№ 113
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100658 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „К.М.М.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Х., бул.
„Б.“ № 51, вх. А, ет. 2, ап. 10, ЕИК ***, твърди, че между него (като изпълнител) и
ответника (като възложител) са били сключени Договор с № 24/04.07.2018 г. и Договор
с № П8/13.09.2018 г., отнасящи се до извършването на строително-монтажни дейности.
Поддържа, че е изпълнил работите, поръчани му и по двете сделки, а възложителят ги е
приел. Изтъква, че последният не му е заплатил дължимите възнаграждения в пълен
размер, като непогасените остатъци са: 1 778,76 лв. – по първия договор, за което е
издал фактура с № 100278/02.10.2018 г., и 7 127,52 лв. – по втория договор, за което е
издал фактура с № 100354/12.07.2019 г. Смята, че поради забава в погасяването на тези
главни вземания му се полага и мораторна лихва, която е: 392,31 лв. – за първата
главница, начислена за периода от 17.10.2018 г. до 18.12.2020 г., и 1 011,71 лв. – за
втората главница, начислена за периода от 27.07.2019 г. до 18.12.2020 г. Посочва, че за
визираните суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило
възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхната дължимост да
бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „С. С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„П. п.“ № 35, ЕИК ***, намира ищцовите претенции за неоснователни, моли за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Релевира позиция, според която е погасил целия си дълг, произтичащ от процесните
сделки, а вземанията, търсени сега от ищеца, не са доказани.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени
1
установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД – за главниците,
ведно със законната лихва върху тях, считано от считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2020 г., до погасяването, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторните лихви.
1.2.) Задълженията по тези искове попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК с № 9791 от 23.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1423/20 г. на Районен
съд – гр. П..
1.3.) Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е
депозирано възражение от настоящия ответник, имащ качеството на длъжник. Затова
ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил установителните
претенции за съществуването на оспорените вземания.
1.4.) Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство включва проверка
на предпоставките от фактическите състави, пораждащи задълженията, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
2. По съществото на делото:
2.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от
фактическо и правно естество, стоящи в основата на казуса, е нужно да се маркират
основните му принципни специфики.
2.1.1.) Уважаването на исковите претенции е детерминирано от
кумулативната даденост на следните предпоставки:
- За главниците – 1/ сключването на сочените договори между
страните, по които ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът – на
възложител на строително-монтажни услуги; 2/ осъществяване на уговорената работа
от изпълнителя; 3/ приемането й от възложителя; 4/ размер на възнаграждението, което
се дължи в тази връзка; 5/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за неговото
заплащане и 6/ неизпълнението му от възложителя.
- За мораторните лихви – 1/ съществуването на главните дългове,
чиито падежи са настъпили, и 2/ непогасяването им в срок, както и непогасяване на
самите лихвени задължения.
2.1.2.) С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената
тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да
установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а ответникът трябва да
проведе доказване относно погасяването на задълженията.
2.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за
решаване, е следната:
2.2.1.) С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са
били отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните са били сключени договорите, на които се
основават ищцовите претенции.
2.2.2.) От съдържанието на самите сделки се изясняват и базовите
параметри на облигационните правоотношения, породени от тях, а именно:
- За първия договор (този от 04.07.2018 г.):
= Предметът му е свързан с извършване на строително-монтажни
дейности за строеж „Направа на хидроизолация по покрив на Оптикс – Божурище, гр.
София“, чиито вид, обем и единични цени следва конкретно да са описани в
2
Приложение № 1 към него. Посоченото приложение обаче не е представено като
писмено доказателство, а вместо него е депозирана оферта от 07.04.2018 г., която е
подписана само за възложителя. Предвид така очертаните особености на офертата и
факта, че изрично не й е придаден характер на коментираното приложение от сделката,
тя очевидно няма как да изиграе подобна роля. Изрично е предвидено, че изпълнението
на допълнителни строителни работи, извън уговорените в Приложение № 1, може да
стане само при писменото им възлагане от страна на поръчващия.
= Заплащането на цената, дължима от възложителя на
изпълнителя, става след изготвянето на двустранни протоколи, установяващи
действително реализираните строителни дейности и тяхното остойностяване, според
вече уговорените единични цени.
- За втория договор (онзи от 13.09.2018 г.):
= Неговият предмет касае строително-монтажни дейности за
строеж „Офис-сграда с магазини, находяща се в УПИ II – 71 (ПИ с идент. по КККР №
68134.601.71 и 68134.601.346), кв. 15, м. „ж.к. Левски – Зона Г“, р-н „Подуене““, които
са изрично упоменати (по характер, обем и единични цени) в нарочно депозираното
Приложение № 1. Тук се включват: доставка и монтаж на пародренажна мембрана,
доставка и полагане на битумен грунд, доставка и полагане на два вида
хидроизолационна мембрана (Plastomeric 4 mm и Plastomeric 4,5 kg/m2), доставка и
монтаж на воронки; доставка и монтаж на отдушници за плосък покрив, обработка на
детайли на въздуховоди, комини, антени и др. и обработка на линейни детайли.
= Цената на строителните услуги е фиксирана на общата сума от
10 946,20 лв., без ДДС, но крайната й величина ще бъде уточнена след отчитането на
реално осъществената работа, посредством двустранни констативни протоколи.
= Изрично е предвидено, че всички изменения в договорните
параметри трябва да се правят по споразумение на страните и то в писмен вид, от което
следва, че този режим обхваща и възлагането на евентуални други (нови) строителни
задачи, извън упоменатите.
2.2.3.) Във връзка с главната претенция, породена от договора, сключен на
04.07.2018 г., като доказателства са приети фактурата с № 100278/02.10.2018 г. (за
сумата от 1 482,30 лв., без ДДС, респ. за исковата сума от 1 778,76 лв., след
начисляване на този данък) и двустранен констативен протокол от 12.09.2018 г.,
наименуван „Акт 2 – фундамент“. Този констативен протокол е подписан за ответното
дружество, като възложител, от свидетеля ИВ. К. и се отнася до строителни работи
(доставка и полагане на битумна хидроизолационна мембрана „Novaglass APP 4 kg“,
без посипка), на обща стойност от 1 482,30 лв., без ДДС. Така между коментираните
фактура и констативен протокол има съвпадение от гледна точка на стойността им, но
във фактурата е отразено, че тя се отнася до протокол от друга дата – 02.10.2018 г.
2.2.4.) По повод иска за главницата, свързана с договора, подписан на
13.09.2018 г., са приложени фактурата с № 100354/12.07.2019 г. (за сумата от 5 939,60
лв., без ДДС, респ. за исковата сума от 7 127,52 лв., след начисляване на ДДС) и
двустранен констативен протокол без дата, наименуван „Акт 2“. И последният
протокол е подписан за ответното дружество, като възложител, от свидетеля Ив. К. и е
за строително-монтажни дейности (доставка и полагане на битумен грунд, доставка и
полагане на битумна хидроизолационна мембрана „Plastomeric 4,5 kg/m2“, направа на
бетонови стъпки пред метална конструкция, доставка и монтаж на воронки, направа на
отвор за барбакан, както и доставка и монтаж на такъв, обработка на детайли за
въздуховоди, комини и антени и обработка на линейни детайли), чиято обща цена е
5 939,50 лв., без ДДС. Последната кореспондира с онази, вписана във фактурата, като в
3
нея е отразено още, че се отнася до протокол № 2 от 12.07.2019 г.
2.2.5.) От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и
от показанията на свидетелката Димитрина Чергова (главен счетоводител на ответното
дружество), които няма основания да не бъдат кредитирани, се изяснява, че нито една
от двете фактури не е осчетоводена при ответника и те не са му били предоставяни
преди съдебното предявяване на претенциите на ищеца.
2.2.6.) От гласните доказателствени средства, създадени с участието на
свидетеля К., става ясно, че: той е работил при дружеството ответник от януари 2018 г.
до април 2020 г., заемайки длъжността „заместник-директор строителство“; в
служебните му задължения се е включвало контролирането на изпълнението на
строително-монтажните работи по двете сделки, станали повод за сегашния съдебен
спор; двата констативни протокола, анализирани по-горе, касаят реално извършени от
ищеца такъв вид дейности на строителните обекти, за които са сключени договорите.
Казаното от този свидетел заслужава кредит на доверие, защото е логично,
последователно и безпротиворечиво, основава се на лични впечатления и не се
опровергава от другите елементи на формираната доказателствена съвкупност.
Показанията му са и допустими, защото няма процесуална пречка извършването на
услуги по договор за изработка да се установява с гласни доказателства (вж. така
Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г., ІІ т. о. на ВКС).
2.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите нормативни
разпоредби, създават опора за юридическите заключения, че:
2.3.1.) Централният дискусионен въпрос, от който е детерминиран изходът
от делото, е дали строителните работи, сочени от ищеца, попадат под обсега на
съответните договори, които е сключил с ответника, и ако да – дали те подлежат на
заплащане.
2.3.2.) Липсата на доказателства за конкретния вид на строително-
монтажните работи и за техните цени, включени в предмета на първата сделка, не
позволява да се приеме, че ответникът дължи заплащане на онези, на които се позовава
ищцовото дружество. Допълнителен довод тук се черпи и от установеното разминаване
между съставените фактура и констативен протокол, от гледна точка на различните му
дати, вписани в самия протокол и във фактурата. Обстоятелството, че монтажните
работи са извършени на обекта само по себе си не води до основателност на иска,
който е заявен на договорно основание, след като те не могат да бъдат субсумирани
под параметрите на поддържаната договорна облигационна обвързаност. Затова и тази
главна искова претенция не може да бъде уважена, което прави неоснователен и
акцесорния на нея иск за мораторната лихва от 392,31 лв.
2.3.3.) По отношение на строителните дейности, отнасящи се до втория
договор, положението е по-различно. Част от тях (доставка и полагане на битумен
грунд, доставка и полагане на битумна хидроизолационна мембрана „Plastomeric 4,5
kg/m2“, доставка и монтаж на воронки, обработка на детайли за въздуховоди, комини и
антени и обработка на линейни детайли) са предвидени в Приложение № 1 към този
договор. Тяхното реално извършване е налице, стойността им е 5 779,50 лв., без ДДС
или 6 935,40 лв., с ДДС, а ответникът не е провел доказване, че я е заплатил на ищеца.
Другата част от тези дейности (направа на бетонови стъпки пред метална конструкция,
направа на отвор за барбакан и доставка и монтаж на такъв) не са включени в
Приложение № 1 към сделката, нито е установено възлагането им на изпълнителя да е
станало в уговорения между страните писмен вид. Следователно вторият главен иск е
частично основателен – до визирания размер.
2.3.4.) Във връзка с лихвата за забава от 1 011,71 лв., начислена върху
4
втората главница, трябва да се отчете, че приложима се явява разпоредбата на чл. 303а,
ал. 3 ТЗ. Според този нормативен текст, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение по търговска сделка трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане, а когато денят на получаване
на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата
или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да
тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Носител на доказателствената
тежест за фактите, пораждащи задължението за закъснителната лихва, е ищецът. В
случая обаче такова доказване липсва, защото не е установено нито фактурата по
втория договор да е постъпила при ответника преди започване на съдебното
производство, нито кога точно са били предоставени съответните услуги. При тази
ситуация разглежданият иск няма как да бъде уважен.
3. По съдебните разноски:
3.1.) Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете
дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
3.2.) Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
3.3.) Разноските, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са:
- 475,04 лв. – за заповедната процедура, изчислени на основата на: 206,21
лв. – заплатена държавна такса, и 500 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат;
- 844,61 лв. – за исковия процес, формирани на базата на: 206,21 лв. –
заплатена държавна такса, 700 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат, 289,40 лв. –
заплатено възнаграждение за вещо лице, и 60 лв. – заплатено възнаграждение за
свидетел, при режим на призоваване.
3.4.) Деловодните разходи, дължими на ответника, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, са 281,51 лв. и касаят заплатен адвокатски хонорар от 860 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „С. С.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „П. п.“ № 35, ЕИК ***, дължи на
„К.М.М.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Х., бул. „Б.“ № 51, вх. А,
ет. 2, ап. 10, ЕИК ***, следната сума, включена в предметния обхват на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 9791 от 23.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1423/20 г.
на Районен съд – гр. П., а именно: 6 935,40 лв., представляваща неплатена част от
цената, с включен ДДС, по Договор за строително-монтажни работи с № П8/13.09.2018
г., сключен между „С. С.“ ЕООД (като възложител) и „К.М.М.И.“ ООД (като
изпълнител), във връзка с което е била издадена фактура с № 100354/12.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2020 г. до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената му част до неговия пълен
претендиран размер от 7 127,52 лв.
5
ОТХВЪРЛЯ исковете на „К.М.М.И.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Х., бул. „Б.“ № 51, вх. А, ет. 2, ап. 10, ЕИК ***, предявени срещу „С.
С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „П. п.“ № 35, ЕИК ***, с
които се претендира да бъде призната, по реда на чл. 422 ГПК, дължимостта и на
следните суми, включени в обсега на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
9791 от 23.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1423/20 г. на Районен съд – гр. П., а
именно:
- 1 011,71 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 27.07.2019 г. до
18.12.2020 г., върху горепосочената главница, произтичаща от цитирания Договор за
строително-монтажни работи с № П8/13.09.2018 г.;
- 1 778,76 лв. – неплатена част от цената по Договор за строително-
монтажни работи с № 24/04.07.2018 г., сключен между „С. С.“ ЕООД (като
възложител) и „К.М.М.И.“ ООД (като изпълнител), във връзка с което е била издадена
фактура с № 100278/02.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2020 г.,
и
- 392,31 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 17.10.2018 г. до
18.12.2020 г., върху посочената главница, произтичаща от цитирания Договор за
строително-монтажни работи с № 24/04.07.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С. С.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „П. п.“ № 35, ЕИК ***, да заплати на „К.М.М.И.“ ООД,
със седалище и адрес на управление в гр. Х., бул. „Б.“ № 51, вх. А, ет. 2, ап. 10, ЕИК
***, съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва:
- 475,04 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1423/20 г. на
Районен съд – гр. П.), и
- 844,61 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. №
658/21 г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „К.М.М.И.“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Х., бул. „Б.“ № 51, вх. А, ет. 2, ап. 10, ЕИК ***, да заплати
на „С. С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „П. п.“ № 35, ЕИК
***, сумата от 281,51 лв. – съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, дължими за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 658/21 г. на
Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6