Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-въззивни
състави, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и втори октомври през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива
Нешева
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 1898 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 08.12.2015 г. на ищеца З. “А.Б.“ против решението от 23.11.2015 г. по
гр. дело № 37746/2014 г. на Софийския районен съд, 68 състав, в частта, с
която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за осъждане на ответника З. „Б.В.И.Г.“
АД за заплащане на законната лихва върху претендираната
главница от 358,82 лв. от датата на предявяване на исковата молба до датата на
извършеното плащане от ответника в хода на процеса.
В жалбата се твърди, че в тази част решението
е неправилно, тъй като в исковата молба се съдържа искане за присъждане на
законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжаваната
част и вместо него да постанови друго, с което да уважи искането за заплащане
на законна лихва върху платената в хода на процеса главница в размер на 358,23
лв. от подаване на исковата молба – 10.07.2014 г. до датата на плащането – 28.08.2014
г.
В
останалата част жалбата има характер на молба с правно основание чл.248 ГПК,
поради което делото е изпратено на СРС за произнасяне. С определение от
20.05.2019 г. СРС е оставил без уважение молбата за изменение на решението в
частта за разноските, като определението не е обжалвано от ищеца и е влязло в
сила.
Въззиваемата страна З. „Б.В.И.Г.“
АД - ответник по исковете, не е депозирал отговор на жалбата.
Решението на СРС в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД поради извършено в хода на
процеса плащане, е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е неправилно.
Няма спор между страните, че в хода на
процеса – на 28.08.2014 г. ответникът /след получаване на препис от исковата
молба/ е заплатил по банков път на ищеца сумата от 569,23 лв., представляваща
сбора от претендираната главница, мораторна
лихва и разноски за платена държавна такса по исковете с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Видно от петитума
на исковата молба ищецът е претендирал и заплащането на законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. При тези
данни, следва да се приеме, че ответникът, който е дал повод за завеждане на
делото и е платил в хода на процеса, дължи законната лихва върху главницата от
358,82 лв. за периода от датата на предявяване на исковата молба до 28.08.2014
г.- датата на извършеното плащане от ответника в хода на процеса.
Ето защо, решението на СРС следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията на З. “А.Б.“ за осъждане на
ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД да заплати законната лихва върху претендираната
главница от 358,82 лв. за периода от 10.07.2014 г. до 28.08.2014 г. и вместо
него да се постанови друго, с което искането да бъде уважено.
При този изход на спора на въззивника следва да се присъдят сторените разноски за настоящата
инстанция, които са в размер на 150,00 лв.-за платена държавна такса по въззивната жалба и за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 23.11.2015 г. по гр. дело № 37746/2014
г. на Софийския районен съд, 68 състав в частта, с която е отхвърлена
претенцията на З. “А.Б.“ за осъждане на ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД да заплати
законната лихва върху главницата от 358,82 лв. от 10.07.2014 г. -датата на
предявяване на исковата молба до 28.08.2014 г.- датата на извършеното плащане
от ответника в хода на процеса, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК****** да заплати
на З. “А.Б.“,ЕИК ********, законната лихва върху главницата от 358,82 лв. от
10.07.2014 г. - датата на предявяване на исковата молба до 28.08.2014 г.-
датата на извършеното плащане.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК******** да
заплати на З. “А.Б.“,ЕИК ******** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00 лв. – разноски за производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.