Р Е Ш
Е Н И Е
№260035
гр. Пловдив, 21.12.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр.
състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гражданско дело
№2510 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Д.П.Г., с ЕГН ********** ***, и Т.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***,
починала в хода на производството и заместена от правоприемниците й Д.П.Г. и Т.Х.Б.,
с ЕГН ********** и адрес ***, против А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата Г. е
дъщеря на ищцата М., като първата притежавала 1/6 идеална част, а втората- 4/6
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68080.503.1286 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на община *****, обл. *****, одобрени със
Заповед № РД-18-8 / 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. *****,
ул. „*****“ № **, с площ от 610 кв. м, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по
предходен план: 1286 – нов , 84 – стар, парцел XIV – 1286 нов, II-919
стар, при съседи: 68080.503.1288, 68080.503.1289, 68080.503.1290,
68080.503.1285, 68080.503.9141, 68080.503.1287, ведно със сграда с
идентификатор 68080.503.1286.1, с площ от 103 кв. м, брой етажи – 2, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Ищците живеят в гореописания имот
заедно със сина на Д.Г. – В. И., който е инвалид, като в рамките на имота,
освен горепосочената еднофамилна жилищна сграда, е разположена и една помощна
сграда /плевня/. През 2019 г., чрез приятелка, Г. се запознала с лицето Н.С., с
когото започнали връзка. Много бързо той спечелил доверието на ищците и
започнал да ги убеждава да продадат едната сграда от имота, за да си помогнат
финансово, дори казал, че е намерил купувач. Тъй като ищците не били наясно с
процедурите по продажба, се доверили за организацията по сделката на Н.С..
Поведението му обаче изцяло се променило, в продължение на месеци същият
упражнявал психически тормоз над майката и дъщерята – живеел и се разпореждал в
къщата, като давал ясно да се разбере, че ако не се прави това, което иска,
може да нанесе и физически вреди на ищците. С. принудил чрез заплаха Т.М. да се
яви пред нотариус, за да подпише пълномощно в полза на дъщеря си Д., като
същата мислила, че се подготвя продажбата на старата плевня. С. дори се свързал
с племенницата на Д.Г., която притежавала 1/6 от гореописания недвижим имот и
сградите, и я уговорил заедно да направят прехвърлянето на собствеността. Така
на дата **** г. Н.С. завел Д.Г. при нотариус и под страх я накарал да се
разпореди както със своите идеални части, така и с частта на майка си от
подробно описания по-горе поземлен имот с идентификатор 68080.503.1286, ведно с
изградените в него жилищна сграда с идентификатор 68080.503.1286.1 и помощна
сграда с идентификатор 68080.503.1286.2, в полза на посочено от него лице –
ответника А.З.К. за сумата от 30 000 лв. Договорът за покупко-продажба на
недвижим имот бил обективиран в нотариален акт № ***, том **, дело № *** г. на
СВ- ***** След изповядване на сделката Д., Н. и А. отишли в банката, като
ищцата се надявала, че ще получи продажната цена за плевнята и така ще може да
помогне на семейството си. Вместо това, купувачът внесъл по сметка на Т.М. сума
в размер на 10 000 лв., а впоследствие Н. и А. накарали Д.Г. посредством
пълномощното, което има, да изтегли тази сума от сметката на майка си и да я
предаде обратно на ответника, след което същото се повторило още два пъти. По
този начин купувачът А.К. разполагал с платежни нареждания за сума в общ размер
от 30 000 лв., внесена по сметка на Т.М., но реално не е заплатил
продажната цена, тъй като ищцата Г. е била принудена да предаде изтеглената
сума от последния банков превод, както и да се върне при нотариуса, за да
потвърди, че всичко е наред. В противен случай била заплашена, че „лошо й се пише“. С поведението си Н.С. и
А.К. са предизвикали у Г. страх и са я оставили без право на избор – без имот и
без пари. Твърди се, че ищците са измамени да продадат недвижимите си имоти,
като дори не са получили продажната цена, която сама по себе си е в пъти
по-ниска от реалната пазарна стойност на подобни имоти. Г. е била въведена в
заблуждение, че ще се прехвърли част от имота, но трябва да се опише целия
имот, за да накарат ответника К. да подпише нотариалния акт. Ищците разбрали
какви са последиците от действията, извършени без тяхната действителна воля,
едва когато ответникът К. им съобщил, че ще продава къщата и започнал да води
хора на оглед. Изложени са твърдения за липса на еквивалентност на
престациите, както и че условията на сключване на самата сделка сочат на
необичайност– лекомислие, неопитност, икономическа и физическа зависимост на
едната страна от другата или трети лица, по чието настояване е сключена.
Посочва се още, че ищците и синът на Г. живеят в едно домакинство, доходите им
на месец са под МРЗ и дори под социалния минимум. Средствата, които получава Т.М.,
са от Д”СП”-***** и същите не й достигат да покрива нуждите й от лекарства,
храна, разходи за консумативи. Д.Г. се грижи за болната си майка и за сина си,
на когото е личен асистент. Поради затрудненото им финансово състояние ищците
са сключили договора за цена, която е в пъти по-ниска от пазарната стойност.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да
постанови решение, с което да се прогласи процесния договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № **** г., в
частта, с която ищците са продали на ответника 5/6 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 68080.503.1286, ведно със сграда с идентификатор
68080.503.1286.1, с площ от 103 кв. м, брой етажи- 2, с предназначение жилищна
сграда- еднофамилна /сграда с идентификатор 68080.503.1286.2 не е предмет на
исковете/, за нищожен поради противоречие с добрите нрави; евентуално за
унищожаем, като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия; евентуално-
за обявяването на договора за недействителен в частта по отношение на
притежаваните от Т.И.М. 4/6 идеални части от отчуждения поземлен имот с
идентификатор 68080.503.1286, ведно с изградената в него жилищна сграда с
идентификатор 68080.503.1286.1, като сключен от лице, действало като
представител без да има представителна власт /като липсата на представителна
власт произтича от нищожността, евентуално унищожаемостта на упълномощителната
сделка/, доколкото при подписване на
пълномощното ищцата не е изразявала воля за продажбата на дворното място и
двуетажната сграда в него; евентуално- поради заплашване- принуждаване със
заплаха упълномощителката да отиде при нотариус, за да подпише пълномощното; евентуално
- да се прогласи унищожаемостта на процесния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № **** г., по
отношение на притежаваните от Д.П.Г. 1/6 идеална част от отчуждения поземлен
имот с идентификатор 68080.503.1286, ведно с изградената в него жилищна сграда
с идентификатор 68080.503.1286.1, поради измама, евентуално поради заплашване.
Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат А.- пълномощник
на ищцата Г.. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от А.З.К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С.П.,
с който е изразено становище, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Ответникът не оспорва, че с нотариален акт № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № **** г. на нотариус Р.К., ищците са му продали 5/6 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 680808.503.1286, ведно с двете изградени в него
сгради, от които Д.П.Г. е притежавала 1/6 ид. части, а Т.И.М. – 4/6 ид. части,
както и че не е имал сключен граждански брак към датата на изповядване на
сделката и че е заплатил продажната цена по посочената в нотариалния акт
банкова сметка *** М.. Оспорва всички други ищцови твърдения и счита, че
процесният договор за покупко-продажба е действителен и не страда от сочените
пороци. Твърди, че сделката е сключена след оглед на целия имот, т.е. земя със
сгради и въз основа на доброволно договаряне с ищците на условията относно
цена, начин и срок на плащане, вкл. че срещу сумата от 30 000 лв. се
продава целият имот, а не само сградата- плевня. Посочва се, че след постигане
на съгласие помежду им и след извършена консултация с нотариус, ищците
отправили покана до собственика на другата 1/6 ид. част да изкупи притежаваните общо от тях 5/6 ид. части от
дворното място с построените в него сгради за сумата от 30 000 лв. Видно
от декларация с нотариална заверка на подписа, съсобственикът е отговорил, че
не приема предложението. Посочва се, че ищцата Г. имала общи бизнес намерения с
лицето Н.С., поради което парите от продажбата й трябвали спешно. По нейно
настояване ответникът наредил три банкови превода от по 10 000 лв., за да
има възможност ищцата да изтегли сумите без предварителна заявка. К. отрича
ищцовите твърдения да е оказвал физическо или психическо въздействие
/заплашване или закана/. Първоначално ответникът не е имал намерение да ползва
имота или да се разпорежда с него, поради което допуснал ищците безвъзмездно да
го ползват, като същите следвало да заплащат разходите за консумирана ел.
енергия и вода. Впоследствие решил да продаде имота и възложил намирането на
купувачи на агенция за недвижими имоти, като предупредил за това ищците. Твърди
се, че до този момент помежду им не е имало никакви конфликти, но представители
на агенцията му съобщили, че ищците създават проблеми при огледите. На дата *****
г. К. продал имота на трето лице, като сделката е обективирана в нот. акт № ***,
том **, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус С. Р. – с рег. № *** на НК, с
район на действие РС – ****. Ищците отказали да освободят имота. Разбрал от
купувача, че същите са предявили иск за собственост срещу него с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по който е образувано гражданско дело пред РС
– ****.
Посочва се, че позоваването на пороците „липса на
съгласие“ и „крайна нужда“ е неоснователно, доколкото същият се отнася само до
двустранни сделки, каквото упълномощаването не е. Една сделка е нищожна поради
липса на съгласие, когато е сключена под физическа принуда, а не при
заплашване, което е психическа принуда, водеща до унищожаемост на сделката.
Счита продажната цена за действителна, с оглед местоположението на имота,
търсенето и предлагането, лошото състояние на процесния имот – земя и сгради, и
други пазарни фактори. Отрича причинно-следствена връзка между финансовите
възможности на ищците и сделката, тъй като не те са ги мотивирали за
продажбата. Предвид горното, поддържа, че не е налице крайна нужда. Като
неоснователно се определя още противоречието с добрите нрави, тъй като липсват
данни ищците да са проявили лекомислие или неопитност при договаряне с купувача
и сключване на сделката, а тъкмо обратното – преследвали са конкретна цел: да
си набавят средства за реализиране на бизнес начинание. Освен това твърдяната
липса на еквивалентност на престациите е елемент на фактическия състав на
крайната нужда, което е основание за унищожаемост, а не нищожност на сделката.
Най-сетне неоснователни са твърденията за недействителност поради измама на
продавача Д.Г., действаща лично и като пълномощник на Т.М., тъй като липсват
данни същата да няма нужните интелектуални качества, опитност и знания, за да
се приеме, че е била заблудена относно предмета на договаряне. Доколкото се твърди,
че въвеждането в заблуждение е извършено от едно трето за сделката лице, дори
това да е било така, то не е налице порок, водещ до унищожаване, тъй като
ответникът не е знаел и не е могъл да знае за такава измама, понеже не е имал
никакви взаимоотношения с това трето лице. Сделката не се явява и унищожаема
поради заплашване, доколкото ответната страна поддържа, че ищцата Г. и лицето С.
са били в много добри отношения и към момента на сключване на процесния договор
помежду им не е имало конфликт. Ответникът счита, че правото да се иска
унищожаване поради крайна нужда е погасено поради изтичане на предвидения в чл.
33, ал. 2 от ЗЗД срок. С оглед на всичко гореизложено, ответникът счита
ищцовите претенции за неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли.
Претендира разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена
защита на адвокат П.- пълномощник на ответника.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт
№***, том *, рег.№***, д. ***/***., че на ***. между Д.П.Г., действаща лично и
в качеството на пълномощник на Т.И.М., като продавачи, и ответника А.К., като
купувач, е сключен договор за покупко- продажба на 5/6 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68080.503.1286 по КККР на Община *****, с адрес
на имота: гр. *****, ул. „*****“ № ***, с площ от 610 кв. м, както и от намиращите се в имота- еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 68080.503.1286.1, с площ от 103 кв.м, брой етажи – 2, и
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68080.503.1286.2, с площ от 57 кв. м,
брой етажи-2, за сумата от 30 000 лв.
По делото не е формиран спор, че ищците са съсобственици
на продаваемите имоти, придобити от тях по наследство, като Д.Г. притежава 1/6
идеална част, а Т.М. - 4/6 ид. части.
При изповядване на договора от ****. пълномощникът Г. се
е легитимирала с пълномощно, с
нотариална заверка на подписа /положен отпечатък от палец на дясна ръка/ с
рег.№****. и на съдържанието с рег.№ ***/ ****., по описа на общия регистър на
нотариус рег.№** Р.К., с което Т.М. я е упълномощила да я представлява пред
нотариус и трети лица с право да продаде притежаваните от нея идеални части от
гореописания имот, при цена и при условия каквито прецени, включително и да
договаря сама със себе си, да получи в брой или по банков път продажната цена,
да я представлява пред компетентния нотариус при подписване на нотариален акт
за покупко-продажба на имота, както и пред Община ****, АГКК, СГКК и др., с
оглед снабдяване с документи, необходими за нота-риалното производство.
Представена е справка за движението по банкова сметка *** Т.М.
в „****” ЕАД, клон ***, за периода 01.09.2019 г.- 11.02.2020г., от която е
видно, че на *****. по сметката е преведена от ответника К. сумата от 30 000
лв., съотв. на три вноски по 10 000 лв., с посочено основание за
плащането- покупка на имот, и че след постъпване на вноските сумите са
изтеглени от Д.Г., като пълномощник на М..
Установява се, че на 11.09.2020г. ответникът К. е
продал на М. Н. Б. гореописания поземлен имот, ведно със сградите в него, за
сумата от 43 650 лв., като сделката е обективирана в нотариален акт № ***,
том **, рег.№ **, дело №****. на нотариус С. Р.
Представено е ЕР на ТЕЛК №****., видно от което Т.М. е
освидетелствана, като й е определена 84 % намалена работоспособност, при водеща
диагноза- Артрози, с общо заболяване- Гонартрозис бил гравис деформ.
Контрактура генус бил. Коксартрозис декстра. Спондилозис деформ регио лумб.
С ЕР на ТЕЛК №****. синът на ищцата Г.- В. С. И. е
преосвидетелстван и на същия е определена 100 % трайно намалена работоспособност
с потребност от чужда помощ, при общо заболяване- енцефалит, миелит и
енцефаломиелит при вирусни болести. Според представеното разпореждане от ТП на
НОИ от ****., размерът на пенсията на И. възлиза на 230 лв., като му е
определена добавка за чужда помощ в размер на 90,74 лв.
Видно е от тристранно споразумение №****., сключено
между Кмета на Община *****- доставчик на лична помощ, Д.Г.- асистент и В. И.-
ползвател, че въз основа на същото И. е получавал
социалната услуга „Личен асистент” за срок от 01.02.2020г. до 01.01.2022г.
От приложеното към настоящото дело досъдебно
производство №298/2020г. по описа на РУ на МВР- Карлово се установява, че
същото е образувано на 16.06.2020г. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК- за
това дали на ****. в гр. ***, обл. ***, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал в заблуждение у Д.Г. и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 30 000 лв. В хода на разследването ищцата Г. е разпитана
като свидетел, заявила е, че след разговор с Н.С. решила да продаде къщата, в
която живее с майка си и сина си, за да купи къща в с. ***, където имотите били
по- евтини. Споделила за това свое намерение с майка си- Т.М. и тя се
съгласила. С. свързал ищцата Г. с ответника К., който изразил желание да купи
къщата. Г. се съгласила да продаде имота- 5/6 ид. части от дворното място и от двете
сгради в него за 100 000 лв., като от тази сума 30 000 лв. искала да получи
при продажбата, а остатъкът от цената- на по-късен етап. Впоследствие закарали
с колата на Н.С. майка й Т. при нотариус Р.К., където М. подписала пълномощно,
с което я упълномощила да я представлява при продажбата на притежаваните 4/6
идеални части от имота. След това предприели действия по снабдяване със скица
на имота, ответникът заплатил данъка за имота, който не бил плащан от години.
На ****. в кантората на нотариус К. бил изготвен нотариалният акт, същият бил
прочетен на глас, ищцата се съгласила със съдържанието му и го подписала. След
сключването на договора, с Н. и ответника отишли в банка, последният превел на
три пъти по 10 000 лв., като след всяка вноска тя теглела по 10 000 лв.
Никой не я е принуждавал да направи това, нито е била заплашвана. С
постановление от 28.06.2021г. на РП- Пловдив, ТО- *****, на основание чл.199 и
чл.243, ал.1,т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по ДП
№298/2020г. е прекратено. Прието е, че не се доказва да е извършено
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, както и друго престъпление от общ характер.
Представено е по делото постановление на
Районна прокуратура- Пловдив, ТО- ***, за прекратяване на наказателно
производство от 08.12.2022г., постановено по досъдебно производство- сл. д.
№111/2021г., по описа на ОСО при ОП- Пловдив, от което е видно, че ДП е
образувано на 23.04.2021г. и е водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК- за
това дали на неустановена дата през 2021г. в град *****, **** област,
самоволно, не по установения ред било осъществено едно оспорвано от другиго- от
Д.Г., Т.М. и В. И. свое или чуждо, действително или предполагаемо право. ДП е
образувано по повод сигнал на ищците Г. и М. против М. Б., който бил подал
заявление в EVN за прекъсване ел. захранването на недвижим имот- къща с двор и
пристройки в него, находящ се в гр. *****, ул. ”*****” №**. С посоченото
постановление наказателното производство по сл. д. №111/2021г. е прекратено, на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като не са установени данни за извършено
престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Представени са от ищцовата страна и протоколи за разпит на свидетели по сл. д.
№111/2021г., които не следва да се коментират, доколкото е недопустимо да се ползват
свидетелски показания, събрани в друго производство.
В подкрепа на твърденията на страните по отношение на обстоятелствата,
касаещи сключването на оспорения договор, по делото са изслушани показанията на
свидетелите на ищците- П. С. И. и В. С. И., както и показанията на свидетелите
на ответника- Р. К. К., М. Н. Б. и Н. Ц. Д.
Свидетелката П. И. /дъщеря на ищцата Г./ депозира
показания, че през 2019г. живеела във *****, от неин познат разбрала, че майка
й се е запознала с лицето Н.С., което цели да вземе къщата им. Обадила се по
телефона на майка си, която я уверила, че всичко е наред. При последващ
телефонен разговор, около два месеца след сключване на договора, Г. й казала,
че е измамена, споделила, че е искала да продаде само сградата- плевня, а се
оказало, че е продала и къщата. Преди сключването на сделката, с Н. били в
заведение, след това не се чувствала добре и не разбрала какво й говори
нотариусът. Свидетелката посочва, че в процесния имот са живели майка й, баба й
и брат й В. През 2019г. баба й Т. не била в добро физическо и психическо
здраве, имала много съпътстващи заболявания, придвижвали я с инвалидна количка.
Разговаряла с нея за сделката и тя казала, че никъде не е ходила. Според
свидетелката, най-вероятно баба й не е знаела какво подписва и къде се намира.
Същата твърди още, че майка й Д. била личен асистент на Т.М. и на В. И., имала
материални затруднения. Посочва, че не познава ответника К. и не е комуникирала
с него по повод сделката, кореспондирали си по „Вайбър“, той я уведомил, че Г.
има неплатени задължения за вода, които тя заплатила по банков път. Впоследствие
разбрала, че М.Б. има интерес към имота, не знае кога го е закупил от К.. От
майка си научила, че през 2020г. Б. и ответника са предложили да й купят къща в
с. ****, за да се откаже от подадените жалби срещу тях.
Свидетелят В.И., който е син на ищцата Г., твърди, че
през 2019г. майка му решила да продаде една от сградите в имота им,
представляваща хале с три гаража. От приятели разбрал, че, освен тази сграда,
била продадена и къщата, в която живеят с майка му и баба му. След сключването
на договора за продажба, в имота идвал М.Б., снимал къщата. Свидетелят е виждал
Б.около къщата много пъти, водил е хора да я гледат, казвал, че иска да прави
ремонт.
Свидетелката Р.К. *** действие КРС, изповядала е
процесната сделка. Заявява, че участниците в сделката са се явили в
нотариалната кантора, както е отразено в нотариалния акт, не си спомня да са
присъствали трети лица при сключване на договора. Посочва, че е възможно нотариалният
акт и пълномощното да са изготвени в нотариалната кантора, но дори и въпросното
пълномощно да е съставено от адвокат или от самата страна, винаги се обсъжда с
упълномощителя съдържанието му. Свидетелката си спомня, че друго лице, което е
притежавало идеални части от имотите, също ги е продало, искало е да получи продажната
цена в брой и затова са били оформени две сделки. Подписана е била и декларация
по чл.33, ал.1 от ЗС.
Свидетелят М.Б. твърди, че познава А.К. повече 10
години. През 2020г. се развел, напуснал семейното жилище и започнал да си търси
друго жилище. К. предложил да му продаде имот, ходили няколко пъти на оглед. Имотът
не бил в добро състояние- дворното място било в дупки, къщата- с полуразрушен
покрив, със срутени комини, другата постройка била неизмазана, без прозорци, покрита
с ламарина, оградата от долната страна на двора била паднала, всичко се
нуждаело от ремонт. Свидетелят водил майстори, за да му кажат колко ще струва
ремонта. При посещенията си в имота се е срещал с Д.Г., обяснил й, че иска за
купи къщата, тя никога не е реагирала против сделката. Говорили с нея и във
връзка с освобождаването на имота, тя казвала, че чакат да дойде жена от
чужбина и да купят друг имот, в който да се преместят.
Свидетелят Н. Д. депозира показания, че през 2020г. заедно
с М.Б. ходили в гр. *****, за да видят имот, който М. искал да закупи. Тъй като
свидетелят работел в сферата на строителството, Б.очаквал да получи от него информация
колко ще струва ремонтът на къщата. От къщата излязла жена, която казала, че
вътре има възрастна жена и не е удобно да бъде притеснявана. Докато жената
разговаряла с Б., свидетелят огледал къщата, покривът й бил в окаяно състояние,
на места- пропаднал, трябвало да се направи и подпора, за да не падне задната
стена на къщата. Другата сграда в двора била изпълнена в груб строеж, имала
плоча и ламаринен покрив.
В хода на настоящото производство е допусната СТОЕ, с
вещо лице В.Р., от чието заключение се установява, че пазарната оценка имотите
към датата на сключване на атакувания договор е 76 418 лв., като от тази
стойност- 8 900 лв.- за 5/6 ид. части от ПИ с идентификатор 68080.503.1286,
48 718 лв. за 5/ 6 ид. части от сграда с идентификатор 68080.503.1286.1 и 18 000
лв.- за 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор -68080.503.1286.2.
С оглед
оспорване на горното заключение от ответника, по делото е допусната повторна
СТОЕ, с вещо лице И.Г., която е определила пазарната стойност на имотите-
предмет на договора в размер общо на 76 330 лв., като от нея- 24 400 лв.
за 5/6 ид. части от ПИ, 46 230 лв.- за 5/ 6 ид. части от сграда с идентификатор 68080.503.1286.1
и 20 970 лв. за 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 68080.503.1286.2.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По отношение на предявените искове по чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД:
Според посочената разпоредба, нищожни са договорите,
които противоречат на добрите нрави.
В исковата молба са изложени доводи за нищожност на
атакуваната сделка, като накърняваща добрите нрави, че купувачът на процесния
имот го е придобил на цена, многократно по- ниска от действителната му пазарна
цена, както и че условията на сключване на самата сделка сочат на необичайност-
лекомислие, неопитност, икономи-ческа и физическа зависимост.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато, с оглед
установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, договорът се
явява несъвместим с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облаго-детелстване.
Според съдебната практика, липсата на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори се приема за противоречие с
добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на
договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Тази неравностойност обаче следва да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация, а това обстоятелство
се преценява за всеки конкретен случай, като следва да се съобрази
действителната воля на страните и преследваната от тях цел, свързана с
удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес.
По делото са изслушани заключенията на допуснатите първоначална
и повторна СТОЕ, в които вещите лица са определили пазарната стойност на имота-
предмет на договора от 04.09.2019 г. в размер на 76 418 лв. и съотв.
76 330 лв., при договорена между продавачите и купувача продажна цена от
30 000 лв. Видно е от съдържанието на нотариален акт №***/***., че към
датата на сделката данъчната оценка на имотите е възлизала на 32 458,50
лв. При така установеното, действително, уговорената в договора насрещна
престация на купувача е по- ниска от пазарната цена на описания имот, а и от
данъчната му оценка, но само въз основа на това обстоятелство не може да се
обоснове извод за наличието на противоречие с морални норми. Извършването на
сделки за покупко- продажба на недвижими имоти по цена по- ниска от пазарната,
а и от данъчната оценка на имота не е въведено като нарушение на закона, не
нарушава установените в обществото правни принципи и не би могло да накърни
добрите нрави. Постигнатото съгласие за цената на имота е израз на установената
в закона свобода на договаряне /чл.9 ЗЗД/, позволяваща на страните да направят
конкретна преценка, съобразно техния интерес, относно потребността от
насрещните престации и взаимната им еквивалентност, като последващото
преосмисляне на реализирания при сключването на договора икономически баланс е
правно ирелевантно обстоятелство.
Освен това, от съдържанието на процесния
договор не се извежда извод за споразумение между страните и тяхно поведение,
които могат да се характеризират като такива, несъвместими с общоприети
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Не се установява от
ангажираните по делото доказателства от ищците и недобросъвестно поведение на
приобретателя, че целта му е да злепостави интереса на продавачите и да извлече
собствена изгода. Що се отнася до
доводите в исковата молба дали при продажбата е заплатена цената на имота, то
този въпрос е относим към изпълнението на поетите с договора задължения,
съответно неизпълнението им, и не касае валидността на самия договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваният договор
не накърнява добрите нрави и затова, заявената претенция, като неоснователна,
ще се отхвърли.
Доколкото договорът не е нищожен поради твърдения
порок, то следва да се разгледат предявените, при условията на евентуалност,
искове за унищожаване на същия договор, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Фактическият състав на основанието на иска по чл.
33, ал. 1 ЗЗД се свързва с кумулативното наличие на следните предпоставки- състояние на крайна нужда, което е
принудило прехвърлителя да сключи сделката, и наличие на причинна връзка между
условията на сключване на сделката и самата сделка, както и сделката да е сключена при явно
неизгодни условия.
В случая се установи, че към датата на сключване на
договора Т.М. е била пенсионерка, с влошено здравословно състояние, Д.Г. е
полагала грижи за нея и сина си В.,
семейството се е издържало с пенсиите, получавани от М. и В., и от възнаграждението
на ищцата Г. като личен асистент.
Не се доказа по категоричен начин обаче, ищците да са имали неотложна и сериозна нужда от парични средства
и наличието на причинна връзка между това
състояние и извършването на сделката с процесния имот. Разпитаните свидетели- П. и В.И.и не сочат Г. и М.
да са споделяли или показвали по някакъв начин, че имат нужда да сключат разпоредителната
сделка с имота, за да задоволят непосредствени техни базисни потребности. Няма
данни и ищците да са имали задължения към трети лица. А за да се направи извод за наличието или липсата на състояние на крайна
нужда, по смисъла на чл.33 ЗЗД, от значение е установяването на недостиг на
парични средства за конкретна належаща нужда /за лечение, за плащане на
дълг, за посрещане на лични и семейни нужди и др./,
която да бъде преценена като крайна, доколкото не всяко състояние на
имуществено притеснение представлява такава нужда.
След като не се доказва, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на крайно утежнено материално състояние на
ищците, което да е въздействало сериозно върху волята им и ги е накарало да
сключат процесния договор, то това е достатъчно основание предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че
от събраните доказателства не се установи и твърдението на ищците за явно
неизгодни условия на продажбата, т.е. наличие на явна, очевидна и много
съществена разлика между действителната стойност на имота и неговата продажна
цена по договора. Уговорената цена по договора е 30 000 лв., заключенията
на допуснатите по делото СТОЕ определят пазарната стойност на имота и двете
сгради в диапазона 76 418 лв.- 76 330 лв., а видно от нотариалния
акт, в който е обективирана сделката, данъчната им оценка е 32 458,50 лв.
При тези данни уговорената в договора престация на купувача не може да бъде
възприета нито като явно нееквивалентна на тази на
продавачите, нито като явно неизгодна за последните. Същата е по-ниска от
посочената от експертите пазарна стойност на имота и е близка по размер до
данъчната му оценка, но известно обективното несъответствие между договорената
и пазарната цена е допустимо, доколкото постигнатото съгласие за цената
на имота е израз на установената, съобразно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, свобода на договаряне.
Следва да се отчете и факта, че процесният имот е бил
в много лошо състояние, имало е необходимост от извършване на сериозни ремонтни
дейности, което се установи от ангажираните гласни доказателства, чрез разпит
на водените от ответната страна свидетели- Б.и Д., чиито показания съдът
кредитира, като непосредствени и кореспондиращи помежду си, а това несъмнено
е допринесло за занижаване стойността на имота.
С оглед изложеното, съдът счита, че не се доказаха в
настоящото производство изискуемите предпоставки по чл.33, ал.1 ЗЗД, обуславящи
унищожаемостта на атакувания договор, при което предявените искове подлежат на
отхвърляне.
По предявения от Д.Г., при условията на евентуалност,
иск по чл.
29 ЗЗД:
За да е налице основание за унищожаване на договор по
реда на чл.29 ЗЗД, следва да са установени следните предпоставки- да е сключена
сделка, едната страна по сделката да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано
умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението. В случай че страната е въведена в заблуждение от трето
лице- следва да се докаже и че ответникът е знаел или не е могъл да не знае за
въвеждането в заблуждение.
Твърди се, че невярната
представа /заблудата/, под която е действала ищцата Г. в случая и която я е
мотивирала да извърши процесната продажба, се изразява в създаденото у нея убеждение,
че се разпорежда единствено и само с притежаваната част от имота- сграда- плевня,
но трябва да се опише в нотариалния акт целият имот, за да се съгласи
ответникът К. да го подпише.
По делото се установи, че на ****. страните са сключили договор за
покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №**/****., съгласно който
ищците М. и Г. са продали притежаваните от тях 5/6 идеални части от гореописания
недвижим имот, от които последната е собственик на 1/6 ид. част. Предметът на
договора е бил ясно определен. Липсват доказателства за наличието на действия или
поведение на ответника, които са мотивирали продавачите да сключат договора за
продажба, създавайки у тях твърдяната невярна представа. Не се събраха и убедителни доказа-телства, подкрепящи тезата на ищцата,
че е била въведена в заблуждение от трето лице- С. Изложеното от свидетелката П. И., по повод
сключването на сделката, не се основава на непосредствените й впечатления, а
пресъздава изцяло изявления на Д.Г.. Поради това и с оглед родството на
свидетелката с ищците, показанията й не могат да се приемат за достоверни и
обективни, при което съдът не ги кредитира. Следователно, не се доказва, сключвайки атакувания договор, Г. да е
действала под влиянието на измама по см. на чл.29 ЗЗД. Следва да се посочи още
и че твърдението в исковата молба, че ищцата е въведена в заблуждение относно
факта, че се продава само едната сграда /плевнята/, построена в дворното място,
се опровергава както от съдържанието на подписания договор и така и от дадените
от нея показания по ДП №298/2020г. Видно е от отразеното в представения
нотариален акт №****., че при сключване на договора Г. е присъствала лично при
нотариалното изповядване, било й е прочетено от нотариуса съдържанието на договора
и са й били разяснени правните последици от сключването му, тя се е съгласила с
тях и е подписала договора. В показанията й по посоченото досъдебно
производство се съдържа признание, че е решила да продаде и къщата, в която
живее с майка си и сина си, а също, че нотариусът е прочел нотариалния акт
преди подписването му и тя се е съгласила със съдържанието му. Доколкото се
касае за показания на страна, дадени пред
органите на досъдебното производство, то казаното следва да се цени, с оглед
наличието на признание на неизгоден за нея факт. Предвид така установеното,
не би могло да се обоснове извод, че са извършени умишлени действия от
ответника или трето лице, които са поставили в заблуждение ищцата относно определени обстоятелства от фактическия състав на
сделката- относно нейното съдържание, характер и последици. Направената
впоследствие от ищцата преценка, че е взето грешно решение, не се отразява на
действителността на оспорения договор.
По изложените съображения, съдът намира, че ищцата не успя да установи, при
условията на пълно и главно доказване, елементите от фактическия състав по
чл.29 ЗЗД, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По предявения от Д.Г. евентуален иск с правна квалификация
чл.30 ЗЗД :
Според посочената разпоредба, заплашването е основание
за унищожаване на договора, когато едната страна е принудена от другата страна
или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.
Основателността на иска по чл.30 от ЗЗД се предпоставя
от установяване съществуването на следните предпоставки: да е сключена сделка; едната
страна по сделката да я сключва въз основа на страхови представи за предстояща
злина /за настъпване увреждане на
личните или имуществените интереси на страната по сделката или нейни близки/, причиняването
на която зависи от заплашващия; страховите представи да са предизвикани от
другата страна или от трети лица; осъществяването на действията на психическа
принуда, довели до възбуждането на страховите представи, трябва да бъде в
нарушение на добрите нрави.
При доказателствена тежест,
лежаща върху ищцата Г., същата не установи твърденията си, че разпореждането с
процесния имот е било следствие на осъществено от ответника или трето лице
заплашване. Липсват преки и непосредствени впечатления на ищцовите свидетели- П.
И. и В.И. от уговорките между страните по договора. Нито един от тях не
депозира показания, че Г. е сключила договора за покупко- продажба под влияние
на упражнявана психическа принуда. Самата ищца също не посочва някой да е
отправял изявления или предприемал конкретни действия, предизвикали основателен
страх у нея, във връзка със сключване на атакуваната сделка. В хода на разследването по ДП №298/2020г. е проведен
разпит на същата, като показанията й съдържат признания, че не е принуждавана
да сключи въпросната сделка, нито е била заплашвана. Доколкото твърденията за
заплашване не са надлежно доказани, то не може да приеме, че процесният
договор, в оспорената част, е унищожаем поради сочения порок, поради което
предявеният иск, като неоснователен, ще се отхвърли.
По исковете с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД,
предявени от ищцата Т.М.:
Доводите за липса на представителна
власт при сключването на сделката, материализирана в нотариален акт №****., са
свързани с твърдението, че при съставянето на пълномощно с нотариална заверка
на подписа с рег.№****. и на съдържанието с рег.№ ****. на нотариус К., ищцата М. не е изразила съгласие за
разпореждане с притежаваните идеални части от дворното място и двуетажната
сграда, построена в него. В тази
насока обаче няма каквито и да е събрани по делото доказателства. Установи се, че ищцата Д.Г. е била упълномощена от майка си
Т.М., от чието име е договаряла с купувача- ответника А. К., съобразно разпоредбата на чл. 37
от ЗЗД, а с оглед обема на предоставената й представителна власт,
е имала правото да продава притежаваните от М. идеални части от имота на когото
прецени и при цена и условия, каквито прецени, по правилата на
диспозитивната разпоредба на чл.
38, ал.1 от ЗЗД. В представеното пълномощно, чиято автентичност не е
оспорена, подробно са индивидуализирани недвижимите
имоти, собственост на упълномощителя, конкретизиран е и видът на разпореждането.
Следва да се вземе предвид и че при изповядване на упълномощителната сделка
изрично е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието й. За да се
извърши такова удостоверяване, се изисква документът да бъде прочетен от
нотариуса и упълномощителят да изрази съгласие със съдържанието му, в какъвто
смисъл са показанията, депозирани от свидетеля Р.К., които следва да се
кредитират. Следователно, налага се извод, че е налице валидно упълномощаване и
дадена представителна власт за разпореждане с недвижими имоти и изразено
съгласие за продажба. Наред с това, следва да се посочи, че в свидетелските
показания на ищцата Г. пред органите на досъдебното производство /ДП
№298/2020г./ се съдържа признание, че тя е споделила с майка си намерението да
продаде процесните имоти, последната се е съгласила и заедно са отишли при
нотариуса за съставяне на пълномощното.
Изложеното налага извод, че
упълномощителната сделка не страда от твърдения порок- липса на воля, поради
което предявеният иск за обявяване недействителността на процесния договор в
оспорената част се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото не се установи и че упълномощителката Т.М. е
била принуждавана със заплаха да отиде при нотариус, за да подпише
пълномощното. В подкрепа на твърденията за упражнено заплашване не бяха
ангажирани доказателства от страната, която съгласно нормата на чл.154 ГПК носи
тежестта за доказване- ищцата. А при липсата на доказателства за възбуждане на
основателен страх у починалата ищца от страна на трето лице- С., което да е
причина за извършване на упълномощителната сделка, предявеният евентуален иск за
обявяване недействителността на договора, поради отсъствие на представителна
власт, подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените по делото разноски, които възлизат в общ размер на 1 860 лв. /1 430
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв.- внесен депозит за повторна
СОТЕ и 30 лв. – депозит за призоваване на свидетел/, като от тях в тежест на
ищцата Г. ще се възложат 1395 лв. /3/4 от разноските/, а на ищцата Б.- 465 лв. /1/4
от разноските/.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Д.П.Г., с
ЕГН ********** ***, и Т.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, починала в хода на
производството и заместена от правоприемниците й Д.П.Г. с ЕГН ********** и Т.Х.Б.,
с ЕГН ********** и адрес ***, против А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***,
искове за прогласяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, договора
за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на ***. с нотариален акт №**,
том *, рег.№***, д. №***., вписан в СВ- *** с акт № ***, том ***, дело № *** / ***
г., В ЧАСТТА му, с която Д.П.Г. и Т.И.М., представлявана от пълномощника й Д.П.Г.,
са продали на ответника А.З.К.: 5/6 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68080.503.1286 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. *****, Община *****, обл. ***, одобрени
със Заповед № ****г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****“ № ***,
с площ от 610 кв. м, трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин
на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1286 –
нов , 919 – стар, кв. 63- нов, 84- стар, парцел XIV – 1286 нов, II – 919
стар, при съседи: 68080.503.1288, 68080.503.1289, 68080.503.1290,
68080.503.1285, 68080.503.9141, 68080.503.1287, ведно със сграда с
идентификатор 68080.503.1286.1, с площ от 103 кв. м, брой етажи – 2, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Д.П.Г., с
ЕГН ********** ***, и Т.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, починала в хода на
производството и заместена от правоприемниците й Д.П.Г. с ЕГН ********** и Т.Х.Б.,
с ЕГН ********** и адрес ***, против А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***,
искове за унищожаване на договора за покупко- продажба на недвижим имот,
сключен на ****г. с нотариален акт №***, том **, рег.№***, д. №***г., вписан в
СВ- *** с акт № ***, том ***, дело № ** / ** г., В ЧАСТТА, с която Д.П.Г. и Т.И.М., представлявана от
пълномощника й Д.П.Г., са продали на ответника А.З.К.: 5/6 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68080.503.1286 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *****, Община *****, обл. ***, одобрени със
Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****“ № ***,
с площ от 610 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1286
– нов , 919 – стар, кв. 63-нов, 84- стар, парцел XIV – 1286 нов, II – 919
стар, при съседи: 68080.503.1288, 68080.503.1289, 68080.503.1290,
68080.503.1285, 68080.503.9141, 68080.503.1287, ведно със сграда с
идентификатор 68080.503.1286.1, с площ от 103 кв.м, брой етажи – 2, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, като сключен поради крайна нужда и
при явно неизгодни условия за продавачите.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Д.П.Г., с
ЕГН ********** ***, против А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск за
унищожаване, като сключен при измама, договора за покупко- продажба на недвижим
имот от ***г., обективиран в нотариален акт №**, том **, рег.№***, д. №**/**., вписан
в СВ- ** с акт № **, том **, дело № ** / ** г., В ЧАСТТА, с която Д.П.Г. е
продала на ответника А.З.К.: 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор
68080.503.1286 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****,
Община *****, обл. ***, одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. *****, ул. „*****“ № **, с площ от 610 кв. м, трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
10 м), номер по предходен план: 1286 – нов , 919 – стар, кв. 63-нов, 84- стар,
парцел XIV – 1286 нов, II – 919
стар, при съседи: 68080.503.1288, 68080.503.1289, 68080.503.1290,
68080.503.1285, 68080.503.9141, 68080.503.1287, ведно със сграда с
идентификатор 68080.503.1286.1, с площ от 103 кв.м, брой етажи – 2, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Д.П.Г., с
ЕГН ********** ***, против А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск за
унищожаване на договора за покупко- продажба на недвижим имот от ****г.,
обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег.№***, д. №**/***., вписан в СВ-
*** с акт № ***, том **, дело № ** / ** г., В ЧАСТТА, с която Д.П.Г. е продала на ответника А.З.К.:
1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68080.503.1286 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, Община *****, обл. ***,
одобрени със Заповед № РД-18-8 / 11.03.2011г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
гр. *****, ул. „*****“ № **, с площ от 610 кв. м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10
м), номер по предходен план: 1286 – нов , 919 – стар, кв. 63-нов, 84- стар,
парцел XIV – 1286 нов, II – 919
стар, при съседи: 68080.503.1288, 68080.503.1289, 68080.503.1290,
68080.503.1285, 68080.503.9141, 68080.503.1287, ведно със сграда с
идентификатор 68080.503.1286.1, с площ от 103 кв.м, брой етажи – 2, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, като сключен при заплашване.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Т.И.М., с
ЕГН ********** и адрес: ***, починала в хода на производството и заместена от
правоприемниците й Д.П.Г., с ЕГН ********** ***, и Т.Х.Б., с ЕГН ********** и
адрес-***, против А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, искове за обявяването за
недействителен договора за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на ***г.
с нотариален акт №***, том ***, рег.№***, д. №**/**., вписан в СВ- ** с акт № **,
том **, дело № ** / ** г., В ЧАСТТА, с
която Т.И.М., чрез пълномощника й Д.П.Г., е продала на ответника А.З.К.: 4/6 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 68080.503.1286 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *****, Община *****, обл. ***, одобрени със
Заповед № ****г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****“ № ***,
с площ от 610 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1286
– нов , 919 – стар, кв. 63-нов, 84- стар, парцел XIV – 1286 нов, II – 919
стар, при съседи: 68080.503.1288, 68080.503.1289, 68080.503.1290,
68080.503.1285, 68080.503.9141, 68080.503.1287, ведно със сграда с
идентификатор 68080.503.1286.1, с площ от 103 кв.м, брой етажи – 2, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, като сключен без представителна
власт, поради нищожност на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с
рег. №3365/16.08.2019г. и на съдържанието с рег.№ 3366/16.08.2019г. на нотариус Р.К.- поради липса на
воля, евентуално - поради унищожаемост
на упълномощителната сделка, като сключена под въздействие на заплаха.
ОСЪЖДА Д.П.Г., с ЕГН ********** ***, да заплати на А.З.К.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 1 395 /хиляда триста деветдесет и
пет/лв. - разноски за производството.
ОСЪЖДА Т.Х.Б., с ЕГН ********** и адрес ***, да
заплати на А.З.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 465 /четиристотин
шестдесет и пет/ лв. - разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: