Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … юли 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски граД.и
съд, Търговско отделение, 6-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети
април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 3625
по описа за 2012 г. на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, обективираща положителни установителни
искове срещу Л.С.И. с ЕГН **********, М.И.С. с ЕГН **********, в която се
твърди, че ищецът е сключил договор за банков кредит, който е изменян с анекси
до № 4 по силата, на който договор е предоставил на „П.” ООД кредит за оборотни
средства в размер на 160 000 лева. Средствата са усвоени и подлежат на връщане,
като крайния падеж съгласно анекс № 4 е 24.02.2012 г. Ответникът „П.” ЕООД не е
изпълнил задължението си да върне дадената му в заем сума. Едновременно с това
договор е сключен договор за поръчителство от 24.02.2010 г., по силата, на
който по съгласие с ищеца солидарни длъжници по кредита са Л.С.И., М.И.С. и Д.Н.
Г.. Спрямо последното лице производството по делото е прекратено, тъй като
заповедта по чл. 417 от ГПК е влязла в сила. Кредитът е станал предсрочно
изискуем от 01.11.2011 г. и банката е предявила правата си по съдебен ред. С
нотариална покана връчена на 12.12.2011 г. е обявена предсрочната изискуемост
на длъжника „П.” ООД. Идентични покани са отправени и до поръчителите М.С., Л.И.
и Д. Г.. Моли да се установи наличието на солидарна отговорност на ответниците
на основание договора за поръчителство, като е възникнало задължение на „П.”
ЕООД за връщане на целия кредит, заедно с лихвите и съдебните разноски.
Размерът на търсената главница е 28 000 лева; договорна лихва за периода
25.02.2011 - 12.01.2012 г. е 3081,13 лева; лихва за забава за същия период 713,94
лева; такси и несъдебни разноски 694,28 лева; законна лихва за периода
13.01.2012 г. до изплащане на вземането и такса пред първа инстанция.Ищецът
претендира сторените в заповедното производство и настоящия исков процес
разноски.
Ответникът М.С., чрез особения си представител, е
изложила обстоятелства, че отговорността на поръчителите е до 40 000 лева и не
може да бъде установено, че има по-голям размер на задълженията на
поръчителите. Твърди погасяването на вземането.
Ответникът Л.С.И. не е депозирала отговор на исковата
молба.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 24.01.2008
г. „Б.Д.“ ЕАД е сключила договор за кредит № 703 с „П.“ ООД, по силата на който
банката предоставя на дружеството сума в размер на 160 000 лв. за
закупуване на стока и разплащане с доставчици, както и други разходи, свързани
с дейността на последния. Кредитополучателят се задължава да погаси кредита до
24.01.2009 г., като срокът може да бъде продължаван с анекси не по-дълго от 84
месеца. Паричните средства се отпускат по сметка на „П.“ ООД в „Б.Д.“ ЕАД с IBAN ***. Уговорена е лихва за предоставения кредит в размер на
10 процентни пункта, формирана от базисен лихвен процент (в размер на 4 процентни
пункта към момента на сключване на договора), периодично определян от банката,
надбавка в размер на 4 процентни пункта и надбавка за риск в размер на 2
процентни пункта. Съгласно договора, при неизпълнението му от страна на
кредитополучателя, кредиторът може да превърне кредита в предсрочно изискуем.
При неплащане на лихвите се начислява наказателна лихва върху размера на
редовната, включваща договорната и наказателна надбавка от 3 процентни пункта.
При настъпване на предсрочна изискуемост се начислява наказателна лихва върху
размера на цялата неиздължена главница, включваща договорната лихва и
наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Уговорено е, че кредиторът има
право да превърне кредита, заедно с лихвите, в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и главница. Съгласно т.
26.2. от договора кредиторът има право да променя едностранно таксите,
комисионните и определеният от него базисен лихвен процент при настъпване на
описаните в подточки а) до ж) условия.
На 23.01.2009 г. кредиторът и кредитополучателят са
сключили Анекс № 1, с който се подновява кредитната линия в намален размер до
112 000 лв. с краен срок на погасяване 24.03.2009 г. Изменя се и годишната
лихва на 12,175 %, формирана от едномесечни СОФИБОР плюс договорена надбавка в
размер на 6 процентни пункта.
С Анекс № 2 от 01.04.2009 г. , сключен между страните
по договора за кредит, е уговорено увеличение на максималния размер на кредита
до 160 000 лв., а срокът за окончателно погасяване се удължава до
24.02.2010 г. Предвижда се учредяване на обезпечение под формата на
поръчителство от Д. Г., Л.И. и М.С..
На 24.02.2010 г. страните по Договора са сключили
Анекс № 3, по силата на който размера на кредита се намалява на 40 000 лв.
Срокът за погасяване се удължава до 24.02.2011 г. Променя се размера на
годишната лихва на 11, 085%, който се формира от едномесечния СОФИБОР плюс
договорна надбавка в размер на 8,5 процентни пункта. При неизпълнение на
уговорките по договора лихвения процент се увеличава с 3 пункта.
На 24.02.2010 г. е сключен договор за поръчителство,
по силата на който Л.И., М.С. и Д. Г. се задължават да обезпечават изпълнението
на задълженията на „П.“ ООД по процесния договор за кредит и анексите към него
сумата от 40 000 лв., платими до 24.02.2011 г. при годишна лихва в размер
на 11, 085%, формирани от едномесечния СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер
на 8,5 процентни пункта.
С Анекс № 4 от 23.03.2011 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД
и „П.“ ООД, е намален размерът на кредита на 28 000 лв., а окончателният
срок за погасяването му е увеличен до 24.02.2012 г. Променя се размера на
годишната лихва на 10 %, който се формира от едномесечния СОФИБОР плюс
договорна надбавка в размер на 7,823 процентни пункта. При неизпълнение на
параметри и уговорки по договора за тримесечието следващо периода на
неизпълнение лихвеният процент се увеличава с 3 %.
По делото са представени нотариални покани от
18.11.2011 г. от „Б.Д.“ ЕАД, с които същата уведомява кредитополучателя и
поръчителите по процесния договор за кредит, че дължимите суми са предсрочно
изискуеми в пълен размер, както следва: просрочена главница в размер на
28 000 лв., просрочена лихва в размер на 2 602,83 лв., наказателна
лихва в размер на 223,80 лв., заемни такси в размер на 367,09 лв., като
дължимата лихва на ден е 7,62 лв. Кредиторът отправя покана до длъжниците за
заплащането на целия дълг в 7-дневен срок. Видно от нотариалните
удостоверявания на нотариус М.М.-Р. с рег. № * от НК и приложените разписки М.И.С.
е получила лично нотариалната покана на 12.12.2011 г., а Л.С.И. – лично на
12.12.2011 г.
По делото са предста***ени извлечения от интернет
банкиране на „П.“ ООД от откритата му банкова сметка в „Б.Д.“ ЕАД с IBAN ***.01.2009 г.-29.07.2011 г.
От приложеното ч.гр.д.№ 2114/12 г. по описа на СРС, I
ГО, 32 състав е видно, че същото е образувано по заявление на „Б.Д.“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Л.С.И. с ЕГН **********,
М.И.С. с ЕГН **********, Д.Н. Г. с ЕГН ********** и „П.“ ООД с ЕИК **** за
следните суми: 28 000 лв. – главница по договор за кредит, договорна лихва в
размер на 3 081,13 лв. за периода от 25.02.2011 г. до 12.01.2012 г., лихва
за забава в размер на 713,94 лв. за периода 25.02.2011 г. до 12.01.2012 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2012 г. до
окончателното изплащане на дълга, такси по заема и несъдебни разноски – 694,28
лв., както и сумата от 649,79 лв. – съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 774,89 лв.
Към заявлението са приложени договора за кредит и
анексите към него, връчените нотариални покани за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, както и извлечение от счетоводните книги на банката.
Първоинстанционният съд е издал заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК на 23.01.2012 г. за претендираните суми изцяло.
ЧСИ Недялка Ковачева с рег. № 789 от РКЧСИ е връчила
процесната заповед за незабавно изпълнение на М.И.С. и на Л.С.И. на 19.03.2012
г.
На 02.04.2012 г. М.И.С. и на Л.С.И. са депозирали
възражения по чл. 414 ГПК (по образец) срещу заповедта за изпълнение.
Заповедният съд е постановил разпореждане на 23.04.2012
г., с което по реда на чл. 415 ГПК е указал на ищеца да предяви установителен
иск за вземанията си в едномесечен срок срещу длъжниците си.
Съобщението, ведно с препис от посоченото
разпореждане, е получено от заявителя на 21.05.2012г., като на 31.05.2012г.
същият е представил доказателства за предявяване на исковете на същата дата.
От заключението на вещото лице З.Т.Д. по допуснатата съдебна-счетоводна
експертиза, което съдът приема и не е оспорена от страните, се установява, че съгласно Договор за кредит
№703 от 24.01.2008 г.,изм. с Анекс №1 от 23.01.2009г., изм. с Анекс №2 от
01.04.2009г., изм. с Анекс №3 от 24.02.2010 г., изм. с Анекс №4 от
23.03.2011г., „Б.Д." ЕАД е предоставила на дружеството „П." ООД,
кредит за оборотни средства в размер на 160 000 лева, като револвираща кредитна
линия. Договореният кредит от 160 000 лв като револвираща кредитна линия е бил
усвояван и е извършвано плащане по главницата по дати и суми, съгласно описа в
следващата таблица, като общата усвоена сума е в размер на 208 000 лв. Платени суми по главницата в
размер на 180 000 лв. Неплатеният
остатък по главницата е в размер на 28
000 лв.
Общият размер на погасяванията по кредита отпуснат по
договора за кредит възлиза на 215 822,64 лв., от които: погасена главница в
размер на 180 000 лв.; погасена договорна лихва – 35 276,02 лв., в т.ч. – редовна
лихва 27 907,42 лв.; просрочена лихва – 7 368,60 лв.; погасена такса закъснение – 546,62
лв.
Последното извършено плащане по кредита е от
01.02.2011 г на сумата 100,10 лв. Размерът на неиздължените суми към
13.01.2012г. – датата на подаване в Софийски районен съд на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно: главница и лихви
за периода от 25.02.2011 г. до 12.01.2012г. включително възлиза на 31 795,07 лв.,
от които: главница – 28 000,00 лв.; договорна
лихва (от 25.02.11-12.01.12г.) – 3 081,13 лв.; лихва за забава (от 25.02.11-12.01.12
г.) – 713,94 лв.
Общият размер на погасяванията по кредита възлиза общо
на 218 033,13 лв., от които: погасена
главница – 180 000 лв.; погасена договорна лихва – 35 276,02 лв.; погасена
такса закъснение – 546,62лв.; други
такси – 2 210,49 лв.
Вещото лице е заключило, че съгласно
договореното между страните в чл. 9.1. от Договор за банков кредит, за
предоставения кредит кредитополучателя заплаща на кредитора лихва в размер на
10 %, която се заплаща само върху ползваната и непогасена част от кредита, като
олихвяването се извършва ежемесечно на
25 -то число. За първите два месеца е
изплащана лихва при 10 %, но след това, поради промяна на БЛП, начисляваната и изплащана лихва
е била при 11 %. Съгласно изменение с Анекс № 1 от 23.01.2009 г, договорката
годишна лихва е в размер на 12,175 %. Фактически изплащаната лихва е при среден
процент около 9 %.
Съгласно изменение с Анекс № 3 от
24.02.2010 г, договорната годишна лихва е в размер на 11,085 %. Фактически
изплащаната лихва е при среден процент около 8,5 %. Съгласно изменение с Анекс
№ 4 от 23.03.2011 г договорната годишна лихва е в размер на 10 %. При неплащане
на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове е начислявана
наказателна лихва съгласно договорената годишна лихва, увеличена с 3 %.
От
извършеният анализ от вещото лице на предоставените от страните документи, е
констатирано, че дружеството не е заплащало изчисляваните от банката договорени
лихви, но видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК в размерът на неиздължените суми към 13.01.2012г. - датата на подаване в
Софийски районен съд на заявлението по чл.417 от ГПК са включени само лихви за
периода от 25.02.2011 г. до 12.01.2012г, и не са включени неплатени лихви-
договорни и наказателни до 25.02.2011 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По
допустимостта на предявените положителни установителни искове.
Настоящият състав
намира, че предявените искове се явяват процесуално допустими- налице са
особените предпоставки на закона – подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, издадена заповед за изпълнение, разпореждане за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от съда, подадено в срока по чл.414 ГПК възражение от ответниците- ЮЛ – търговец и поръчителите Л.С.И. и М.И.С. и
спазен срок по чл.415 ГПК за предявяване на положителните установителни претенции.
По основателността на исковете.
По делото страните не спорят, че между ищеца и
ответниците ФЛ е налице договорна връзка, обективираща договор за
поръчителство, сключен на 24.02.2010година, към който момент, съгласно Анекс
№3/24.02.2010г. към договора за кредитна линия, сключен между банката и
длъжника „П.“ ООД, страните по него са приели, че размерът на предоставения
кредит е сумата от 40 00лв.
Именно поради тази причина, с оглед предмета на
задължението на поръчителите- ФЛ, страните по договора за поръчителство са
приели и са се съгласили, че с поръчителството на трите лица, се обезпечава
изпълнение на задължението на „П.“ ООД, при размер на кредита, сумата от
40 000лв, като са се съгласили, че срокът за погасяване на кредита е
посочената в анекс №3 дата- 24.02.2011г. и при уговорената с анекса лихва.С
постигнатото съгласие поръчителите са се съгласили да отговарят солидарно с
кредитополучателя и помежду си и са се задължили спрямо кредитора, при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията, породени от
банковата сделка, да ги изпълнят, при договорените условия.
Въпросът е дали така обективираното
изразява съгласие по смисъла на чл.138 ЗЗД.
По виждане на състава това е така, тъй
като обективираното изявление на поръчителите изразява съгласие, да
гарантира изпълнение на задължението на длъжника по сделката.Налице е съгласие
от страна на посочените като поръчители, че поемат задължение да изпълнят това,
което дължи кредитополучателя.Поръчителството е договор, което предпоставя по
необходимост съгласие.Поръчителят трябва да се съгласи да обезпечи кредитора
като изпълни задължението на длъжника, а кредиторът трябва да приеме
обезпечението.Волята на страните трябва да е изрично изразена и то в писмена
форма, като форма за действителност, като няма пречки тази воля да бъде
материализирана и в друг документ.Задължението на поръчителя е идентично с това
на длъжника, по правило.
Изразеното съгласие в договора от 24.02.2010година от
страните по него съдържа изрична воля от страна на поръчителите да престират
това, което дължи длъжникът по банковата сделка и при същите условия, при които
дължи кредитополучателя, които дори са преповторени в договора за
поръчителство.
По отношение на наличието на изискуемо вземане на
банката към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК. Крайният срок
за погасяване на дълга, произтичащ от банковата сделка е 24.02.2012г- съгласно
Анекс№4/23.03.2011година.Заявлението е подадено на 13.01.2012година – преди
неговото изтичане и твърдението на кредитора е, че е отнел преимуществата на
срока на длъжника и неговите поръчители.
С т.18
от ТР№4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС дава отговор на въпроса относно настъпване
на предсрочна изискуемст.Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В контекста на това следва да се
отбележи, че изявлението на банката- кредитор, с което е дала срок за
изпълнение и е посочила, че неизпълнението ще доведе до изменение на договора,
касателно срока, като приеме, че вземането и става изцяло изискуемо, е
достигнало до всеки от нейните съговорители на 12.11.2011 година и на
19.11.2011 година срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, поради което от
следващата дата е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на банката-
главница и принадлежности, които са уговорени.Следователно, към датата на подаване
на заявлението, която е следваща датата от настъпването на която преимуществото
на срока е било отнето, изискуемостта на вземането е била настъпила.
Съобразно приетото от съда
заключение, към датата на подаване на заявлението, размерът на дълга на кредитополучателя
е формиран по следния начин – 28 000 лв главница; договорна лихва за
процесния период – 25.02.2011 – 12.01.2012 година –в размер на 3 081,13лв
и наказателна лихва за същия период – 713, 94лв- така, както са предявени със
заявлението по чл.417, т.2 ГПК.В този смисъл към датата на подаване на
заявлението въз основа на което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, ищецът е бил титуляр на вземане в посочения
размер, чиято изискуемост е настъпила, чрез отнемане на преимуществата на срока
и поради това предявената установителна претенция за съществуване на вземане в
посочения размер, за който страната съдебно е заявила вземането си, се явява
основателен.Възраженията за това, че поръчителството касае кредит в размер на
40 000лв, главница, макар и своевременно сторено, се явява неоснователно,
тъй като именно т. е и твърдението на ищеца, относно обема на отговорността на
поръчителите и поради това иска ангажиране на отговорността им на договорно
основание.Възражението на ответника Л.И., за погасяване, чрез плащане – сторено
извън срока по чл.367 във връзка с чл.131 ГПК, но ако се приеме, че е налице
оспорване на правилността на заключението на вещото лице, в тази насока и
поради това е налице хипотеза, която не попада в обхвата на настъпилата
преклузия, страната не е представила доказателства за това, че вземането на
банката е погасено, чрез плащане, които следва да са писмени, съобразно нормата
на чл.164, т.4 ГПК.Липсата на такива
доказателства, с които да се опровергае верността на изводите на вещото лице
относно размера на дълга, води по необходимост до извод, че това възражение за
правилността на тези изводи се явява неоснователно.
Ето защо предявените положителни
установителни претенции на ищеца се явяват основателни.По категоричен начин в
исковото производство се установява, че ответниците- ФЛ има качество на
солидарни длъжници по отношение на ищеца, произход на която солидарност е
обвързващият страните договор за поръчителство от 24.02.2010 година, по силата
на който ответниците Л.С.И. и М.И.С. са поели задължение към банката да
отговарят със своето имущество, при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя, като поемат задължение да изпълнят това, което дължи
кредитополучателя.
По разноските.
Същите са дължими от ответниците, на основание чл.78,
ал.1 ГПК и които ищецът претендира – заплатените в заповедното производство в
размер на 649,79лв- заплатена държавна такса и 774,89лв- юристоконсултско
възнаграждение, като ищецът претендира и сторените в настоящето производство
разноски.Страната не е представила списък на тези разноски, поради което съдът
ги определя на база доказателствата за тяхното реално извършване.Заплатената от
ищеца държавна такса е в размер на 694,28лв, заплатен е депозит за вещо лице в
размер на 300лв, а претендираното юристконсултско възнаграждение се определя на
основание Наредба №1/2004г. – чл.7, ал.2,т.4 – в размер на 1 547,42лв и
разноски, заплатени от ищеца за особения представителна ответника М.С. в размер
на 1 129лв.Общият размер на дължимите от ответниците разноски в исковото
производство – 3 670,70лв, а в заповедното – 1 424,68 или общо сумата
от 5 095,38лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез
главен юристконсулт М.С.Г., срещу Л.С. И.,
ЕГН ********** *** и М.И.С.,***, ж.к.Д., ул.“****, искове по чл.422 във връзка
с чл.415 и чл.124 ГПК, че ответниците дължат на ищеца, при условие на
солидарност, сумите от 28 000лв- главница, законна лихва върху нея,
считано от 13.01.2012година до окончателното и заплащане, договорна лихва за
периода от 25.02.2011г. до 12.01.2012г. в размер на 3 081,13лв и
лихва за забава за същия период в размер
на 713,94лв, за които банката- ищеца се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2114/2012г. от 24 състав на СРС.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ОСЪЖДА Л.С.И., ЕГН **********
*** и М.И.С.,***, ж.к.Д., ул.“****, да заплатят на „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез главен юристконсулт М.С.Г.,
разноски по делото, както следва- в заповедното производство сумата от
1 424,68 лв и в настоящия исков процес – в размер на 3 670,70лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2- седмичен
срок от връчването му на страните / на ответника М.И.С. – чрез особения
представител – адв.Е.К.Т./.
СЪДИЯ: