Решение по дело №716/2021 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 113

 

гр. Враца, 22.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.02.2022 г. /двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

             ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                               ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 716 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца против Решение № 85 от 07.11.2021 г., постановено по АНД № 549/2021 г. по описа на Районен съд – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 576732-F610381/11.05.2021 г., издадено от Директора на офис Враца в ТД на НАП – Велико Търново, с което на ответника П.к. „З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. ***, общ. *** , на основание чл. 355, ал. 1, предл. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“, изр. първо от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО относно декларация обр. 1 за март 2021 г. и на основание чл. 355, ал. 1, предл. 3 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО относно декларация обр. 6 за март 2021 г.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, чрез ** Д.М., поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Ответникът – П. к. „З.“, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба.  

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца споделя изложените съображения в касационната жалба относно правилното приложение на закона. Като краен резултат намира решението за правилно поради наличие на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП № 576732-F610381/11.05.2021 г., издадено от Директора на офис Враца в ТД на НАП – Велико Търново, с което на ответника П.к. „З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. ***, общ. ***, на основание чл. 355, ал. 1, предл. 3 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“, изр. първо от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО относно декларация обр. 1 за март 2021 г. и на основание чл. 355, ал. 1, предл. 3 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО относно декларация обр. 6 за март 2021 г.

При осъществен контрол за законосъобразност на НП районният съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, довело до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Административнонаказващият орган най – общо е посочил разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО във връзка с нарушенията и не е конкретизирал коя от хипотезите на съответната норма визира. Нарушените законови разпоредби не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, а следва да бъдат конкретно, ясно и точно посочени, поради което съдът е приел, че допуснатото нарушение е накърнило правото на защита на санкционираното лице, както и е препятствало възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол върху наказателното постановление.

На следващо място, въззивният съд е приел, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП не са вписани обстоятелствата, които определят задължение за подаване на декларация обр. 1 до посочените от АНО срокове. В този смисъл обвинението за неподаване на декларация обр. 1 в срока по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (отм. ДВ бр. 1 от 3.01.2020 г.), съдът е приел за фактически необосновано поради липсата на изложени факти и обстоятелства, сочещи за възникнало задължение за нейното спазване.

На посоченото по-горе основание като необоснована е разгледана и санкцията спрямо П. к. „З.“ за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, за неподаване на декларация обр. 6, тъй като същата се подава едновременно с декларация обр. 1 и за нея важат същите срокове. В случая не е установено кога е следвало да се подадат двата типа декларации, тъй като моментът на начисление или изплащане на трудовото възнаграждение, съответно на допълнителните доходи от трудова дейност, е останал неизяснен.

На следващо място, въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради наличие на маловажен случай на административно нарушение.

При тези констатации съдът е отменил издаденото НП като незаконосъобразно.

Решението на Районен съд – Враца е правилно като краен резултат.

Настоящият касационен състав не споделя обоснования от въззивния съд извод за неяснота на административнонаказателното обвинение и ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва съмнение относно вменените на наказаното лице две противоправни деяния, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложените от административнонаказващия орган санкционни норми съответстват на установените нарушения.

Въззивният съд неправилно е приел, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е следвало да бъде посочено кога е начислено или изплатено трудовото възнаграждение, съответно кога са начислени или изплатени допълнителните доходи от трудова дейност, за да се обоснове обвинение за неподаване на декларацията в срок до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят данните. В случая, както в АУАН, така и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“, изр. първо от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, съгласно която декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Съгласно посоченото от санкционираното лице в декларацията, възнаграждението за м. март 2021 г. е изплатено/начислено на 31.03.2021 г., следователно декларация обр. 1 е следвало да бъде подадена до 25.04.2021 г. Предвид факта, че последният ден от срока е неприсъствен /неделя/, то срокът е изтекъл на 26.04.2021 г. /понеделник/, както е посочено в АУАН и в НП. Обстоятелството кога е начислено или изплатено трудовото възнаграждение би имало отношение към второто предложение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, съгласно което декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след срока – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Тази хипотеза в случая не е приложима, доколкото административнонаказателното обвинение е повдигнато за нарушение по на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“, изр. първо от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ.

При анализа на доказателствата по делото се налага извода, че описаните в НП и в АУАН нарушения са извършени от лицето, чиято отговорност е ангажирана. Касационната инстанция обаче приема, че извършените деяния представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретния случай извършените деяния не са застрашили обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същите са административни нарушения, подлежащи на санкциониране. Декларациите са подадени в деня след изтичане на срока, като са представени писмени доказателства за наличие на здравословни причини за закъснението. Дължимите суми по декларациите са заплатени. От закъснялото само с един ден подаване на декларациите не са настъпили вредни последици. При това положение настоящият касационен състав намира, че санкционираното лице следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.

Като е отменил издаденото наказателното постановление като незаконосъобразно районният съд е постановил правилен съдебен акт като краен правен резултат, който следва да бъде оставен в сила. Предявената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

От ответника не са претендирани разноски за касационната инстанция, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85 от 07.11.2021 г., постановено по АНД № 549/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                      2.