Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр. Габрово, 20.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито заседание на пети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ
:В. Генжова
Кр. Големанова
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в. гр. д. № 361 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 228/12.09.2019г.,
постановено по гр.д. № 336/2019г., Севлиевският районен съд е отхвърлил изцяло предявеният от „Юробанк
България” АД – София против Г.Т. *** иск
по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповед за изпълнение №
430/26.06.2018г., по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 814/18г. на Севлиевски
районен съд, като неоснователен и недоказан. Със същто решение е осъдил
ищеца„Юробанк България” АД – София да заплати на ответницата направените по
делото разноски в размер на 580 лв. .
В законния срок против така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Юробанк България” АД – София .В жалбата се
твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви били неточни, неясни и непълни.Твърди, че
сключеният между страните договор бил
при общи условия, които били отпечатани на гърба на самият договор. При
подписването на договора изрично е заявено, че същите са приети от
кредитополучателя, т. е. не са оспорени. Твърдят, че не споделят изложеното от
съда,че съдържанието на процесният договор било неясно.От приложеният договор
се установявали страните по него, както и предмета му. Необоснован бил и извода
на съда, че макар да имало заявление за издаване на кредитна карта, то липсвали
данни за одобряване на това искане. От данните по делото се установявало, че не само била издадена
такава карта, но и тя била ползувана от ответницата, тъй като на посочени от
в.л. дани, тя теглила с тази карта
парични средства. Неправилен бил и извода на съда, че потребителският кредит
противоречи на разпоредбите на ЗПП, доколкото договора бил сключен преди
влизане в сила на цитирания нормативен акт.Наред с това съдът се произнесъл
служебно по неравноправността на клаузи от договора, доколкото ответницата била
въвела само възражения за недействителност на договора но на основание липса на
форма. Тъй като съдът се произнесъл по незаявено искане, то това е довело до недопустимост на съдебното
решение, тъй като съдът се е произнесъл по нещо различно от заявеното.
Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се
признае за установено, че ответницата Г.Г. дължи сумите , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 814/2018г. на Севлиевски
районен съд, ведно с направените разноски.
Ответницата, в писменния отговор е
оспорила въззивната жалба, излагайки подробни съображения.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Неоснователно е оплакването в жалбата,
че мотивите към решението на
първоинстанционният съд са неточни,
неясни и непълни.Установената фактическа обстановка е подробно и ясно описана в мотивите и
изведените възоснова на същата фактически и правни изводи са правилни.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за неправилност изводите на първоинстанционния съд, досежно
неяснота в договора сключен с ответницата.Правилно решаващият съд е приел, че
представеният по делото договор за издаване на кредитна карта, от който ищецът
е твърдял и поддържа, че произхождат вземанията му към ответницата, няма
характера на такъв. В същия ясно са посочени имената и адреса на ответницата,
докато ищецът не е обозначен със седалище и адрес.Липсва подробна уредба за
връщане на заетата сума, освен изрично посоченото, че сумата се дължи на 12
месечни вноски, без да се посочи техният размер, както и каква част от всяка
вноска представлява главница и съответно лихва. Дори да се приеме тезата на
ищеца, че този договор е сключен при общи условия, то в същите отново няма ясно
и точно разписани правила и начини за връщане на сумата. Освен това правилно е
посочил първоинстанционният съд, че в договора са записани две различни суми,
което води до пълна неяснота относно стойността на кредита.Неоснователно е и
оплакването, че съдът се произнесъл по недействителност на договорни клаузи,
без това възражение да е въведено от ответника. Съобразно трайната съдебна
практика, съдът е длъжен и служебно да следи за неравноправност на договорни
клаузи в потребителските договори. Вън от това , в конкретния случай
ответницата с отговора на исковата молба е въвела възражение за за нищожност,
поради противоречие с добрите нрави на посочени текстове от ОУ към договора,
т.е. налице е сезиране на съда с искане за произнасяне по възражение за
нищожност, поради противоречие с добрите нрави. По това възражение, направено с
отговора на исковата молба ищецът е имал възможност да вземе становище.На
основание изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният
съд обсъждайки нищожност на договора,
поради противоречие с добрите нрави, не се е произнесъл по незаявено от
страните искане.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателят не се дължат разноски за тази инстанция, а ответника по жалба следва да бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски в размер на 580лв.- адвокатски хонорар,
съобразно представеният по делото договор за правни услуги.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 228/12.09.2019г., постановено по гр.д. № 336/2019г. на Севлиевският районен
съд.
ОСЪЖДА „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Околовръстен път № 260, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********, от гр. *********** сумата от 580 лв./петстотин и осемдесет лева/
разноски за въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател
:
1.
Членове
:
2.