Решение по дело №240/2016 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

РЕШЕНИЕ

 

                                                   № 123

 

гр. Пловдив 12.05.2016 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, на открито съдебно заседание на 09.05.2016г. в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО БЕЛЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                        МИЛЕНА РАНГЕЛОВА        

 

при секретар: СтефкаТошева

и с участието на прокурор: Перпелов

като разгледа докладваното  от съдията Христо Белев ВНОХД№240 по описа за 2016 год., приема за установено следното:

 

         С присъда№4/22.01.2016г. по НОХД№384/2015г., Окръжен съд-Пазарджик е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.  Й.  Б., за ВИНОВЕН в това, че в периода от  01.03.2010г. до 30.03.2011г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управляващ и представляващ „М.Т.” ЕООД, посредством упълномощеното лице Д.М.Ш., с. на фирмата (пълномощното с рег. № */.2008г., заверено от нотариус № * Ю.В.), избегнал  установяване и плащане на данъчни задължения - ДДС в особено големи размер на стойност 64 275.54лв., дължими от „М.Т.” ЕООД, като използвал документи с невярно съдържание при  водене на счетоводството и потвърдил  неистина в справки - декларации по ЗДДС, които се изискват по силата на Закон за данъка върху добавената стойност  – чл. 125  от ЗДДС и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - дължим корпоративен данък за финансовата 2010 година в особено големи размери – 32 137.78 лв., дължими от "М.Т.” ЕООД, като потвърдил  неистина в ГДД № ********* / 30.03.2011г., която се изисква  по силата на Закона за корпоративното подоходно облагане - чл. 92 от ЗКПО, поради което и на основание чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 и т.6  във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. А.Б. за изпитателен срок от три години.

ВЪЗЛОЖЕНА е възпитателната работа с подс.А.Б. на Наблюдателната комисия при Община П..

На основание чл. 189, ал.3 от НПК е ОСЪДЕН подс.А.Б. да заплати в полза на държавата 765 лв. разноски по делото, от които- 330 лева по сметка на Пазарджишки окръжен съд и 435 лева по сметка на ОД на МВР – П..

Присъдата е атакувана с въззивна жалба от адв.Б. и В.-пълномощници на подс.А. Б. с искания:

- отмяната й, с признаване подсъдимия за невинен и алтернативно такова- намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред ПАС се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения-липса на мотиви по основните възражения на защитата на подсъдимия.

Представителят на Апелативна прокуратура застъпва позиция за законосъобразност на постановеният съдебен акт и моли да бъде потвърден.

Въззивният съд предвид доказателствата, становищата на страните и след като служебно на осн.чл.314 от НПК провери правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

При постановяване на първоинстанционната присъда, окръжния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните, водещо до отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Констатираното нарушение намира израз в липсата на мотиви към присъдата, съдържанието им не отговаря на изискванията на чл.305 ал.3 НПК, без да е извършен задълбочен анализ на фактите и доказателствата и да са съпоставени всички налични такива, което е в нарушение на принципите установени от чл.13, 14 и чл.107 ал.5 НПК. Мотивите на ПзОС не съдържат обосновка на приетите факти, като е възпроизведена фактологията отразена в обвинителния акт, без тя да е защитена при анализа на доказателствата.

Разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура на чл.371 т.1 НПК, представляваща отклонение от принципа за устност и непосредственост, не освобождава контролирания съд от задължението му да изясни всички  относими към предмета на доказване обстоятелства и да анализира задълбочено доказателствените източници, да съпостави противоречивите доказателства и доказателствени средства и даде обективна оценка за тяхната достоверност. Мотивите към присъдата и в тази процедура, следва да съдържат  задълбочен и  прецизен анализ на целия събран доказателствен материал и обективна преценка на отделните доказателствени източници, не сторено от ПзОС.

Нормативния регламент на чл. 301 и чл. 305 от НПК съдържа императивни изисквания, обосноваващи заключение за установен стандарт на съдебния акт. В кръга на процесуалните задължения на решаващия орган е да посочи в мотивите си релевантните за повдигнатото срещу подсъдимия обвинение фактически обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след всеобхватен анализ, и прецизна оценка на съществуващите противоречия в доказателствената маса, да изложи правните съображения за взетото решение, което Пазарджишкият окръжен съд флагрантно не е спазил.

Съдебната практика неотклонно е приемала, че в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, като в този смисъл е и Р. 226-32-I. Не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът не обсъжда показанията на свидетелите и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля - Р.18-86-II, което в случая е налице.

В действителност окръжният съд в мотивите на присъдата си е маркирал фактическа обстановка, която на практика представлява буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт. От л.168/л.1/ до л.179/л.23/ мотивите на атакувания съдебен акт съдържат дословен препис на обв.акт, по неговата номерация от л.3 до л.17.

Следва „прекъсване“ на буквалния препис, като на л.22/гръб/ спорадично са анализирани показанията на св.П., със забележка, че те са изолирани от останалия доказателствен материал, без да е отразено, кои доказателствени източници го опровергават. На л.179-180/л.23-24/, мотивите продължават отново с буквален препис на обв.акт/по неговата номерация от л.17 до л.18/ и идва ред на „творческата“ им част, изчерпваща се със следните бланкетни изрази:

-че при положение, че съдът приема сделките за фиктивни, то всички разходи по тях, включително плащанията по банков път, трябва се приемат за фиктивни и съответно да се изключат от разходната част на стопанската дейност на М. Т. ЕООД,

-че осчетоводяването на несъществуващи сделки не прави същите реални и действителни,

-че цитираната от защитата съдебна практика на Върховния административен съд, както и указанията, давани от НАП имат своята стойност в рамките на данъчния процес по установяване на дължимите данъци по основание и размер, но нямат същото значение за наказателното съдопроизводство,

-„преборване“ в няколко изречения със становището на защитата по позоваването на ТР№1/07.05.2009г.

- постни съображения по наложеното наказание.

В случая липсва всеобхватен анализ и оценка на доказателствения материал. Съдът по същество следва да обсъжда доказателствата по делото както поотделно, така и общо, съвкупно чрез съпоставянето на едни с други. В случая, доказателствата не са анализирани нито поотделно, нито в тяхната съвкупност. Не е достатъчно в изложението на фактическата обстановка само да се посочат доказателствените източници. В мотивите не са коментирани събраните сведения от свидетелските показания и съответно не са съпоставяни с другите доказателства, ерго липсва техен анализ, за да се стигне до един или друг извод относно предмета на доказване в наказателния процес и относно отделни елементи на същия-авторство, деяние, съставомерен резултат, причинна връзка, вина и всички други обстоятелства. Достоверността на гласните доказателства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред-от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Не обсъждайки свидетелските показания, доколко и кои са обективни, окръжният съд, не е гарантирал и формалната правилност на вътрешното си убеждение. На ДП са разпитани 35 свидетели, без да са коментирани показанията на нито един от тях. В самия обв.акт е отразено свидетелстването на Ц.- за „М.Б.“ ЕООД, на М., касаещо представителството на Р. И. ЕООД, на Св.К., Л., Г.- касаещо С. К. ЕООД, св.В., К., и П.-за Д. Т. ЕООД, на свидетелите-берачи на шипки, без да е подложено на анализ и съпоставяне с останалия доказателствен материал от ПзОС.

В обсега на осъществената процесуална дейност, чрез процедурата по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, в с.з на 19.11.2015г., съдът е констатирал противоречия в показанията на св.Ш., които въобще не е коментирал. Приобщаването на такива показания от досъдебното производство задължава съдебната инстанция да посочи в мотивите си кои конкретни изявления на свидетеля, обективирани в разпитите му, поставя в основата на фактическите изводи и ако не, причините  затова. Подс. А.Б., като управител на същата го е упълномощил с нотариално заверено пълномощно да извършва регистрация по ДДС, да подава справки- декларации пред НАП и въобще да представлява търговското дружество пред данъчните и общински органи, подавал е справките по ЗДДС по електронен път, чрез негов електронен подпис, въз основа на фактури, представяни му лично от подсъдимия. Показанията на Ш. от съдебното следствие съдържат значими към предмета на разследване обстоятелства напр., относно участието на св.П.-счетоводител в „И.“ ЕООД-П., обслужвало счетоводно М. Т. ЕООД, противоречащи на изявленията му от ДП, където не е споменал П., а е говорил от първо лице единствено число. Ако се приеме, че той се опитва да гради защитна позиция, която да ползва подсъдимия, е било задължително ПзОС да ги подложи на внимателна преценка и с последователен, обстоен и професионален коментар да обсъди корелацията им или не със съвкупността от останалите доказателства. Във връзка със сделките касаещи „С.“ с предмет-изкупуване на сурови шипки, не са коментирани показанията на св.М.. Това е все в подкрепа на становището, че обективният анализ дължим по чл.14 ал.1 от НПК  е налагало да им бъде обърнато внимание, да се обсъдят и съпоставят с останалите доказателства по делото, не сторено от ПзОС.

ПзОС е бил длъжен да даде отговор на възраженията на страните, независимо дали ги счита за основателни или не. По делото е назначена допълнителна експертиза на в.л.М.И., давайки отговор по пет въпроса, приета от съда в с.з. на 15.12.2015г. Не може да не направи впечатление, че първостепенният съд тотално е загърбил данните от същата, както и първоначалната такава и в този смисъл инвокирания довод от защитата е споделим.

Константна е съдебната практика, че по своята процесуална същност, експертизата е способ за подпомагане на решаващият орган, като се правят изводи въз основа на специални знания. Тя съдейства за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото, чрез даване на заключения, основани върху доказателствените материали. В наказателния процес, експертните заключения се обсъждат в единство със същинските доказателствени средства, за да се стигне до един или друг извод от предмета на доказване.

Не става ясно коя от двете ССчЕ е имал предвид съда, доколкото и видно от доказателствата по делото в хода на съдебното следствие пред ПзОС е била допусната допълнителна ССчЕ. ПзОС обаче не си е направил труда дори да спомене този факт, камо ли да коментира дали и коя от двете експертизи кредитира, респ. изобщо не ги е обсъдил. Разбира се, съдът не е длъжен да възприема заключението, а има право да прецени дали и в кои части да го кредитира, респ. да приеме нещо различно от посоченото в самото заключение. В този случай обаче следва да са ясни причините, поради които не кредитира и кое заключение, респ. в кои негови части, както и на база на какви доказателства при това положение е направил извод досежно същите факти, предмет на обсъждане от вещото лице.

Приемането на сделките за фиктивни диктува излагане на защитими съображения от съда, отсъстващи по делото. По отношение на конкретните доводи на защитата против обвинението с позоваване именно на посочената допълнителна експертиза, съдът не е изпълнил задълженията си да изложи съображения, кредитира ли я и ако не-защо, ограничавайки процесуалните права на подсъдимия, като страна в процеса да получи аргументиран отговор на възраженията си. Последицата е, че подсъдимия, а и въззивният съд, не може да разбере защо не са уважени неговите доводи/ на Б./. След като заключението е верига от съждения с определен извод, то подлежи на задължителен коментар наред с останалите доказателства и доказателствени средства, пропуснато от Окръжния съд. Който въобще не е изследвал и обсъдил различните  експертни заключения, няма никакъв анализ, камо ли собствена оценка.

Във връзка все с това допълнително заключение, прокурорът е поискал установяване стойността на корпоративния данък, евентуално при изключване на фактурите, съответно разходите, свързани със заплатените на Р. И. ЕООД фактури. Т.е. каква би била стойността на дължимия данък по ЗКПО на „М.Т.“ при неучастието на стойностите на издадените от Р.и.“ фактури, ерго, как неучастието на този разход променя данъчната основа, съответно и дължимия ЗКПО данък.

Съдът е реагирал процесуално положително на искането за прилагане на писмените доказателства-регистрите, по които е работило вещото лице, с ремарката, че не се налага допълнително заключение, доколкото въпросите поставени от обвинението касаят аритметични операции, не изискващи особени специфични знания, ерго сам се е ангажирал да ги осъществи, по които обаче няма и ред в мотивите, а и обсъждане по приложените регистри. По данните от това заключение на вещото лице, липсва доказателствено обсъждане и съответно отговор на решаващия орган на направените от страна на подсъдимия и неговата зашита доводи и възражения, касаещи напр., корпоративния данък за 2010г.-32 137.78 лв., мотивиращо състоятелност и на релевираните оплаквания за процесуални нарушения, водещи до несъответност на постановената присъда на установения законов регламент в чл.305 НПК. Липсва коментар, след като в баланса на „М.Т.“ платените средства по изграждането на преработвателните инсталации са заведени като ДМА, а не са осчетоводени като разходи, следва ли и на какво основание да се признаят същите за такива, това влияе ли на счетоводния баланс на дружеството и съответно на дължимия корпоративен данък?/в каквато насока са били между впрочем и исканията на прокуратурата в хода на съдебното следствие-посочени вече/. По КД, допълнителната СсчЕ приема, че стойността по фактурите издадени от „Р.и.“ е отнесена като разход и не участва във формирането на годишния финансов резултат/приходи-разходи/, без коментар от съда. Относимо и към покупките на шипка от „С.к.“ и „Д.Т.“, отразени в допълнителното заключение на стр.2 и 4. Следва ли да се признае за разход този по закупуването на преработената и впоследствие предадена шипка е останало също без процесуален ответ, както и на какво основание се определя допълнителен корпоративен данък. За четецът на мотивите следва да стане ясна разликата между ДДС и корпоративния данък/по ЗДДС и ЗКПО/ и съответните правни последици. Ноторно е, че ДДС е косвен, многофазен и некумулативен данък, защото с него се облага потреблението на стоките и услугите, начислява се по всяка конкретна доставка на всеки етап от реализацията на стоката или услугата и се включва еднократно в крайната цена на същата, като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчния кредит от всеки получател в поредицата от доставки, което означава, че неизпълнението на законовите изисквания, обуславящи правото на данъчен кредит по съответната доставка, не се влияе от неизпълнението на същите изисквания от предходните доставки. Докато съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. Данъчният финансов резултат е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на ЗКПО, като положителния данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателния данъчен резултат е данъчна загуба /чл. 18, ал. 1 от ЗКПО/. От своя страна, счетоводният финансов резултат е печалбата /загубата/ по отчета за приходите и разходите за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.

Както се изтъкна вече, отсъства обсъждане на първоначалната експертиза, съпоставяне с данните от допълнителната такава и в посочения смисъл е споделим възгледът на обжалващия. В стартиращото заключение на в.л.И. са отразени финансови резултати с игнориране на фактурите към четирите дружества-контрагенти на „М.Т.“, докато допълнителното е взело предвид счетоводните- отчетност и наличност на дружеството и е променило съществено изводите си. Преценката на този източник несъмнено е изисквала от съда да го подложи на щателна проверка и оцени в съвкупност с всички останали доказателства по делото, относимо и за представените на л.38 и 39-Постановление на ТД НАП С. и удостоверение за платени задължения.

        С така избрания от първата съдебна инстанция подход, де факто за необсъждане на показанията на свидетелите, на експертизите и на приобщените доказателства и доказателствени средства, въобще не може да става въпрос за извършена проверка, съобразно разпоредбите на НПК. По този начин, фактически данни не са отнесени към инкриминираната дейност на подсъдимия и това може да бъде дефинирано само по един единствен начин- липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1-НПК, което е съществено процесуално нарушение, защото не може да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция, да се проследи пътят на съдебните разсъждения при формиране на вътрешното убеждение, довело съдът до постановеното в диспозитива. С други думи, липсва разбор на данните с характеристиката на доказателства. С оглед на тези съображения, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения, въззивният съд е лишен от възможността да анализира и да отговори на оплакванията по същество в жалбата, свързани с конкретни доводи за необоснованост и неправилна преценка на доказателствата. Несъответни на изискванията на закона са т.н. мотиви на първостепенния съд откъм правна страна, не позволяващи проверка и на възприетата квалификация по чл. 255 ал.3 вр.ал.1т.2 и 6 вр.чл.26 ал.1 НК, компрометиращо и състезателността.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат съпоставени и анализирани всички обстоятелства в тяхната обективно логическа връзка, след което да се изведат осъдителни или оправдателни изводи.

Изложеното дотук, онагледява в съдържателен план, че наличието на съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия, води до отмяна на присъдата и връщане делото на ПзОС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от горното и на осн.чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и 2 пр.1 от НПК въззивният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТМЕНЯ присъда№4/22.01.2016г. по НОХД№384/2015г., на Окръжен съд-Пазарджик.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и съобразяване с отразеното в мотивната част.

Решението е окончателно.

 

                                               

                                                          Председател:

 

 

                                                                            Членове: