РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Перник, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500193 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 792 / 11. 11. 2023г., постановено по гр. д. №
20221520100586 / 2022г. по описа на К. районен съд, е отхвърлен предявения
от И. Г. В., с ЕГН **********, с адрес в ***, против Прокуратурата на
Република България, иск за сума в размер на 3000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – негативни изживявания, поради
невъзможността да докаже своята правота, заради формалния подход на
прокуратурата, поради липсата на справедливост и фактическо отсъствие на
правова държава, поради възможността да бъдат извършвани очевидни
нарушения на законите без никакви последствия на нарушителите по ДП
743/2016г. на К. районна прокуратура.
Недоволен от решението е останал И. Г. В., който го е обжалвал
изцяло. Счита, че обжалваното решение е немотивирано. Счита, че изводът
на Районен съд – К. за липса на съществено нарушение на Правото на ЕС
1
(ПЕС), не съответства на събраните доказателства по делото. Счита, че
действията на ответника са извършени в нарушение на посочените в исковата
молба материалноправни разпоредби от ПЕС. Навежда доводи, че понятията
„справедливост“ и „правова държава“ имат свой собствен смисъл и
притежават поне минимално съдържание, позволяващо въз основа на това
съдържание да се направи преценка дали факти, поведение или събития,
съответстват на него. Навежда довод, че в основата на тези понятия е
истината, съответствието на действителните факти, а също и спазването на
националното законодателство – на НПК и Закона за съдебната власт. Счита,
че от събраните по делото доказателства е видно, че нито са взети всички
мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, нито е проведено
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
нито резултатите от разследването съответстват на факти. Счита, че не са
изпълнени дори указанията, дадени в собствените постановления на
прокуратурата и в постановленията на разследващия орган. Счита, че
избирателното разглеждане на факти, с изопачаване на някои от тях, със
заключения, противоречащи на доказателствата, не може да се приеме, че е
проведено обективно разследване. Позовава се на постоянната практика на
съда на ЕС (СЕС), че основните права са неразделна част от общите принципи
на правото на Съюза, а несъответствието на действията и актовете на
институциите с фактите и с правните норми винаги представлява съществено
нарушение на ПЕС.
Моли решението да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск.
Поддържа въззивната си жалба и в съдебно заседание. Моли да бъде
уважена и да му се присъдят направените по делото разноски.
Насрещната страна – Прокуратурата на Република България, чрез В. И.
– прокурор в Районна прокуратура – гр. К., в срок е депозирала писмен
отговор с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
наведените във въззивната жалба доводи, са неоснователни, с оглед което
моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че изводите на К.
районен съд в обжалваното решение, основаващи се на материалите, събрани
в хода на съдебното производство, не се установява допуснато от Държавата
(в лицето на конкретен неин орган) съществено нарушение на правото на ЕС
2
(нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС или явно
несъобразяване с установената съдебна практика на СЕС), което
обстоятелство закономерно е довело до отхвърлянето на предявената искова
претенция. Счита, че в хода на процеса са останали недоказани и другите
предпоставки за възникване на отговорността на държавата по ЗОДОВ, а
именно допуснати в хода на воденото досъдебно производство, нарушения от
страна на прокуратурата, довели до съществено нарушение на общностната
правна норма, както и твърдените от ищеца претърпени неимуществени
вреди, в причинно – следствена връзка на допуснатото нарушение. С оглед
изложеното отново моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, поддържа
писмения отговор на Районна прокуратура – К.. Счита, че така обжалваното
решение се явява правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено като такова.
К. районен съд е отбелязал, че по предявения иск следва да се
извърши преценка дали нарушението от страна на ответната Прокуратура на
Република България е явно, а то е явно когато, нарушена ясна
материалноправна разпоредба на правото на ЕС (Решение С-224/01) или
явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС (Решение С-
168/15), но от събраните по делото доказателства и установената въз основа
на тях фактическа обстановка, съдът не е констатирал допуснати нарушения в
горния смисъл. К. районен съд е направил извод, че след като не е налице
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, то искът следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване. и подлежат на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
3
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от
К. районен съд, в рамките на неговите правомощия и в предвидената от
закона форма. Тъй като И. Г. В. е депозирал жалба с рег. № 2380 / 2015г. от
22. 10. 2015г., на Районна прокуратура – гр. К., с която е описал в осем
пункта, какви са според него противоречията между двете съдебно -
технически експертизи, изготвени от вещото лице Л. Б. В. по гр. гр. № 1916 /
2014г. по описа на Районен съд – К., а също и несъответстващи на
обстановката на място, поради което е помолил да бъде изяснено в качеството
си на вещо лице спазил ли е Л. В. законовите изисквания, то същият се явява
и активнолегитимиран да предяви иска си ЗОДОВ. С оглед разпоредбите на
чл. 144, ал.1 и чл. 145, ал.1 от Закона за съдебната власт, както и на чл. 212,
ал.1 и чл. 243, ал.1 от Наказателно процесуалния кодекс, пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск, се явява Прокуратурата на
Република България. К. районен съд се е произнесъл именно по предявения
иск. Следователно обжалваното решение се явява допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, становището на
насрещната странна в процеса и събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Предявеният иск се основава на нарушаване разпоредбите на :
Договора за ЕС – преамбюл; чл. 2; чл. 4, §3; чл. 19, § 1, ал.2;
Хартата на основните права на ЕС – преамбюл; чл.1; чл.20; чл. 47§1 и §
2.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ,
т.е. следва да се ангажира отговорността на ответника Прокуратурата на
Република България, когато вредите са причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз.
В същия смисъл са Решение С-224/01 – когато е нарушена ясна
материалноправна разпоредба на правото на ЕС Решение С-168/15 - когато
явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС.
Следователно и по силата на общностното право и по силата на
националното право, за да се ангажира отговорността на ответника следва е
нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС /да е налице
4
съществено нарушение на правото на Европейския съюз или на установената
практика на ЕС/.
Пернишкият окръжен съд, чието решение следва да има решаваща
функция по отношение на правния спор, а не само проверяваща така, следва
да прецени събраните по делото доказателства, именно въз основа на тези
критерии, за да установи дали предявеният иск е основателен или не е,
респективно дали въззивната жалба е основателна или не е.
Първоначално с постановление от 25. 04. 2016г. на Районна
прокуратура – гр. К. е било отказано образуването на досъдебно
производство, като след анализ на описаните 8 пункта от жалбата, е прието,
че не съществуват достатъчно данни за образуване на досъдебно
производство по смисъла на чл. 211 от НК.
Постановлението е било обжалвано от И. В. и с постановление от 31.
05. 2016г.на Окръжна прокуратура - гр.К. /която също е от състава на
Прокуратурата на Република България/, постановлението на Районна
прокуратура – гр. К. е било отменено. Въз основа на твърденията на подалият
жалбата И. В., са дадени указания да установи на какво са дължат
разминаванията, дадени от вещото лице Л. В. по първоначалната му скица
към първоначалното заключение, с допълнителната скица към
допълнителното заключение, изготвена пак от същото лице и тази на
двучленната експертиза на вещите лица Г. и Д. и е било указано да се
назначи тройна съдебно – геодезическа експертиза, която да даде отговор за
несъответствията в предишните по гр. д. № 1916/2014г. по описа на РС К.,
като се изследва въпросния терен и всички белези по него (стари основи,
колове и т.н.) и една тогава наблюдаващия прокурор следва да направи извод
дали вещите лица съзнателно са дали невярно заключение и приложи
съответния състав на престъпление.
С постановление от 18. 07. 2016г. на Районна прокуратура гр. К., е било
образувано производство срещу неизвестен извършител затова, че като вещо
лице пред РС-К. писмено е дал невярно заключение по гр. д. № 1916/2014г. С
него са били дадени указания :
Да се разпитат в качеството им на свидетели инж. Б. Го. и инж. Д. Д.,
които да дадат отговор на въпроса съществува ли различие в дадените от
инж. В. заключения и тяхното; в какво се изразява неверността на
5
заключението на вещото лице инж. В., ако такова съществува да отговорят на
въпроса има ли разлика между заключенията му в изготвените от него две
експертизи.
На основание на какви законови правила са изготвени заключенията на
инж. В..
По тази прокурорска преписка 2389/ 2016г. на Районна прокуратура гр.
К. е било образуваното ДП 743 / 2016г. на РУ МВР К..
С постановление от 16. 11. 2016г. на Районна прокуратура – гр. К., е
прекратено наказателното производство по ДП 743 / 2016г. на РУ МВР К.. За
да прекрати ДП, прокурорът от Районна прокуратура К. е обсъдил събраните
материали по досъдебното производство и двете заключения на в.л. Л. В. с
номера ***г. и № ***г., както и това на двучленната съдебно - техническа
експертиза на вещите лица Б. Г. и Д. Д., което не е било възприето от страна
на РС- К., както и свидетелските показания на И. В., който е оспорил
заключенията на в.л. Л. В. поради нередности, които вече е описал в жалбата.
Направил е извод, че при липса на материализирани имотни граници в имота
(или такива, които са били трудно установими, ако е имало изобщо) е
нормално да съществуват несъществени разминавания в измерената площ на
спорното място, което изключва изпълнително деяние по чл. 291, ал.1 от НК.
Постановлението е било обжалвано от И. В. и с постановление от 16.
01. 2017г. на Окръжна прокуратура - гр.К. /която също е от състава на
Прокуратурата на Република България/, постановлението на Районна
прокуратура – гр. К. е било отменено. С него е прието, че не са извършени
никакви действия по разследването, способстващи за изясняване на това
какво е било състоянието на процесните терени/имоти към момента на
изготвяне и представяне на двете заключения на В.; не е приложено дори и
самото заключение от първоначалната техническа експертиза. Тази липса на
възможност за съпоставяне от една страна на даденото заключение, а от друга
страна на независима оценка на изследваните от вещото лице В.
обстоятелства, на практика преклудира възможността да бъде установено
какви са изводите на вещото лице, въз основа на какви въпроси на направени,
какво отразяват и в крайна сметка съдържат ли неверни констатации.
Отбелязано е, че именно поради това най – вероятно са дадени указания в
тази насока от Окръжна прокуратура – К. при предходното произнасяне от по
6
казуса /л.4/, които обаче не са изпълнени. В тази връзка прокурорът от
Окръжна прокуратура – К. е приел, че не е извършено всестранно, обективно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото, което е в разрез с
разпоредбата на чл. 14 от НПК. Отбелязал е, че липсата на достатъчно
показателна, годни да обосноват или отхвърлят обвинителната теза е довела
до необоснованост на атакуваното постановления, поради което същото се
явява незаконосъобразно. Въз основа на изложеното е отменено
постановлението на К. районна прокуратура и е върнато делото на същата
прокуратура за продължаване на разследването.
С последващо постановление от 14. 02. 2017г. на разследващия полицай
в ОД на МВР К. е назначена съдебно - техническа експертиза с вещо лице Д.
С. М..
След изготвяне на тази експертиза, тя е приобщена към материалите по
ДП, задно с изготвената по нея скица и извадка от списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжен и Административен
съд – К., от която е видно, че Л. Б. В. е включен в този списък, с висше
образование и квалификация инженер – геодезист.
С постановление от 03. 04. 2017г. на Районна прокуратура – гр. К. са
обсъдени събраните по досъдебното производство материали, включително и
заключението на вещото лице инж. Д. М., от което се установява, че
съществуващите разлики в заключението на вещото лице Л. В. са в рамките
на допустимото отклонение, но това не означава, че дадените заключения от
в.л. В. /в устен и в писмен вид/ са неверни, което прави деянието на в.л. В.
несъставомерно, поради което е прекратено производството по наказателното
дело. Това постановление е прикрепено към вътрешната страна на корицата
на прокурорската преписка и няма данни то да е обжалвано.
Освен това към досъдебното производство са приобщени и протоколи
от двете съдебни заседания на 30. 04. 2015г. и 04. 06. 2015г. по гр. д. № 1916 /
2014г. по описа на К. районен съд, както и двете заключения с две скици към
тях на вещото лице Л. В., както и от Решение, постановено на 06. 11. 2015г.
по гр. д. № 1916 / 2014г. по описа на РС – К. и Решение № 133 / 06. 06. 2016г.
по въззивно гражданско дело № 7 /2016г. по описа на ОС – К..
От второто заключение на вещото лице Л. В., както и от свидетелските
показания на Б. Л. Г. и Др. Д. Д., се установява, че при първоначалното си
7
измерване на процесния недвижим имот, вещото лице Л. В. е използвал 50
метрова лента, а при изготвяне на второто заключение е използвач
високоточна и прецизна геодезическа станция /тотална станция/ „Laicа“, като
именно на това обстоятелство се дължи наличието на различия в двете
заключения и скици към тях на вещото лице В., които са в рамките на
допустимото отклонение, а по същество двете заключения на вещото лице В.
и заключението на двучленната експертиза не се различават. В същия смисъл
е и заключението на вещото лице инж. Д. М.. От свидетелските показания на
Б. Л. Г. и Д. Д. Д., се установява че Л. В. има дългогодишен опит като вещо
лице геодезист и като геодезист към КККР. От заключението на вещото лице
инж. Д. М. също се установява, че разликите в двете заключения на вещото
лице В. са рамките на допустимите отклонения.
От правна страна. При така установената фактическа обстановка, не
може да се направи извод, че производството по прокурорска преписка №
2389/ 2016г. на Районна прокуратура гр. К., ДП № 743 / 2016г. на РУ МВР К.,
е проведено формално, при липса на понятията „справедливост“ и „правова
държава“ и съществено нарушение на цитираните в исковата молба
разпоредби от общностното право. Съдът намира, че единствено вместо
тричленна съдебна - техническа експертиза, каквито са били първоначалните
указания на Окръжна прокуратура – К., по досъдебното производство е
назначена единична такава. Това обаче не представляваща съществено
нарушение на общностното право и на съдебната практика на ЕС.
Назначената съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Д. М., в
своите изводи, кореспондиращи и с всички останали материали, събрани по
досъдебното производство, налагат на извода, че няма представено невярно
заключение от страна на вещото лице инж. Л., дадените от него отклонения
са в рамките на допустимото и разликите по заключението на вещото лице Л.
В. и заключението на Д. М. също са в допустимите граници, поради което,
наказателното производство е прекратено.
Действително първоначално е бил постановен отказ от страна на
Районна прокуратура – К. да образува наказателно производство, а в по –
късен етап образуваното производство е било прекратено. И двете
постановления обаче са отменени от страна на Окръжна прокуратура – К.
/която също е част от Прокуратурата на Република България/ и са дадени
конкретния указания за пълно, всестранно и обективно установяване на
8
истината по прокурорската преписка и досъдебното производство, каквото е
проведено и като краен резултат е установено, че няма данни за извършено
престъпление по реда на чл. 291 от НК.
Следователно искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Въззивната жалба се явява неоснователна. Решението което е
мотивирано и мотивите му се възприемат изцяло от страна на Пернишкия
окръжен съд по реда на чл. 272 от ГПК, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Тъй като настоящето производство е гражданско, а цената на иска е в
размер на 3000лв., то съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предложение
първо от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 792 / 11. 11. 2023г., постановено по гр. д. №
20221520100586 / 2022г. по описа на К. районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9