Решение по дело №31862/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3142
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110131862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3142
ГРАД, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110131862 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х.А.Х чрез адв. Б., срещу „ФИРМА с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 719,81 лв.,
представляваща начислена сума по фактури № **********, № *********. и № **********
за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се в ГРАД, АДРЕС аб. № **********.
Ищецът твърди, че е получил посочените по – горе фактури, без да имало яснота на
какво се дължало огромното количество начислена вода. Поддържа, че от процесната
фактура от 07.07.2020 г. претендира сумата в размер на 112,08 лв., част от общо начислената
сума в размер на 327,08 лв., тъй като останалата част от сумата била заплатена от ищеца.
Твърди, че не дължи тези суми на първо място поради липса на установена облигационна
връзка между страните и реално извършена доставка на услуга, както и поради неспазване
на нормативните изисквания за начисляването на процесните суми. Отделно от това счита,
че посоченото по – горе вземане не се дължи, тъй като било погасено по давност. Ето защо
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА чрез юрк. П, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че между
страните по делото било налице облигационно правоотношение, свързано с предоставянето
и ползването на ВиК услуги, тъй като ищецът подал заявление ЗП 22246 от 18.12.2015 г.,
въз основа на което бил създаден клиентски номер **********. Твърди, че реални отчитания
на водомерите били извършвани от служители на „ФИРМА а достъп до имота бил
осигуряван лично от ищеца. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
1
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на
ответника е да докаженаличието на облигационно правоотношение между страните, с
предмет доставка на ВиК услуги, както и, че оспореното от ищеца вземане съществува в
претендирания размер. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на
сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата) е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от
Общите условия на ответника). Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1
и, ал. 3 от Наредбата.
В частност между страните е сключен договор за предоставяне на услуги за доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, който факт съдът прие за
несъмнено установен от представеното от ответника заявление за промяна на титуляр на
партида, подадено на 18.12.2015 г. от Х.А.Х до „ФИРМА в което е посочено, че ищецът е
нов собственик на процесния имот, находящ се в ГРАД, кв. АДРЕС считано от 09.11.2015 г.
Ето защо следва да се приеме за установено по делото е, че в полза на ответника е
възникнало оспореното вземане за цена на ВиК услуги.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите
ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение.
Според чл. 32, ал. 2 от Наредбата, за сгради - етажна собственост, или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
2
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се
прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.
Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в
срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.
Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз
основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер при условията и по реда на тази наредба (чл. 32, ал. 3).
Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път (чл.
32, ал. 4).
При разлика в отчетеното количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по
индивидуалните водомери по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът
уведомява упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на молба
от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от
уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в която се
включват молителят и представители на оператора (чл. 32, ал. 5).
В 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява установените причини
и предложенията за тяхното отстраняване. Когато установените причини се дължат на
неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната
собственост, които заплащат разходите за извършената проверка (чл. 32, ал. 6).
Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност
до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от
шест месеца.
Следователно в Наредбата е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само
въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това
правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно и в случая не се
твърди и не се доказва да са налице.
За установяване на реалните количества изразходвана вода и ВиК услуги по делото е
изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза. Вещото лице въз основа на
данните от приложените по делото писмени доказателства, както и след справка при
ответника, дава заключение, че процесният имот е водоснабден, като в периода 20.12.2019 г.
– 11.02.2021 г. консумираната в имота вода е отчитана по показанията на един водомер с
фабричен номер № W5232071, а в периода 12.02.2021 г. – 27.03.2021 г. по показанията на
водомер с фабричен № **********. Според експерта по СТЕ, през процесния период е
извършвана доставка на питейна вода за имота, находящ се в ГРАД, кв. АДРЕС като общото
33 3
количество доставена вода е 674,61 м, от които 205 мв имота и 469,61 м – „общи нужди“.
3
По отношение на начислените 469,61 м за „общи нужди“ настоящият съдебен състав
намира, че не е установено и ответникът (чиято е доказателствената тежест) не доказва
какви са реалните отчети за общия водомер, както и спазен ли е редът по Наредбата, за да
бъде извършена преценка за допълнително начислените на абоната - ищец суми за
3
потребени ВиК услуги, посочени като разходи за "общи нужди" (в този смисъл и Решение
№ 262823 от 29.04.2021 г. по в.гр.д. № 9055/2020 г. по описа на СГС, ІІ - Б въззивен състав).
3
С оглед това за стойността на начислените 469,61 м претенцията на ответника се явява
неоснователна и недоказана. При тези изводи и като съобрази, че ответникът претендира
3
сумата в общ размер на 719,81 лв. за 674,61 мдоставена вода, съдът намира, че размерът на
3
начислените 469,61 м за "общи нужди" възлиза на сумата от 501,07 лв., чийто размер е
определен по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 501,07 лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Неоснователено е възражението на ищеца за изтекла погасителна давност. Предвид
разясненията, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на ответника са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на ВиК
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл. 114 ЗЗД, погасени по давност ще бъдат вземанията на ответника, чиято изискуемост е
настъпила 3 години преди завеждане на делото, което е станало с подаването на исковата
молба на 04.06.2021 г. В случая не се установява изискуемостта на вземанията на ответника
да е настъпила 3 години преди подаване на исковата молба, поради което релевираното
възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ответникът дължи да репарира направените от ищеца разноски за производството в
размер на 50 лв. за заплатена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от иска, на ищеца се следват разноски в размер на 34,80 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. К.Б. и адв. Н.И.
адвокатско възнаграждение в общ размер на 360 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с уважената част от иска, на адв. Б. и адв. И. се следват разноски в общ размер
на 250,60 лв. или по 125,30 лв. на всеки от двамата адвокати.
Ответникът е сторил разноски за комплексна експертиза в размер на 500 лв., като
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
ответника се следват разноски в размер на 182,33 лв. за комплексна експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х.А.Х ЕГН (ЛНЧ) **********, с
адрес: ГРАД, АДРЕС срещу ФИРМА ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
ГРАД, АДРЕС, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че
4
Х.А.Х не дължи на ФИРМА сумата в размер на 501,07 лв., представляваща част от
начислена сума по фактури № **********, № *********. и № ********** за предоставени
ВиК услуги за имот, находящ се в ГРАД, АДРЕС като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер от 501,07 лв. до пълния предявен размер от 719,81 лв.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – ГРАД,
АДРЕС, да заплати на Х.А.Х ЕГН (ЛНЧ) **********, с адрес: ГРАД, АДРЕС на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 34,80 лв., представляваща разноски за държавна такса за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – ГРАД,
АДРЕС, да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
36, ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на 125,30 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – ГРАД,
АДРЕС, да заплати на адв. Н.И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.
36, ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на 125,30 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.А.Х ЕГН (ЛНЧ) **********, с адрес: ГРАД, АДРЕС да заплати на
ФИРМА ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – ГРАД, АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8, сумата в размер на 182,33 лв., представляваща разноски за комплексна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5