Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2558 16.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ-
ти граждански състав,
На седми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Илияна Гальова,
като разгледа докладваното от
съдията Петрова
гр. дело № 6415 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
повод предявената от М.Г.Т. с ЕГН ********** *** против ОД на МВР – Бургас, с
ЕИК *********, адрес: гр.Бургас, ул. Христо Ботев №46 искова молба, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1824.02 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 274.56
часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него, за
периода от 01.08.2016 год. до 31.07.2019 год., нощен труд в дневен, заедно със
законна лихва върху сумата от предявяването на иска - 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни
разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.187,
ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил по делото отговор на исковата молба, с който ответникът Областна
дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че процесният
нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна
уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните
служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия
ред за заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда, на който
ищцовата страна се позовава. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Страните по делото не спорят, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е
заемал длъжността „Полицай“ в група „Охранителна полиция“ при РУ Айтос на ОД
МВР Бургас, считано от 23.04.2015г. до 17.11.2016г., „Младши автоконтрольор II
степен“ в група „Охранителна полиция“ при РУ Айтос на ОД МВР Бургас, считано от
17.11.2016г. до 02.07.2018г. и „Младши автоконтрольор I степен“ в група
„Охранителна полиция“ при PУ Айтос на ОД МВР Бургас, считано от 02.07.2018г. до
настоящия момент. Безспорно е също, че в процесния период ищецът е полагал труд
на 12-часови работни смени по
утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано
изчисляване на работното време. Спорен по делото е начинът на изчисляването на
положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че през
процесния период ищецът е положил общо 1920 часа нощен труд, които преизчислени
с коефициент 1,143 се равняват на 2194,56 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 274,56 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, което по изчисления на вещото лице е в размер на 1824.02 лева.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В
чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за
нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с Наредба
на министъра на вътрешните работи, а размерът – с
негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, ал.3.
В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични
– при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143
– чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората
цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба
№ 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ
бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители
по отношение продължителността
на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за
останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по
ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се
установява, че положеният от ищеца за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. нощен
труд – общо 1920 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 2194,56 часа.
Разликата от 274,56 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно
трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1824.02 лева, т.е. в
претендирания от Т. размер.
При негова доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер
до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията
се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, направени по
делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас
– държавна такса в размер на 72,96 лева
и направените от съда разноски в размер на 190 лева – заплатено възнаграждение
на вещо лице, общо сумата от 262,96 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *********, с адрес: град
Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да
заплати на М.Г.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 1824.02 лева /хиляда осемстотин двадесет и четири лева и две
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд,
получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода от
01.08.2016 год. до 31.07.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо
Ботев” № 46, да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас, държавна такса и съдебни разноски в общ размер на 262,96 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 21.10.2019г.
на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД