№ 99
гр. С.З., 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Х.
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20235501000034 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 944/10.11.2022 г., постановено по гр.д. №
337/2022 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която З. "Д.Ж.З." АД е
осъдено да заплати на Г. Х. П., обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв. вследствие ексцес и сумата от 23,20 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за болничен
престой, в резултат ПТП настъпило на 17.08.2019 г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – Д.М. И., на л.а.
„Ауди“ А3 с рег. № **, ведно със законната лихва считано от 11.08.2021 г. до
окончателното плащане.
Във въззивната жалба З. "Д.Ж.З." АД излага доводи, че решението на
районния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения в тази връзка.
Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове. Моли при уважаване на
въззивната жалба да бъде изменено решението в частта за разноските.
Претендират се разноските пред въззивната инстанция. Доказателствени
искания не са направени.
1
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият Г. Х. П.
моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
оставено изцяло в сила като правилно и законосъобразно. Претендира
разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Доказателствени искания не са
направени.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 51, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Г. Х. П. моли съда да постанови решение, с което да осъди З.
"Д.Ж.З." АД да му заплати, сумата от 15 000 лв. представляваща обезщетение
за преживени допълнителни неимуществени вреди, изразяващи се в
извършена нова операция - за локална ексцизия на лезия или тъкан на кост -
тарзални и метатарзални кости /на 30.06.2021 г./, болки и ограничени
движения, както и душевни болки и страдания и преживени негативни
емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 17.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 09.08.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника, да му
заплати, сумата от 23,20 лв., представляваща обезщетение за понесени
допълнителни имуществени вреди - заплатени разходи за лечение относно
влошаването на здравословното състояние /за болничен престой от 4 дни/,
които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП
на 17.08.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице - 09.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от З. "Д.Ж.З." АД като е взето становище за неоснователност
на исковете, алтернативно да бъдат уважени в по-нисък размер.
По делото не е спорно, че на 17.08.2019 г., около 10.50 ч., в гр. С.З., по
ул. „Т. Пъндев“ на кръстовището с ул. „А.“, Д. И. при управление на лек
автомобил „Ауди А3“ с peг. № **, нарушил правилата за движение, като
2
предприел маневра „завиване наляво“ отнел предимството на ищеца
управляващ мотоциклет „Ямаха“ ВР 400Ф с рег. № ** и движещ се в
насрещното движение. Между автомобила и мотоциклета настъпил сблъск,
при който ищецът получил травма на десния крак.
За управлявания от Д. И. лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ** е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с З. "Д.Ж.З." АД,
за периода 07.01.2019 г. - 07.01.2020 г.
Няма спор между страните, че е проведено предходно производство по
чл. 432, ал. 1 от КЗ - т.д. № 1233/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З., по
което е налице влязло в сила решение № 260207/20.05.2021 г., с което З.
"Д.Ж.З." АД е осъден да заплати на Г. Х. П. обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП от 17.08.2019 г. в размер на 50 000 лв. В
горепосоченото решение е установено, че вследствие на ПТП – то, ищецът е
получил голяма травматична рана с липса на кожна тъкан по гърба на дясното
ходило, с оголване на костни и сухожилни структури; фрактура на 3- та
метатарзална кост със странична дислокация; фрактура на 4-та метатарзална
кост с два допълнителни малки фрагмента; многофрагментно счупване на 5-та
метатарзална кост с липса на фрагменти и с нарушаване на ставната
повърхност в тарзометатарзалната става. Кожният дефект по гърба на дясното
ходило с липсата на всичките слоеве на кожа - дерма и епидермис е сериозна
травма, която изисква лечение с многократно използване на кожно
стимулиращи регенеративни медикаменти, много чести превръзки и особено
внимание заради риска от инфекция.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се
установява следното:
На 28.06.2021 г. ищецът е бил приет в болница, като при прегледа е бил
установен костен стърчащ фрагмент. На 30.06.2021 г. след операция този
костен фрагмент на 5- та предноходилна кост е бил отстранен. Лечението е
било проведено правилно и при двете оперативни интервенции, като
развилото се усложнение след първата оперативна интервенция било в
резултат на останали малки костни фрагменти довели до натрупване на
костно вещество в областта на счупването. Непровеждането на терапевтични
процедури не е било причина за образуване на костното вещество. Срокът за
пълно възстановяване след операцията на 30.06.2021 г. е бил два месеца, а
3
към настоящият момент здравословното състояние на ищеца било напълно
възстановено – налице била самостоятелна, ненакуцваща походка без оток на
ходилото. Единствено към настоящия момент бил налице сериозен белег,
като същият щял да се заличи с течение на времето.
Извършените от ищеца разходи в размер на 23,20 лв. били обусловени
от втората оперативна интервенция. Вещите лица сочат, че в случая не се
касае за травматично увреждане, а за настъпило усложнение на травмата на
дясното ходило получена при ПТП на 17.08.2019 г.
В о.с.з. вещите лица изясняват, че първичната рана е била от откритата
фрактура и е била в латералната външната част на ходилото в областта на
пети пръст, пети лъч на среден преден отдел. След като зараснела тази
фрактура, зарастващите тъкани водели до формиране на груб цикатрикс или
белег. Той бил малко по-сраснат с тъканите, по - ръбест, по - чувствителен, не
като нормалната кожа, тъй като има малко костно парченце. В случая се
касаело за счупване на многофрагментна пета предноходилна кост.
Вследствие на множеството фрагменти и в процеса на срастване и образуване
на костен калос или костна спойка се образувало нещо като костен израстък,
премахнат на последната операция. Този костен израстък се е образувал
постепенно във времето за около 45 дни. В периода на натрупване на
костното вещество, което е било постепенно, за периода от април 2021 г. до
юни 2021 г. ищецът е изпитвал повече дискомфорт.
Вещите лица сочат, че е било задължително да се махне, тъй като този
костен дефект е пречел на обуване на обувки и е била налице евентуално
някаква болка при движение. Въпреки, че основната кост е зараснала са се
ограничавали движенията и натоварванията особено по гърба на ходилото.
Втората операция била разваляща, а не реконструктивна, т.е. по-лека.
В случая това изменение, представено като усложнение на първичната
травма, е регулярно развило се за около 45 дни, но в предишната
съдебномедицинска експертиза, изготвена по т.д. № 1233/2020 г. на
Старозагорски окръжен съд не е обсъдена прогресивността на развитието и
задачите и въпросите към вещото лице не са включвали анализ на вероятната
перспектива. Отделно от това самата експертиза е била изготвена към
16.04.2021 г., като към този момент тепърва е започвало образуването на
обсъждания по настоящото дело костен израстък. Вещите лица са
4
категорични, че лечението е проведено адекватно.
Относно представената фактура и касов бон вещите лица сочат, че тези
разходнооправдателни документи са адекватно извършени и във връзка с
травмите на ищеца. Не е констатирано от в.л. извършване на неоправдани
разходи.
От показанията на св. М.Е. се установява, че след ПТП на 17.08.2019 г.
на ищеца била счупена костта на десния крак, като претърпял операция.
Въпреки проведената рехабилитация имал болки и на 30 юни миналата
година постъпил в болница с оплаквания за болки. Зарасналата след
инцидента накриво кост била изпилена. Три дни ищецът прекарал в
болницата. Два месеца ищецът бил вкъщи, не излизал, като бил гледан от
свидетелката – на ищеца му било трудно да върви, ходел с патерица, ако
стоял повече от пет минути се изморявал. След това започнал да се
раздвижва, започнал работа в края на октомври, началото на ноември. Било
наложително да се махне костния израстък, тъй като му пречел при обуване
на обувки. Към момента на разпита на свидетелката, същата твърди, че
ищецът все още не можел да работи нормално, имал болки при натоварване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане
вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за
пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече
присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи,
когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
5
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
и заключението на съдебномедицинската експертиза безспорно се установява,
че е настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца след
постановяване на предходното решение, с което са присъдени обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди. В настоящото производство
категорично е констатирано усложнение при Г. Х. П. вследствие на
множеството фрагменти и в процеса на срастване и образуване на костен
калос или костна спойка се е образувало нещо като костен израстък,
премахнат на последната операция. Този костен израстък се е образувал
постепенно във времето за около 45 дни. По делото е безспорно, че при
присъждане на първоначалното обезщетение изобщо не е съществувала
прогноза, че при възстановяването на ищеца от фрактурата ще се образува
костен израстък вследствие на калцирането на костта.
С оглед изложеното, съдът приема за безспорно, че здравословното
състояние на ищеца е влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено предишното обезщетение. Категорично е установено и това, че
влошаването се намира в причинна връзка с първоначалното увреждане,
което ищецът е претърпял при ПТП - то и не се дължи на други фактори и
причини. Назначената по т. д. № 1233/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З.,
съдебномедицинска експертиза не е дала прогноза за образуване на костен
израстък на ходилото на ищеца. Поради това и влошаването на
здравословното състояние на ищеца не е било предвидено и съобразено от
съда при постановяване на решението по т. д. № 1233/2020 г. по описа на
Окръжен съд – С.З.. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на З. "Д.Ж.З." АД за настъпилия ексцес чрез
обезщетяване на вредите.
При определяне на размера на обезщетението съдът като съобрази
възрастта на пострадалия – 27 години към момента; момента на влошаването
на здравето и този на настъпване на допълнителните вреди; социално-
икономическата обстановка в страната към същия период; видът, характера,
степента на усложнението и неговите последици /наличие на загрозяващ
белег/, но и факта, че ищецът е напълно възстановен физически, както и
фактът, че ищецът е бил затруднен след операцията да се грижи сам за своето
ежедневие, наложило се да отсъства от работа намира, че обезщетение в
6
размер на 10 000 лв. напълно ще обезщети претърпените нови
неимуществени вреди от ищеца, причинени от ексцес.
На ищеца се дължат и имуществените вреди в размер на 23,20 лв., която
сума ищецът е заплатил за болничен престой от четири дни и за която е
представен фискален бон.
По възражението за съпричиняване.
Видно от приложените съдебни решения в предходното /основното
производство по т. д. № 1233/2020 по описа на Окръжен съд – С.З. и т. д. №
724/2021 г. по описа на Апелативен съд –П. / по чл. 432 ал. 1 КЗ не е било
прието наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД -
наличието на вина от страна на пострадалия за настъпването на ПТП, от което
са произлезли вредоносните за него последици. Поради това, въпросът за
установяване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и по-
конкретно, чия е вината за настъпване на ПТП е преклудиран и той не може
да бъде пререшаван в последващото производство за ексцес. В настоящото
производство по чл. 51, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 432, ал.
1 от КЗ, предмет на установяване е друг фактически състав - влошаване
състоянието на увредения и причинната връзка на това влошаване с
увреждането за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в
предходното производство. По отношение на него, би било възможно
застрахователят да направи възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но само по
отношение отговорността за ексцес - дали увреденият е допринесъл за новите
последици от увреждането, ако такива са налице. Следователно с влязлото в
сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, с което е
установен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, се преклудира спора за
допринасяне на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В
последващо производство по чл. 51, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД между същите
страни за вреди от ексцес, възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо
само по отношение на ексцеса / в този смисъл Решение № 167 от 30.12.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2005/2014 г., I т. о., ТК/.
Възражението за съпричиняване поради неправилно лечение е
категорично опровергано от заключението на съдебномедицинската
експертиза, което установява, че лечението на ищеца е било адекватно и
правилно.
7
По иска за законна лихва.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано
от по - ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
Видно от представеното по делото заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение /л. 25-26 от делото/, което е получено от З.
"Д.Ж.З" АД на 11.08.2021 г. се установява, че ищецът е предявил искане за
заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП нови вреди.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при
липса на други данни следва да бъде прието, че на ищеца Г. Х. П. се дължи
законна лихва от 11.08.2021 г. до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 2 550 лв.
В настоящия случай видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, сключен на 27.01.2023 г., ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2 550 лв. Поради това приложение по
отношение на това адвокатско възнаграждение следва да намери Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ
бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на
наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на
подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие./ в
този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II
ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV
8
ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV
ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1135/2016 г., I т. о., ТК/.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
независимо от формата на съединяване на исковете.
В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и
иск за имуществени вреди.
По иска за неимуществени вреди.
В настоящото производство, предмета на обжалване е 10 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие/след изменението с ДВ бр.88 от
4.11.2022 г./ по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1 300 лв. + 9 % за горницата над 10 000 лв.
При спазване на посочените правила в настоящия случай минималният размер
на адвокатското възнаграждение е в размер на 1 300 лв.
По иска за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие/след изменението с ДВ бр.88 от
4.11.2022 г./ по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес до 1 000 – 400 лв. Поради това минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 400 лв.
Или така общият минимален размер на адвокатското възнаграждение е
1 700 лв.
Въззивният съд намира, че делото в настоящото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да намали
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения размер от 1 700 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 944/10.11.2022 г., постановено по гр.д. №
337/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА З. "Д.Ж.З" АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** да заплати на Г. Х. П., ЕГН ********** и адрес: гр.
С.З., *** направените във въззивното производство разноски за адвокатско
9
възнаграждение в размер на 1 700 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10