото
продължавало да я боли много. Там и сложили олекотен гипс от китката до лакътя.
След това тя се чувствала още по-зле. Първоначално гипса и не бил сложен добре
и се разхлабил и се смъкнал към пръстите й. В следствие на това разкървавил
ръката и пръстите й. Освен това изпитвала силни болки в лакътя. Там измало и
оток и подутина. При лакътя и била станала голяма буца. Ръката и при лакътя
била подута отстрани и цветът на кожата бил синьо-жълт. Тя не спирала да се
оплаква, че може да спи и че не може да се обслужва. Детето и и помагало при
къпането, а съпругът й й помагал в домакинството. К.Б. се чувствала постоянно разстроена и
постоянно се оплаквала, че я боли, затова отново отишла при лекарят от 6-ти
кабинет / д-р.С.Г./, който и казал, че всичко е наред и и сложили памук под
гипса. Казал и че това е нормално състояние и за болките и предписал витамин С.
Трябвало да отиде да и се махне гипса след 40 ден, но той паднал преди този
срок от само себе си. След като гипса паднал видели, че ръката е надута и
посиняла. К.Б. не можела да я движи свободно, дори се налагало с другата си
ръка да си помага, за да може да сложи лявата си ръка в джоба. В областта на
лакътя имала огромна подутина. Не можела да взема предмети с тази ръка. Веднъж
взела чаша с лявата си ръка и я изтървала. Тогава решила пак да отиде на преглед при
ортопед, но при друг лекар и избрала доц.А..Това според съпруга й-св. Ф.Б. било
в края на м.март. След прегледа са върнала ужасена от това, което е чула.
Доцента и казал, че има второ счупване, която не е видяно и установено в
Спешното. Той е прегледал снимките от старите прегледи и е установил, че на тях
се вижда и второ счупване. Казал и че затова е изпитвала тези болки. Обяснил и
е, че трябва да се направи оперативна интервенция с поставяне на метална
планка. Лекарят и обяснил, че подутината в областта на лакътя е вследствие на
счупването, което лекарите преди това не са видели и то е зарастнало на криво и
затова се е образувала буца. К.Б. веднага приела операцията, която била
осъществена в средата на м.април 2019г. Била много притеснена, включително и
заради това да не остане инвалид за цял живот. И преди и след операцията изпитвала постоянни
болки . Възстановявала се след операцията около 20 дни. Била само със шина и
имала белег от операцията около 20-25 см, който продължава да е видим и
понастоящем и тя се срамувала от него. Когато излизала навън с дреха с къс
ръкав постоянно си мислела, че хората я заглеждат заради този белег. Детето им
също казвало на майка си, че ръката й стои много лошо и е накриво и изпитва
отвращение от белега й. Според св.Ф.Б. и сега ръката на съпругата му е видимо
изкривена и има ограничения в движението й като не може да вдига тежко.
Планката постоянно я притискала и съпругата му казвала, че я усеща. Понякога
когато хващала предмети, ги изпускала. Не можела да си натоварва ръката, която
треперела когато я натоварва и понякога получавала тикове. Според св. С.П.,
след операцията ръката вече не висяла, но нямала голяма сила и дъщеря й не
можела да прави движения в пълен обем. Китката се завъртала до определено
движение, след което ръката започвала да трепери. Майка й и предложила да отиде
на рехабилитация, но дъщеря й казала, че сама се раздвижва.
За извършените от д-р.С.Г. прегледи в
„амбулатора за групова практика за специализирана извънболнична медицинска
помощ по ортопедия и травматология „Ортомедикс“ООД липсват данни в РЗК-Русе,
независимо, че по делото няма спор и това не се оспорва от ответника, че
лекарят от спешното отделение е насочил ищцата за преглед на 28.01.2019г в тази
специализирана извънболнична медицинска помощ в каб. № 6, където работи и този
лекар и който от събраните по делото гласни доказателства се установи, че той е
извършвал последващите консултации на ищцата.
Според приетата по делото и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява по категоричен начин,
че при прегледа на К.Б. на 26.01.2019г в спешно отделение на „УМБАЛ
Канев“АД е констатирано само счупване на
долния край на лъчевата кост. Вещото лице е категорично, че на ренгенографията,
направена на същата дата, се виждат две фрактури- едната на радиуса на типично
място и втората на проксималната трета на лакътната кост. По принцип, според
вещото лице, и двете фрактури оздравяват за приблизителен срок за около
четири-четири и половина месеца при създаване на съответните условия. Лечението
предприето в спешния кабинет на 26.01.2019г третира само счупката на радиуса на
типично място. Поставената гипсова лонгета не стабилизира счупката на лакътната
кост. Несъздадение покой на счупката на лакътната кост е довело до
несрастване-пресвоартроза. Лечението в зоната на проксималния отдел на
лакътната кост, при характера на тази сцупка/коса и нестабилна по характер/ се
лекува оперативно, каквото лечение е приложено по-късно-през м.април 2019г. Според
вещото лице липсват заболявания, от които да е страдала Б., който да не са
позволявали оперативна намеса, т.е оперативната намеса е могла да стане и в
периода м.януари—февруари. Получените
оток и болка при Б. са в причинна връзка с недостатъчната мобилизация на двете
счупки. Според заключението за периода януари-април 2019г ищцата е имала болки
и страдания с различен интензитет. В първите дни са били много силни и
постепенно са намалявали. Към 26.01.2019
не е имало псевдоартроза и не е възможно да е имало калосна формация, защото
такава се е появила след два и половина месеца. Ако операцията е била извършена
в края на м.януари-началото на м.февруари, според вещото лице, двете счупвания
са щели да оздравяват успоредно/едновременно/. След извършване на операцията,
ищцата отново е имала болки и страдания, свързани с оперативната намеса, а
лечението проведено в различно време е затруднило рехабилитацията на ръката. Вещото
лице е установило при извършен преглед на ищцата по повод изготвяне на самото
заключение, наличие на хипотрофия на муксулатурата на мишницата и предмишницата
на лява ръка. Открива се оперативен цикатрис добре зараснал и ограничение на
крайната екстензия в лакът с около 10 градуса и ограничение в лексията /сгъването/
с около 15 градуса. Според устното заключение на вещото лице в съдебно
заседание, при ищцата е имало комбинирана травма,т.е две счупвания на един
крайник в една зона и в този случай по-силната болка може да замъгли или да
намали оплакванията от второто счупване. Затова пациентите са проследяват в
рамките на няколко дни, за да се уточнят нещата. Задължително и втората
фрактура на лакътната кост е трябвало да бъде поставена в покой и е изисквала
обездвижване и имобилизация над лакътната става. Б. е имала болки и страдания
от това, че не е обездвижено счупването на лакътната кост, а несъздаването на
покой на това счупване води до това, че тя не сраства правилно, а може и въобще
да не срастне. Това е довело до оперативната намеса с поставяне на метал на
счупката на лакътната кост. Според обяснението на вещото лице в съдебно
заседание, характера на счупката на лакътната кост е такъв, че действията на
мускулите на предмишницата водят до скъсяване и до разместване, така че
костната счупка в лакътната кост е била индикация предварително за оперативна
намеса. Ако счупването на лакътната кост
е диагностицирано своевременно, метода на лечение е оперативен, а не
консервативен, т.е не е следвало да има гипсова имобилизация, а оперативна
намеса с поставяне на метална синтеза. След операцията дължината на крайника е
възстановена и функцията му е почни възстановена, с малък дефицит в гривната и
лакътя, но това, според вещото лице, ще бъде преодоляно. Дефицита, според
вещото лице, е 5 до 7 градуса в сгъване на гривнената става. Ако операцията е
била извършена своевременно, тя е щяла да бъде по-щадяща за пациента, тъй като
нямало да се наложи изчистване на ненужно натрупания калций. Калциевото натрупване
става с месеци и това е времето от счупването до операцията. Според вещото лице
такова счупване се лекува обичайно за около 100 дни като металът се сваля след
шестия месец.
За поставеният й имплант
К.Б. е заплатила сумата от 800лв, за което и е издадена фактура № ********** от
16.04.2019г и е издаден и касов бон към нея.
За престоя в болницата на 22.04.2019г е
заплатила сумата от 40.60лв, за което и е издаден касов бон. На 26.03.2019г за
ренгеново изследване е заплатила 20лв, а на 20.04.2019 е закупила лекарства на
стойност 19.29лв-лиотон 1000 гел и нурофен форте.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Производството по делото е образувано по
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди и имуществени
вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.49 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност на ответникът по този иск за неимуществени вреди, в процеса следва
да се установят елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно- деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. Отговорността по чл.49 ЗЗД е
обективна- за чужди виновни противоправни действия и има обезщетително-гаранционен
характер . За да се ангажира отговорността на „УМБАЛ „Канев“ АД-Русе по този
текст е необходимо да се докаже, че при и по повод възложената от дружеството
работа на лекари от Спешното отделение на УМБАЛ „Канев“АД-Русе при посещението
на К.Б. на 26.01.2019г са й поставили
неправилна, непълна диагноза, изразяваща се в недиагностициране на налична
фрактура и непредприемане на лечение на фрактура на лява лакътна става, както и
че от тези действия или бездействия са и причинени твърдените в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди,т.е следва да установи наличието на причинна
връзка между действията или бездействията на служителите от Спешно отделение на
УМБАЛ“Канев“ на 26.01.2019г и причинените й вреди.
От събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета по
делото и неоспорена от страните, е установено по категоричен начин, че на
26.01.2019г рано сутринта К. Б. е била приета в спешното отделение на
УМБАЛ“Канев“АД-
Русе заради падане в двора на дома й върху лявата си ръка и силни болки в нея. Там
в 4.17часа от д-р Е. Д. е направено
искане за образно изследване като след направена ренгенография на гривнена
става-лява, заключението на ренгенолога, отразено върху същото искане е „
фрактура на ляв радиус дистарлно и на лява улнапроксимално“. В 4.36 часа д-р Е.
Д. е прегледал ищцата, за която е съставил Лист за преглед на пациент в КДБ/СО,
според което е отразено обективно състояние „ рьо данни за фрактура на ляв радиус“
и изследване „рьо“, а като терапия е отразена „имобилизация“. Според
заключението на вещото лице, лечението, предприето в спешния кабинет на
26.01.2019г третира само „счупката на радиуса на типично място“, което е видно
и от следващата ренгенография, направена на 30.01.2019г, на която се вижда
лонгета до лакътната става. При това положение съдът намира за установено по
категоричен начин, че въпреки, че при посещението на Б. в Спешния кабинет на
УМБАЛ“Канев“АД-Русе е било установено от ренгенолога, че има две счупвания-
едната на радиуса на типично място и втората в проксималната трета на лакътната
кост, и това ясно е отразено в издадените от него документи, ортопеда от
спешния кабинет д-р Е. Д., който е прегледал ищцата и се е запознал с заключението
на ренгенолога, е направил гипсова имобилизация само на китката, т.е до
лакътната става. Съдът намира възражението на ответника УМБАЛ“Канев“АД, че
липсата на второто счупване в описанието в издаденият амбулаторен лист се
дължало на техническа грешка, за неоснователно и недоказано. Същото би било
техническа грешка, ако ортопеда в спешното отделение беше предприел
необходимите медицински действия, касаещи двете счупвания, а това не е отразено
в амбулаторният лист. В случая това не е налице. Извършеното от лекаря в
спешния кабинет съответства на това, което е отразено в издаденият от него амбулаторен
лист, а именно имобилизация само на радиуса на типично място. Съдът не приема
за доказано и възражението на болницата, че не е извършена имобилизация на двете
счупвания, защото имало оток на ръката и второто следвало да се направи едва
когато този оток отшуми, тъй като по делото липсват такива доказателства.
Изявлението на ищцата в исковата молба, което се цитира от ответника, съдът
намира, че не е в смисъла сочен от ответника. Освен това съдът намира, че
съобразно медицинският стандарт „спешна медицина“, утвърден с Наредба № 3 от 6
октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна
Медицина", издадена от министъра на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.86 от 27
Октомври 2017г., основните дейности на
спешното отделение са: прием, медицински триаж, стабилизация, диагностика,
лечение и консултация на спешни пациенти, изпълнението на които се извършва в
осигурени и подходящи за целта условия. Тази диагностика, лечение и консултация
на спешни пациенти, следва да намери отражение в издадените медицински
документи. Съдът намира, че добрата медицинска практика изисква в абулаторния лист
да намери отражение по най-пълен начин поставената диагноза, обективното състояние
на спешния пациент и предприетото лечение и консултация. Това означава, според
съда, че ако съществуват обективни причини да не се предприеме адекватното
лечение на спешния пациент, то същите следва да намерят отражение в
медицинската документация. Видно от издаденият амбулаторен лист, в него
отражение е намерило само едното счупване и неговата имобилизация. Обясненията
на ответника за наличие на оток, който не позволявал цялостна имобилизация, не
е намерило отражение в медицинската документация. Освен това липсват данни за
проведена каквато и да било консултация на ищцата по повод здравословното й
състояние. Невярно е твърдението на ответника, че в спешното отделение са
давало само предполагаема диагноза. Това напълно противоречи на посоченият по-горе
медицински стандарт „спешна медицина“. Освен това обстоятелството, че от
спешния кабинет са я насочили към специалист за продължаване на лечението на
28.01.2019 / понеделник/ в „Амбулатория за групова практика за специализирана
извънболнична медицинска помощ по ортопедия и травматология“Ортомедикс“ООД,
което не се оспорва от ответника, не освобождава ортопеда от кабинета в
Спешното отделение да постави правилната диагноза, която в случая е била видна
от ренгеновата снимка и извършеният от ренгенолога разчет, и да преприеме
адекватните за състоянието на ищцата медицински действия. Още повече, че вещото
лице сочи, че счупката на лакътната кост, при характера на тази счупка /коса и
нестабилна по характер/ се лекува оперативно и това е можело да бъде направено
януари-февруари 2019, това също не е намерило отражение в издаденият
амбулаторен лист на 26.01.2019г, което е още едно доказателство, че ортопеда в
Спешното отделение е поставил непълна диагноза, като изобщо не е посочил
второто счупване на лакътната кост и не е предприел нищо във връзка с лечението
й. Видно от медицинският стандарт след
извършване на прием в СО, удостоверен с регистрация и проведени
диагностично-лечебни дейности, спешният пациент може да бъде изписан от СО;
изписан от СО с назначен контролен преглед; настанен за наблюдение,диагностично
уточняване и терапия в СО до 24 часа в зоната за наблюдение;хоспитализиран по
спешност в същото лечебно заведение за болнична помощ; с осъществен трансфер
към друго лечебно заведение за болнична помощ с наличен достатъчен ресурс за
мениджмънт на конкретното спешно състояние с цел спешна хоспитализация
посредством вторичен транспорт; напуснал СО по собствено желание или изписан от
СО поради тежко нарушение а вътрешния ред; регистриран като починал след прием
в СО. Видно от съдържанието на издаденият амбулаторен лист в същият липсват
каквито и да било данни нито, че е била насочена към специалист за продължаване
на лечението / което е осъществено устно и между страните липсва спор за това/,
нито пък е била насочена за болнично лечение, към каквото би била насочена, ако
в Спешното отделение и беше поставена пълна диагноза, включваща и счупването на
лакътна кост с оглед заключението на вещото лице, че такова счупване се лекува
само оперативно или ако това е следвало да стане в по-късен момент, да е
отразено по някакъв начин в издадените документи.
Всичко това сочи, че ортопеда в Спешното
отделение не е поставил на Б. пълна и точна диагноза при посещението й на
26.01.2019г, респективно е предприел лечение чрез имобилизация само на едното
счупване. Тези действия противоречат на правилата по медицинският стандарт и на
добрата медицинска практика.
Действително от събраните по делото
доказателства, писмени, гласни и съдебно-медицинска експертиза, се установява,
че К.Б. е била преглеждана от ортопед д-р Г. от „Амбулатория за групова практика за
специализирана извънболнична медицинска помощ по ортопедия и
травматология“Ортомедикс“ООД, след като е била насочена от Спешното отделение
към него, на 28.01.2019 и в последствие още няколко пъти. Същият макар и да е
прегледал ренгеновите снимки от 26.01.2019г и такива направени на 30.01.2019г
не е променил лечението на Б. и не е установил счупването на лакътната кост,
независимо, че Б. се е оплаквала от непрекъснати болки и независимо, че е
ходила на прегледи и през м.февруари 2019г. Единственото, което същият е
направил е да оправи поставената от спешното шина, тъй като не му била харесала
и да препоръча на ищцата да пие витамин С и да сложи памук под гипса, който
след известно време се е смъкнал и е започнал да наранява ръката й.
Вследствие на съвместните неправилни
действия по диагностицирането и лечението на Б., извършени от лекарят-ортопед
д-р Е. Д. и ортопеда д-р Станимир Г. като ортопед от специализирана
извънболнична медицинска помощ „Ортомедикс“ООД, за
ищцата К.Б. са настъпили болки и страдания, изразяващи се в това, че в
следствие нелекуваното в преидоа от 26.01.2019г до средата на м.април 2019г второ
счупване на лакътна кост същата е имала непрекъснати болки, не е можела да
използва лявата си ръка, налагало се е близките и да и помагат в ежедневието й,
след няколко седмици се е появило оток и подуване, наложило се е на претърпи
оперативна интервенция през м.април 2019г, при която са направени допълнителни
манипулации във връзка с калциево натрупване, което е било по-травмиращо за нея
и се е наложило допълнително да се възстановява от тази операция. А ако двете счупвания бяха установени
своевременно на 26.01.2019г, лечението им е щяло да се проведе едновременно,
респективно възстановителният период за ищцата би бил по-кратък и по-малко
болезнен, а и психическите й страдания щяха да са в пъти по-малки.
Неоснователно е възражението на
ответника, че липсва причинна връзка между действията на лекарите в Спешното
отделение на УМБАЛ“Канев“АД и страданията, претърпени от ищцата, както и че
вина за това има само и единствено ортопеда, извършвал последващите прегледи на
ищцата. Неправилната, по точно непълната диагноза, респективно неадектватното
лечение спрямо уврежданията, които Б. е имала на 26.01.2019г е поставена първо
от Спешната помощ, а едва след това е поддържано и от последващият лекуващ
ортопед, поради което съдът намира, че вината за настъпилите увреждания на ищцата
и влошаването на здравословното й състояние вследствие на неправилната диагноза
и лечение, имат и ортопеда от Спешното отделение и следващият лекуващ ортопед.
И от действията на двамата са настъпили болките и страданията, причинени на Б.
в периода от 26.01.2019г до възстановяването й от операцията през м.април
2019г.
Съгласно изричната норма на 53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В този случай вредите на пострадалия не са
причинени само от действия или бездействия на един деликвент, а и от действия
или бездействия на други лица. При това обаче причинената вреда трябва да бъде
неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на
действията или бездействията на един от деликвентите или някои от тях. В този
случай причинността на поведението на всеки деликвент няма самостоятелно
съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието
или бездействието на всички деликвенти и вредата. При това не е задължително
действията на всеки от деликвентите да се намират в причинна връзка едно с
друго, а могат да се проявяват и самостоятелно, но задължително следва да
доведат до настъпването на една обща и неделима вреда. Без наличието на такава
вреда всеки един от деликвентите отговаря само за онези вреди, които са
настъпили от неговото виновно действие или бездействие, но не и за тези
причинени от действията или бездействията на трети лица. Именно общата и
неделима вреда обуславя солидарната отговорност на причинителите спрямо увреденото
лице, като то може да претендира пълния размер на обезщетението от всеки един
от тях, независимо от степента на участието му при причиняването на вредата.
Последната е от значение само във вътрешните отношения между съпричинителите
при иск по чл. 54 от ЗЗД.
Установена в чл. 53 от ЗЗД
солидарност намира приложение не само по отношение на съпричинителите, но и по
отношение на лицата, които носят отговорност за вреди причинени от чужди
действия, каквито са тези по чл. 49 от ЗЗД.
/Определение
№ 15 от 8.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2150/2019 г., IV г. о., ГК и др./ Съдът намира, че в настоящият казус е налице именно
солидарна отговорност между посочените от съда лекари, поради което тъй като
солидарно отговорните лица са обикновени другари, няма пречка
УМБАЛ“Канев“АД-Русе да отговаря в пълен обем за настъпилите за Б. увреждания,
независимо от степента на участието на лекарят-ортопед от Спешното отделение
към болницата в причиняването на вредата.
По делото са представени писмени
доказателства, установяващи, че за поставеният й имплант
Б. е заплатила на 16.04.2019 сумата от 800лв, за престоя й в болницата по време
на операцията е заплатила 40.60лв, за ренгенография е заплатила 20лв и за
обезболяващи и лекарства спомагащи за отока й е заплатила 19.29лв или общо сумата от 879.89лв. Според св.Ф.Б.-съпруг
на ищцата- за болничния престой са заплатили 960лв, като освен импланта са
заплащали и други манипулации, извършено в болницата-престой, дискове, но по
делото липсват писмени доказателства за такива, извън посочените по-горе в
решението. В този смисъл съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен и доказан до размер на 879.89лв и до този
размер следва да се уважи, а над тази сума до претендираната 961.29лв като
недоказан следва да се отхвърли.
Ищцата е претендирала и заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
От събраните по делото доказателства се
установи по категоричен начин, че заради неправилната диагноза, при която не е отчетено наличието
на второ счупване- на лакътната кост, в периода от 26.01.2019г до средата на
м.април е лекувано само счупването на типично място, вследствие на което същата
е изпитвала постоянно болки; впоследствие ръката и около лакътя се е подула и
отекла, което е увеличило некомфорта, който е изпитвала и допълнително е
пречело да това да използва ръката си в ежедневието. Освен това в този
продължителен период счупката на лакътната кост по никакъв начин не е била
поставена в покой, което от своя страна е довело до несрастване-псевдоартроза. Според
вещото лице второто нелекувано счупване и ако е било открито на време на
26.01.2019г е следвало да се лекува оперативно, но тогава двете увреждания са
щели да оздравяват успоредно и неблагоприятните усещания и последици за Б. биха
били много по-малки. Късната операция е била съпроводена с допълнителни
манипулации, свързани с натрупаният калций, което е направило тази оперативна
намеса по-агресивна по отношение на Б.. Вещото лице е категорично, че лечението, проведено в различно време е
затруднило рехабилитацията на ръката. Съдът намира, че всичките тези болки и
страдания, който е претърпяла Б. в периода на повече от половин година, а и не
пълното възстановяване на движението на ръката и и към настоящият момент, сочи,
че справедливият размер на обезщетението, което би репарирало в пълна степен
тези и страдания, е в размер на 22 000лв. Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до този размер и до
него следва да се уважи, а над този размер до претендираните 30 000лв
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху обезщетенията се дължи и законна
лихва, която видно от заявеният петитум на исковата молба е претендирана от
завеждане на иска-04.06.2019г до окончателното им плащане.
По делото са представени писмени
доказателства, според които УМБАЛ“Канев“АД-Русе и ЗК“Уника“АД –София е сключена
застрахователна полице № 18002L10002, по силата
на която УМБАЛ“Канев“АД и 668лица по приложен списък, наети от лечебното
заведение по трудов договор или по договор за възлагане на работа, придобили
медицинска правоспособност и упражняващи медицинска професия при условията на
Закона за здравето и Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина, в това число: висш медицински персонал 217 лица и среден
медицински персонал-451лица са застраховани за застрахователен интерес : „
отговорността на застрахования за вреди, включително трайна загуба на
работоспособност или смърт, причинени на трети лица вследствие виновно
неизпълнение на професионалните му задължения през срока на застраховката. Срокът
на застраховката е от 20.10.2018 до 20.10.2019г.
Видно от представеното писмено
доказателства на 20.09.2019 УМБАЛ“Канев“АД е уведомила застрахователя за
заведеното дело, във връзка с което застрахователят с писмо вх.№ 5231 от
07.10.2019 на УМБАЛ“Канев“АД са поискали привличането им като трето
лице-помагач в процеса, което ответника е направил в производството.
Видно от представеният договор за правна
помощ и съдействие адв.Б.С. оказва безплатна правна
помощ на К.Б. на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА. В този случай съдът следва да й
определи възнаграждение съобразно размера на уважените искове при съобразяване
на нормата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения,
а именно в размер на 1216лв, които следва да се платят от ответника.
На основание чл. 78,ал.3 ГПК в тежест на
ищцата следва да се възложат разноските на ответника за юрисконсулт съразмерно
с отхвърлената част от исковете й, който съдът съобразно правилата на чл.78,
ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП и чл.25, ал.2 вр ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ определя в размер на 450лв, но в тежест на ищцата съразмерно с
отхвърлената част на исковете й следва
да се възложи само в размер на 117лв.
В тежест на ответника по делото е
държавна такса в размер на 915.20лв, както и 449.89лв разноски, направени от
бюджета на съда.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление-гр.Русе, ул.“Независимост“№ 2,
представлявано от И.С.И.-и.д.да плати на К.В.Б., ЕГН ********** *** и съд.адрес-***,
офис 6 чрез адв.Б.С., на основание чл.49 ЗЗД, сумата
от 22 000лв/ двадесет и две хиляди лв/, представляващо обезщетение за причинени
й неимуществени вреди вследствие неправилна, непълна диагноза на 26.01.2019г от
ортопед от спешното отделение на болницата, като е диагностицирана и лекувана
само една от двете фрактури, а именно диагностицирана и лекувана е само
фрактурата на лява лъчева кост, а не е
диагностицирана и не е лекувана фрактурата на лява лакътна става/лява улна
проксимално/, както и сумата от 879.89лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени и от
същото, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 04.06.2019г
до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
К.В.Б. срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“АД искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
22 000лв до 30 000лв и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от
879.89лв до 961.29лв като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление-гр.Русе, ул.“Независимост“№
2, представлявано от И.С.И.-и.д.да плати на адв.Б.С. ***, офис 6, на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1216лв.
ОСЪЖДА К.В.Б., ЕГН ********** *** и съд.адрес-***, офис 6 чрез адв.Б.С. да плати на
„Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Канев“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление-гр.Русе, ул.“Независимост“№ 2, представлявано от И.С.И.-и.д.сумата от 117лв
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете й.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление-гр.Русе, ул.“Независимост“№
2, представлявано от И.С.И.-и.д.да плати по сметка на
Русенски Окръжен съд държавна такса в размер на 915.20лв, както и 449.89лв
разноски, направени от бюджета на съда.
Решението е постановено с участието на
трето лице – помагач на страната на ответника УМБАЛ“Канев“АД-Русе -
Застрахователна компания „Уника“АД-София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление-гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 18.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-гр.Велико Търново с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия :