РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Габрово, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря М.на Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500244 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. С. И. срещу
постановеното Решение №83/26.02.2024г. по гр.д.№1129/2023г. на РС-Габрово.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно съдът приел за доказано, че ищеца е собственик на 1/6 ид.ч. от процесиите
недвижими имоти, като за разликата до 1/4 ид.ч. иска бил отхвърлен като неоснователен.
Неправилно било прието и че майката на ищеца М. К. И.а няма право да прехвърли на своя
внук М. И. С. 3/4 ид.ч. от правото си на собственост върху процесиите недвижими имоти,с
мотива , че същата не е техен собственик. Твърди се, че нотариалния акт за дарение е
действителен и ако дарителката не е притежавала въпросните 3/4 ид.ч. от имотите, нито Нотариус
К. щял да изповяда такава сделка, нито Съдията по вписванията би допуснал вписване в
регистрите на подобно разпореждане в съответният акт за дарение.
Отказа от наследство направен от ** спрямо тях другите съсобственици на общата вещ
се явявал абсолютно действителен. Действието на отменителното Решение на ГРС за отказа
от наследство, нито било вписано в Агенция по вписването, с оглед оповестителното му
действие спрямо всяко трето лице с права на собственост върху процесиите недвижими
имоти,нито в особената книга за откази от наследство в ГРС било отбелязано,че е унищожен
и няма действие спрямо всички трети лица, а не само спрямо кредитора, ответник по
настоящият иска.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, като присъди
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение.
Претендира за сторените по делото разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
С обжалваното решение РС Габрово е признато за установено по отношение на Р. С.
П., че И. С. И. е собственик на: 1/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор №* съгласно КК и КР на гр. Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-
1
64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.Габрово, ул.*
самостоятелния обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с
идентификатор №* предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена
в документа площ: 60,27кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*, под обекта: *, над обекта: * заедно с 1/6 ид.ч. от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, с площ
от 7,68кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗА/ №5 с площ от 7,68кв.м.,
заедно с 1/6 идеална част от 4,197 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор №*
и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № * и 1/6 идеална част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *съгласно КК и КР на гр.Габрово,
одобрени със Заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от 11.07.2023г., с адрес:
гр.Габрово, ул.*, етаж - минус едно, самостоятелният обект се намира на етаж -1 в сграда с
идентификатор №** с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор №*, с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ,
брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 20,24кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 1*, под обекта: няма, над обекта: * заедно с 1/6 идеална
част от прилежащите части: 1,178 % ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор №1*и
от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №* ПО НАСЛЕДСТВО, на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК.
Отхвърлен е предявения иск да бъде признато за установено по отношение на Р. С. П.,
че И. С. И.е собственик на: по-голяма от 1/6 ид.ч. до претендирания размер от 1/4 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**.6, заедно с по-голяма от 1/6 ид.ч. до
претендирания размер от 3/4 ид.ч. от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, с площ от 7,68кв.м.,
заедно с по-голяма от 1/6 ид.ч. до претендирания размер от 3/4 ид.ч. от ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗА/ №5 с площ от 7,68кв.м., заедно с по-голяма от 1/6 ид.ч. до
претендирания размер от 3/4 ид.ч. от 4,197 %ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор №** и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № * и
по-голяма от 1/6 ид.ч. до претендирания размер от 3/4 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № *, заедно с по-голяма от 1/6 ид. ч. до претендирания размер от 3/4 ид.ч.
от прилежащите части: 1,178 % ид.ч. от общите части на сграда с идентификатор №** и от
правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *, като неоснователен и
недоказан
Жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по делото сумата от 1300лв.-
разноски по делото.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че с нотариален акт /НА/ за
собственост върху жилище, строено върху държавно място №68, том І, дело№191 от 1985г.
на Габровски районен съдия, С. И. И. и М. К. И.а са придобили собствеността на
апартамент, находящ се на адрес: гр.Габрово, *, заедно с маза №5, таванско помещение №6 и
гараж №2, заедно с принадлежащите на апартамента и гаража идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, които представляват:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №1* съгласно КК и КР на
гр.Габрово, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, с площ от 7,68кв.м., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ /МАЗА/ №5 с площ от 7,68кв.м., заедно с 4,197 % ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор №* и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
* и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №1*, с предназначение на
самостоятелния обект: ГАРАЖ, с площ: 20,24кв.м., прилежащи части: 1,178% ид.ч. от
общите части на сграда с идентификатор №* и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор №*.
След смъртта си на 21.11.2007г. С. И. И. оставил за свои наследници съпругата си М. К.
И.а и децата си – И. С. И. /ищец/ и * Със смъртта на съпруга СИО била прекратена и
съпругата М. К. И.а към своята ½ ид.ч. прибавила и наследствената 1/6 ид.ч. от съпруга си и
станала собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а двете й деца И. С. И. и * станали собственици на
по 1/6 ид.ч. от двата самостоятелни обекта.
Поради парични задължения на *, идеалната й част от самостоятелните обекти била
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20127340401036 по описа на
ЧСИ З. В., с peг. №734 на КЧСИ, което завършило с продажбата й на публична продан, но тя
не засегнала правата на собственост на ищеца, тъй като била проведена за собствената на
длъжника * 1/6 идеална част.
2
Вписания от * (длъжник по изпълнително дело № *и сестра на ищеца) отказ от
наследството на баща й С. И. И. със заявление Вх. №4995/09.06.2013г. по регистъра на РС
Габрово е унищожен с Решение № 401/16.11.2015г. по гр.дело №1324/2015г. на РС Габрово.
С НА за дарение на недвижим имот №164, тм. ІІІ, рег. №3005, дело № 178/03.04.2023г.
на Нотариус К., рег.№299 на НК майката на ищеца М. К. И.а прехвърлила на М. И. И. по ¾
идеални части от двата самостоятелни обекта. Прехвърлителката М. К. И.а притежава обаче
само 2/3 идеални части, с които може да се разпорежда. Горницата над 2/3 идеални части е
прехвърлена неправомерно, тъй като прехвърлителката не е техен собственик. С оглед
изложеното първонистанционният съд приел, че иска е основателен за по 1/6 идеални части
от двата самостоятелни обекта и неоснователен за горницата над нея.
Въззивният съд намира следното :
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно
първоинстанционният съд било прието че майката на ищеца М. К. И.а няма право да
прехвърли на своя внук М. И. С. 3/4 ид.ч. от правото си на собственост върху процесиите
недвижими имоти,с мотива, че същата не е техен собственик. Предмет на иска е обема на
собственост на ищеца в процесните имоти, а не на трето лице, поради което каква част от
тях е притежавала и каква е прехвърлила М. И.а е ирелевантно на настоящия правен спор и
наведените доводи не следва да се обсъждат, тъй като не касаят предмета на спора.
Съгласно трайно установената практика на ВКС унищожаването на отказа от
наследство е относително и има действие само по отношение на кредитора, който го е
поискал (съответно на неговия правоприемник), само доколкото е необходимо за
удовлетворяване неговото вземане и само до размера на наследството, предмет на отказа.
Решението за унищожаване отказа от наследство има действие само в отношенията между
кредитора и длъжника, като защитава кредитора и по отношение на лицата които се ползват
от него (другите наследници, които са призовани към наследяване или чиито дялове са
уголемени вследствие на отказа). Целта на този иск е да се запази имуществото на
длъжника, като се даде възможност на кредиторите му да се удовлетворят от него. В този см.
са Определение №1540/01.04.2024г. по гр.д.№1980/2023г. ІІг.о., Определение
№80/28.02.2020г. по гр.д.№3638/2019г. Іг.о., Решение №43/15.05.2020г. по гр.д.№1761/12019г.
ІІІг.о.
Предвид изложеното съдът намира, че поради унищожаването (извършено по иск на
праводателя на ответника) на направения от сестрата на жалбоподателя отказ от
наследството на техния баща, частта му от наследството не се е уголемила със съответната
част на отреклата се от наследство П. и същият притежава 1/6 ид.ч. от процесните имоти,
поради което предявения от него иск е основателен и доказан до този размер, а за горницата
се явява неоснователен.
Поради изложеното по-горе и съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Въпреки направеното от ответната страна в отговора на въззивната жалба искане и
оставянето без уважение на същата в полза на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски в настоящото производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са
сторени.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №83/26.02.2024г. по гр.д.№1129/2023г. на РС-Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4